Валутен риск | dLambow

 

Същност на валутния риск

 

Какво е валутен риск?

Валутният риск (Currency risk), известен също и като "exchange-rate risk", възниква от промяната в цената на една валута по отношение на друга. Инвеститори или компании, които имат активи или бизнес операции извън националните граници, са изложени на валутен риск, който може да създаде непредвидими печалби и загуби. Вичко това поражда необходимостта от мерки за управление на валутните рискове.

 

Изменчивостта на цените на форекс поражда валутни рискове

Голямата изменчивост на валутните курсове на форекс след разпада на Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове, тяхната трудна предсказуемост и едновременно с това все по-нарастващото им значение за дейността на фирмата в условията на интернационализация и глобализация на фирмената дейност, придават актуалност на въпроса за валутния риск. Тя звучи още по-актуално за фирма, работеща в условията на малко отворено стопанство, каквото е българското.

Валутен риск

Множество валутни рискове

Валутният риск се отнася към групата на търговските рискове, съпътстващи една външноикономическа сделка. Поради факта, че такава сделка се осъществява между резиденти на различни страни, участниците в нея са изложени на множество валутни рискове:

• - ценови,
• - транспортни,
• - платежни,
• - трансферни,
• - политически. 

Валутният риск възниква поради факта, че плащанията по външноикономическата сделка се извършват във валута, която е чужда най-малко за едната страна по сделката.

Широк смисъл на валутен риск

В широк смисъл под валутен риск се разбира – риск от всяка промяна в стойността на валутата на цената и валутата на плащането и влошаване на условията на валутния режим в дадена страна. Такова широка тълкуване включва във валутния риск и инфлационният риск, който е резултат от вътрешната обезценка на съответната валута.

Тесен смисъл валутен риск

В тесен смисъл валутният риск се приема като риск от измененията на курса на валутата на цената и валутата на плащането за времето от сключването на сделката до датата на плащането.
Трябва да се отбележи, че валутния риск като нежелан изход за едната страна в сделката, може да облагодетелства другата страна. Това е така, защото двете страни във всяка сделка са с противоположни интереси. Валутния риск е риск от всяка възможна промяна на валутните условия на една международна транзакция.

Плаващите курсове носят постоянни валутни рискове

В условията на плаващи валутни курсове, които се налагат като основна валутнокурсова система след Ямайските валутни споразумения от 1976 г., международният икономически обмен и международните финанси стават значително по-рискови, отколкото при Бретьн-Уудския валутен механизъм. На валутните пазари често се наблюдава експанзивно покачване, следвано от драстично спадане на курсовете, има моменти на продължителна нестабилност.

Икономиката зависи от валутните рискове

Валутният риск се проявява в тотална форма на всички равнища на функциониране на икономиката. Резултатите от икономическата дейност на фирмите зависят от измененията на валутните условия. Износителите и вносителите на стоки, услуги и капитали са най-уязвими на такъв риск. Фирмите, ориентирали дейността си към вътрешния пазар, както и всички физически лица, живеещи на територията на дадена страна, също изпитват върху себе си влиянието от промените на валутния фактор.

----------------

БНБ | dLambow

 

Създаване на Българска народна банка (БНБ).

Началото на съвременното банково дело у нас е поставено със създаването на Централната банка на България (Българска народна банка - БНБ) на 25 януари 1879 г., след като нейният устав е утвърден от княз Дондуков-Корсаков. Официалното откриване на БНБ е на 23 май 1879 г., а първата банкова операция е осъществена на 6 юни 1879 г.

Първоначално БНБ се създава като търговска банка с капитал от 2 млн. лв., внесени от държавата. На 4 юни 1880 г. със закон в България за парична единица се въвежда левът. Приема се устройството на финската парична с-ма. Възприема се биметалната парична система, т.е. паричното обръщение се обслужва от двата благородни метала злато и сребро.

Българска народна банка (БНБ)

 

Въпреки това първите бг монети са медни и са насечени през 1881 г. Първите сребърни монети са пуснати в обръщение през 1882 г., а първите златни – през 1894 г. На практика до 1894 г. Бг е имала в объщение само сребърни пари, тъй като златните запаси на страната през този период са твърде ограничени, което не е дало възможност да се изпълни Закона за паричната система от 1880 г.

Златния биметализъм се оказва доста неустойчив и затормозява паричното обръщение. Затова през 1887 г. се възприема чрез закон златният монометализъм. Реално обаче до Балканската война през 1912 г. в страната ни съществува сребърният мономателизъм.

Развитие на БНБ

• През 1885 г. е разработен проект за реорганизацията на БНБ като държавно учреждение, което да е независимо (автономно) от държавата. Автономията на БНБ е по отношение на нейния капитал и самостоятелната кредитна политика. 

• През 1902 г. временно се отменя обменяемостта на банкнотите срещу злато и сребро. След 1902 в България в страната е налице икономически подем и банкнотното обръщение се засилва. Със започването на Балканската война БНБ прекратява обмяната на банкноти срещу злато и сребро, с което се поставя началото на книжнопаричното обръщение в България. 

• През 1906 г. се поставя началото на сконтовата политика на БНБ и ипотечното кредитиране. В началото на 40-те години на 20 век в България има добре развита банкова система. 

• Със закона за банките от 27 декември 1947 г. банковата система на България е национализирана, с което се слага началото на еднозвенната система у нас. Емисионната банка поема функциите и на търговските банки. 

• За периода от 1951 г. до 1987 г. у нас съществуваха 3 банки – Българска народна банка - БНБ, Държавна спестовна каса - ДСК и Българска с-ма - БВТБ. БНБ изпълняваше функциите и на емисионна, и на национализираните частни банки. ДСК се създава и работи като влогонабирателен институт. Занимава се основно със спестовното дело, обслужването на домакинствата и с кредитиране на жилищното строителство. БВТБ осъществяваше валутните разплащания с чужбина, реализираше всички валутни операции, свързани с вноса и износа и чуждестранните кредити. 

• През 1980 г. се създава с ресурс от БНБ Банката за стопански инвестиции (Минералбанк), която имаше за задача да кредитира стопански инициативи за развитието на структуроопределящи производства. 

Тези банкови инвестиции нямаха ясно изразен правен и икономически статут на самостоятелни банки и бяха своеобразни поделения на БНБ. Преминаването към двузвенна банкова система у нас започна през 1987 г. със създаването на търговски банки на отраслов принцип като: Банка транспортна техника, Биохим, Стопанска банка, Строителна банка и др. Тези банки извършваха краткосрочното кредитиране.

От 1990 г. започна откриването на частни банки като Първа Източна международна банка, Първа частна банка, а окръжните клонове на БНБ и някои районни клонове се преобразуваха в самостоятелни банки. В края на 1994 г. останаха 12 държавни банки, а в края на 1995 г. броят им беше 33. От 1991 г. до 1996 г. 

БНБ като централна банка провеждаше парично-кредитната си политика в следните направления:

• - осъществяване на операции на открития пазар;
• - осъществяване на сконтови операции;
• - предоставяне на ломбардни кредити;
• - установяване на норми за задължителни минимални резерви;
• - провеждане на депозитни търгове;
• - определяне на кредитни тавани за търговските банки;
• - рефинансиране на търговските банки;
• - осъществяване на банков надзор;
• - определяне на основния лихвен процент

След въвеждането на валутен борд (паричен съвет) от 01.07.1997 г. БНБ не изпълнява характерната за нея парична политика.

----------------