Парична политика при фиксиран курс на валутата (fiksiran kurs na valutite).

Парична политика при фиксиран курс на валутата.

Паричната политика е съвкупност от мерки и действия, насочени към установяване и поддържане на определено състояние на паричната сфера, чрез които се осигурява стабилност във финансовия сектор, ефективно развитие на реалната икономика и се гарантира общото икономическо равновесие. Тя се разработва и прилага от Ценралната банка.
Икономическите условия във всяка отделна страна диктуват стратегията при избора на парични и фискални инструменти.

С нарастване на капиталовата мобилност и засилване процеса на глобалната интеграция все повече се увеличава броя на страните, които ориентират валутно-курсовата си политика към един от двата типа режими - напълно свободно променлив валутнокурсов режим и твърдо привързан валутен курс. Разбира се, не се отхвърлят категорично  и междинните валутнокурсови режими. Страните, ориентира ли се към привързан валутнокурсов режим с фиксиран паритет, са със значителни капиталови ограничения.

При провеждането на парична политика при фиксиран валутен курс централната банка фиксира местната парична единица за чуждестранна или сбор от чуждестранни валути. Като икономическа категория валутния курс е съпоставяне на отделни национални парични единици помежду им. Поради това валутния курс показва цената на една валута по отношение на друга валута. При фиксирането на валутния курс предварително се съобщават размера и времето в нивото на фиксиране. Смята се, че този режим помага на икономиките да избегнат реалното поскъпване на валутния курс при изпреварващи нива на местната инфлация в сравнение с тази в страната, за чиято валута е фиксирана местната.
 

Избор на чужда валута.

Изборът на чужда валута се прави по политически, географски, исторически или икономически причини. Най-често се избира валута на страна или зона, към която местната икономика е силно обвързана или обществото като цяло иска да обвърже икономиката си със страната или зоната на базовата валута. При фиксиран валутен курс централната банка поддържа определен курс на местната валута към базовата като обявява твърдото си намерение да не променя курса.

Това означава, че тя гарантира необходимите резерви в чужда валута, достатъчни да покрият търсенето. При фиксирания курс държавата определя нивото на курса чрез интервенции, изразяващи се в покупка или продажба на валута, или чрез промяна на националните лихвени проценти с цел да се поддържа дадения курс. Съществува възможност обаче курса да се фиксира на грешно ниво. В такъв случай едни транзакции ще бъдат стимулирани, т.е. ще бъдат изгодни, а други ще са неизгодни.

При големи отклонения това може да предизвика излишък или дефицит в платежния баланс и да се наложи промяна на курса. Очакването на такава промяна повлиява сдържащо на международните транзакции. Фиксираният курс  намалява несигурността за износителите и вносителите, а също и за чуждестранните инвеститори, макар че на практика съществува риск правителството да реши да промени курса в бъдеще.

Готовност за намеса на централната банка.

Когато се прилага такава парична политика централната банка трябва да поддържа постоянна готовност за закупуване и продаване на валута  по обявените от нея равнища. Това се  отнася за всяко количество излишно предлагане или непокрито търсене на валута при фиксираната величина на курса, който пазара би проявил. Ако централната банка не извърши такива покупки и продажби, за да се възстанови равновесието на валутния пазар, измененото търсене или предлагане ще доведе до необходимост от промяна на валутния курс, т.е. при положение, че в определен момент няма търсене за обмяна на цялата налична емисия от местната валута, ще бъдат необходими по - малко резерви в сравнение с паричната база в страната.

Това позволява централната банка при необходимост да използва основните инструменти на паричната политика и активно да се намесва при регулирането на лихвения процент или дейността на финансовите институции. Поддържането на фиксиран валутен курс изисква запазване равновесието на валутния пазар. Това може да стане само, ако лихвения процент на депозитите в местната валута е равен на лихвения процент на депозитите в чужда валута.Следователно поддържането на валутния пазар в равновесие при фиксирани валутни курсове изисква централната банка да поддържа местното лихвено  равнище равно на лихвеното равнище в чужбина.

Промени в лихвения процент.

Така например при увеличаване търсенето на реални парични баланси ще се предизвика увеличаване на лихвения процент в страната. Това на практика ще наруши лихвения паритет и ще направи местните депозити по-доходни в сравнение с депозитите в чужда валута. Тогава централната банка трябва да увеличи реалното предлагане на пари в стопанството. За да се предотврати,  обаче понижаването на валутния курс централната банка трябва да интервенира на валутния пазар, като купува чужда валута. С това централната  банка предотвратява поскъпването на местната парична единица и възстановява равновесието на финансовия пазар.

В този случай фискалната политика може да стимулира заетостта и производството, което се възприема като едно от основните предимства на режима на фиксиран валутен курс. При малка, отворена икономика каквато е България, вътрешното ценово равнище е силно зависимо  от валутния курс. При фиксиран валутен курс системата постига стабилност на обменния курс, като по този начин една страна може автоматично да подобри своята конкурентоспособност чрез намаляване на разходите си под тези на други страни, знаейки че обменния курс ще остане стабилен.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: