До Първата световна война е съществувал т.н. Златен стандарт,
т.е. златото е изпълнявало всички функции на парите, а книжните пари всъщност са се явявали негов представител и свободно са се обменяли за злато в съответсвие с указаното на тях златно съдържание. Тогава трудности с установяването на валутния курс не съществували. Валутите са се базирали на валутния паритет.
Механизмът на действие на златните точки можел да действа само в условията на свободна покупка и продажба на злато по фиксирана цена и при отсъствие на ограничения по неговата доставка. Такава била ситуацията до Първата световна война.
Златния век (1870 - 1914 г.) бил период на най-свободния капитализъм, познат в историята, и се е съпровождал с фиксиран курс на валутите.
Възникналата в годините на Първата световна война инфлация направила невъзможен дотогавашния свободен обмен на валутите за злато и довела до крах на Златния стандарт. За кратко време той бил възроден през 1920 г. в модифициран, орязан вид. Но Световната икономическа криза от 1929 - 1933 г. довела и до неговия крах.
Така, през 1931 г., Великобритания била принудена да отмени привързването на Фунта-стерлинг към златото. Започнал период на девалвации, периодично коригиране паритета на валутите, засилване на валутния контрол и вносни ограничения
Брентон - Уудската валутна система,
създадена през 1944 г., била призвана да обедини твърдостта, присъща на Златния стандарт и гъвкавостта, отличаваща системата на колебаещите се курсове. Било фиксирано официално златно съдържание на националните валути на всички страни - участнички, и чрез него се определили взаимните паритети на валутите. Но не било вменено задължение да се обменят книжни пари за злато, поради което механизма на златните точки престанал да действа.
Но страните - участнички приели споразумение да не допускат отклонение на валутните курсове от паритета на повече от 1% + или -. Автоматичното изравняване на платежните баланси трябвало да става чрез промяна в доходите и цените като реакция на изменението на валутните резерви. Само в случаи на „фундаментален дисбаланс“ е трябвало да се променят паритетите.
Но през 60-те години започнали да се проявяват слабости на установената система. Забелязала се тенденция към ускоряване темповете на инфлация. Усилването на инфлацията и увеличаването на различията в нейните темпове, водели до периодични преразглеждания на паритетите.
Макар и Брентон - Уудс да се счита като пример за твърдо фиксирани курсове, за периода 1948 - 1967 г. националните си валутни курсове са променяли 109 държави, а средната обезценка на валутите била 48,2%. 48 държави провели повече от 1 девалвации на своите валути.
В съответствие с Брентон - Уудското споразумение само САЩ гарантирали обмена на своята валута за злато по фиксиран курс, но да предявяват долари за обмен можели само централни банки на други държави. Освен това, такива стъпки се разглеждали като „недружеска“ по отношение на САЩ акция и се осъществявали твърде рядко. По този начин френския президент Шарл де Гол успешно попълнил златния запас на Франция.
През 60-те години инфлацията ударила и САЩ. Пазарната цена на златото започнала да надвишава фиксирана и САЩ неможели изкуствено да я поддържат. Така, на 15.08.1971 г., президента на САЩ Ричард Никсън, с един подпис ликвидирал съществуващата обвързаност между долара и златото и американската валута се лишила от своето обезпечение.
През декември 1971 г. било взето решение за девалвация на долара (първа в следвоенния период). Така от март 1973 г. режимът на плаващи валути става преобладаващ. Принципно изключение представлява режима на курсове в рамките на Европейската валутна система.
Официално новия валутен ред, включително и прехода към плаващи курсове, бил фиксиран със споразумение, постигнато на конференцията в гр. Кингстоун, Ямайка.
Обновеният Устав на МВФ не предполага повече обвързване на валутите към златото, което изключва установяването на на фиксирано съотношение между валутите на базата на златния паритет.
Така през 1976 г. Брентон - Уудската валутна система била заменена от Ямайската.
Последната не изключва съглашенията за фиксирани курсове в модифициран вид, доколкото предвижда, че стран - членка на МВФ може по желание да избира като критерий за определяне паритет на своята валута или СДР, или една или друга валута, или валутна „кошница“.
От това се възползваха европейските страни, които през 1979 г. създадоха Европейската валутна система, която в днешно време прерастна в единна валута - евро, макар че тя все още не е приета от всички европейски държави - Великобритания, Дания, Швеция, Норвегия, Швейцария остават за сега извън нея.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
