Същност на валутния риск

Голямата изменчивост на валутните курсове на форекс след разпада на Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове, тяхната трудна предсказуемост и едновременно с това все по-нарастващото им значение за дейността на фирмата в условията на интернационализация и глобализация на фирмената дейност, придават актуалност на въпроса за валутния риск. Тя звучи още по-актуално за фирма, работеща в условията на малко отворено стопанство, каквото е българското.
http://riskplanet.com/wp-content/uploads/2009/11/business-risk-evaluation2_compressed.jpg
Валутният риск се отнася към групата на търговските рискове, съпътстващи една външноикономическа сделка. Поради факта, че такава сделка се осъществява между резиденти на различни страни, участниците в нея са изложени на множество рискове: ценови, транспортни, платежни, трансферни, политически. Валутният риск възниква поради факта, че плащанията по външноикономическата сделка се извършват във валута, която е чужда най-малко за едната страна по сделката.
  • В широк смисъл под валутен риск се разбира – риск от всяка промяна в стойността на валутата на цената и валутата на плащането и влошаване на условията на валутния режим в дадена страна. Такова широка тълкуване включва във валутния риск и инфлационният риск, който е резултат от вътрешната обезценка на съответната валута.
  • В тесен смисъл валутният риск се приема като риск от измененията на курса на валутата на цената и валутата на плащането за времето от сключването на сделката до датата на плащането.

Трябва да се отбележи, че валутния риск като нежелан изход за едната страна в сделката, може да облагодетелства другата страна. Това е така, защото двете страни във всяка сделка са с противоположни интереси. Валутния риск е риск от всяка възможна промяна на валутните условия на една международна транзакция.
В условията на плаващи валутни курсове, които се налагат като основна валутнокурсова система след Ямайските валутни споразумения от 1976 г., международният икономически обмен и международните финанси стават значително по-рискови, отколкото при Бретьн-Уудския валутен механизъм. На валутните пазари често се наблюдава експанзивно покачване, следвано от драстично спадане на курсовете, има моменти на продължителна нестабилност.

Валутният риск се проявява в тотална форма 

на всички равнища на функциониране на икономиката. Резултатите от икономическата дейност на фирмите зависят от измененията на валутните условия. Износителите и вносителите на стоки, услуги и капитали са най-уязвими на такъв риск. Фирмите, ориентирали дейността си към вътрешния пазар, както и всички физически лица, живеещи на територията на дадена страна, също изпитват върху себе си влиянието от промените на валутния фактор.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

БНБ

Създаване на Българска народна банка (БНБ).

Началото на съвременното банково дело у нас е поставено със създаването на Централната банка на България (Българска народна банка - БНБ) на 25 януари 1879 г., след като нейният устав е утвърден от княз Дондуков-Корсаков. Официалното откриване на БНБ е на 23 май 1879 г., а първата банкова операция е осъществена на 6 юни 1879 г.

Първоначално БНБ се създава като търговска банка с капитал от 2 млн. лв., внесени от държавата. На 4 юни 1880 г. със закон в България за парична единица се въвежда левът. Приема се устройството на финската парична с-ма. Възприема се биметалната парична система, т.е. паричното обръщение се обслужва от двата благородни метала злато и сребро.
 
Въпреки това първите бг монети са медни и са насечени през 1881 г. Първите сребърни монети са пуснати в обръщение през 1882 г., а първите златни – през 1894 г. На практика до 1894 г. Бг е имала в объщение само сребърни пари, тъй като златните запаси на страната през този период са твърде ограничени, което не е дало възможност да се изпълни Закона за паричната система от 1880 г.

Златния биметализъм се оказва доста неустойчив и затормозява паричното обръщение. Затова през 1887 г. се възприема чрез закон златният монометализъм. Реално обаче до Балканската война през 1912 г. в страната ни съществува сребърният мономателизъм.

Развитие на БНБ.

  • През 1885 г. е разработен проект за реорганизацията на БНБ като държавно учреждение, което да е независимо (автономно) от държавата. Автономията на БНБ е по отношение на нейния капитал и самостоятелната кредитна политика. 

  • През 1902 г. временно се отменя обменяемостта на банкнотите срещу злато и сребро. След 1902 в България в страната е налице икономически подем и банкнотното обръщение се засилва. Със започването на Балканската война БНБ прекратява обмяната на банкноти срещу злато и сребро, с което се поставя началото на книжнопаричното обръщение в България. 

  • През 1906 г. се поставя началото на сконтовата политика на БНБ и ипотечното кредитиране. В началото на 40-те години на 20 век в България има добре развита банкова система. 

  • Със закона за банките от 27 декември 1947 г. банковата система на България е национализирана, с което се слага началото на еднозвенната система у нас. Емисионната банка поема функциите и на търговските банки. 

  • За периода от 1951 г. до 1987 г. у нас съществуваха 3 банки – Българска народна банка - БНБ, Държавна спестовна каса - ДСК и Българска с-ма - БВТБ. БНБ изпълняваше функциите и на емисионна, и на национализираните частни банки. ДСК се създава и работи като влогонабирателен институт. Занимава се основно със спестовното дело, обслужването на домакинствата и с кредитиране на жилищното строителство. БВТБ осъществяваше валутните разплащания с чужбина, реализираше всички валутни операции, свързани с вноса и износа и чуждестранните кредити. 

  • През 1980 г. се създава с ресурс от БНБ Банката за стопански инвестиции (Минералбанк), която имаше за задача да кредитира стопански инициативи за развитието на структуроопределящи производства. 

Тези банкови инвестиции нямаха ясно изразен правен и икономически статут на самостоятелни банки и бяха своеобразни поделения на БНБ. Преминаването към двузвенна банкова система у нас започна през 1987 г. със създаването на търговски банки на отраслов принцип като: Банка транспортна техника, Биохим, Стопанска банка, Строителна банка и др. Тези банки извършваха краткосрочното кредитиране.

От 1990 г. започна откриването на частни банки като Първа Източна международна банка, Първа частна банка, а окръжните клонове на БНБ и някои районни клонове се преобразуваха в самостоятелни банки. В края на 1994 г. останаха 12 държавни банки, а в края на 1995 г. броят им беше 33. От 1991 г. до 1996 г.

БНБ като централна банка провеждаше паричнокредитната си политика в следните направления:

  • - осъществяване на операции на открития пазар;
  • - осъществяване на сконтови операции;
  • - предоставяне на ломбардни кредити;
  • - установяване на норми за задължителни минимални резерви;
  • - провеждане на депозитни търгове;
  • - определяне на кредитни тавани за търговските банки;
  • - рефинансиране на търговските банки;
  • - осъществяване на банков надзор;
  • - определяне на основния лихвен процент
След въвеждането на валутен борд (паричен съвет) от 01.07.1997 г. БНБ не изпълнява характерната за нея парична политика.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Сделки на forex

Валутният пазар днес е най-големият и най-ликвиден пазар в световен мащаб, 

където операциите се осъществяват 24 часа в денонощието. Неговата функция е да улеснява международните forex сделки, свързани с покупко-продажбата на стоки и услуги, но той също така е сфера за активна търговия от страна на спекулантите. Възможността бързо и ефективно да се конвертира една валута в друга има решаващо значение за всеки инвеститор в съвременното глобално икономическо пространство.

Основните понятия, свързани със сделките на пазара са:

    Спот курсът (англ. spot rate) представлява текущият обменен курс между две валути. Той се променя постоянно, като движението му се обуславя от пазарните очаквания за промените в икономическото развитие, инфлацията и лихвените проценти на съответната страна, сравнени с тези на друга страна.

    Според съществуващите конвенции сетълментът (уреждането) на валутните спот сделки - т.е. реалната размяна на пари, се осъществява 2 работни дни след датата на сключване на сделката.

    Механизмът за превръщане на чуждите валути в щатски долари или обратно се определя от това дали спот курсът бива котиран към долара или в долари към втората валута.

По-голямата част от валутите се котират към долара, например:

КОД

ВАЛУТА

КОТИРОВКА

BGNБългарски лев1.5522
JPYЯпонска йена118.99
CHFШвейцарски франк1.2613
CADКанадски долар1.1253

    Котировката CHF 1.2613 означава, че 1 щатски долар се обменя за 1.2613 швейцарски франка. Този начин на котиране на валутите е общоприет в международната валутна търговия и се нарича "права котировка" (англ. Straight quote). По този начин се котират всички валути с изключение на:
  • ==>    британската лира (GBP)
  • ==>    австралийския долар (AUD)
  • ==>    eдинната европейска валута Евро (EUR).
    Въпреки че по-голямата част от валутите се котират към долара, някои валути се котират обратно, т.е. единица от дадената валута се изразява в щатски долари. Например:

КОД

ВАЛУТА

КОТИРОВКА

GBPБританска лира1.8688
AUDАвстралийски долар0.7454
EURЕвро1.2600

    Котировката GBP 1.8688 означава, че 1 британска лира се обменя за 1.8688 щатски долара. Този начин на котиране се нарича "обратна котировка
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Иновации.

Иновации като новаторска дейност.

    Иновацията е носеща успех и резултат новаторска дейност.   Иновация са всички нови идеи, които могат да се трансформират в нови продукти, технологии, методи, структури, организация и др. Иновацията може да приеме много различни форми:
  • ➢    подобряване и усъвършенстване на съществуващите технологии.
  • ➢    внедряване на нови продукти, базиращи се на нови технологии;
  • ➢    нови методи, пазари, структури, организация, мениджмънт и др.
      Иновацията се базира или на чуждестранен опит, или на собствени проекти, които водят до материализация и комерсиализация на дадена идея. Тя се осъществява в национален мащаб, регион  или в отделна фирма. Полезният ефект от иновацията трябва да бъде доказан в потреблението.
 
     От посоченото по-горе може да се направи изводът, че иновацията е могъщо средство за печелене на стратегическо предимство пред конкурентите. Нейната цел е да се реализират  резултатите на системата с повече ефективност.

Иновациите са сложен комплекс 

от научно-технически, икономически, екологични и социални параметри. Техните разностранни аспекти са причина за съществуването на много класификации. На базата на различни класификации, може да се посочи обобщен вид на видовете  нововъведения във фирмата:

    • Основни иновации - 

изцяло обновени или напълно нови продукти, технологии, процеси. Системата на радикалните иновации създава нов икономически потенциал за съществено повишаване на ефективността на производството и разкрива нови области и насоки за производствена дейност. При тях доминират техническите фактори поради това,  че те реализират качествен  скок в  състоянието  на производството. Те се базират на научно откритие или изобретение. Между изобретението и широко мащабното му приложение е на лице лаг от 20 до 60 години. Отдалечеността на крайният ефект при основните иновации е причина за рисковия им характер.

    • Вторични иновации или подобрения. 

Подобренията са   иновации,насочени към повишаване на качеството на съществуващите продукти, технологии,  процеси,  създадени от основните иновации. Главната функция на подобрените иновации е усвояването на създадения от основните  иновации  ефективен  потенциал.  Подобрените  иновации като най-масови се характеризират с ниска степен на неопределеност и са по-малко рискови от гледна точка на инвестирания в тях капитал.

     •  Псевдоиновации:

  • ➢    неголеми иновации на продукта, които не  повишават ефективността при използването му от потребителя.
  • ➢    иновации, които повишават ефективността на един процес, но намаляват ефективността на системата като цяло.
  • ➢    Иновации,   които   подобряват   ефективността  на  системата в краткосрочен период, но в дългосрочна перспектива водят до големи загуби или неравновесия.

В зависимост от областта, в която действат, иновациите са:

  • ➢    продуктови;
  • ➢    технологични организационни ;
  • ➢    управленски;
  • ➢    научни;
  • ➢    иновация на ниво механизъм, подход.

Иновациите могат да се отнасят до:

  • ➢    оръдията на труда;
  • ➢    предметите на труда;
  • ➢    крайни продукти за потребление от населението;
  • ➢    иновация за нов продукт;
  • ➢    иновация за произвеждан продукт.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Forex - международният валутен пазар

Валутният пазар е мрежа от финансови валутни институции, 

които обслужват международни бизнес сделки, няма точно определено място и не предполага лична среща между участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт помежду си с помощта на различни технически средства.

Форекс няма точно определено място и не предполага лична среща между участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт помежду си с помощта на различни технически средства. Сделките се извършват посредством компютърни терминали, с които са свързани в мрежа големите банки(търговски банки) и брокерски къщи.
 

Валутния пазар FOREX  представлява 

съвкупност от операции за покупко-продажба на чуждестранна валута и се предоставя при определени условия (сума, обменен курс, време).
Основни участници на валутния пазар се явяват: търговски банки, валутни борси, централни банки, фирми осъществяващи външнотърговски операции, инвестиционни фондове, брокерски компани и частни лица.

Валутите, които имат основния обем от всички операции на пазара FOREX, това са
щатския долар (USD),
  • евро (EUR), 
  • японската йена (JPY), 
  • швейцарския франк (CHF) и 
  • английския фунт стерлинг/английската лира (GBP). 

Ежедневния обем от конверсионни операции в света 

съставлява сума от порядъка на 2 трилиона долара. На Лондонския пазар се пада около 32% от оборота, на пазара в Ню Йорк/ Американския пазар 18%, Германия/Франкфурт - 10%. Операциите с участието на щатския долар са около 70%. Брокерите които търгуват он-лайн и предлагат подобна възможност на своите клиенти съставляват около 10% от оборота на пазара FOREX.

Дневният обем операции на най-големите световни банки (Deutsche Bank, Barclays Bank, Union Bank of Switzerland, CityBank, Chase Manhattan Bank, Standard Chartered Bank) достига милиарди долари. Операции от типа спот (spot), или текущи конверсионни операции, се наричат сделки покупко/продажба на валута, фактическото им изпълнение (валутиране) става на втория ден след затваряне на сделката. По данни към 1998 год около 40% от Forex-активността се пада на Spot-пазара.

Типичните обеми от сделки в междубанковата търговия е представен от около 10 милиона долара, но благодарение на маржовата търговия на пазара могат да участвуват и лица, разполагащи с неголям капитал. Брокерите предоставящи услуги за маржова търговия, изискват внасяне под залог на депозит и дават възможност на клиента да извършва операции за покупко/продажба на сума 40 - 50 пъти , а понякога и по-големи от внесения депозит за тях. Рискът от загуба поема самия клиент, депозита служи като обезпечение, което застрахова брокера.

Източници за информация 

за състоянието на финансовите пазари - чрез системи в реално време, предоставящи данни за котировката на валутите, а също така и финансово-икономически новини от международните агентства са REUTERS, DOW JONES, CQG, BLOOMBERG, TENFORE и др.

За разлика от валутните операции с реална доставка на валута или реален обмен на валута участниците на пазара FOREX, особено тези които имат малък капитал използуват търговия под застрахован депозит - маржова, или така нареченото кредитно рамо (margin trade или leverage trade). При маржин търговията всяка операция винаги има два етапа: покупка (продажба) на валута по една цена, а след това обезателна продажба (покупка) на същата валута по друга цена (или по същата).

Първото действие се нарича "откриване на позиция", а второто - "закриване на позиция". 

При откриване на позиция реално доставяне на валута не произтича, а клиента открил тази позиция внася застрахователен депозит, който служи като компенсация при възможни загуби. След закриване на позицията застрахования депозит се връща по сметката на клиента и се прави разчет на приходите-загубите по извършената операция, чийто еквивалент е застрахования депозит. При това депозита често пъти е сто пъти по-малък от сумата, която клиента използва при тази търговска операция.

Ето илюстрация на откриване и закриване на позиция: 

Например прогнозирайки засилване (поскъпване) на еврото спрямо долара т.е. когато тренда/графиката на еврото ще се движи нагоре ние искаме да купим евро на по-ниска цена сега и да ги продадем по-късно обратно когато еврото стане по-скъпо. В този случай операцията ще изглежда така откриваме позиция "купува-buy" на евро, закриваме с позиция "продава-sell". През цялото време докато позицията е била отворена ние имаме открита позиция по евро (EUR/USD).

По подобен начин ще постъпим, когато еврото ще отслабва по отношение на долара графиката се движи надолу, то нашата операция ще бъде откриване на позиция "продава" и закриване с "купува". По такъв начин е възможно ние да получаваме печалба както при понижаване, така и при повишаване курса на валутата. За да се играе на валутния пазар FOREX вие можете да направите това само чрез посредник на междубанковия валутен пазар. Такъв посредник може на бъде финансова къща или финансов брокер.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е форекс търговия?

Forex - международният валутен пазар. 

Валутният пазар е мрежа от финансови институции, които обслужват международни бизнес сделки. На него се търгуват различни национални валути. Форекс търговията представлява едновременна покупка на една валута и продажба на друга. Преимуществена част от трансакциите се осъществяват в някоя от основните валути:
  • Щатски долар, 
  • Евро, 
  • Британска лира, 
  • Японска йена, 
  • Швейцарски франк, 
  • Канадски долар и 
  • Австралийски долар.
 

Характеристика на форекс.

Форекс няма точно определено място и не предполага лична среща между участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт помежду си с помощта на различни технически средства. Сделките се извършват посредством компютърни терминали, с които са свързани в мрежа големите банки(търговски банки) и брокерски къщи.

Търговски банки, специализирани във валутната търговия, обслужват валутния пазар в качеството на дилъри, т.е. сключват сделки както за сметка на своите клиенти, така и за собствена сметка. При съвременната разгърната и модерна световна информационна и комуникационна мрежа може да се говори за единен световен пазар на валута.

С развитието на интернет и информационните технологии на форекс пазара се включиха и дребните инвеститори, това допринесе за увеличаването на ликвидността (оборотите) и стесняването на спредовете (spread - разликата между офертите за купуване и продаване) и намаляването на комисионите.

Обемът на foreх е над 1.5 трильона долара на ден, за сравнение оборота на Американската фондова борса е само 300 милиарда долара. Форекс пазар е най-големият и най-ликвиден в света. Пазар forex работи 24 часа на ден, пет дни в седмицата, валутен пазар се затваря само за държавните празници и почивните дни.

Валутната търговия форекс започва 

с отварянето на пазара в Нова Зеландия, малко по-късно Австралия и Сингапур, последвани от Япония, Европа и накрая САЩ. Така всеки търгуващ с валути на forex ще може незабавно да реагира на добрите или лошите съобщения и да отвори или затвори позиция в удобен за него момент.

Форекс пазарите и цените на валутите се влияят основно от международните търговски и инвестиционни потоци, както и от факторите влияещи върху пазарите на ценни книжа: икономическите и политически условия, особено основните лихвени ставки, инфлацията и политическата нестабилност. Тези фактори обичайно оказват краткосрочно влияние, което прави валутния пазар атрактивен, предлагащ диверсификационна защите срещу неблагоприятни движения на фондовите пазари.

Инвеститорите базират решенията си за търговия на технически или фундаментален анализ. Техническия анализ използва графики, трендови линии, нива на подкрепа и съпротива, математически модели и други средства. Инвеститори използващи фундаментален подход, базират решенията си на икономически анализ.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Златен паричен стандарт

Начало на златния стандарт.

През миналия век  се сменят редица парични системи, колкото през цялата предшестваща стопанска история. Векът започва с биметализъм и златен стандарт, преминава  през модифицираните форми на първоначалния златен монометализъм, създаване се  хибридната  (Бретън- Уудска) система и  завършва  с две полярни тенденции: свободно плаване между трите основни резервни валути и поява на нова валута (Еврото), която в принципите на организацията си  връща към някои от фундаментите на златния стандарт.
 
Емисионните институти от началото на века представляваха по правило частни банки. Впоследствие, редица от тях преминават през национализация, за да се превърнат след Втората световна война в съвременните централни банки. Основен проблем пред централното банкиране през цялото столетие е  този за независимостта на паричната власт спрямо фискалната.

Въпросът е  решен по различен начин в отделните страни, като в края ХХ в. два от най- общоприетите принципи на икономическата теория са тези за необходимостта от максимална автономния на емисионната институция и за консервативна фискална политика. На този фон, българската парична система – подобно на всичко останало в икономиката – следваше общия тренд с известно закъснение и видоизменение, понякога стигащо до неузнаваемост.

Обезпечението на парите като разменно средство е известно като златен стандарт, сребърен стандарт или биметализъм, според същността на метала,  който обезпечава парите.

Златният стандарт  или златното обезпечение гарантира следните атрибути на парите:

  • ➢    Мобилност на стойността - парите могат да служат, за да бъде преместена стойността им от едно място на друго.
  • ➢    Запазване на стойността - парите запазват стойността си  и я "транспортират" през времето.
  • ➢    Размяна на стойността - парите могат да се разменят за стоки и услуги. Някои от модерните валути са загубили този атрибут, доказателство за това е, че  по време на прехода, редица стоки у нас /а и сега- жилища, автомобили/ се продават в щатски долари или евро, а не чрез лева.

В световната платежна система, 

златния стандарт съществува до началото на 20- те години на миналия век или до началото на Първата световна война. В световната система, освен златни, са се  разменяли и сребърни пари в определено съотношение. Този двойнствен стандарт означава, че  в обръщение са златни и сребърни  монети, сечени свободно и без ограничение. Всички други платежни средства са поставени в зависимост спрямо златото и среброто. Крахът на биметализма се определя с развитието на търговията в международен мащаб.
Краят на златния стандарт предполага необходимостта от установяване на нов валутен  режим.  След края на този стандарт, същността на новата система има следното отношение към паричните стандарти:
  • ➢    Доларът  е в качеството  на международно платежно и резервно средство.
  • ➢    Формално английската лира също е с такъв статут, но още от самото начало на функционирането на Бретън - Уудс тя не е равностойна на долара.
  • ➢    Страните- членки на Бретън - Уудс могат да имат резерви в централните банки както в злато, така и в основни валути.
  • ➢    Споразумението задължава страните, поставили подписа си под него, да обявяват златното съдържание на националната си парична единица, да поддържат паритета. Валутата на една страна- членка на МВФ може да променя своята ценност само при условие, че настъпва фундаментално неравновесие в платежния й баланс.
  • ➢    Конвертируемост на валутите - възможност свободно да се придобива чужда валута чрез премахване на контрола върху размяната на операции по текущите сметки. Валутната конвертируемост за капиталовите операции се изключва като задължителна.

МВФ е основната институция на новия валутен режим с кредитна, регулативна и техническо - консултативна функции. Заедно с него се изгражда и Международната банка за възстановяване и развитие.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Валутен пазар (Valuten pazar / Currency market)

Валутният пазар (Currency market) 

обхваща най-общо организацията на валутната търговия. Необходимостта от такава търговия произтича от съществуването на постоянно търсене и предлагане на чуждестранни пари във вътрешното пространство на всяка държава, където сила на законно платежно средство притежава само нейната национална парична единица.

Исторически погледнато, появата и постоянното увеличаване търсенето и предлагането на чуждестранна валута произтича от необходимостта да се погасяват вземания и задължения, породени от сключени сделки между резиденти на отделната страна и резиденти на останалите държави.

По правило, търговията с валута не се извършва на някакво определено място. 

В този смисъл валутния пазар се съставлява от системата разнообразни по особеностите си покупко-продажби на валута и в най-широкия обхват включва три типа участници. В основата му са всички икономически агенти (компании и физически лица), за които покупката или продажбата е съставна част от друга основна сделка (търговия със стоки, услуги или финансови активи, пътуване в чужбина и пр.).

Те образуват и групата на клиентите. Ядрото на валутния пазар се съставя от големи търговски банки, тъй като в тях се съсредоточава търсенето и предлагането на валута. Банките активно търгуват помежду си и така сключените валутни сделки формират междубанковия валутен пазар.
Той представлява и конкретно съдържание на понятието “валутен пазар” в тесен смисъл на думата. На валутните пазари междубанковата търговия включва и специализирани валутни брокери (посредници, които купуват и продават само за сметка на своите клиенти, за което получават комисионни.

По това те се различават от другия тип посредник – дилър, 

който освен за сметка на своите клиенти, сключва сделки и са собствена сметка). За междубанковата валутна търговия, както и за валутната търговия между банките и техните клиенти е типично сделките да се сключват с конкретно определяне на условията на всяка сделка (валута, сума, срок на доставка и заплащане, курс) в зависимост от потребностите на клиента.
http://2.bp.blogspot.com/_P_l7okeiM1k/SahbGXxSDYI/AAAAAAAAAAQ/KLWjOsXGIXw/s400/dollar_girl.jpg
По различна е практиката при борсовите сделки, които се сключват на специализираните валутни борси. За борсовите сделки е характерно, че повечето от техните условия (валута, срок, сума и др.) са стандартни, а на договаряне подлежи само цената.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: