Засилването на международната икономическа интеграция,
познато като „глобализация“, предлага много възможности. Фирмите от Европейския съюз (ЕС) получават по-лесен достъп до нови и разрастващи се пазари и източници на финансиране и технологии.Потребителите от стария континент получават достъп до по-голямо разнообразие от стоки на по-ниски цени. Това означава по-големи потенциални печалби по отношение на по-високите нива на производителност и реалните заплати.
Европейската комисия счита, че около една пета от повишението на жизнения стандарт през последните 50 години се дължи на глобализацията. Ето защо тя е твърд поддръжник на по-голяма икономическа отвореност. Търговската политика е важен инструмент за управление на световната либерализация на търговията.
Обществеността обаче често свързва глобализацията със загуба на работни места,
понижаване на заплатите и влошаване на условията на труд. Тези притеснения се базират на страховете, че повишената конкуренция от страните с ниско ниво на заплащане упражнява твърде голям натиск върху местните производители и работници и може да доведе до пълното или частично затваряне на местни заводи или до преместването им в чужбина.Тези притеснения не са нови, но те изглежда се увеличават с излизането на Китай и Индия на световната търговска сцена. По-специално, широкото използване на информационните технологии и интернет все повече разрушава границите между това, с което може, и това, с което не може да се търгува.
Намирането на адекватна реакция на глобализацията
може да се разглежда като част от по-широкото политическо предизвикателство за динамичните икономики – да се справят успешно със структурната икономическа промяна.За да се извлече печалба от глобализацията, е необходимо да се премине през процес на адаптиране, при който производствените фактори – като например инвестиционният капитал – преминават от дейности и фирми, които не могат да издържат на повишаващия се натиск на конкуренцията, към такива, които са стимулирани от него.
Въпреки доказателствата обаче, че глобализацията не е свързана с нетна загуба на работни места като цяло, приспособяването на икономическите структури е свързано с разходи, произтичащи от преместването на ресурси между фирми и дейности.
Колкото по-лишени от гъвкавост са работната сила, капиталът и продуктите, толкова по-скъпо струва структурното приспособяване и то може да се почувства силно, поне в краткосрочен план, в конкретни сектори и в регионите, където те са концентрирани.
Предизвикателството за политиката
е да се превърнат потенциалните ползи от глобализацията в реални печалби, като се сведат до минимум социалните последствия от това. Мерките за подобряване на функционирането на пазарите на Европейския съюз и за засилване на иновациите ще спомогне за съкращаване на процеса на приспособяване, а насочените политически действия, като например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, ще подпомогнат засегнатите работници.Освен пред тези вътрешни въпроси, възникват и значителни външни предизвикателства, изискващи политически решения, включително:
- Насърчаване на световната търговия и запазване на водещата търговска позиция на Европа в света;
- Управление на миграцията като източник на работна ръка, ответна реакция спрямо застаряването и полза за развитието;
- Запазване на позицията на Стария континент като източник и дестинация за преки чуждестранни инвестиции;
- Управление на неравенствата в световната икономика заедно с други партньори.
- ЕК играе важна роля в разработването на последователна политическа стратегия за справяне с предизвикателствата на глобализацията. Тя анализира отблизо еволюцията на основните тенденции в световната търговия и потоците на преки чуждестранни инвестиции и резултатите от работата на Съюза в това отношение.
Много характерно е, че най-значителен е износът на EU 15 за развиващите се страни (64% от общия износ), като през 2006 г. той възлиза на $1 трилион - драматично увеличение от $262 млрд. през 1990 (52% от общия износ). Европейската периферия (Русия, Близкия Изток и Азия) се оказва нов и динамичен източник на търговия. Периферията внася европейски стоки в обем няколко пъти повече, отколкото Китай внася от ЕС. Заключението е, че EU вече има „собствен Китай пред вратата си".
Делът на външната търговия в БВП
на 15 водещи страни в периода 1960 - 2005 е нараснал от 39% до 74%, докато в САЩ - от 10% до 26%. Все пак постижението на Китай по този показател е феноменално: от 2.6% дял на износа в БВП през 1950-те до 69% през 2006 г. През същата година износът на Япония е формирал 29% от БВП.Europa се е възползвала от по-големия достъп до чужди пазари и ресурси, но едновременно с това и другите страни са имали по-голям достъп до нейния пазар, който е един от най-богатите в света. Сред публиката неспециалисти това е свързано със страхове за бъдещето, но според експертите, процесът досега е бил двустранно изгоден и представлява „win - win" динамика за континенталната и глобалната икономика.
Доброто, което глобализацията носи,
е голям ръст на износа и вноса, ръст на инвестициите, нетни входящи потоци на труд, натиск за намаляване на инфлация и лихви, повече работни места, по-високи доходи, по-висок ръст на БВП. Проблемите на губещите от глобализацията се обясняват с това, че те не са успели да се приспособят навреме към икономическата промяна.Нека отбележим, че Европейският икономически надзорен съвет, консорциум от европейски учени, обединени около мюнхенския институт Ifo, е по-критичен към ефектите от глобализацията върху европейската икономика. Изтъква се, че глобализацията може да доведе до спад в търсенето на определени видове трудови умения, но едновременно с това тя намалява деструктивните ефекти на пазара на труда и в дългосрочен период ще доведе до спад на безработицата.
Като цяло европейските учени също са на мнение, че позитивните страни на глобализацията за ЕС надхвърлят отрицателните й ефекти. Само че позитивите не се разпределят равномерно: по-богатите и с повече квалификация хора ще спечелят, а по-ниско квалифицираните ще загубят, тъй като ще бъдат изправени пред по-голяма конкуренция от чуждестранни работници и имигранти.
Европа остава най-голямата търговска общност в света,
като през 2006 г. е източник на 41.7% от световния износ, износител номер едно в 9 от 20 ключови продуктови категории, главен получател (64%) и водещ източник (около 50%) на преки чуждестранни инвестиции в периода 2000 - 2006. Главна цел на европейските инвестиции са САЩ - $1.3 трилиона през 2006 г. Досега старите страни членки не са загубили входящ поток ПЧИ за сметка възхода на Полша, Чехия и Унгария, производители с далеч по-ниски разходи.Ключов момент в оценката на глобализацията е движението на трудови ресурси. В момента в Европа има около 56 милиона имигранти, доста над 40.8 млн. в САЩ. В EU 15 след вълната на присъединяването през 2004 г. придойдоха около един милион работници от централна Европа. След първоначалния стрес във Великобритания, Ирландия и Швеция се оказа, че тази работна сила е била благословение за националните икономики.
Инфлацията в съюза е значително по-ниска,
отколкото щеше да бъде без глобализацията. Ако ЕС се възползва от възможностите, които глобализацията му предоставя сега, доходите на европейското домакинство могат да станат над 5,000 евро годишно.Европа е седалище на 58 от водещите 100 мултинационални компании. Водещите 100 европейски предприятия формират същата добавена стойност, както и водещите 100 фирми от САЩ. Производителят на мобилни телефони Nokia дава чудесен пример: близо 100 компоненти на мобилния телефон се произвеждат в 40 държави, след което се продават на около 80 ключови пазара.
Друг пример за обхвата на глобализацията днес е обемите на валутната търговия в света: през 2007 г. сделките на форекс пазара дневно достигат обем от $3.2 трилиона, над 70% увеличение по сравнение с близката 2004 г. Европейската валута (euro)сега формира 37% от световните сделки и отстъпва само на долара на САЩ.
От първите 10 страни по конкурентноспособност в света,
7 са европейски държави. От 30 най-глобализирани в икономическо отношение държави, 23 са европейски. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу обяви в разгара на финансовата криза, че има твърдо дверие в стабилността на общата европейска валута и в способността й да създава икономическа среда в ЕС, която има 3 ключови параметъра - ниска инфлация, ниски лихвени проценти и стабилност на потребителските пазари.Стабилното евро е помогнало за създаването на повече от 16 милиона работни места в Европа. Едно от най-важните следствия от наличието на обща валута в Европа обаче е, че се намаляват загубите на бизнеса при трансгранични търговски операции. Като използват еврото фирмите в ЕС не губят пари от курсови разлики. Освен това, финансовите системи на страните, част от ЕС се чувстват много по-защитени от валутни кризи.
Може да се каже, че Еврото осигурява защита на бизнеса от разликата във валутните курсове. Според други икономически и финансови анализатори световната финансова криза е дала огромен шанс на еврото. Все пак то все още е твърде далеч от момента, в който да детронира долара като световна валута. В момента само 27% от световните валутни резерви са в евро, докато 62% са в долари.
Десет години след въвеждането на евро, повечето високопоставени европейски служители направиха позитивна равносметка за единната европейска валута. Според тях тя е изиграла функцията на защита, докато финансовата криза се разпространяваше на Стария континент.
Европейският съюз трябва да предприеме кардинални реформи, ако иска да посрещне успешно предизвикатествата на 21 век. Сблъсъкът с глобализацията на икономиката налагат функционирането на европейската икономика да се адаптира, а европейският социален модел да се промени, за да се запазят духът и идеята, породили неговото създаване.
Появата и утвържадаването на еврото на световните пазари е само една стъпка в тази посока. Единната валута е средство, инструмент за решаване на тези проблеми. Освен това въвеждането на еврото широко се подчертава и понякога се определя дори като най-важната стъпка в европейската интеграция.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
