Еврото в глобализиращата се икономика (Euro i globalizirzsta se ikonomika).

Засилването на международната икономическа интеграция, 

познато като „глобализация“, предлага много възможности. Фирмите от Европейския съюз (ЕС) получават по-лесен достъп до нови и разрастващи се пазари и източници на финансиране и технологии.

Потребителите от стария континент получават достъп до по-голямо разнообразие от стоки на по-ниски цени. Това означава по-големи потенциални печалби по отношение на по-високите нива на производителност и реалните заплати.

Европейската комисия счита, че около една пета от повишението на жизнения стандарт през последните 50 години се дължи на глобализацията. Ето защо тя е твърд поддръжник на по-голяма икономическа отвореност. Търговската политика е важен инструмент за управление на световната либерализация на търговията.

Обществеността обаче често свързва глобализацията със загуба на работни места, 

понижаване на заплатите и влошаване на условията на труд. Тези притеснения се базират на страховете, че повишената конкуренция от страните с ниско ниво на заплащане упражнява твърде голям натиск върху местните производители и работници и може да доведе до пълното или частично затваряне на местни заводи или до преместването им в чужбина.

Тези притеснения не са нови, но те изглежда се увеличават с излизането на Китай и Индия на световната търговска сцена. По-специално, широкото използване на информационните технологии и интернет все повече разрушава границите между това, с което може, и това, с което не може да се търгува.

Намирането на адекватна реакция на глобализацията 

може да се разглежда като част от по-широкото политическо предизвикателство за динамичните икономики – да се справят успешно със структурната икономическа промяна.

За да се извлече печалба от глобализацията, е необходимо да се премине през процес на адаптиране, при който производствените фактори – като например инвестиционният капитал – преминават от дейности и фирми, които не могат да издържат на повишаващия се натиск на конкуренцията, към такива, които са стимулирани от него.

Въпреки доказателствата обаче, че глобализацията не е свързана с нетна загуба на работни места като цяло, приспособяването на икономическите структури е свързано с разходи, произтичащи от преместването на ресурси между фирми и дейности.

Колкото по-лишени от гъвкавост са работната сила, капиталът и продуктите, толкова по-скъпо струва структурното приспособяване и то може да се почувства силно, поне в краткосрочен план, в конкретни сектори и в регионите, където те са концентрирани.

Предизвикателството за политиката 

е да се превърнат потенциалните ползи от глобализацията в реални печалби, като се сведат до минимум социалните последствия от това. Мерките за подобряване на функционирането на пазарите на Европейския съюз и за засилване на иновациите ще спомогне за съкращаване на процеса на приспособяване, а насочените политически действия, като например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, ще подпомогнат засегнатите работници.

Освен пред тези вътрешни въпроси, възникват и значителни външни предизвикателства, изискващи политически решения, включително:
  • Насърчаване на световната търговия и запазване на водещата търговска позиция на Европа в света;
  • Управление на миграцията като източник на работна ръка, ответна реакция спрямо застаряването и полза за развитието;
  • Запазване на позицията на Стария континент като източник и дестинация за преки чуждестранни инвестиции;
  • Управление на неравенствата в световната икономика заедно с други партньори.
  • ЕК играе важна роля в разработването на последователна политическа стратегия за справяне с предизвикателствата на глобализацията. Тя анализира отблизо еволюцията на основните тенденции в световната търговия и потоците на преки чуждестранни инвестиции и резултатите от работата на Съюза в това отношение.
Тя редовно анализира и въздействието на глобализацията върху икономическите резултати и предоставя политически съвети възоснова на този анализ. Европа е „централна арена на глобализацията" и като цяло европейците са облагодетелствани от глобализацията (особено от падането на Желязната завеса и края на Студената война). Процесът на разширяване на Изток не е попречил на експортните възможности на Европа. Точно напротив.

Много характерно е, че най-значителен е износът на EU 15 за развиващите се страни (64% от общия износ), като през 2006 г. той възлиза на $1 трилион - драматично увеличение от $262 млрд. през 1990 (52% от общия износ). Европейската периферия (Русия, Близкия Изток и Азия) се оказва нов и динамичен източник на търговия. Периферията внася европейски стоки в обем няколко пъти повече, отколкото Китай внася от ЕС. Заключението е, че EU вече има „собствен Китай пред вратата си".

Делът на външната търговия в БВП 

на 15 водещи страни в периода 1960 - 2005 е нараснал от 39% до 74%, докато в САЩ - от 10% до 26%. Все пак постижението на Китай по този показател е феноменално: от 2.6% дял на износа в БВП през 1950-те до 69% през 2006 г. През същата година износът на Япония е формирал 29% от БВП.

Europa се е възползвала от по-големия достъп до чужди пазари и ресурси, но едновременно с това и другите страни са имали по-голям достъп до нейния пазар, който е един от най-богатите в света. Сред публиката неспециалисти това е свързано със страхове за бъдещето, но според експертите, процесът досега е бил двустранно изгоден и представлява „win - win" динамика за континенталната и глобалната икономика.

Доброто, което глобализацията носи, 

е голям ръст на износа и вноса, ръст на инвестициите, нетни входящи потоци на труд, натиск за намаляване на инфлация и лихви, повече работни места, по-високи доходи, по-висок ръст на БВП. Проблемите на губещите от глобализацията се обясняват с това, че те не са успели да се приспособят навреме към икономическата промяна.

Нека отбележим, че Европейският икономически надзорен съвет, консорциум от европейски учени, обединени около мюнхенския институт Ifo, е по-критичен към ефектите от глобализацията върху европейската икономика. Изтъква се, че глобализацията може да доведе до спад в търсенето на определени видове трудови умения, но едновременно с това тя намалява деструктивните ефекти на пазара на труда и в дългосрочен период ще доведе до спад на безработицата.

Като цяло европейските учени също са на мнение, че позитивните страни на глобализацията за ЕС надхвърлят отрицателните й ефекти. Само че позитивите не се разпределят равномерно: по-богатите и с повече квалификация хора ще спечелят, а по-ниско квалифицираните ще загубят, тъй като ще бъдат изправени пред по-голяма конкуренция от чуждестранни работници и имигранти.

Европа остава най-голямата търговска общност в света, 

като през 2006 г. е източник на 41.7% от световния износ, износител номер едно в 9 от 20 ключови продуктови категории, главен получател (64%) и водещ източник (около 50%) на преки чуждестранни инвестиции в периода 2000 - 2006. Главна цел на европейските инвестиции са САЩ - $1.3 трилиона през 2006 г. Досега старите страни членки не са загубили входящ поток ПЧИ за сметка възхода на Полша, Чехия и Унгария, производители с далеч по-ниски разходи.

Ключов момент в оценката на глобализацията е движението на трудови ресурси. В момента в Европа има около 56 милиона имигранти, доста над 40.8 млн. в САЩ. В EU 15 след вълната на присъединяването през 2004 г. придойдоха около един милион работници от централна Европа. След първоначалния стрес във Великобритания, Ирландия и Швеция се оказа, че тази работна сила е била благословение за националните икономики.

Инфлацията в съюза е значително по-ниска, 

отколкото щеше да бъде без глобализацията. Ако ЕС се възползва от възможностите, които глобализацията му предоставя сега, доходите на европейското домакинство могат да станат над 5,000 евро годишно.

Европа е седалище на 58 от водещите 100 мултинационални компании. Водещите 100 европейски предприятия формират същата добавена стойност, както и водещите 100 фирми от САЩ. Производителят на мобилни телефони Nokia дава чудесен пример: близо 100 компоненти на мобилния телефон се произвеждат в 40 държави, след което се продават на около 80 ключови пазара.

Друг пример за обхвата на глобализацията днес е обемите на валутната търговия в света: през 2007 г. сделките на форекс пазара дневно достигат обем от $3.2 трилиона, над 70% увеличение по сравнение с близката 2004 г. Европейската валута (euro)сега формира 37% от световните сделки и отстъпва само на долара на САЩ.

От първите 10 страни по конкурентноспособност в света, 

7 са европейски държави. От 30 най-глобализирани в икономическо отношение държави, 23 са европейски. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу обяви в разгара на финансовата криза, че има твърдо дверие в стабилността на общата европейска валута и в способността й да създава икономическа среда в ЕС, която има 3 ключови параметъра - ниска инфлация, ниски лихвени проценти и стабилност на потребителските пазари.

Стабилното евро е помогнало за създаването на повече от 16 милиона работни места в Европа.  Едно от най-важните следствия от наличието на обща валута в Европа обаче е, че се намаляват загубите на бизнеса при трансгранични търговски операции. Като използват еврото фирмите в ЕС не губят пари от курсови разлики. Освен това, финансовите системи на страните, част от ЕС се чувстват много по-защитени от валутни кризи.

Може да се каже, че Еврото осигурява защита на бизнеса от разликата във валутните курсове. Според други икономически и финансови анализатори световната финансова криза е дала огромен шанс на еврото. Все пак то все още е твърде далеч от момента, в който да детронира долара като световна валута. В момента само 27% от световните валутни резерви са в евро, докато 62% са в долари.

Десет години след въвеждането на евро, повечето високопоставени европейски служители направиха позитивна равносметка за единната европейска валута. Според тях тя е изиграла функцията на защита, докато финансовата криза се разпространяваше на Стария континент.

Европейският съюз трябва да предприеме кардинални реформи, ако иска да посрещне успешно предизвикатествата на 21 век. Сблъсъкът с глобализацията на икономиката налагат функционирането на европейската икономика да се адаптира, а европейският социален модел да се промени, за да се запазят духът и идеята, породили неговото създаване.

Появата и утвържадаването на еврото на световните пазари е само една стъпка в тази посока. Единната валута е средство, инструмент за решаване на тези проблеми. Освен това въвеждането на еврото широко се подчертава и понякога се определя дори като най-важната стъпка в европейската интеграция.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Международен валутен пазар - forex (Mejdunaroden valuten pazar).

Понятието международен валутен пазар 

определя най-големия финансов пазар в света, на който валутите се продават и купуват една спрямо друга. За разлика от стоковия и фондовия, валутният пазар не е централизиран на определено място или сграда.

Той представлява организационна структура, в рамките на която участниците, посредством телефонна или компютърна връзка, купуват и продават валутите на различни държави. Най-разпространената дефиниция за валутен пазар е: "междубанков и междудилърски пазар за размяна на националните валути на различните държави."
   

Традиционни участници в цялостния процес са

  • финансовите институции, 
  • банки, 
  • корпоративни клиенти, 
  • брокери и др. 
Международният валутен пазар е глобален и се различава от останалите. Той функционира 24 часа, с прекъсване по време на уикенда.    

Основните търгувани валути на фондовия пазар са:

  • евро, 
  • швейцарски франк, 
  • американски долар, 
  • британски паунд, 
  • японска йена, 
  • австралийски долар. 
Чрез използването на технически и фундаментални анализи, инвеститорът може да реализира значителни печалби, участвайки в този глобален пазар.

Валутният пазар е т. нар.”извън борсов пазар” 

(over-the-counter (OTC) market), защото при сключване на сделка двете страни преговарят за следните параметри:
  • a.    Размер на сделката;
  • b.    Дата на сетълмент (дата на плащане);
  • c.    Цена.
Както и на другите пазари, взаимодействието между купувачите и продавачите (търсенето и предлагането) определя пазарната цена на валутата - курс, който представлява съотношение в цените на две валути една спрямо друга.

Валутните пазари нямат отделно физическо местоположение. 

По-голямата част от търговията се извършва на междубанковите пазари между финансовите институции от различни страни. По-рано сделките са се осъществявали главно чрез телефонни разговори между дилърите, докато напоследък бързо нараства търговията през интернет. Според Банката за международни разплащания около 50-70% от всички валутни сделки през 2001 година са сключени по електронен път срещу по-малко от 10% през 1995 година.

Най-търгуваната на традиционния пазар валута е щатският долар, който заема 40-45% от целия обем на сделките “спот” от времето на първото цялостно изследване, проведено през 1989 година, и досега. Най-често срещаната размяна – тази на долари и евро, заема 30% от дейността на валутните пазари, а на търговията долар/йена се падат 20%.

За трите основни международни валути – 

щатски долар, евро и японска йена, за последните три години е налице спадане на относителния дял за сметка на увеличаване на дела на австралийския долар, новозеландския долар, хонконгския долар, както и на валутите.

На първо място, далеч пред останалите финансови центрове – първи световен център по обем на валутната търговия, е Лондон с 34,1 % от световния валутен оборот, следва Ню Йорк с 16,6 %, Токио – 6 %, Цюрих, Сингапур, Хонконг, Франкфурт и т.н.

Интересен и важен момент е, че Лондон увеличава дела си в световната валутна търговия (от 31,3 % през април 2004 на 32,4 % през април 2006). Настоящият му дял, възлизащ на 34,1 % е два пъти по-голям от този на Ню Йорк. Делът на Ню Йорк е бил 19,2 % през април 2004 година, намалявайки и достигайки 16,6 % през 2007 година.

Делът на Токио в световната валутна търговия намалява от 8,3 % през април 2004 година на 6 % през 2007 година и в момента делът на Токио е на най-ниското равнище от 12 години насам. Дори понастоящем данните показват, че Цюрих изпреварва по процентен дял във валутната търговия Токио, защото делът на Цюрих е 6,1 %, съответно следват Сингапур с 5,8 %, Хонконг с 4,4 %, Париж с 3 % и Франкфурт с много намалял дял от 2,5 %. На практика оборотът на лондонския валутен пазар е по-голям от този на пазара в Ню Йорк и Токио, взети заедно.

Най-търгуваната двойка валути

 понастоящем е EUR/USD с 27 % от общия брой валутни сделки (регистриран е лек спад в сравнение с 2001 година, когато този дял е бил 30 %). На второ място е USD/JPY с процентен дял 13 % (значителен спад спрямо 2001 година, когато е бил 20 %). На трето място е двойката валути GBP/USD с 12 % от общия валутен оборот, следвана от USD/CHF с 5 %. 

Индексът за щатския долар се изчислява въз основа на следните валути със съответните тегла: EUR = 35,52 %; CAD = 33,39 %; JPY = 19.18 %; GBP = 9.12 %; CHF = 2,79 %, а индексът на еврото включва петте валути – USD = 38,74 %; GBP = 28,37 %; JPY = 16,94 %; CHF = 9,33 %; SEK = 6,62 %.

Участниците на валутния пазар, 

формиращи неговата организация, са различни групи икономически субекти, които реализират целите си и защитават специфични интереси. Те могат да бъдат обособени в следните групи:
  • a.    Клиенти на дребно
  • b.    Търговски банки
  • c.    Валутни посредници
  • d.    Небанкови финансови институции
  • e.    Централни банки
  • f.    Валутни борси
Клиентите на дребно са физически или юридически лица, които търсят и предлагат валута. Те осъществяват валутните си сделки на дребно в банките. Така се формира първичното търсене и предлагане на валути.

Търговските банки заемат водещо място във валутната търговия. Основната част от всички валутни сделки се осъществяват на международния валутен пазар.  Банките, които участват във валутната търговия и формират валутния пазар, като по всяко време извършват котировка на редица конвертируеми валути, са известни като маркетмейкъри.

Участието на банките във валутната търговия е двояко - от една страна те изпълняват ролята на брокери, а от друга - на дилъри. На съвременния етап около 20 големи транснационални банки са специализирани в търговията с валута и реализират около 50% от общия обем.

Валутните посредници (брокери) 

са специализирани компании, които участват като комисионери във валутната търговия между банките. Операциите с посредничество на тези брокери са изгодни, тъй като те са експерти, които обобщават котировките „продава” и „купува” от много банки за повечето валути. Това дава възможност посредничеството на брокерите да повишава ефективността на валутния пазар, като се получават по-изгодните котировки на валутите и с по-малко разходи.

Все повече се засилва ролята на небанковите финансови институции. Това са доверителни фондове за управление на парични средства, брокери на ценни книжа и недвижими имоти, застрахователни и пенсионни фондове и други. Тези институции предлагат широк спектър от услуги във връзка със сливания и поглъщания, сключване на валутни операции и суапови сделки, застраховка на ценни книжа срещу валутен риск и други.

Централните банки са участник на валутния пазар, 

в действията на които има своеобразна специфика. Те следят за движението и промените на валутния курс на националната парична единица и при възникнала потребност интервенират на валутния пазар, за да въздействат за регулирането му.

Последствията от валутните интервенции, които централните банки провеждат, се изразяват в два аспекта: първият - променя се съотношението между търсенето и предлагането на съответната валута; вторият - настъпват изменения на паричната маса в обръщение, защото по същество покупката на чужда валута е продажба на национална валута.

Валутните борси са специализирани, организирани институции, на които се реализират валутни сделки при унифицирани изисквания и при спазването на строго определени борсови правила. На валутната борса се търгува с предварително определени условия за доставката и плащането, а не със самата валута, като специфична стока, както е на междубанковия пазар.            
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: