Translate

вторник, 29 ноември 2011 г.

Досегашно състояние и някои перспективи на валутния пазар в България (Valuten pazar v Bulgaria) .

Общ оборот на валутния пазар.

По данни на редица търговски банки в България става ясно, че още през първата половина на  2006  г. общият оборот на валутния пазар е  достигнал 35201,9 млн. евро. Този оборот обхваща реализираните сделки с чуждестранна валута от търговските банки, включително БНБ , срещу левове с вальор на плащане “спот”, същия и следващия работен ден.

В сравнение със същия период на предходната 2005 г. общият оборот е нараснал с 44,4 на сто. Общите продажби на чуждестранна валута срещу левове превишават с около 300 млн. евро покупките. Увеличение на оборота се реализира и в двете направления на валутната търговия – междубанковата  и търговията с крайни клиенти. Нарастването на търговията с крайни клиенти е 21,3 на сто, а нарастването на междубанковата търговия е 59,0 на сто.
Разменените количества валута между търговските банки нарастват с около 100 млн. евро. Промяна настъпва в относителното участие на търгуваните валути на чистия междубанков пазар, като сделките с евро се увеличават от 40,5 на сто за първата половина на 2005 на 49,1 на сто през първата половина на 2006, за сметка на намаление на търговията с други валути.

Сред основните причини за промяна във валутната структура 

на междубанковата търговия, както и за превишението на оборота на междубанковия пазар (вкл. БНБ) над оборота на търговията с крайни клиенти,  бе поредното засилване на рестрикциите  на БНБ спрямо търговските банки  в опитите й за овладяване ръста на потребителското кредитиране.

Относителното участие на БНБ  в общия оборот на валутния пазар през първото полугодие на  2006 г. достигна 32,5 на сто. В сравнение с предходната 2005 г., участието  се увеличи  с 2,5 на сто, а спрямо първото полугодие на 2005 г., - с около 3 на сто.

БНБ е нетен купувач на валута през първото полугодие на 2006 г. и сделките на търговските банки с нея на валутния пазар продължават да заемат съществено място в усилията им да управляват по-успешно текущата си ликвидност. На пазара с крайни клиенти БНБ е нетен продавач на валута с около 711 млн. евро. По мнение на специалисти, за периода 2006-2011 валутната политика е била ориентирана преди всичко към стабилност.

Първо, Валутният борд и тогава и сега трябва да бъде запазен на всяка цена. 

Стабилността на борда изисква от своя страна дисциплина от държавата (правителството) и от банковата система. В момента в който се появи дори капка съмнение във Валутния борд, може да се получи катастрофална верижна реакция в следната последователност:
  • (1) масово обръщане на левовете в по-стабилни валути, предимно в Евро,
  • (2) срив в стойността на лева,
  • (3) срив в държавните финанси,
  • (4) неплатежоспособност на длъжниците във валута
  • (5) сътресения, а по-всяка вероятност и срив, в банковата система и
  • (6) общоикономическа криза.
При тези обстоятелства, излизането от валутния борд, както и промяната на валутния паритет (курс лев-евро) е недалновидно и несериозно, както сега, така и в бъдеще.

Второ, особено важно е валутната ни политика да отразява 

и процеса на присъединяването ни към Европейския съюз и особено - към валутния механизъм ва еврото. Предимствата за България във валутната сфера далеч надхвърлят недостатъците, като основното предимство е, че държавата (правителството) ще изгуби контрола си върху валутата си и няма да има алтернативата да печата пари в кризисна ситуация.

Това означава, че членството ни в Европейския съюз налага значително по-сериозна дисциплина върху правителството и върху изкушението да се злоупотреби с контрола върху валутата за сметка на народа.

Трето, важно е да се гарантира по един смислен и убедителен начин, 

че валутния паритет ще бъде запазен при влизането в Европейския съюз и изваждането на лева от обръщение. В противен случай, това би означавало де-факто срив на Валутния борд и може да се задвижи верижната реакция, описана по-горе.

Четвърто, Членството в Евросъюза може да се подпомогне 

и съпътства с активна политика на "доларизация" на икономиката ни. Доларизация означава възприемането на чужда валута в обръщение, включително и от правителството, и право на избор от страна на продавача да котира в съответната валута и да изисква плащане в нея.

Доларизацията, разбира се, ще бъде в Евро, като изрично уточняваме, че не става въпрос за използване на Шатския Долар, а само за един анахроничен термин, който вече е възприет в световната литература. Този процес на доларизация на една икономика е сравнително безболезнен. Необходимо е да уточним, че пазара ни за недвижими имоти е де-факто доларизиран, отчитайки че котировките на пазара, както и разплащанията, се извършват вече почти изцяло в евро. Този процес не вреди никому, а дори спомага за общата стабилност на икономиката.

Пето, Основната политика на БНБ трябва да включва синхронизиране на банковото ни законодателство с Европейското, и реално съобразяване с техническите регулаторни механизми, особено с оглед последните сътресения на еврозоната около Гърция, Италия и Испания.

Що се отнася до миналите високи темпове на кредитен растеж, БНБ трябва да предприеме по-пазарни мерки за ограничаване и то значително на кредитната експанзия в бъдеще, както и по-крути административни действия срещу нарушителите на правилата за кредитиране.

Валутният пазар обхваща целия свят в единна мрежа. Част от която е и българският валутен пазар. Структурата и институциите на българския валутен пазар отговарят на съвременните практики и тенденции. Държавната комисия по ценните книжа, БФБ-София, Централен Депозитар и инвестиционните посредници като цяло, са изградили своите структури и работят професионално.

Може да се каже, че валутно-финансовият пазар в България изпълнява онези важни икономически и социални функции, които предопределят съществуването му в работещите пазарни икономики. Валутният пазар вече е реална среда за разпределение на свободните местни капиталови ресурси.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

събота, 17 септември 2011 г.

Еврото в глобализиращата се икономика (Euro i globalizirzsta se ikonomika).

Засилването на международната икономическа интеграция, 

познато като „глобализация“, предлага много възможности. Фирмите от Европейския съюз (ЕС) получават по-лесен достъп до нови и разрастващи се пазари и източници на финансиране и технологии.

Потребителите от стария континент получават достъп до по-голямо разнообразие от стоки на по-ниски цени. Това означава по-големи потенциални печалби по отношение на по-високите нива на производителност и реалните заплати.

Европейската комисия счита, че около една пета от повишението на жизнения стандарт през последните 50 години се дължи на глобализацията. Ето защо тя е твърд поддръжник на по-голяма икономическа отвореност. Търговската политика е важен инструмент за управление на световната либерализация на търговията.

Обществеността обаче често свързва глобализацията със загуба на работни места, 

понижаване на заплатите и влошаване на условията на труд. Тези притеснения се базират на страховете, че повишената конкуренция от страните с ниско ниво на заплащане упражнява твърде голям натиск върху местните производители и работници и може да доведе до пълното или частично затваряне на местни заводи или до преместването им в чужбина.

Тези притеснения не са нови, но те изглежда се увеличават с излизането на Китай и Индия на световната търговска сцена. По-специално, широкото използване на информационните технологии и интернет все повече разрушава границите между това, с което може, и това, с което не може да се търгува.

Намирането на адекватна реакция на глобализацията 

може да се разглежда като част от по-широкото политическо предизвикателство за динамичните икономики – да се справят успешно със структурната икономическа промяна.

За да се извлече печалба от глобализацията, е необходимо да се премине през процес на адаптиране, при който производствените фактори – като например инвестиционният капитал – преминават от дейности и фирми, които не могат да издържат на повишаващия се натиск на конкуренцията, към такива, които са стимулирани от него.

Въпреки доказателствата обаче, че глобализацията не е свързана с нетна загуба на работни места като цяло, приспособяването на икономическите структури е свързано с разходи, произтичащи от преместването на ресурси между фирми и дейности.

Колкото по-лишени от гъвкавост са работната сила, капиталът и продуктите, толкова по-скъпо струва структурното приспособяване и то може да се почувства силно, поне в краткосрочен план, в конкретни сектори и в регионите, където те са концентрирани.

Предизвикателството за политиката 

е да се превърнат потенциалните ползи от глобализацията в реални печалби, като се сведат до минимум социалните последствия от това. Мерките за подобряване на функционирането на пазарите на Европейския съюз и за засилване на иновациите ще спомогне за съкращаване на процеса на приспособяване, а насочените политически действия, като например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, ще подпомогнат засегнатите работници.

Освен пред тези вътрешни въпроси, възникват и значителни външни предизвикателства, изискващи политически решения, включително:
  • Насърчаване на световната търговия и запазване на водещата търговска позиция на Европа в света;
  • Управление на миграцията като източник на работна ръка, ответна реакция спрямо застаряването и полза за развитието;
  • Запазване на позицията на Стария континент като източник и дестинация за преки чуждестранни инвестиции;
  • Управление на неравенствата в световната икономика заедно с други партньори.
  • ЕК играе важна роля в разработването на последователна политическа стратегия за справяне с предизвикателствата на глобализацията. Тя анализира отблизо еволюцията на основните тенденции в световната търговия и потоците на преки чуждестранни инвестиции и резултатите от работата на Съюза в това отношение.
Тя редовно анализира и въздействието на глобализацията върху икономическите резултати и предоставя политически съвети възоснова на този анализ. Европа е „централна арена на глобализацията" и като цяло европейците са облагодетелствани от глобализацията (особено от падането на Желязната завеса и края на Студената война). Процесът на разширяване на Изток не е попречил на експортните възможности на Европа. Точно напротив.

Много характерно е, че най-значителен е износът на EU 15 за развиващите се страни (64% от общия износ), като през 2006 г. той възлиза на $1 трилион - драматично увеличение от $262 млрд. през 1990 (52% от общия износ). Европейската периферия (Русия, Близкия Изток и Азия) се оказва нов и динамичен източник на търговия. Периферията внася европейски стоки в обем няколко пъти повече, отколкото Китай внася от ЕС. Заключението е, че EU вече има „собствен Китай пред вратата си".

Делът на външната търговия в БВП 

на 15 водещи страни в периода 1960 - 2005 е нараснал от 39% до 74%, докато в САЩ - от 10% до 26%. Все пак постижението на Китай по този показател е феноменално: от 2.6% дял на износа в БВП през 1950-те до 69% през 2006 г. През същата година износът на Япония е формирал 29% от БВП.

Europa се е възползвала от по-големия достъп до чужди пазари и ресурси, но едновременно с това и другите страни са имали по-голям достъп до нейния пазар, който е един от най-богатите в света. Сред публиката неспециалисти това е свързано със страхове за бъдещето, но според експертите, процесът досега е бил двустранно изгоден и представлява „win - win" динамика за континенталната и глобалната икономика.

Доброто, което глобализацията носи, 

е голям ръст на износа и вноса, ръст на инвестициите, нетни входящи потоци на труд, натиск за намаляване на инфлация и лихви, повече работни места, по-високи доходи, по-висок ръст на БВП. Проблемите на губещите от глобализацията се обясняват с това, че те не са успели да се приспособят навреме към икономическата промяна.

Нека отбележим, че Европейският икономически надзорен съвет, консорциум от европейски учени, обединени около мюнхенския институт Ifo, е по-критичен към ефектите от глобализацията върху европейската икономика. Изтъква се, че глобализацията може да доведе до спад в търсенето на определени видове трудови умения, но едновременно с това тя намалява деструктивните ефекти на пазара на труда и в дългосрочен период ще доведе до спад на безработицата.

Като цяло европейските учени също са на мнение, че позитивните страни на глобализацията за ЕС надхвърлят отрицателните й ефекти. Само че позитивите не се разпределят равномерно: по-богатите и с повече квалификация хора ще спечелят, а по-ниско квалифицираните ще загубят, тъй като ще бъдат изправени пред по-голяма конкуренция от чуждестранни работници и имигранти.

Европа остава най-голямата търговска общност в света, 

като през 2006 г. е източник на 41.7% от световния износ, износител номер едно в 9 от 20 ключови продуктови категории, главен получател (64%) и водещ източник (около 50%) на преки чуждестранни инвестиции в периода 2000 - 2006. Главна цел на европейските инвестиции са САЩ - $1.3 трилиона през 2006 г. Досега старите страни членки не са загубили входящ поток ПЧИ за сметка възхода на Полша, Чехия и Унгария, производители с далеч по-ниски разходи.

Ключов момент в оценката на глобализацията е движението на трудови ресурси. В момента в Европа има около 56 милиона имигранти, доста над 40.8 млн. в САЩ. В EU 15 след вълната на присъединяването през 2004 г. придойдоха около един милион работници от централна Европа. След първоначалния стрес във Великобритания, Ирландия и Швеция се оказа, че тази работна сила е била благословение за националните икономики.

Инфлацията в съюза е значително по-ниска, 

отколкото щеше да бъде без глобализацията. Ако ЕС се възползва от възможностите, които глобализацията му предоставя сега, доходите на европейското домакинство могат да станат над 5,000 евро годишно.

Европа е седалище на 58 от водещите 100 мултинационални компании. Водещите 100 европейски предприятия формират същата добавена стойност, както и водещите 100 фирми от САЩ. Производителят на мобилни телефони Nokia дава чудесен пример: близо 100 компоненти на мобилния телефон се произвеждат в 40 държави, след което се продават на около 80 ключови пазара.

Друг пример за обхвата на глобализацията днес е обемите на валутната търговия в света: през 2007 г. сделките на форекс пазара дневно достигат обем от $3.2 трилиона, над 70% увеличение по сравнение с близката 2004 г. Европейската валута (euro)сега формира 37% от световните сделки и отстъпва само на долара на САЩ.

От първите 10 страни по конкурентноспособност в света, 

7 са европейски държави. От 30 най-глобализирани в икономическо отношение държави, 23 са европейски. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу обяви в разгара на финансовата криза, че има твърдо дверие в стабилността на общата европейска валута и в способността й да създава икономическа среда в ЕС, която има 3 ключови параметъра - ниска инфлация, ниски лихвени проценти и стабилност на потребителските пазари.

Стабилното евро е помогнало за създаването на повече от 16 милиона работни места в Европа.  Едно от най-важните следствия от наличието на обща валута в Европа обаче е, че се намаляват загубите на бизнеса при трансгранични търговски операции. Като използват еврото фирмите в ЕС не губят пари от курсови разлики. Освен това, финансовите системи на страните, част от ЕС се чувстват много по-защитени от валутни кризи.

Може да се каже, че Еврото осигурява защита на бизнеса от разликата във валутните курсове. Според други икономически и финансови анализатори световната финансова криза е дала огромен шанс на еврото. Все пак то все още е твърде далеч от момента, в който да детронира долара като световна валута. В момента само 27% от световните валутни резерви са в евро, докато 62% са в долари.

Десет години след въвеждането на евро, повечето високопоставени европейски служители направиха позитивна равносметка за единната европейска валута. Според тях тя е изиграла функцията на защита, докато финансовата криза се разпространяваше на Стария континент.

Европейският съюз трябва да предприеме кардинални реформи, ако иска да посрещне успешно предизвикатествата на 21 век. Сблъсъкът с глобализацията на икономиката налагат функционирането на европейската икономика да се адаптира, а европейският социален модел да се промени, за да се запазят духът и идеята, породили неговото създаване.

Появата и утвържадаването на еврото на световните пазари е само една стъпка в тази посока. Единната валута е средство, инструмент за решаване на тези проблеми. Освен това въвеждането на еврото широко се подчертава и понякога се определя дори като най-важната стъпка в европейската интеграция.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

петък, 9 септември 2011 г.

Какво е форекс? | dLambow

 

Международен валутен пазар форекс - възникване, същност, характеристики и значение


Какво е форекс?


Определение за форекс

Международният валутен пазар FOREX (Foreign Exchange market) е междубанков пазар за обмен на националните валути на отделните държави по точно определен валутен курс. Представлява съвкупност от операции за покупко-продажба на чуждестранна валута и се предоставя при определени условия (сума, обменен курс, време). За разлика от стоковия и фондовия, валутният пазар не е централизиран на определено място или сграда.

Най-разпространената дефиниция за валутен пазар е: "междубанков и междудилърски пазар за размяна на националните валути на различните държави." Валутният пазар е т. нар."извън борсов пазар" (over-the-counter (OTC) market), защото при сключване на сделка двете страни преговарят за следните параметри:

  • a. Размер на сделката;
  • b. Дата на сетълмент (дата на плащане);
  • c. Цена.
Определение за форекс
Какво е форекс?

Основни валути

Валутният пазар е мрежа от финансови институции, които обслужват международни бизнес сделки. На него се търгуват различни национални валути. Форекс търговията представлява едновременна покупка на една валута и продажба на друга. Преимуществена част от трансакциите се осъществяват в някоя от основните валути:

  • - щатския долар (USD),
  • - евро (EUR),
  • - японската йена (JPY),
  • - швейцарския франк (CHF),
  • - английския фунт стерлинг/английската лира (GBP),
  • - Канадски долар и
  • - Австралийски долар.


Основни участници

От 1971 г до скоро основните играчи на международния валутен пазар са били банки, мултинационални компании и големи брокерски къщи:

  • - търговски банки,
  • - валутни борси,
  • - централни банки,
  • - фирми осъществяващи външнотърговски операции,
  • - инвестиционни фондове,
  • - брокерски компани.

На FOREX пазара се срещат голям брой различи по мащаби участници.

  • -На първо място са големите инвестиционни банки. Търговията на междубанковия пазар се извършва от валутни брокери и електронни системи (Bloomberg, Reuters dealing 3000, EBS, CME и други).
  • -Те са следвани от по-малките инвестиционни банки.
  • -На трето място са големите ТНК (транснационални компании), големите инвестиционни фондове (хедж-фондове, пенсионни фондове, взаимни фондове), застрахователните дружества, както и малките FOREX брокери за търговия на дребно.
  • - Централните банки са друг голям участник на валутните пазари. Това е предопределено от целите на икономическата политика на държавите. Централните банки влияят върху паричното предлагане, лихвените проценти и инфлацията, а могат и да използват валутните си резерви за директна интервенция на валутните пазари.

Интересен е фактът, че десетте най – големи участника на FOREX пазара заемат над 70% от общия обем на извършваните сделки.

  • -Deutsche Bank е на първо място с около 17 %, следвана от
  • - UBS (12.5%) и
  • - Citigroup (7.5%).

Днес главните участници са централните банки, търговските банки, брокерски къщи, мултинационални компании и индивидуални инвеститори. Влиянието на последната група е нараснало значително през последните 10 години. Благодарение на бързото развитие на информационните и комуникационни технологии достъпът до международния валутен пазар става по-лесен за всеки.

Основни "играчи" на форекс

Участниците на валутния пазар, формиращи неговата организация, са различни групи икономически субекти, които реализират целите си и защитават специфични интереси. Те могат да бъдат обособени в следните групи:

  • a. Клиенти на дребно
  • b. Търговски банки
  • c. Валутни посредници
  • d. Небанкови финансови институции
  • e. Централни банки
  • f. Валутни борси


Маркетмейкъри

Търговските банки заемат водещо място във валутната търговия.Банките, които участват във валутната търговия и формират валутния пазар, като по всяко време извършват котировка на редица конвертируеми валути, са известни като маркетмейкъри. Участието на банките във валутната търговия е двояко - от една страна те изпълняват ролята на брокери, а от друга - на дилъри. На съвременния етап около 20 големи транснационални банки са специализирани в търговията с валута и реализират около 50% от общия обем.

Валутните посредници (брокери)

Валутните брокери са специализирани компании, които участват като комисионери във валутната търговия между банките. Операциите с посредничество на тези брокери са изгодни, тъй като те са експерти, които обобщават котировките „продава” и „купува” от много банки за повечето валути. Това дава възможност посредничеството на брокерите да повишава ефективността на валутния пазар, като се получават по-изгодните котировки на валутите и с по-малко разходи.

Валутни борси

Валутните борси са специализирани, организирани институции, на които се реализират валутни сделки при унифицирани изисквания и при спазването на строго определени борсови правила. На валутната борса се търгува с предварително определени условия за доставката и плащането, а не със самата валута, като специфична стока, както е на междубанковия пазар.    

Небанковите финансови институции
Все повече се засилва ролята на небанковите финансови институции. Това са доверителни фондове за управление на парични средства, брокери на ценни книжа и недвижими имоти, застрахователни и пенсионни фондове и други. Тези институции предлагат широк спектър от услуги във връзка със сливания и поглъщания, сключване на валутни операции и суапови сделки, застраховка на ценни книжа срещу валутен риск и други.

Централни банки

Централните банки са участник на валутния пазар, в действията на които има своеобразна специфика. Те следят за движението и промените на валутния курс на националната парична единица и при възникнала потребност интервенират на валутния пазар, за да въздействат за регулирането му.

Последствията от валутните интервенции, които централните банки провеждат, се изразяват в два аспекта: първият - променя се съотношението между търсенето и предлагането на съответната валута; вторият - настъпват изменения на паричната маса в обръщение, защото по същество покупката на чужда валута е продажба на национална валута.

Клиенти на дребно

Клиентите на дребно са физически или юридически лица, които търсят и предлагат валута. Те осъществяват валутните си сделки на дребно в банките. Така се формира първичното търсене и предлагане на валути.

Какво е форекс
Начало на форекс

Начало на форекс

Пазарът forex функционаира от 1971 година, след разпадането на Бретън Удската валутна система, когато валутите на индустриално развитите страни преминават от фиксиран към свободен плаващ режим, с нарастваща роля на факторите търсене и предлагане за определяне на валутните курсове.

От тогава разрастването на валутния пазар е забележително, като дневният оборот се увеличава от 5 милиарда долара през 1977г до 1 - 5 трилиона долара през последните години. За сравнение годишният обем на пазара на акции, който е около 21 трилиона долара, е равен на оборота на валутния пазар за 16 дни.

Значение на форекс

Значението на форекс се определя именно от факта, че на него се формират валутите курсове, и се осъществява тяхната размяна. На валутният пазар:

  • - се осигуряват средства за осъществяване на международните плащания;
  • - се извършват операции за хеджиране на валутния риск;
  • - се правят спекулативни операции с цел извличане на печалба;
  • - се играе откровен хазарт.

Големият обем на валутния пазар осигурява почти идеална ликвидност на участниците. Поради големите мащаби и волатилност на пазара, търговията с валути е едно несравнимо преживяване.

Характерни черти

Характерни черти за FOREX пазара са:

  • - изключителна ликвидност,
  • - наднационална глобална структура,
  • - относителна дерегулираност и
  • - големият брой участници.


Местоположение

За разлика от традиционните пазари на стоки и акции, където купувачи и продавачи се събират на организирани борси, транзакциите на валутния пазар не са централизирани. Това е извънборсов пазар, където сделките се извършват по телефон, компютърни терминали (Reuters, Bloomberg) и в последно време чрез Интернет и смартфони. Форекс няма точно определено местонахождение и не предполага лична среща между участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт помежду си с помощта на различни технически средства (телеграф, телефон, интернет).

Той е децентрализиран, макар че с развитието на телекомуникациите FOREX днес е в голяма степен интегриран и унифициран. Сделките се сключват по електронен път посредством компютърни терминали, с които са свързани в мрежа големите банки (търговски банки) и брокерски къщи или чрез телефонни разговори между дилърите.

Работно време

Пазарът е активен 24 часа в денонощието, пет дни в седмицата. Търговията е активна от 7 сутринта в понеделник новозеландско време до петък 17 часа Ню – йоркско време. Валутната търговия започва с отварянето на пазара в Нова Зеландия, малко по-късно са Австралия и Сингапур, следвани от Япония, Европа и накрая САЩ. Така всеки търгуващ с валути на forex ще може незабавно да реагира на добрите или лошите съобщения и да отвори или затвори позиция в удобен за него момент.

Обем на пазара

Това е най-големият пазар в света със среднодневен оборот от около 1 - 4 трилиона щатски долара. Ежедневния обем от конверсионни операции в света съставлява сума от порядъка на над 2 трилиона долара.

Валутен курс

Както и на другите пазари, взаимодействието между купувачите и продавачите (търсенето и предлагането) определя пазарната цена на валутата - валутен курс, който представлява съотношение в цените на две валути една спрямо друга.

Форекс центрове

Най-голям по обем на извършваните сделки пазар е Лондон с около 32% дял от глобалния пазар. Следва Ню-Йорк с приблизително 18 % от общия дял. На трето място е Токио със 7.6%. Други големи средища на FOREX пазара са

  • - Лондон - 34,1 %
  • - Ню-Йорк - 16,6 %
  • - Токио - 6 %,
  • - Цюрих,
  • - Сингапур,
  • - Германия/Франкфурт - 10%,
  • - Швейцария,
  • - Австралия,
  • - Канада,
  • - Франция и
  • - Хонг-Конг.

Според дневният обем операции, най-големите световни банки са:

  • - Deutsche Bank,
  • - Barclays Bank,
  • - Union Bank of Switzerland,
  • - CityBank,
  • - Chase Manhattan Bank,
  • - Standard Chartered Bank

Всяка от тях извършва ежедневен оборот от милиарди долари. Операции от типа спот (spot), или текущи конверсионни операции, се наричат сделки покупко/продажба на валута, като фактическото им изпълнение (валутиране) става на втория ден след затваряне на сделката. По данни към 1998 год около 40% от активността се пада на Spot-пазара.

Източници на информация

Източници за информация за състоянието на финансовите и валутни пазари - чрез системи в реално време, предоставящи данни за котировката на валутите, а също така и финансово-икономически новини от международните агентства са:

  • - Reuters,
  • - Dow Jones,
  • - CQG,
  • - Bloomberg,
  • - TENFORE и др.


Обем на валутните сделки

Типичните обеми от сделки в междубанковата търговия са около 10 милиона долара, но благодарение на маржиналната търговия, на пазара могат да участвуват и лица, разполагащи с неголям капитал. Брокерите предоставящи услуги за маржинална търговия, изискват внасяне под залог на депозит и дават възможност на клиента да извършва операции за покупко/продажба на сума 40 - 50 пъти, а понякога и по-големи от внесения депозит за тях. Рискът от загуба поема самия клиент, депозита служи като обезпечение, което застрахова брокера.

Маржин търговия

За разлика от валутните операции с реална доставка на валута или реален обмен на валута, участниците на форекс, особено тези които имат малък капитал, използуват търговия под застрахован депозит - маржинална търговия с така нареченото кредитно рамо (margin trade или leverage trade). При маржин търговията всяка операция винаги има два етапа: покупка (продажба) на валута по една цена, а след това обезателна продажба (покупка) на същата валута по друга цена (или по същата).

Най-търгувани валути на FOREX

  • - Щатският долар участва в 40-45% от спот сделките.
  • - Еврото - общоевропейската валута е с малко над 18%.
  • - Японската йена е на трето място с около 12%.

Други силно търгувани валути на FOREX са:

  • - английската лира,
  • - швейцарския франк,
  • - канадския долар,
  • - австралийския долар,
  • - шведската крона и други.


Най-разменяните валутни двойки са:

  • - EUR/USD - 27 % от сделките,
  • - USD/JPY - 13 % от сделките,
  • - GBP/USD - 12 % от сделките,
  • - USD/CHF - 5 % от сделките.

Индексът за щатския долар се изчислява въз основа на следните валути със съответните тегла: EUR = 35,52 %; CAD = 33,39 %; JPY = 19.18 %; GBP = 9.12 %; CHF = 2,79 %, а индексът на еврото включва петте валути – USD = 38,74 %; GBP = 28,37 %; JPY = 16,94 %; CHF = 9,33 %; SEK = 6,62 %.




Какво точно е форекс?

  • - търговия (трейдинг)?
  • - инвестиране?
  • - спекулиране?
  • - хазарт?
  • - поддържане на валутните курсове?
  • - равновесие на валутните пазари?

Трудно е да се даде общоприемлив отговор и това води обикновено до много спорове.

Участието на Форекс може ли да се счита за инвестиране?

Не - в случая става дума за трейдинг или даже за хазарт, доколкото 80% от участниците във Форекс всъщност нямат никаква представа какво правят и всъщност играят хазарт - игра на късмет, налучкване (понякога с много сериозен вид).

Всъщност, всеки опит да се прогнозира хода на валутите си е чиста проба гадателство, а всеки, който следва такива "прогнози" фактически играе хазарт.
Трейдингът (търговия) е покупко / продажба с цел реализиране на печалба, което няма нищо общо с инвестирането. Това важи с още по-голяма сила за онези 80% от трейдинга, които са всъщност хазартни залагания.

Съвременна характеристика на форекс.


Местонахождение

Форекс няма точно определено място и не предполага лична среща между участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт помежду си с помощта на различни технически средства. Сделките се извършват посредством компютърни терминали, с които са свързани в мрежа големите банки(търговски банки) и брокерски къщи.

Интегрираност

Търговски банки, специализирани във валутната търговия, обслужват валутния пазар в качеството на дилъри, т.е. сключват сделки както за сметка на своите клиенти, така и за собствена сметка. При съвременната разгърната и модерна световна информационна и комуникационна мрежа може да се говори за единен световен пазар на валута.

Ликвидност

С развитието на интернет и информационните технологии, на форекс пазара се включват и все повече дребни инвеститори (участници), което допринася за увеличаване на ликвидността (оборотите) и стесняването на спредовете (spread - разликата между офертите за купуване и продаване) и намаляването на комисионите.

Обем

Обемът на foreх е над 1.5 трильона долара на ден, за сравнение оборота на Американската фондова борса е само 300 милиарда долара. Форекс пазар е най-големият и най-ликвиден в света.

Работно време

Пазар forex работи 24 часа на ден, пет дни в седмицата, валутния пазар се затваря само за държавните празници и почивните дни.

Фактори за цените на валутите

Форекс пазарите и цените на валутите се влияят основно от международните търговски и инвестиционни потоци, както и от факторите влияещи върху пазарите на ценни книжа - икономическите и политически условия, особено

  • - основните лихвени ставки,
  • - инфлацията и
  • - политическата нестабилност.

Тези фактори обичайно оказват краткосрочно влияние, което прави валутния пазар атрактивен, предлагащ диверсификационна защита срещу неблагоприятни движения на фондовите пазари.

Валутни анализи

Инвеститорите базират решенията си за търговия на технически или фундаментален анализ. Техническия анализ използва графики, трендови линии, нива на подкрепа и съпротива, графични фигури, математически модели и други средства. Инвеститори, използващи фундаментален подход, базират решенията си на икономически анализи.

Откриване и закриване на позиции

При откриване на позиция, реално доставяне на валута не произтича. Клиентът открил позиция, внася предварително застрахователен депозит, който служи като гаранция и компенсация при възможни загуби. След закриване на позицията, застрахователният депозит се връща по сметката на клиента и се прави разчет на приходите-загубите по извършената операция. При това депозита често пъти е сто пъти по-малък от сумата, която клиента използва при тази търговска операция. Ето, илюстрация на откриване и закриване на позиция:

Дълга позиция

Например, прогнозирайки засилване (поскъпване) на еврото спрямо долара т.е. когато тренда (графиката) на еврото ще се движи нагоре ние искаме да купим евро на по-ниска цена сега и да ги продадем по-късно обратно когато еврото стане по-скъпо. В този случай операцията ще изглежда така откриваме позиция "купува-buy" на евро, след време закриваме с позиция "продава-sell". През цялото време докато позицията е била отворена ние имаме открита позиция по евро (EUR/USD).

Къса позиция

По подобен начин ще постъпим, когато еврото ще отслабва по отношение на долара графиката се движи надолу, то нашата операция ще бъде откриване на позиция "продава" и закриване с "купува". По такъв начин е възможно ние да получаваме печалба както при понижаване, така и при повишаване курса на валутата. За да се играе на валутния пазар FOREX вие можете да направите това само чрез посредник на междубанковия валутен пазар. Такъв посредник може на бъде финансова къща или финансов брокер.

Какво е днес форекс?

В условията на бум на новите технологии в областта на Интернет и особено с навлизането на мобилните комуникации (смартфони) в ежедневния живот, значително се улеснява достъпът до различните финансови и валутни пазари. Лесният достъп до пазарите открива големи потенциални възможности за печалба, но те могат да бъдат постигнати в резултат на тежка работа:

  • - по анализиране на ценови движения,
  • - определяне състоянието на съответните пазари,
  • - изборът на точния момент за откриване и закриване на позициите.

Успешното търгуване на форекс предполага спазване на строга дисциплина и съблюдаване на редица правила.

----------------

събота, 20 август 2011 г.

Графичен анализ | dLambow

Графичен анализ на форекс

Техническият анализ във форекс е основно графичен анализ на графиките, отразяващи движението на валутните курсове. Именно това е един от анализите, които ни дават предимство при прогнозиране на цените. А това предимство ни дава възможност да печелим.

За това не ни е необходимо да имаме икономическо образование, да знаем английски или други чужди езици, нито да пишем и да ни одобряват автобиография и т.н. – необходимо е просто добре да четем графиките. За да графичния анализ грамотно, би следвало да познаваме основните постулати и принципи за технически анализ.

Графичен анализ
Графичен анализ



В неговата основа се намира анализът на валутните трендове. 

Трендовите линии показват преобладаващата тенденция в промените на валутните курсове и по такъв начин ни насочват към най-вероятната посока за движението на валутите.

Видове трендове

Има два вида тренд – мечи тренд (надолу) и бичи тренд (нагоре). Третият вариант е пазарът да се движи настрани – Flat (страничен тренд). 

 

Графични фигури

Съществуват няколко класически графически фигури, които съпътстват и своевременно ни предупреждават за обръщането на тренда. Тези фигури се наблюдават на пазарите повече от 100 години и са доказали своята ефективност и надеждност.  


Известни фигури за графичен анализ

Една от най-известните фигури е двойният връх (или двойното дъно). Друга основна фигура за обръщане на тренда е “глава и рамене” (Head and Shoulders). При образуването на тази фигура се получава сигнал за продажба или за покупка в зависимост от предхождащата основна тенденция.

----------------

сряда, 10 август 2011 г.

Могат ли да се извлекат поуки от световната финансова криза - 2008 г (Svetovna finansova kriza - 2008)?

Вестник Financial Times, обяснява финансовата криза в САЩ, 

като писа: „Спадът на долара беше породен от негативните данни за щатската икономика и особено от опасенията за стабилността на вторичния ипотечен пазар в САЩ. Разликата между икономическия ръст в и извън Щатите също обяснява защо доларът е толкова подценен в последно време, а все още разширяващия се търговски дефицит на Америка идва като капак на всичко останало".

Всъщност всяка финансова криза рефлектира върху икономиката неизбежно, защото икономиката е тази, която задвижва финансовите пазари. Същевременно, за да се стигне до финансова криза, значи нещо вече в икономиката е закуцало и тези проблеми не са от вчера.

Сриването на индексите на световните борси бе факт. 

Всъщност световната криза започва от подобна финансова в САЩ, породена от безразборно раздадените ипотечни кредити, част от които са се превърнали в несъбираеми. Логично е САЩ като водеща икономическа сила да оказва влияние върху световната икономика като цяло. Американската икономическа криза придобива сериозен характер и много анализатори припомнят стагнацията в Япония през 90-те години, стагнацията през 70-те години и дори Голямата криза от 30-те години.

Редица водещи икономисти правят паралел между миналите кризи и сегашната. Налице са елементи от всички тези кризи и това прави сегашната толкова страшна, сегашната американска криза прилича преди всичко на продължителната икономическа стагнация в Япония след рецесията от 1989 г. Финансовата кризата в САЩ се обуслови и от традиционните банки, които с надеждата да надуят печалбите си, създават все по-сложни финансови продукти, без да успеят да сдържат своевременно рисковете, налице е структурен проблем в банковата система.

Прекалено много пари излязоха от регулираната банкова система 

и се стопиха в "сенчеста банкова мрежа", създадена от отклонени продукти от рисковите ипотечни кредити, където американските власти на практика отсъстват. Американските власти бързо взеха положението в ръце с план за стимулиране на икономиката от 168 милиарда долара и активни действия във всички посоки съвместно с Федералния резерв. От Международния валутен фонд прогнозираха че, през 2009 година Съединените щати ще излязат от икономическата криза.

Според управляващия тогава директор на фонда Доминик Строс-Кан тогава ще отбележат завръщането на растежа си след "дъното" в края на 2008-ма. В САЩ "ще има тримесечия на отрицателен растеж , а това ще има отражения за цялата планета", прогнозира още шефът на МВФ, цитиран от Агенция Франс Прес и БТА. Доларът спада като котировка най-вече от слабостта на американската икономика през съответните месеци, както и от прекалено големия търговски дефицит на страните.

Тогава кой е печелившия? 

Ако съдим по ентусиазма, с който еврото катери нови върхове, всеки би предположил и с право, страни като Германия, Франция или Великобритания, или защо не цялата Еврозона на куп. Но всъщност отговорът е Япония. Реалният ръст на икономиката на азиатската страна през този период се закрепва средно на нивото 4.2%, при 1.6% за същия период в САЩ. По-голяма част от този успех се дължи именно на изключително евтината валута, с която износителите реализираха летящ старт и огромни печалби.

Япония си остава страната с най-голям търговски излишък в света, както и най-големият кредитор в глобален аспект. Въпреки че Япония направи огромен икономически бум през този период, а търговският й излишък се разду до рекордни стойности, това в никакъв случай не се свърза с ръст на йената, а дори напротив. От началото на годината японската валута губи 2.5% от стойността си спрямо долара. Анализаторите коментират, че валутните движения са породени не толкова от песимизма в САЩ, колкото от еуфорията в Европа.

За всичко е ясно, че еврото е основна алтернатива на долара като световна валута, която се използва за оценяване на резервите на отделните страни. Така доларът ще започне да се покачва в момента, в който ентусиазмът на инвеститорите да купуват евро се изчерпи. Валутния курс на паунда пък е изключително свързан с курса евро-долар. Историята ясно показва, че почти е невъзможно паундът да започне да пада спрямо долара, ако тази тенденция не е потвърдена и с основната двойка евро-долар.

Продължаващият спад на йената спрямо долара доказва, че истината на валутния пазар е по-скоро не толкова около слабото представяне на долара, а около силата на еврото и паунда. Основният въпрос за Форекс-пазара в момента е не дали кризата в сектора на недвижими имоти в САЩ ще се влоши, а дали ще има нещо, което да охлади еуфорията в Европа.
Ако приемем, че предишния връх на еврото спрямо долара от $1.3670 бъде задържан и европейската валута не се върне под него в близко бъдеще, то техническите анализатори коментират, че еврото може да продължи възхода си дори до $1.50. Ако европейската валута продължи да се покачва без лимит, европейските износно-ориентирани сектори ще бъде сериозно засегнати, както това се случи не само във Великобритания преди повече от 25 години, но и в САЩ в средата на 80-те години на миналия век. Япония също навлезе в такъв период след 1995 г.

Най-вероятно обаче, при такъв апокалиптичен сценарии еврото ще започне да връща печалбите си и ще се установи в по-конкурентни нива спрямо долара, повлияно от интервенции на централната банка. В същото време обаче се прогнозира и доста голям икономически трус в европейската икономика. Накратко, силното евро несъмнено ще осигури спад на европейската икономика, дори и тя все още да не показва признаци за такова развитие. Колкото бързо в момента еврото расте, толкова по-бързо песимистите по отношение на европейската икономика ще се окажат прави.

САЩ, които бяха връхлетяни от най-сериозната си финансова криза от 1929 г. насам, през 2009 година ще се изправят пред "лека рецесия", която ще окаже влияние върху растежа в световен план, съобщи МВФ. През 2008 г. той намаля до 3,7%. За първи път МВФ допуска възможността водещата икономика в света да навлезе в период на рецесия заради влиянието на кризата с ипотечните кредити. Освен това Фондът оценява на 25% "вероятността за забавяне на растежа в световен план до 3% или по-малко през 2008 и 2009 г.", което ще доведе до криза в редица страни. МВФ обаче все още предвижда растеж до 3,8% за 2009 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

събота, 30 юли 2011 г.

Нюйоркската фондова борса | dLambow

 

NYSE - The New York Stock Exchange - Нюйоркска фондова борса

 

Какво е  Нюйоркската фондова борса?

Нюйоркската фондова борса (съкр.: NYSE [nwʌɪɛsˈiː] - The New York Stock Exchange) се намира на Уолстрийт в Ню Йорк. Най-голямата фондова борса в САЩ и в света по капитализация (27,69 трилиона долара към февруари 2022 г.). Символ на финансовата мощ на САЩ и финансовата индустрия като цяло. Борсата определя световноизвестните индекси:

  • - Dow Jones Industrial Average,
  • - NYSE Composite,
  • - NYSE ARCA Tech 100 Index.

 

Дейност на борсата

На Нюйорската фондова борса се извършват сделки с акции и други ценни книжа - котират се ценните книжа на 4100 компании (за 2018 г.). Общата капитализация на компаниите, листвани на NYSE до края на 2018 г., е 32 трилиона долара. Съветът на директорите на NYSE включва председател, президента, десет члена на борсата и представители на бизнес общността. Сградата за обмен се намира на Уолстрийт 11.

 

NYSE - The New York Stock Exchange
Нюйоркската фондова борса

Работно време

Борсата работи от понеделник до петък. Търговската сесия започва в 9:30 ч. и завършва в 16:00 ч. Ню Йоркско време (EST, Източно стандартно време). Борсата не работи на девет официални празника през годината.

 

Условия за листване на NYSE

На Нюйоркската фондова борса, за да бъдете листвани, трябва да имате показатели не по-ниски от:

  • - Печалба преди данъците за миналата година - 2,7 милиона долара.

  • - Печалба за предходните 2 години - 3 милиона долара.

  • - Нетна стойност на материални активи - 18 милиона долара.

  • - Брой на акциите в публична собственост - 1,1 млн. долара.

  • - Пазарната стойност на акциите - 19 милиона долара.

  • - Минималният брой акционери, притежаващи 100 или повече акции - най-малко 2000.

  • - Средният месечен обем на търговия с акции на този емитент трябва да бъде най-малко 100 хиляди долара през последните 6 месеца.

 

История на NYSE - The New York Stock Exchange

 

Възникване на борсата

Идеята за създаване на борса възниква на 17 май 1792 г., когато 24 нюйоркски брокери, които работят с финансови инструменти и сключват сделки, подобно на техните лондонски колеги, в кафенета (едно от тях е кафенето Tontin), подписват "Споразумение под чинара" (англ. Buttonwood Agreement) за създаване на Нюйоркската фондова борса. Bank of New York е първата, която е регистрирана на фондовата борса през 1792 г. В края на 19-ти и началото на 20-ти век Нюйоркската фондова борса се счита за една от най-големите фондови борси в света.

 

Развитие на борсата

Нюйоркската фондова борса е най-голямата фондова борса за ценни книжа в света и втората по брой компании и се намира на Уол Стрийт в Ню Йорк, САЩ. Първоначално основите на Нюйоркската фондова борса са поставени от група търговци, които са се събрали под сянката на чинарите за да търгуват помежду си. Постепенно те се преместили в околните кафенета и това поставило началото на борсовата търговия. Първата листвана компания е Bank of Nеw York, но търговията с акции на финансовата компания няколко пъти е била преустановявана.

 

New York Stock Exchange Board

Компанията, която е била най-дълго листвана, е Consolidated Edison Company of New York. През 1817 г. е създадена New York Stock Exchange Board, на която са се предлагали акции на ЖП комапании, индустриални дружества и стоки. Най-старата компания на борсата е Bowne&Company, създадена през 1775 г., но качена за търговия на пазара едва през 1999 г. През 1863 г. името се сменя на New York Stock Exchange, което носи до сега. През 1903 г. борсата се премества в нова сграда, където е разположена и до днес.

Организация на Нюйоркската борса

На Нюйоркската борса се търгуват ценни книжа на над 1500 компании, с пазарна капитализация над 10.1 трилиона долара. В тях работят над 25 млн. души. Борсата има 1366 члена, като в борда на директорите участват 27 души. Местата се откупуват от желаещите да ги заемат, като през 2003 г. цената на място в директорския съвет се е търгувало за 1 350 000 долара.


 

Членове на борсата

Основните категории членове на борсата:

- Специалисти.

Работят на търговските места. Основната им функция е прякото сключване на договори. Доходите се печелят чрез комисионна (ако действат като брокери) или под формата на спред (ако действат като дилъри).

- Комисионни брокери.

Те сключват сделки в търговския зал и обслужват брокерски фирми, изпълнявайки поръчки от своите клиенти.

- Брокери на пода на борсата.

Тяхната задача е да помагат на други членове на борсата да изпълняват поръчки без право да работят директно с външни клиенти.

- Регистрирани търговци.

Търгуват с ценни книжа за своя сметка, като са освободени от плащане на комисионни.
 

Нюйоркската борса търгува с ценни книжа

 
В началото на борсата по-популярни са били държавните ценни книжа. За първи път границата от 1 млн. изтъргувани акции е достигната на 15 декември, 1886 г. 
 

Индексът Dow Jones Industrial Average

През 1896 г. компанията "Дау Джоунс", която издава и вестник "Уолстрийт джърнъл", създава най-популярния и досега индекс на борсата - Dow Jones Industrial Average с първоначална стойност 40.74. Индексът първоначално обхваща 12 акции и става всеобщ индикатор на NYSE. 
 
Двадесетте години на 20 в. маркират период на велика  капиталова експанзия, с нарастването на Dow от 60 до 381.17 през 1929 г. това се променя с краха на фондовата борса от 27.10.1929 г., когато Dow се срива до 145 през ноември. Индексът Dow не успява да се възстанови 25 години след този срив. 
 

Правилото 'circuit breaker'

След другo значителнo падение на Dow през 1987, NYSE прилага правилото 'circuit breaker' за да избегне катастрофи на капиталовия пазар. Ако акциите падат с 10, 20, или 30 по всяко време, търговията ще бъде спряна съответно за час, два часа, или до края на деня. Въпреки няколкото значителни падения на пазара през годините, през 2000 г. Dow достига своя най-голям връх от 11, 722. 98.

----------------

понеделник, 2 май 2011 г.

Спот (spot) и форуърд (forward) транзакции на Форекс.

Транзакциите на Форекс пазара могат да бъдат спот (spot) или форуърд (forward). 

Разликата между двата вида е, че при първия разплащането трябва да стане до два работни дни, а при форуърд транзакциите след определен период от време – седмица, месец, 3 месеца и т.н. Най-ефективният начин за валутна търговия са спот сделките. Те са около 65% от обема на всички валутни транзакции. Това е особено валидно за търговията на долара с четирите основни валути – евро (EUR), японска йена (JPY), швейцарски франк(CHF) и британски паунд(GBP).
Спот търговията на валутния пазар предлага възможности за постигане на добро съотношение между очаквана печалба и загуба. Това е възможно благодарение на следните

характеристики на Форекс пазара:

  • •    Ликвидност – тук могат да се реализират поръчки, които друг пазар трудно може да абсорбира, без да бъде оказано съществено влияние на цените. Въпреки че среднодневният обем е намалял от 1.5 трилиона долара до 1.3 трилиона долара след въвеждането на еврото, никой пазар не може да се похвали с такова постижение.
  • •    Постоянен достъп – това е едно от най-големите предимства на валутния пазар. Търговията се извършва без прекъсване 24 часа в денонощието.
  • •    Гъвкави правила за сетълмент – за разлика от организираните борсови пазари, тук може да се отварят позиции за различен срок от време, като затварянето им може да бъде направено бързо и лесно.
  • •    Тренд – при движението на валутите ясно се различават трендове и конфигурации. Това улеснява анализа и позволява намаляване на риска чрез диверсифициране между различни валутни съотношения.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

понеделник, 18 април 2011 г.

Борсов правилник.

Борсовият правилник е основен акт 

за уреждане на техническата и технологичната страна на борсовата търговия. Борсовият правилник съдържа:
  • 1)    видовете борсови пазари и условията и реда за извършване на сделки на всеки от тях;
  • 2)    условията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно отстраняване от борсовата търговия;
  • 3)    условията и реда за приемане на ценни книжа и за временно или окончателно прекратяване на търговията с тях;
  • 4)    условията и реда за приемане на ценни книжа или окончателно прекратяване на търговията с тях;
  • 5)    вида и начина на провеждане на търговията;
  • 6)    реда за сключване и изпълнение на сделките и др.
Въз основа на предвиденото съдържание става ясно, че

борсата запазва възможността да създава правила за:

  • 1)    Обектите на търговия:
      а) за отделните пазари, които ще се отделят на база на видовете ценни книжа.
  • 2)    Реда за извършване на сделките:
а) вида и начина на провеждане на търговията;
б) ред за сключване и изпълнение на сделките;
в) ред за извършване на срочни борсови сделки;
г) контрол върху цената на инвестиционното посредничество.
  • 3)    Правила за членовете на борсата:
а) за приемане на членове;
б) допускане на служителите до търговия;
в) санкциониране на членовете и борсовите посредници.

Важната обществена роля на борсовия правилник 

се подчертава не само от изискването за проверката му от Комисията по ценни книжа и фондови борси при издаване на лиценза, но и от задължението за уведомяване на Комисията за последващи промени в него.
Особено значение за съдържанието на борсовия правилник имат и специфичните изисквания, които не позволяват на борсата произволно да прекратява търговията с ценни книжа, за да не предизвика срив на пазара им.

Съдържанието на борсовия правилник 

и ръководното място на борсата по отношение на останалите участници в инвестиционния пазар, поставят въпроса за ефекта на разпоредбите по отношение на инвестиционните посредници и за възможността на последните да ги оспорват.

Тъй като правилникът, като акт, е по-скоро с гражданско правен, отколкото с административен характер, то явно неговите правила следва да се третират като общи условия по смисъла на чл. 16 от ЗЗД, за които се изисква предварително одобрение от комисията по ценни книжа и фондовите борси.

При съставянето на борсовите правилници се отчита ефекта на Европейското Споразумение за асоцииране между Европейската общност и техните страни – членки в България.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

сряда, 30 март 2011 г.

Управление на валутния риск.

Управлението на валутния риск най-общо може да се раздели на две части. 

В първата част 

да се разгледа същността на валутния риск, формите на неговото проявление (глобален, транзакционен и транслационен), откритостта за валутен риск и неговото управление – оценката на риска, избора на подходяща техника за хеджиране и нейното приложение.
Също да се разгледат и различните инструменти и техники за защита от валутния риск. Ударение може да се постави по-специално на транслационния (счетоводен) валутен риск, като са изтъкнат причините за неговата важност и значението на информацията съдържаща се в годишния финансов отчет за различните вътрешни и външни потребители на информация.

Проблемите за същността, проявлението и управлението на валутния риск трябва да се разглеждат в случая на микроравнище, от позицията на отделната фирма, осъществяваща дейности деноминирани в чужда валута или дейности в чужбина. Проблемите за влиянието на промените във валутните курсове върху платежния баланс и външната задлъжнялост на страната като цяло са обект на други разглеждания.

Във втората част 

на проблема може да се разгледат основните счетоводни аспекти, които са свързани с валутния курс и неговото влияние върху крайния стопански резултат. А те най-общо са: методите за отчитане на възникналите положителни и отрицателни курсови разлики при сделките в чужда валута на предприятието; отчитане на дейностите на предприятието, осъществявани в чужбина; отчитане на хеджиращите инструменти, използвани от предприятието за защита от валутен риск.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

неделя, 20 март 2011 г.

Котиране на цените на фондовата борса "a la criee".

Котировчик при борсовите сделки.

Едно от най-атрактивните и определящи облика на традиционната фондова борса е котирането "a la criee". Служителят, наречен котировчик, открива борсовата сесия, като предлага изпълнението на поръчките да стане по реда на тяхното записване.
Първата цена, която той обявява и записва върху голяма черна дъска, е последният курс от предишния ден при затварянето на борсата. Брокерите са подредили поръчките на клиентите в своите бележници. Изпълнявайки тези ордери, те застават на пода един срещу друг и започват да търсят съвпадение в количествата и цените на противоположните поръчки. Търговията на пода на борсата се води по определени правила.

Брокерите не "дискутират" свободно едно или друго предложение за покупка или продажба, а сключват сделката, като:
  • - извикват силно на глас само фразите "купувам", "продавам", "купих", "продадох". 

На фондовите борси има приети принципи за котиране, 

според които покачването или понижаването на борсовите курсове се осъществява на стъпки. Това са определени части от единицата на котиране (долар, марка). Най-широко използваната стъпка е 1/8 от котировъчната единица. Друг принцип е, че първите цифри на курса се приемат за известни и се извиква само последната цифра и дробната част. Така например ако курсът на последното извикване е 2568 1/4 и брокерът желае да вдигне курса с една стъпка, то той ще извика само - 8 3/8;
  • - показват с жестове на ръцете и пръстите какво предлагат на ответната страна. 
Така например, ако ръката е вдигната с длан към другия брокер, това означава "продавам", а ако е вдигната с длан към самия себе си - "купувам". Вдигането на няколко пръста вертикално показва броя на ценните книжа или лотовете, които брокерът иска да купи или да продаде. Знаците с хоризонтално разположена ръка и пръсти показват с каква сума брокерът изменя цената от последното извикване.

При срещата на интересите на две противоположни поръчки, 

брокерите сключват сделката, като всеки един от тях записва в своя бележник основните инициали на посредника и параметрите на транзакцията. "Договарянето" между посредниците е "на живо" и понякога постигането на благоприятен курс е плод не само на добро познаване на пазара, но и на спечелването на психологическата "война", която се води между тях.

Днес котирането с извикване на глас се прилага за търговия на акции, които имат относително малък дневен оборот. В отделните страни този начин на определяне на курсовете еволюира, като се запазва принципно механизмът на котиране, но се променят средствата за изпълнение. Почти не се използват черни дъски, а брокерите разполагат с телефони и компютри, които им осигуряват директна връзка с инвестиционните посредници и с външния свят.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

петък, 11 март 2011 г.

Борсови посредници | dLambow

 

Борсови посредници на Нюйоркската фондова борса

 

Борсовите посредници

Борсовите посредници в развитите страни "играят на борсата" както за собствена, така и за чужда сметка, т. е. Те могат да бъдат членове на борсата и да представляват себе си на борсовия подиум, а също така да са борсови представители на някой член на борсата. У нас борсовите посредници се възприемат единствено като борсови представители. Това различие в обхвата на дейност и тълкуване функциите на посредниците идва преди всичко от законодателното постановяване кой може да бъде член на борсата.
 

Кой може да бъде борсов посредник?

Когато се допуска член на борсата да бъде физическо лице и то:
  • - отговаря на изискванията,
  • - има съответните познания,
  • - има професионален опит и квалификация за упражняване дейността на посредник,
то той може да "играе" за себе си на фондовата борса. Всички поръчки, които изпълнява (на клиенти и за собствена сметка), ще му носят приходи за самия него. В случая, когато физическото лице - борсов посредник, работи на трудов или граждански договор за своя работодател - инвестиционния посредник, член на борсата, тогава той разчита на своята заплата, която е многократно по-малка от заработените комисиони.

Дейност на борсовите посредници

Описаните два типа борсови посредници в практиката на развитите страни работят по правилата на своите борси и според своето законодателство. Те носят различни имена, но дейността им основно се свежда до приемане и изпълнение на клиентски поръчки на борсовия и извънборсовия пазар.

Нюйоркската фондова борса

На най-голямата фондова борса в света - Нюйоркската, борсовите посредници са от първия описан по-горе тип, т.е. те могат да работят за собствена и за чужда сметка. Местата на тази борса са 1 366, т.е. точно толкова борсови професионалисти се намират в салона на борсата. "Dictum Meum Pactum" (Моята дума е договор) е мотото на борсовите посредници по цял свят.

Ежедневно устно, най-често по телефона, се сключват договори за милиони и милиарди долари, които след това се потвърждават писмено. В този аспект професионалната ерудиция, личните качества и моралът на борсовите сътрудници са решаващо условие за членство. Кандидатите за членове минават строг изпит и тестове за индивидуални качества.
 
Посредниците на Нюйоркската фондова борса могат да се обобщят в следните групи:
  • брокери, 
  • маркет мейкъри и 
  • специалисти. 
 

Брокерите биват различни видове

В залата на борсата най-известни са т. нар. брокери на пода (Floor brokers). Те получават за изпълнение поръчки от обикновените брокери, затова се наричат "брокери на брокерите" (broker's brokers), а могат да изпълняват и поръчки на дружества, които не са членове на борсата.


Следователно, брокерите на пода са два вида: 

  • комисионни брокери (commission brokers) и 
  • независими брокери. 
 

Комисионните брокери 

са около 1/3 от всички посредници в залата. Те се наемат от членовете на борсата като техни представители и за сметка на юридическото лице - член на борсата, сключват сделките. Комисионите, които се реализират, са в приход на фирмата или банката - член на борсата, а комисионният брокер получава заплата (ако е на трудов договор) или хонорар (ако е на граждански договор).

Независимите брокери 

не са обвързани с лица - членове на борсата. Те изпълняват поръчки на фирми, които нямат свои борсови представители в залата. При успешно сключена сделка получават предварително договорена комисиона. Характерното за този тип брокери е, че те не са борсови представители, т. е. работят самостоятелно, а не за член на борсата.

Търговци на пода на фондовата борса

Освен комисионните и независимите брокери, на пода на Нюйоркската фондова борса работят и т.нар. търговци на пода (Floor traders). Те работят за себе си, като през целия ден "изпълняват ролята на совалка между гишетата в търсене на подходящи продавачи и купувачи". Това го правят с цел спекулативно извличане на печалба от маржа на курсовете на книжата.

На борсите обикновено се търгува с големи пакети (лотове), но в Ню Йорк е възможно да се оттъргуват и непълен брой акции, т.е. количество под 100 броя акции. Не всички посредници се занимават с такава покупко-продажба. Тези, които сключват сделки с непълен пакет акции, се наричат търговци на непълен брой акции (odd-lot traders).

Маркетмейкърите (Registred Competitive Market-Makers) 

имат разнообразни функции. Най-често те се проявяват като дилъри, които сключват сделки за собствена сметка с големи пакети ценни книжа. Тази дейност понякога се извършва и по поръчение на ръководните органи на борсата с цел регулиране на пазара на акции. Маркет мейкърите могат да играят и като брокери за сметка на своето дружество - член на борсата. Тяхната многофункционалност им помага при възникване на трудност за изпълнението на някоя поръчка на други брокери да се включат в този пиков момент и да съдействат за сключването на сделката.

Специалисти

Единствено на Нюйоркската фондова борса съществуват посредниците, наречени специалисти. Те заемат монополно положение на пазара на акции, а техният брой е 1/4 от всички посредници на борсата. Наименованието specialist им е дадено, тъй като те много добре познават акциите на даден отрасъл, които се търгуват на отделните щандове (counters). За да упражнява професията на специалист, едно лице трябва да отговаря на следните изисквания:
  • -да има необходимия опит;
  • -да е правоспособен дилър;
  • -да притежава място на борсата;
  • -да е одобрен от управата на борсата;
  • -да притежава капитал, който му позволява да осъществява търговия с не по-малко от 4 хил. акции от всеки вид, в който е специалист.
Специалистът е лице, за което често се казва, че "играе срещу пазара". Една от неговите основни функции е да уравновесява пазара, като намесата му трябва да е насочена към възстановяване баланса на търсенето и предлагането на акциите и така да се постигне стабилизиране на цените на книжата. През 1993 г. 77.3% от намесата на специалистите на борсата са имали точно такъв характер.

Тик за промяна на цените

Това означава, че покупките на акции от специалиста се извършват, когато пазарът се понижава (tick-down), а продажбите са насочени към пазар, ориентиран към покачване на цените (tick-up). В случая тикът (tick) е степен на котиране или минимално отклонение между два последователни курса за изпълнение. На различните борси на американския пазар тиковете са различни.

На Нюйоркската фондова борса тикът е от 1/8 от долара, за всяка акция, разликата в котировката на която е повече от един долар; 1/16 от долара, ако ножицата на курсовете е между 1/4, и по-малко от един долар и 1/32 от долара, ако разликата в курса е точно 1/4 от долара7.

На AMEX /American Stock Exchange/ до 1972 г. правилата за определяне на тика бяха същите като на NYSE, но след това тикът е от 1/8 от долара за разлика в курсовете над 5 долара и 1/32 - за под 5 долара. На извънборсовия пазар NASDAQ тикът е от 1/8, ако ножицата в курсовете е над 10 долара, и 1/64, ако е под 10 долара.

Практиката показва обаче, че тикът е 1/16 при отклонение, по-малко от 5 долара. Така при понижаващ се пазар специалистът предлага да купи по цени по-високи, отколкото са предложенията на другите участници, а при повишаващ се пазар предлага да продаде по по-нисък курс, отколкото са склонни да платят другите участници. 



По този начин специалистът "играе срещу пазара", 

като целта му е да намали разликата между курс купува и курс продава на акциите от отрасъла. При уравновесяването на пазара той извършва посочените операции предимно със собствени средства или книжа, т. е. играе като дилър на борсата. Специалистът може да играе и като брокер. Дисбалансът на пазара може да се регулира и чрез извършването на сделки за чужда сметка, които са поверени на специалиста за изпълнение.

Това става в случаите, когато "специалистът действа като агент на другите брокери в залата" или когато се проявява като лице, съдействащо за оживление на пазара (Market catalist) 8. Тези две функции на специалиста имат не по-малко значение от функцията на дилър и регулатор на пазара. Специалистът действа като брокер, когато даден посредник на пода на борсата не може да изпълни веднага поръчката на свой клиент и има нужда от помощ.

Тогава той е в правото си да задържи поръчката на клиента, да я впише в своя карнет и да я изпълни при благоприятни условия. Това задължава специалиста по всяко време да дава информация на интересуващите се брокери, коя е най-ниската и коя е най-високата цена на съответните акции. Важно е да се отбележи, че в рамките на една и съща сделка специалистът не може да бъде едновременно и брокер, и дилър, или както се казва още - посредник и принципал.Той е длъжен да дава предимство на изпълнението на клиентските поръчки пред тези за собствена сметка.

----------------

петък, 4 март 2011 г.

Транслационен валутен риск.

Специфична форма на проява на валутния риск е счетоводният риск, 

наричан още преводен или транслационен. Този риск се проявява по отношение на транснационалните компании и банки, за които е характерно движение на парични потоци и формиране на активи и пасиви, деноминирани в различни валути. Той се измерва на основата на финансовите отчети.
В този смисъл счетоводният риск е една ретроспекция за минал период, но същевременно чрез него се оценява опасността от възникването на нежелани промени през текущия финансов период. Конкретно той се отразява върху консолидирания финансов баланс, обединяващ балансите на фирмата майка и дъщерните й фирми, каквито транснационалните компании представят в края на всяка финансова година.

Този баланс се съставя във валутата на страната, в която се намира фирмата майка, и отразява всички резултати на дъщерните фирми. Поради това, че дъщерните фирми са базирани в други страни, оперират с чужди валути (условно можем да ги наречем оперативни), възниква необходимостта от превръщането на последните в базисната валута. Именно тази операция пораждат счетоводния риск от валутнокурсовите промени. Той се появява, ако курсът на чуждата валута, с която оперира съответната дъщерна фирма, се промени спрямо базисната валута за времето от момента на възникване на съответния приход или разход до датата на съставяне на консолидирания финансов баланс.

Печалбата или загубата на компанията 

ще зависи от нетните резултати на дъщерните фирми, изразени в оперативните им валути, и от промените на курсовете на тези валути спрямо базисната към датата на съставянето на консолидирания баланс. Формулата за определяне на крайния резултат е следната:

NPb = Σ NPo x (Ro/b1 - Ro/b0),

където:

  • NPb -   печалба (загуба) на транснационалната компания в базисна валута;
  • Npo -   печалба (загуба) в оперативна валута на съответната дъщерна фирма;
  • Ro/b1 -   текущ курс на оперативната към базисната валута при съставяне на консолидирания баланс;
  • Ro/b0 -   начален курс на оперативната към базисната валута към момента на възникване на актива (пасива).

Да приемем че една английска транснационална компания 

решава да инвестира в началото на годината в своя филиал в Токио 150 000 000 японски йени при примерен курс GBP/JPY 150 JPY. В края на същата година, към момента на съставяне на консолидирания баланс на транснационалната компания, да допуснем, че цената на японската йена пада на 160 JPY за 1 английска лира. В този случай английската транснационална компания е понесла съответна загуба на сума 62 500 английски лири. Към момента на възникване на инвестицията тя е струвала на компанията 1 000 000 GBP, а при съставяне на консолидирания баланс вече се оценява на 937 500 GBP.

Наистина в случая липсва ефективен трансфер на средства към фирмата майка и като че ли тази загуба е фиктивна. Поради тази причина някои специалисти отричат тази промяна на валутния риск. Други са на мнение, че консолидирания финансов баланс е най-представителен за оценка дейността на една транснационална компания и именно поради това придават особено голямо значение на счетоводния риск.

Този риск не може да бъде пренебрегван поради следните важни съображения:

  • 1.    Информацията за счетоводния риск, базирана на оценка на паричните потоци, активите и пасивите, структурата на падежите по балансовите отчети на дъщерните фирми дава възможност за преценка на съществуващите рискови моменти, на които е изложена като цяло транснационалната компания. Тези данни са безценни за вътрешните потребители на информация, за ръководството на фирмата.
  • 2.    Консолидирания финансов баланс е много важен за разнообразните външни потребители на счетоводна информация. Съдържащата се в него информация, която отразява и счетоводния риск, формира представата на външните компании за съответната фирма и така влияе върху техните управленски решения. Тези управленски решения на ръководствата на компаниите, с които транснационалната компания има взаимоотношения могат да повлияят съществено на дейната дейност. Хипотетично тези компании могат да бъдат банки, борса и контрагенти – доставчици и клиенти. Особено се илюстрира важността на информацията от баланса в случая на взаимоотношения с банка кредитодател. Тази информация служи на банковите служители за оценка на кредитоспособността на фирмата.
  • 3.    Данните от консолидирания финансов баланс са безценни за вътрешните потребители на счетоводна информация - ръководството на фирмата, финансовия отдел, отделите по планиране и маркетинг. Те позволяват на ръководството да взема правилни инвестиционни решения относно различните
  • 4.    Данъчни цели и трансферни цени.
  • 5.    В случая на транснационалната компания, която има значителна международна дейност и разнообразни отношения с различни чуждестранни държавни и частни фирми, банки и организации, потребителите на информация са най-разнообразни, те са от различни страни, с различни национални законодателства. В известен смисъл можем да говорим за глобални потребители на информация. Необходимо е счетоводните отчети да се съставят съгласно изискванията на международните счетоводни стандарти, за да може информацията да се представи по начин достъпен за всички тези разнообразни потребители. Тази идея е залегнала и в новото българско счетоводно законодателство.

Поради тези съображения транслационния валутен риск не бива да бъде подценяван и трябва да се вземат ефективни мерки за неговото прогнозиране и управление. Ръководството на фирмата трябва много внимателно да анализира изложеността на счетоводен риск.

Трябва да се вземат под внимание следните съображения: 

При инвестиране зад граница
  • трябва да се оценява не само потенциала за печалба в чужда валута, но да се отчита и влиянието на валутните курсове, очакванията за тяхната променливост и крайния стопански резултат в отчетна валута. 
  • Трябва да се правят инвестиции в активи в страни с временно подценени валути или такива, които се очаква да се повишават и обратното, ако е възможно да се изтеглят инвестициите когато валутата на дадената страна е надценена или се очаква, че тя ще се понижава. 
  • Трябва внимателно да се следи структурата на падежите на вземанията и задълженията в чужда валута.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

събота, 26 февруари 2011 г.

0212: Официални финансови институции на България.

Комисия за Финансов Надзор
Тя е независима от изпълнителната власт институция и за своята дейност се отчита пред Народното събрание на Република България.

Комисията е специализиран държавен орган за регулиране и контролиране на финансовата система, в който се съсредоточават надзорните функции, изпълнявани от съществуващите дотогава Държавна комисия по ценните книжа, Държавна агенция за осигурителен надзор и

Агенция за застрахователен надзор.
Определяща функция на институцията е да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на инвестиционния, застрахователния и осигурителния пазар.

Българска Народна Банка
Основната й задача е да поддържа стабилността на националната парична единица посредством провеждане на адекватната за целта политика. Банката се грижи и за функционирането на ефективна платежна система.

БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети на територията на България. Те се произвеждат в Печатницата на банката и в Монетния двор. БНБ изпълнява функциите на финансов агент на правителството.

Министерство на финансите

Българска Фондова Борса – София АД
Сметната палата на Република България - извършва независим одит на бюджета и на други публични средства, с който гарантира общественото доверие при разходването на средствата и допринася за осигуряване на стабилно финансово управление в страната.

Офицални Страници на Български Институции
Целта на този портал е да улесни българските граждани и юридически лица при търсенето на информация от българските държавни институции.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Предупреждение! Никога не приемайте което и да е становище за форекс, в т.ч. и настоящето, за 100% достоверно. Винаги пречупвайте нещата през свой подлед, стига да имате такъв. Нито една от публикациите в този блог не е препоръка за инвестиции. Ако участвате във валутни сделки, рискът е изцяло за Ваша сметка.
-----------------------------------------------

неделя, 20 февруари 2011 г.

Как може да се предпазите от влиянието на валутния риск и евентуалните загуби?

Решението е просто - хеджиране, 

което само по себе си е застраховане срещу колебанията на валутния курс. Това става като се закупят финансови инструменти, които да противодействат на въпросните колебания. Такива са примерно валутните опции, които Ви предоставят правото (но не и задължението) да закупите/продадете определено количество валута на/до определна дата. В този случай ще загубите от благоприятен курс само цената (премията), която сте платили за самата опция и ще спечелите при неблагоприятен за Вас курс. Т.е това е застраховка и много добър способ за планиране и гарантиране на бъдещи парични потоци.

  В дългосрочен план за колебанието на валутните курсове решаващо значение имат общото икономическо състояние на страната, равнището на производството, балансираността на основните макроикономически пропорции, обемът на външната търговия и други. В краткосрочен аспект колебанието на валутните курсове се определя от балансираността на отделните пазари и общото състояние на конкурентната и пазарната среда.

Освен тези фактори, причина за колебанията на валутните курсове, а следователно и за валутен риск, могат да бъдат и целенасочените валутни спекулации. Тъй като степента на валутния риск е свързана с намаляване на покупателната способност на валутата, то тя е в пряка зависимост от разликата във времето между сключването на сделките и плащането по тях.

Курсови загуби при износителя възникват в случаи 

на сключване на договор преди падане на курса на валутата, в която се плаща, тъй като срещу договорената сума износителят получава по-малко национална валута. Вносителят пък има загуби при повишаване на курса на валутата, тъй като за да я закупи, трябва да похарчи повече национална валута. Движението на валутните курсове също влияе върху конкурентоспособността на стоките.

Поевтиняването на националната валута води към това, че стоките произведени в дадена страна стават по-евтини на чуждите пазари, а чуждите стоки стават по-скъпи на вътрешния пазар. Това означава, че поевтиняването на националната валута помага за увеличаване на обема на износа и за снижаване на обема на вноса, а поскъпването на националната валута, обратното, съдейства за увеличаване на вноса и намаляване на износа.

Валутния риск възниква основно при компании 

с дейност малко или много свързана с чужди пазари, където плащанията са в различна от националната валута. Друг случай е налице, когато в производството на компанията се влагат материали, които са внос от държава с различна от националната валута. Така промяната на валутния курс би могла да окаже пряко непредвидимо влияние върху себестойността на произвежданата продукция или предоставяните услуги, като критично е когато тази промяна води до непредвидимо оскъпяване на продукцията при вече сключени договори.
Основните категории валутен риск са следните:
  • При износ на продукция с отложено във времето плащане.
  • При внос на продукция с отложено във времето плащане
  • При внос на ресурси за продукцията с отложено плащане
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Популярни публикации - В помощ на българите у нас и по света:

Сподели това!

Translate / Перевод: