Управление на валутния риск.

Управлението на валутния риск най-общо може да се раздели на две части. 

В първата част 

да се разгледа същността на валутния риск, формите на неговото проявление (глобален, транзакционен и транслационен), откритостта за валутен риск и неговото управление – оценката на риска, избора на подходяща техника за хеджиране и нейното приложение.
Също да се разгледат и различните инструменти и техники за защита от валутния риск. Ударение може да се постави по-специално на транслационния (счетоводен) валутен риск, като са изтъкнат причините за неговата важност и значението на информацията съдържаща се в годишния финансов отчет за различните вътрешни и външни потребители на информация.

Проблемите за същността, проявлението и управлението на валутния риск трябва да се разглеждат в случая на микроравнище, от позицията на отделната фирма, осъществяваща дейности деноминирани в чужда валута или дейности в чужбина. Проблемите за влиянието на промените във валутните курсове върху платежния баланс и външната задлъжнялост на страната като цяло са обект на други разглеждания.

Във втората част 

на проблема може да се разгледат основните счетоводни аспекти, които са свързани с валутния курс и неговото влияние върху крайния стопански резултат. А те най-общо са: методите за отчитане на възникналите положителни и отрицателни курсови разлики при сделките в чужда валута на предприятието; отчитане на дейностите на предприятието, осъществявани в чужбина; отчитане на хеджиращите инструменти, използвани от предприятието за защита от валутен риск.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Котиране на цените на фондовата борса "a la criee".

Котировчик при борсовите сделки.

Едно от най-атрактивните и определящи облика на традиционната фондова борса е котирането "a la criee". Служителят, наречен котировчик, открива борсовата сесия, като предлага изпълнението на поръчките да стане по реда на тяхното записване.
Първата цена, която той обявява и записва върху голяма черна дъска, е последният курс от предишния ден при затварянето на борсата. Брокерите са подредили поръчките на клиентите в своите бележници. Изпълнявайки тези ордери, те застават на пода един срещу друг и започват да търсят съвпадение в количествата и цените на противоположните поръчки. Търговията на пода на борсата се води по определени правила.

Брокерите не "дискутират" свободно едно или друго предложение за покупка или продажба, а сключват сделката, като:
  • - извикват силно на глас само фразите "купувам", "продавам", "купих", "продадох". 

На фондовите борси има приети принципи за котиране, 

според които покачването или понижаването на борсовите курсове се осъществява на стъпки. Това са определени части от единицата на котиране (долар, марка). Най-широко използваната стъпка е 1/8 от котировъчната единица. Друг принцип е, че първите цифри на курса се приемат за известни и се извиква само последната цифра и дробната част. Така например ако курсът на последното извикване е 2568 1/4 и брокерът желае да вдигне курса с една стъпка, то той ще извика само - 8 3/8;
  • - показват с жестове на ръцете и пръстите какво предлагат на ответната страна. 
Така например, ако ръката е вдигната с длан към другия брокер, това означава "продавам", а ако е вдигната с длан към самия себе си - "купувам". Вдигането на няколко пръста вертикално показва броя на ценните книжа или лотовете, които брокерът иска да купи или да продаде. Знаците с хоризонтално разположена ръка и пръсти показват с каква сума брокерът изменя цената от последното извикване.

При срещата на интересите на две противоположни поръчки, 

брокерите сключват сделката, като всеки един от тях записва в своя бележник основните инициали на посредника и параметрите на транзакцията. "Договарянето" между посредниците е "на живо" и понякога постигането на благоприятен курс е плод не само на добро познаване на пазара, но и на спечелването на психологическата "война", която се води между тях.

Днес котирането с извикване на глас се прилага за търговия на акции, които имат относително малък дневен оборот. В отделните страни този начин на определяне на курсовете еволюира, като се запазва принципно механизмът на котиране, но се променят средствата за изпълнение. Почти не се използват черни дъски, а брокерите разполагат с телефони и компютри, които им осигуряват директна връзка с инвестиционните посредници и с външния свят.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Борсови посредници на Нюйоркската фондова борса.

Посредниците на Нюйоркската фондова борса 

могат да се обобщят в следните групи:
  • брокери, 
  • маркет мейкъри и 
  • специалисти.

Брокерите биват различни видове. 

В залата на борсата най-известни са т. нар. брокери на пода (Floor brokers). Те получават за изпълнение поръчки от обикновените брокери, затова се наричат "брокери на брокерите" (broker's brokers), а могат да изпълняват и поръчки на дружества, които не са членове на борсата.

Следователно, брокерите на пода са два вида: 

  • комисионни брокери (commission brokers) и 
  • независими брокери. 

Комисионните брокери 

са около 1/3 от всички посредници в залата. Те се наемат от членовете на борсата като техни представители и за сметка на юридическото лице - член на борсата, сключват сделките. Комисионите, които се реализират, са в приход на фирмата или банката - член на борсата, а комисионният брокер получава заплата (ако е на трудов договор) или хонорар (ако е на граждански договор).

Независимите брокери 

не са обвързани с лица - членове на борсата. Те изпълняват поръчки на фирми, които нямат свои борсови представители в залата. При успешно сключена сделка получават предварително договорена комисиона. Характерното за този тип брокери е, че те не са борсови представители, т. е. работят самостоятелно, а не за член на борсата.

Търговци на пода.

Освен комисионните и независимите брокери, на пода на Нюйоркската фондова борса работят и т.нар. търговци на пода (Floor traders). Те работят за себе си, като през целия ден "изпълняват ролята на совалка между гишетата в търсене на подходящи продавачи и купувачи". Това го правят с цел спекулативно извличане на печалба от маржа на курсовете на книжата.

На борсите обикновено се търгува с големи пакети (лотове), но в Ню Йорк е възможно да се оттъргуват и непълен брой акции, т.е. количество под 100 броя акции. Не всички посредници се занимават с такава покупко-продажба. Тези, които сключват сделки с непълен пакет акции, се наричат търговци на непълен брой акции (odd-lot traders).

Маркетмейкърите (Registred Competitive Market-Makers) 

имат разнообразни функции. Най-често те се проявяват като дилъри, които сключват сделки за собствена сметка с големи пакети ценни книжа. Тази дейност понякога се извършва и по поръчение на ръководните органи на борсата с цел регулиране на пазара на акции. Маркет мейкърите могат да играят и като брокери за сметка на своето дружество - член на борсата. Тяхната многофункционалност им помага при възникване на трудност за изпълнението на някоя поръчка на други брокери да се включат в този пиков момент и да съдействат за сключването на сделката.

Специалисти.

Единствено на Нюйоркската фондова борса съществуват посредниците, наречени специалисти. Те заемат монополно положение на пазара на акции, а техният брой е 1/4 от всички посредници на борсата. Наименованието specialist им е дадено, тъй като те много добре познават акциите на даден отрасъл, които се търгуват на отделните щандове (counters). За да упражнява професията на специалист, едно лице трябва да отговаря на следните изисквания:
  • -да има необходимия опит;
  • -да е правоспособен дилър;
  • -да притежава място на борсата;
  • -да е одобрен от управата на борсата;
  • -да притежава капитал, който му позволява да осъществява търговия с не по-малко от 4 хил. акции от всеки вид, в който е специалист.
Специалистът е лице, за което често се казва, че "играе срещу пазара". Една от неговите основни функции е да уравновесява пазара, като намесата му трябва да е насочена към възстановяване баланса на търсенето и предлагането на акциите и така да се постигне стабилизиране на цените на книжата. През 1993 г. 77.3% от намесата на специалистите на борсата са имали точно такъв характер.

Тик за промяна на цените.

Това означава, че покупките на акции от специалиста се извършват, когато пазарът се понижава (tick-down), а продажбите са насочени към пазар, ориентиран към покачване на цените (tick-up). В случая тикът (tick) е степен на котиране или минимално отклонение между два последователни курса за изпълнение. На различните борси на американския пазар тиковете са различни.

На Нюйоркската фондова борса тикът е от 1/8 от долара, за всяка акция, разликата в котировката на която е повече от един долар; 1/16 от долара, ако ножицата на курсовете е между 1/4, и по-малко от един долар и 1/32 от долара, ако разликата в курса е точно 1/4 от долара7.

На AMEX /American Stock Exchange/ до 1972 г. правилата за определяне на тика бяха същите като на NYSE, но след това тикът е от 1/8 от долара за разлика в курсовете над 5 долара и 1/32 - за под 5 долара. На извънборсовия пазар NASDAQ тикът е от 1/8, ако ножицата в курсовете е над 10 долара, и 1/64, ако е под 10 долара.

Практиката показва обаче, че тикът е 1/16 при отклонение, по-малко от 5 долара. Така при понижаващ се пазар специалистът предлага да купи по цени по-високи, отколкото са предложенията на другите участници, а при повишаващ се пазар предлага да продаде по по-нисък курс, отколкото са склонни да платят другите участници.

По този начин специалистът "играе срещу пазара", 

като целта му е да намали разликата между курс купува и курс продава на акциите от отрасъла. При уравновесяването на пазара той извършва посочените операции предимно със собствени средства или книжа, т. е. играе като дилър на борсата. Специалистът може да играе и като брокер. Дисбалансът на пазара може да се регулира и чрез извършването на сделки за чужда сметка, които са поверени на специалиста за изпълнение.

Това става в случаите, когато "специалистът действа като агент на другите брокери в залата" или когато се проявява като лице, съдействащо за оживление на пазара (Market catalist) 8. Тези две функции на специалиста имат не по-малко значение от функцията на дилър и регулатор на пазара. Специалистът действа като брокер, когато даден посредник на пода на борсата не може да изпълни веднага поръчката на свой клиент и има нужда от помощ.

Тогава той е в правото си да задържи поръчката на клиента, да я впише в своя карнет и да я изпълни при благоприятни условия. Това задължава специалиста по всяко време да дава информация на интересуващите се брокери, коя е най-ниската и коя е най-високата цена на съответните акции. Важно е да се отбележи, че в рамките на една и съща сделка специалистът не може да бъде едновременно и брокер, и дилър, или както се казва още - посредник и принципал.Той е длъжен да дава предимство на изпълнението на клиентските поръчки пред тези за собствена сметка.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Транслационен валутен риск.

Специфична форма на проява на валутния риск е счетоводният риск, 

наричан още преводен или транслационен. Този риск се проявява по отношение на транснационалните компании и банки, за които е характерно движение на парични потоци и формиране на активи и пасиви, деноминирани в различни валути. Той се измерва на основата на финансовите отчети.
В този смисъл счетоводният риск е една ретроспекция за минал период, но същевременно чрез него се оценява опасността от възникването на нежелани промени през текущия финансов период. Конкретно той се отразява върху консолидирания финансов баланс, обединяващ балансите на фирмата майка и дъщерните й фирми, каквито транснационалните компании представят в края на всяка финансова година.

Този баланс се съставя във валутата на страната, в която се намира фирмата майка, и отразява всички резултати на дъщерните фирми. Поради това, че дъщерните фирми са базирани в други страни, оперират с чужди валути (условно можем да ги наречем оперативни), възниква необходимостта от превръщането на последните в базисната валута. Именно тази операция пораждат счетоводния риск от валутнокурсовите промени. Той се появява, ако курсът на чуждата валута, с която оперира съответната дъщерна фирма, се промени спрямо базисната валута за времето от момента на възникване на съответния приход или разход до датата на съставяне на консолидирания финансов баланс.

Печалбата или загубата на компанията 

ще зависи от нетните резултати на дъщерните фирми, изразени в оперативните им валути, и от промените на курсовете на тези валути спрямо базисната към датата на съставянето на консолидирания баланс. Формулата за определяне на крайния резултат е следната:

NPb = Σ NPo x (Ro/b1 - Ro/b0),

където:

  • NPb -   печалба (загуба) на транснационалната компания в базисна валута;
  • Npo -   печалба (загуба) в оперативна валута на съответната дъщерна фирма;
  • Ro/b1 -   текущ курс на оперативната към базисната валута при съставяне на консолидирания баланс;
  • Ro/b0 -   начален курс на оперативната към базисната валута към момента на възникване на актива (пасива).

Да приемем че една английска транснационална компания 

решава да инвестира в началото на годината в своя филиал в Токио 150 000 000 японски йени при примерен курс GBP/JPY 150 JPY. В края на същата година, към момента на съставяне на консолидирания баланс на транснационалната компания, да допуснем, че цената на японската йена пада на 160 JPY за 1 английска лира. В този случай английската транснационална компания е понесла съответна загуба на сума 62 500 английски лири. Към момента на възникване на инвестицията тя е струвала на компанията 1 000 000 GBP, а при съставяне на консолидирания баланс вече се оценява на 937 500 GBP.

Наистина в случая липсва ефективен трансфер на средства към фирмата майка и като че ли тази загуба е фиктивна. Поради тази причина някои специалисти отричат тази промяна на валутния риск. Други са на мнение, че консолидирания финансов баланс е най-представителен за оценка дейността на една транснационална компания и именно поради това придават особено голямо значение на счетоводния риск.

Този риск не може да бъде пренебрегван поради следните важни съображения:

  • 1.    Информацията за счетоводния риск, базирана на оценка на паричните потоци, активите и пасивите, структурата на падежите по балансовите отчети на дъщерните фирми дава възможност за преценка на съществуващите рискови моменти, на които е изложена като цяло транснационалната компания. Тези данни са безценни за вътрешните потребители на информация, за ръководството на фирмата.
  • 2.    Консолидирания финансов баланс е много важен за разнообразните външни потребители на счетоводна информация. Съдържащата се в него информация, която отразява и счетоводния риск, формира представата на външните компании за съответната фирма и така влияе върху техните управленски решения. Тези управленски решения на ръководствата на компаниите, с които транснационалната компания има взаимоотношения могат да повлияят съществено на дейната дейност. Хипотетично тези компании могат да бъдат банки, борса и контрагенти – доставчици и клиенти. Особено се илюстрира важността на информацията от баланса в случая на взаимоотношения с банка кредитодател. Тази информация служи на банковите служители за оценка на кредитоспособността на фирмата.
  • 3.    Данните от консолидирания финансов баланс са безценни за вътрешните потребители на счетоводна информация - ръководството на фирмата, финансовия отдел, отделите по планиране и маркетинг. Те позволяват на ръководството да взема правилни инвестиционни решения относно различните
  • 4.    Данъчни цели и трансферни цени.
  • 5.    В случая на транснационалната компания, която има значителна международна дейност и разнообразни отношения с различни чуждестранни държавни и частни фирми, банки и организации, потребителите на информация са най-разнообразни, те са от различни страни, с различни национални законодателства. В известен смисъл можем да говорим за глобални потребители на информация. Необходимо е счетоводните отчети да се съставят съгласно изискванията на международните счетоводни стандарти, за да може информацията да се представи по начин достъпен за всички тези разнообразни потребители. Тази идея е залегнала и в новото българско счетоводно законодателство.

Поради тези съображения транслационния валутен риск не бива да бъде подценяван и трябва да се вземат ефективни мерки за неговото прогнозиране и управление. Ръководството на фирмата трябва много внимателно да анализира изложеността на счетоводен риск.

Трябва да се вземат под внимание следните съображения: 

При инвестиране зад граница
  • трябва да се оценява не само потенциала за печалба в чужда валута, но да се отчита и влиянието на валутните курсове, очакванията за тяхната променливост и крайния стопански резултат в отчетна валута. 
  • Трябва да се правят инвестиции в активи в страни с временно подценени валути или такива, които се очаква да се повишават и обратното, ако е възможно да се изтеглят инвестициите когато валутата на дадената страна е надценена или се очаква, че тя ще се понижава. 
  • Трябва внимателно да се следи структурата на падежите на вземанията и задълженията в чужда валута.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Форми на проява на валутния риск

Форми на валутния риск.

В зависимост от начина на своето въздействие валутният риск приема три форми на проява – като
  • глобален, 
  • транзакционен и 
  • транслационен (преводен или счетоводен).

Глобалния валутен риск 

засяга цялостния процес на производствено-тьрговската дейност на една фирма, нейните приходи и разходи, динамиката на платежните й потоци, независимо от това към кой пазар е ориентирала покупко-продажбите си – вътрешния или международния.
На такъв риск са изложени и банково-кредитните институции както с вътрешна, така и с международна ориентация. Той въздейства и върху гражданите на една страна, явяващи се обикновени потребители на вътрешния пазар. Глобалният валутен риск се проявява в две направления: директно и косвено.

Директната проява на глобалния валутен риск засяга преките участници в международните транзакции: износители и вносители, инвеститори в чужбина, кредитори и доставчици, върху които валутнокурсовите изменения се отразяват непосредствено. Тази форма на проява на валутния риск е тъждествена на транзакционния валутен риск.

Косвената проява на глобалния валутен риск обхваща икономическите организации, които осъществяват производствено търговски операции само на вътрешния пазар, чиито условия се променят под влияние на валутнокурсовите изменения.

Транзакционен риск.

Директното въздействие на глобалния валутен риск се покрива с така наречения транзакционен валутен риск. Този риск се проявява при две ситуации – понижаване и повишаване на курса на националната валута. Като цяло резултатите от директното въздействие на глобалния валутен риск върху икономическите субекти и икономиката като цяло са следните:
  • Понижаването на курса на националната валута едновременно предизвиква увеличаване на приходите от износа и разходите за вноса. 
  • Търговските организации печелят по линията на износа, но губят по линията на вноса. В благоприятна позиция са и тези, които получават дивиденти и лихвени плащания от чужбина. 
  •  Износителите са изложени благоприятно въздействие от поевтиняването на националната валута, а вносителите понасят валутен риск. 
  • Повишаването на курса на националната валута води до намаляване на приходите от износа и от инвестициите в чужбина, а така също на разходите по вноса и плащанията по обслужване на заеми от чужбина. 
  • Износителите търпят загуби, а вносителите се облагодетелстват от благоприятния за тях изход от поскъпването на националната валута.
Индиректната проява на глобалния валутен риск засяга фирмите, които не осъществяват външноикономически операции, а развиват дейност само на вътрешния пазар.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: