Психология на Forex и борсовата търговия.

Психологически причини за движенията на цените.

Този който иска да се занимава самостоятелно с борсова или валутна търговия е длъжен преди всичко да научи и разбере правилата! А едно от тях е, че освен фундаментални и технически причини има и много важни психологически причини за движението на цените както на борсите, така и на форекс. Понякога психологията на търговия (при паника или при еуфория) е многократно по-силен фактор за движение на пазарите от всякаква друга причина. Сложния организъм на борсата е потвърждение за … човешките слабости.

Нали не си мислите, че борсата е в гората. Не, тя си е чисто човешко творение и като такова, в нея са кръвно втъкани даже най-лошите човешки черти - алчност, страх, паника, еуфория, безразсъдство… Това е реалността, тъй като на борсата се състои от хора, занимаващи се с нервното занимание да трупат пари. Неотдавна починалият теоретик и борсов спекулант граф фон Швайнитц казва, че на борсата обективните данни съставляват 10% а останалите 90% са чиста психология и спекулации, като в определени моменти психологията обхваща почти 100%. Макар и не напълно съгласен, в общи линии споделям това виждане. Моето мнение е, че 99% от търговията на борсата и на форекс е психология.

Пазарът е психически неустойчив и затова борсата реагира неадекватно. 

Моментите на неоправдан песимизъм се сменят с точно толкова неоправдан оптимизъм. През есента на 2000 г., когато курса на американските акции в сектора Nasdaq достигна неоправдани висоти, на почти всички бе ясно, че този курс е балон, но наливането на пари продължи и ръста продължи още известно време.

В края на Октомври 2000 г. започна серия неутешителни новини за най-големите компании в сектора. Фирмите въобще не показаха блестящите резултати, заложени в прогнозите на аналитиците и спекулантите. Почти всички от тях прогресираха в голяма степен, но не и така внушително, както желаеше инвестиционната общност. Напълно е възможно подобни резултати да  са грешка на самите аналитици, но основното тук е, че

реакцията бе паническа на чисто психологическа основа. 


Курсовете паднаха не с 2 - 3 - 5% както би следвало да се очаква от техническите показатели, а с цели 20-50%, а заедно с "виновните" компании падна и целия отрасъл (покрай сухото, гори и суровото).  Реакцията бе напълно неадекватна, чиста параноя. Можем ли да кажем, че същия сценарий не се повтори и с ипотечната криза от 2008 - 2009 г? Абсолютно - през 2007 г. хората инвестираха като луди в строителството на имоти и това наду балона до невиждани височини на цените. А когато балона гръмна и обиколи целия свят, се разбра, че завишението е в пъти и пъти.

Нека да разгледаме още няколко примера за неоправдана еуфория възоснова на лабилна психика:

  • В 2001 г. на Уолстрийт цари униние и не се виждала никаква причина за покачване. Неочаквано IBM публикува прогнозни резултати за последната четвърт на 2001 г. и оценки за перспективите за 2002 г. Оценката не може да се каже, че била блестяща, но на фона на другите лоши резултати светнала като сигнален фар. На борсата реагирали с рязко покачване на курса, като се качили и акциите на компании, които са твърде далеч от компютърния бизнес. Този скок в цените бързо бил изконсумиран, поради не-потвърждението си от фундаменталната основа под себе си.

  • През есента на 2000 г. курсът на акциите в Nasdaq катастрофално пада. На борсата цари паника. В този момент една известна аналитичка, Еби Коен, заявява горе-долу следното: "Момчета, сега е истинското време за покупки!". И само за ден Nasdaq се покачва с цели 15%.

  • През Март 2000 г. по време на визитата на Тони Блеър в САЩ, той и Бил Клинтън в заключителното си комюнике се изказват в смисъл, че не е зле постиженията на съвременната биотехнология да станат достояние на повече хора и широк кръг от масите. Това било пожелателно изявление, без да засяга патентите на биотехнологичните компании, но въпреки това акциите им скочиха от 20 до 80%!

  • През есента на 2000 г. се изясни, че политиката на Федералния резерв, за регулярно покачване на лихвите, с цел да се ограничи инфлацията не дава желания резултат, но способства за рязкото забавяне на ръста на икономиката. Това покачване на лихвите малко касае високо-технологичните компании, но точно те падат и падат, докато акциите на крупните компанни влизащи в Dow Jones слабо реагират и дори индекса регистрира слаб ръст в този период. Ако психологическите очакванията на пазара не се оправдаят с пълна сила, то може да последва рязко пропадане или покачване на курса на акциите или на дадена валута на форекс като израз на чисто разочарование! Това се случва дори когато решенията на централната банка са напълно обективни и в съответствие с пазара.

  • През януари 2001 г. се очаква решение за снижение на лихвения процент и повечето аналитици сочеха цифрите около 0.5%. Пазарът обаче очаква повече и когато става факт понижението от 0.5%, което на пръв поглед е доста благоприятно, то борсата реагира с рязко падане на курсовете вместо с покачване. Същото се повтаря и  през март когато половината участници очакват ставките да паднат с 0.75, а те биват понижени едва с "мизерните" 0.5%.

В психологията на всеобща еуфория 

никой не се пита какво е качеството на дадена компания. Цел на всеки е да купи евтино, да продаде скъпо и подхвърлената бомба в случай на криза да остане в друг. Преди да се взрем в родната БФБ (Българска Фондова Борса) нека погледнем поне за малко 10 години назад и към технологичните компании в САЩ. Колко съмнителна е сляпата вяра може да покаже следния факт. Когато фабрика за четки за зъби добавя към името си вълшебното за 90-те годни ".com" акциите й буквално се взривяват и за няколко дни са утрояват цената си.

Понякога дори консервативно настроени играчи или мениджъри на фондове се увличат по всеобщата еуфория и виждайки как "изостават" в печалбите си от конкурентите, спират да се водят от реалностите, включвайки себе си и парите на инвеститорите в месомелачката на последното покачване.

Подобно положение можем да видим и у нас на БФБ

(Българска Фондова Борса), където на среща на инвестиционната общност във Варна, няколко спекуланти разказват и се смеят на наистина парадоксални и комични ситуации на родния пазар с някои от компаниите търгуващи се на него.

При всеки настъпващ бум, за много фирми съществува шанса за включване в пазара и осъществяване на нови идеи и концепции. За целта освен шанс, ум и пробивност са нужни основно пари. А те най-изгодно и евтино се набавят на борсата чрез нови емисии. Набелязаната цена е толкова  по-висока колкото е по-високо оценена от публиката, а тя по време на
  • •    бум в икономиката,
  • •    лека инфлация и
  • •    покачващи се доходи
е склонна да повери парите си на всеки който обещае бърза и висока печалба. Естествено, никой не иска да се лиши от тези пари, поради което всички се тълпят за новите емисии. По тази причина, подписките за нови емисии често са надхвърлени дори зад компанията да не стоят някакви кой знае какви качествени фундаментални показатели. За тези които не успеят да се докопат до новите акции остава шанс да се сдобият с тях колкото се може по-бързо след качването им на борсата, но вторичен пазар. Това довежда до там, че още след първата котировка се стига до покачване на курса.

Кой не би желал да се включи в подобно бизнес начинание щом парите сами се увеличават?! 

Наплива е голям и естествено има оплаквания от "несправедливо" разпределение на акциите и във всеобщата еуфория, никой не пита имат ли наистина качества тези акции и струват ли наистина толкова пари?! Брокерите, добре облажени от новите емисии, често организират истинска предизборна кампанния, ярко окичена с лампички и гирлянди за новата емисия, а  дружествата поднасят обилно напудрени отчети. Принципа "Събирай тълпата" важи с пълна сила, както за жълтите медии и форуми така и за "сериозните" вестници и "елитарни" клубове в Интернет.

Каква порода са спекулантите и инвеститорите? Какви хора са? Преди всичко, много добри психолози! Често срещаме по книги и представяния твърдението, че борсовите спекуланти са хора с над средно ниво на интелигентност поне с 10% +. Срещайки се обаче с други трейдъри или инвеститори, илюзиите ми за общата ни групова интелигентност често са били разбивани. Според Андре Костолани и бившия шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан, на борсата болшинството играчи са хора с не много висок интелект, а дори да го имат, то те са със слаби нерви и силно подвластни на стадния инстинкт и емоциите в търговията.

Най-интересно е, че по принцип спекулантите и инвеститорите са хора със сравнително добро образование, успели в една или друга професия, но държащи се като деца пред торта щом са на пазара - валутен или фондов. И точно тази психология на наивна вяра в собствения им успех, в една или друга област извън борсата, валутния пазар (Forex), или на първите им успешни стъпки в спекулациите, понякога им костват катастрофи.

Сега вече, след 2008 г. И на БФБ нямаме сериозен и даже катастрофален спад, предизвикан на чисто пазарна основа, а полтически, като този след краха от 90-те години. Лесно е когато всички акции и валути се качват - купуваш и парите ти растат с пазара. Последния голям спад ще държи влажно на цяло поколение инвеститори и за тях ще е трудно да повярват (чиста психология), че пазара най-после ще тръгне нагоре, така както до преди 2 - 3 години на никой не му се вярваше, че пазара ще тръгне надолу и че даже ще се срине.

На Форекс (Forex) където месомелачката работи с пълна сила, правила в боя няма. 

Често ставаме свидетели как на пръв поглед умни хора, с висок коефициент на интелигентност, се провалят съвсем наивно, против всякаква разумна логика, понякога само за броени дни, поради слабите си нерви или нереалистични очаквания спрямо себе си и пазара. Защото погледнато от психологическа гледна точка, макар и като стадо, играчите в паниката или радостта си могат да смачкат всеки който им се противопостави по време на най-голямата сила на пазарната тенденцията. Да не се следи за поведението им или да се играе против пазара по време на еуфория или паника е не по-малко рисковано от това да не се отдръпнеш преди ръба на пропастта в която отиват жертвите на изтървания по надолнището товарен влак.

Не са много професионалистите, които съхраняват трезва мисъл, хладнокръвие и постъпват не така както диктува тълпата и емоцията, а както диктуват ситуацията, опита и логиката. Резките колебания на борсата и на форекс често могат да се обяснят със стадния инстинкт който повлича пасажите с риба, но подценяването и на пасажа е също грешка. Защото не той (масата играчи) е противника на добрия спекулант, а  малкото акули движещи се като сенки с него.

Все още малки, промъкнали се вътре и плуващи заедно с него, или големите бели акули, кръжащи отстрани и откъсващи си апетитни късове при всеки удобен за тях случай. Хитри, умни, хладнокръвни и винаги поне с един ход напред, а може би и те да водят хорото! Кой знае? Понякога се чува това онова за Консорциума…, но основополагаща та пазара е психологията на търговията.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Стойност на валутата.

Цените във всяка страна се определят в единици валута, 

която може да бъде валутата, емитирана от централната банка на страната, или друга, в която населението предпочита да сключва сделки. Стойността на самата валута обаче може да се измери с помощта на сравнение с външен фактор. Това сравнение, което е курсът на валутата, е фундаменталната цена във всяка страна. За измерване стойността на определена валута най-често се използва съотнасянето ù към други валути. Ролята на валутните пазари се състои в определяне на съотносителната стойност на различните валути.

Валутните пазари са основа на всички други финансови пазари. Те представляват съвкупност от субекти, обекти, отношения и резултати (курс на валутите), които възникват в процеса на “сблъсъка” между търсенето и предлагането, т.е. в процеса на покупко-продажба на валути. Валутните пазари оказват пряко влияние върху формите на външна търговия на всяка страна, определят потоците на международното финансиране и влияят върху равнището на вътрешните лихвени проценти и на инфлацията.

Наличието на валутен пазар има за основна причина факта, че в различните държави има приети различни валути, а наличието на  международен търговски обмен предполага покупко –продажба на тези валути. Това определя търговията с валути и оттам с производни -    различни валутни инструменти. Валутните курсове действат във всяко кътче на света и засягат абсолютно всички валути. Разгледани като колективен фактор, те формират до голяма степен най-крупния финансов пазар.
 

Валутната търговия датира още от древността. 

Тя е процъфтявала или замирала в зависимост от състоянието на международната търговия и на паричните потребности в даден момент. През Средновековието през границите на европейските графства и кралства свободно преминавали монети, сечени от злато или сребро, а търговците на валута осигурявали на останалите търговци определен вид монети срещу друг, с което разсейвали опасенията им, че непознатите за тях монети може да съдържат по-малко количество ценен метал, отколкото твърдели техните притежатели.

Към края на ХIV век италианските банкери сконтирали полици, издадени от купувача или продавача във всякаква валута, като размерът на сконтовия процент отразявал преценката им за относителната стойност на една парична единица спрямо друга. Това оказало много силно въздействие за разширяване на международната търговия, отколкото ако търговските партньори трябвало да разменят един кораб със стоки срещу друг или всяка доставка на стоки срещу физически количества благороден метал.

Въпреки това покупко-продажбите на валута 

си оставали незначителна част от финансовата дейност. Когато през XVIII век масово започват да се използват банкноти, тяхната стойност също се определя  от количеството злато или сребро, което правителството обещава да заплати на приносителя им. Тъй като това количество се променяло рядко, за фирмите и инвеститорите съществувал минимален риск от значително намаляване на печалбата им в резултат на движение на валутните курсове. Необходимостта от търговия с чуждестранна валута била малка, освен във връзка с определена специфична сделка, като например продажби в чужбина или закупуване на чуждестранна компания.

 Дори след 20-те и 30-те години на миналия век, когато страните с най-развита икономика престанали да обвързват националните валути със златото, се полагали усилия за поддържане на стабилни валутни курсове. Новите валутни споразумения, сключени в края на Втората световна война, известни като Бретън Удската система по името на американския курорт, където били договорени, също се основавали на фиксирани съотношения. Към края на 60-те години тези споразумения започнали да се разпадат, докато през 1972 година правителствата на водещите в икономическо отношение страни се договорили да оставят движението на валутните курсове на въздействието на пазарните сили. Възникналата във връзка с това несигурност за равнището на курсовете довело до колосално разрастване на търговията с валута.

В резултат на разпадането на Бретън-Удската система за фиксирани валутни курсове 

и преминаването към системата на свободно плаващи валутни курсове търговията с валути се осъществява чрез Форекс. Това не е пазар в класическия смисъл на думата, тъй като не е концентриран на едно място. Сделките се извършват посредством телефонни и телеграфни линии, както и посредством компютърни терминали, разположени в световните финансови центрове и извън тях. 

Разбира се, подобно на всички други финансови елементи на пазара, Форекс има дълга история,  но във вида, в който е познат днес, съществува от 70- те години, когато по инициатива на МВФ (и най-вече на САЩ) се въвежда системата на свободно плаващи валутни курсове. От този момент стойността, или цената на валутите се определя на базата на търсенето и предлагането.

Форекс  е съвкупност от всички сделки за покупко-продажба на валута в света, които се осъществяват най-вече между големите транснационални банки и финансови институции. От гледна точка на въздействие върху този пазар болшинството от участниците като местни, неголеми търговски банки и институции са по-скоро приематели (Market users) на цената на валутните курсове. Валутният пазар не е локализиран на едно единствено място, а всички участници се включват на него чрез различни канали. С развитието на телекомуникациите и интернет се създават

електронни дилингови платформи като Meta Trader.

Преобладаващото търсене и предлагане на валути се формира от потребностите на вносителите и предлагането на износителите, обема на услугите, потребностите на туристите, разходите за делови пътувания, получените международни заеми и падежите на тяхното издължаване и други подобни. Както и на другите пазари, взаимодействието между купувачите и продавачите (търсенето и предлагането) определя пазарната цена на валутата – курс, който представлява съотношение в цените на две валути една спрямо друга. Всяка валутна сделка включва покупко-продажба на две валути. Валутният курс се определя, като се изчисли цената на една валута спрямо друга, както и обратното.

Има две главни причини, поради които валутния пазар съществува днес: международната търговия и хеджирането, и спекулативните сделки. Фирмите, които се занимават с износ на стоки и услуги в чужбина, участват на валутния пазар. Те трябва да обменят валути и да се предпазват от загуби, предизвикани от движенията на валутния курс. Тази дейност е известна като”хеджиране на паричните потоци в чужда валута”. Компаниите с външнотърговска дейност могат също да използват валутния пазар, за да репатрират печалбите от други валути в съответната национална или основна валута. Спекулативните сделки се извършват тогава, когато дилърите смятат, че съществуват възможности за печалба от движенията на валутния курс.

Например, ако спекулантът очаква, че цената на щатския долар ще се покачи спрямо цената на японската йена, той ще купува долари спрямо йени и ще се опита да продава на по-висока цена, като по този начин получава печалба. Освен, че работят за своите клиенти, дилърите също така спекулират с валутните курсове, с цел да извлекат печалба за банката. Голям процент от сделките на международния валутен пазар имат спекулативен характер.

Международният валутен пазар е огромен: 

по своите размери и ликвидност той превъзхожда най-големите национални пазари, като американския фондов пазар и американския фючърсен пазар. Размерът на пазара се определя на всеки три години. Централните банки и монетарните власти оценяват дейността на международния валутен пазар през месец април и предоставят сведенията (своя доклад) на Банката за международни разплащания (BIS), която на тази база публикува Тригодишния отчет за дейността на пазара за търговия с валута и дериватите ù. Анализа, направен през април 2001 година показва, че средният дневен оборот на международния валутен пазар възлиза на около 1 милиард и 200 милиона долара.

Тази цифра, сравнена с данните от април 1998 година, които са 1 милиард и 490 милиона долара, показва, че текущите валутни курсове са се понижили с 19%. Причините са няколко, като първата и найважна е въвеждането на еврото. През 2004 година среднодневният оборот на световния валутен пазар се увеличава на 1,9 трилиона USD – разрастването на пазара за финансови деривати е в основата на това увеличение. През 2007 година среднодневният оборот е вече 3,21 трилиона USD, което представлява 71 % увеличение в сравнение с 2004 година.

Среднодневният оборот на традиционния валутен пазар, който обхваща спот транзакции, форуърди и суапове на валутния пазар, през месец април 2007 г. възлиза на 558.7 млн. щ. д.
Спот трансакциите заемат най-голям дял във валутната търговия. Среднодневният оборот на спот пазара през месец април 2007 г. възлиза на 364.1 млн. щ. д., което формира 65% от съвкупния оборот. Останалите трансакции са осъществени чрез форуърди и суапове на валутния пазар, на които се пада съответно 3% и 32% от общия оборот.

Най-активно търгуваните валути са евро, щатски долар и български лев. Транзакциите евро/щатски долар и български лев/евро представляват съответно 45% и 39% от оборота. Трансакциите в някоя от тези валути срещу друга валута формират 11% от съвкупността. Трансакциите в други валутни двойки, различни от евро, щатски долар и български лев възлизат само на 1% от отчетения оборот в тази категория.

По контрагенти, съвкупните валутни транзакции са осъществени както следва: 43% с отчетни дилъри, 31% с други финансови институции и 26% с нефинансови клиенти. Транзакциите, които са осъществени само между отчетни дилъри, в по-голямата си част са презгранични, т.е. с чуждестранни отчетни дилъри. 61% от транзакциите с други финансови институции и почти всички сделки с нефинансови клиенти са осъществени с контрагенти, доминирани в страната.
Според падежната структура на форуърдните сделки и суапове на валутния пазар в интервала до 1 г. 80% от транзакциите са с падеж от 7 дни или по-малко, докато останалите са с падеж от 7 дни до 1 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: