Досегашно състояние и някои перспективи на валутния пазар в България (Valuten pazar v Bulgaria) .

Общ оборот на валутния пазар.

По данни на редица търговски банки в България става ясно, че още през първата половина на  2006  г. общият оборот на валутния пазар е  достигнал 35201,9 млн. евро. Този оборот обхваща реализираните сделки с чуждестранна валута от търговските банки, включително БНБ , срещу левове с вальор на плащане “спот”, същия и следващия работен ден.

В сравнение със същия период на предходната 2005 г. общият оборот е нараснал с 44,4 на сто. Общите продажби на чуждестранна валута срещу левове превишават с около 300 млн. евро покупките. Увеличение на оборота се реализира и в двете направления на валутната търговия – междубанковата  и търговията с крайни клиенти. Нарастването на търговията с крайни клиенти е 21,3 на сто, а нарастването на междубанковата търговия е 59,0 на сто.
Разменените количества валута между търговските банки нарастват с около 100 млн. евро. Промяна настъпва в относителното участие на търгуваните валути на чистия междубанков пазар, като сделките с евро се увеличават от 40,5 на сто за първата половина на 2005 на 49,1 на сто през първата половина на 2006, за сметка на намаление на търговията с други валути.

Сред основните причини за промяна във валутната структура 

на междубанковата търговия, както и за превишението на оборота на междубанковия пазар (вкл. БНБ) над оборота на търговията с крайни клиенти,  бе поредното засилване на рестрикциите  на БНБ спрямо търговските банки  в опитите й за овладяване ръста на потребителското кредитиране.

Относителното участие на БНБ  в общия оборот на валутния пазар през първото полугодие на  2006 г. достигна 32,5 на сто. В сравнение с предходната 2005 г., участието  се увеличи  с 2,5 на сто, а спрямо първото полугодие на 2005 г., - с около 3 на сто.

БНБ е нетен купувач на валута през първото полугодие на 2006 г. и сделките на търговските банки с нея на валутния пазар продължават да заемат съществено място в усилията им да управляват по-успешно текущата си ликвидност. На пазара с крайни клиенти БНБ е нетен продавач на валута с около 711 млн. евро. По мнение на специалисти, за периода 2006-2011 валутната политика е била ориентирана преди всичко към стабилност.

Първо, Валутният борд и тогава и сега трябва да бъде запазен на всяка цена. 

Стабилността на борда изисква от своя страна дисциплина от държавата (правителството) и от банковата система. В момента в който се появи дори капка съмнение във Валутния борд, може да се получи катастрофална верижна реакция в следната последователност:
  • (1) масово обръщане на левовете в по-стабилни валути, предимно в Евро,
  • (2) срив в стойността на лева,
  • (3) срив в държавните финанси,
  • (4) неплатежоспособност на длъжниците във валута
  • (5) сътресения, а по-всяка вероятност и срив, в банковата система и
  • (6) общоикономическа криза.
При тези обстоятелства, излизането от валутния борд, както и промяната на валутния паритет (курс лев-евро) е недалновидно и несериозно, както сега, така и в бъдеще.

Второ, особено важно е валутната ни политика да отразява 

и процеса на присъединяването ни към Европейския съюз и особено - към валутния механизъм ва еврото. Предимствата за България във валутната сфера далеч надхвърлят недостатъците, като основното предимство е, че държавата (правителството) ще изгуби контрола си върху валутата си и няма да има алтернативата да печата пари в кризисна ситуация.

Това означава, че членството ни в Европейския съюз налага значително по-сериозна дисциплина върху правителството и върху изкушението да се злоупотреби с контрола върху валутата за сметка на народа.

Трето, важно е да се гарантира по един смислен и убедителен начин, 

че валутния паритет ще бъде запазен при влизането в Европейския съюз и изваждането на лева от обръщение. В противен случай, това би означавало де-факто срив на Валутния борд и може да се задвижи верижната реакция, описана по-горе.

Четвърто, Членството в Евросъюза може да се подпомогне 

и съпътства с активна политика на "доларизация" на икономиката ни. Доларизация означава възприемането на чужда валута в обръщение, включително и от правителството, и право на избор от страна на продавача да котира в съответната валута и да изисква плащане в нея.

Доларизацията, разбира се, ще бъде в Евро, като изрично уточняваме, че не става въпрос за използване на Шатския Долар, а само за един анахроничен термин, който вече е възприет в световната литература. Този процес на доларизация на една икономика е сравнително безболезнен. Необходимо е да уточним, че пазара ни за недвижими имоти е де-факто доларизиран, отчитайки че котировките на пазара, както и разплащанията, се извършват вече почти изцяло в евро. Този процес не вреди никому, а дори спомага за общата стабилност на икономиката.

Пето, Основната политика на БНБ трябва да включва синхронизиране на банковото ни законодателство с Европейското, и реално съобразяване с техническите регулаторни механизми, особено с оглед последните сътресения на еврозоната около Гърция, Италия и Испания.

Що се отнася до миналите високи темпове на кредитен растеж, БНБ трябва да предприеме по-пазарни мерки за ограничаване и то значително на кредитната експанзия в бъдеще, както и по-крути административни действия срещу нарушителите на правилата за кредитиране.

Валутният пазар обхваща целия свят в единна мрежа. Част от която е и българският валутен пазар. Структурата и институциите на българския валутен пазар отговарят на съвременните практики и тенденции. Държавната комисия по ценните книжа, БФБ-София, Централен Депозитар и инвестиционните посредници като цяло, са изградили своите структури и работят професионално.

Може да се каже, че валутно-финансовият пазар в България изпълнява онези важни икономически и социални функции, които предопределят съществуването му в работещите пазарни икономики. Валутният пазар вече е реална среда за разпределение на свободните местни капиталови ресурси.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Еврото в глобализиращата се икономика (Euro i globalizirzsta se ikonomika).

Засилването на международната икономическа интеграция, 

познато като „глобализация“, предлага много възможности. Фирмите от Европейския съюз (ЕС) получават по-лесен достъп до нови и разрастващи се пазари и източници на финансиране и технологии.

Потребителите от стария континент получават достъп до по-голямо разнообразие от стоки на по-ниски цени. Това означава по-големи потенциални печалби по отношение на по-високите нива на производителност и реалните заплати.

Европейската комисия счита, че около една пета от повишението на жизнения стандарт през последните 50 години се дължи на глобализацията. Ето защо тя е твърд поддръжник на по-голяма икономическа отвореност. Търговската политика е важен инструмент за управление на световната либерализация на търговията.

Обществеността обаче често свързва глобализацията със загуба на работни места, 

понижаване на заплатите и влошаване на условията на труд. Тези притеснения се базират на страховете, че повишената конкуренция от страните с ниско ниво на заплащане упражнява твърде голям натиск върху местните производители и работници и може да доведе до пълното или частично затваряне на местни заводи или до преместването им в чужбина.

Тези притеснения не са нови, но те изглежда се увеличават с излизането на Китай и Индия на световната търговска сцена. По-специално, широкото използване на информационните технологии и интернет все повече разрушава границите между това, с което може, и това, с което не може да се търгува.

Намирането на адекватна реакция на глобализацията 

може да се разглежда като част от по-широкото политическо предизвикателство за динамичните икономики – да се справят успешно със структурната икономическа промяна.

За да се извлече печалба от глобализацията, е необходимо да се премине през процес на адаптиране, при който производствените фактори – като например инвестиционният капитал – преминават от дейности и фирми, които не могат да издържат на повишаващия се натиск на конкуренцията, към такива, които са стимулирани от него.

Въпреки доказателствата обаче, че глобализацията не е свързана с нетна загуба на работни места като цяло, приспособяването на икономическите структури е свързано с разходи, произтичащи от преместването на ресурси между фирми и дейности.

Колкото по-лишени от гъвкавост са работната сила, капиталът и продуктите, толкова по-скъпо струва структурното приспособяване и то може да се почувства силно, поне в краткосрочен план, в конкретни сектори и в регионите, където те са концентрирани.

Предизвикателството за политиката 

е да се превърнат потенциалните ползи от глобализацията в реални печалби, като се сведат до минимум социалните последствия от това. Мерките за подобряване на функционирането на пазарите на Европейския съюз и за засилване на иновациите ще спомогне за съкращаване на процеса на приспособяване, а насочените политически действия, като например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, ще подпомогнат засегнатите работници.

Освен пред тези вътрешни въпроси, възникват и значителни външни предизвикателства, изискващи политически решения, включително:
  • Насърчаване на световната търговия и запазване на водещата търговска позиция на Европа в света;
  • Управление на миграцията като източник на работна ръка, ответна реакция спрямо застаряването и полза за развитието;
  • Запазване на позицията на Стария континент като източник и дестинация за преки чуждестранни инвестиции;
  • Управление на неравенствата в световната икономика заедно с други партньори.
  • ЕК играе важна роля в разработването на последователна политическа стратегия за справяне с предизвикателствата на глобализацията. Тя анализира отблизо еволюцията на основните тенденции в световната търговия и потоците на преки чуждестранни инвестиции и резултатите от работата на Съюза в това отношение.
Тя редовно анализира и въздействието на глобализацията върху икономическите резултати и предоставя политически съвети възоснова на този анализ. Европа е „централна арена на глобализацията" и като цяло европейците са облагодетелствани от глобализацията (особено от падането на Желязната завеса и края на Студената война). Процесът на разширяване на Изток не е попречил на експортните възможности на Европа. Точно напротив.

Много характерно е, че най-значителен е износът на EU 15 за развиващите се страни (64% от общия износ), като през 2006 г. той възлиза на $1 трилион - драматично увеличение от $262 млрд. през 1990 (52% от общия износ). Европейската периферия (Русия, Близкия Изток и Азия) се оказва нов и динамичен източник на търговия. Периферията внася европейски стоки в обем няколко пъти повече, отколкото Китай внася от ЕС. Заключението е, че EU вече има „собствен Китай пред вратата си".

Делът на външната търговия в БВП 

на 15 водещи страни в периода 1960 - 2005 е нараснал от 39% до 74%, докато в САЩ - от 10% до 26%. Все пак постижението на Китай по този показател е феноменално: от 2.6% дял на износа в БВП през 1950-те до 69% през 2006 г. През същата година износът на Япония е формирал 29% от БВП.

Europa се е възползвала от по-големия достъп до чужди пазари и ресурси, но едновременно с това и другите страни са имали по-голям достъп до нейния пазар, който е един от най-богатите в света. Сред публиката неспециалисти това е свързано със страхове за бъдещето, но според експертите, процесът досега е бил двустранно изгоден и представлява „win - win" динамика за континенталната и глобалната икономика.

Доброто, което глобализацията носи, 

е голям ръст на износа и вноса, ръст на инвестициите, нетни входящи потоци на труд, натиск за намаляване на инфлация и лихви, повече работни места, по-високи доходи, по-висок ръст на БВП. Проблемите на губещите от глобализацията се обясняват с това, че те не са успели да се приспособят навреме към икономическата промяна.

Нека отбележим, че Европейският икономически надзорен съвет, консорциум от европейски учени, обединени около мюнхенския институт Ifo, е по-критичен към ефектите от глобализацията върху европейската икономика. Изтъква се, че глобализацията може да доведе до спад в търсенето на определени видове трудови умения, но едновременно с това тя намалява деструктивните ефекти на пазара на труда и в дългосрочен период ще доведе до спад на безработицата.

Като цяло европейските учени също са на мнение, че позитивните страни на глобализацията за ЕС надхвърлят отрицателните й ефекти. Само че позитивите не се разпределят равномерно: по-богатите и с повече квалификация хора ще спечелят, а по-ниско квалифицираните ще загубят, тъй като ще бъдат изправени пред по-голяма конкуренция от чуждестранни работници и имигранти.

Европа остава най-голямата търговска общност в света, 

като през 2006 г. е източник на 41.7% от световния износ, износител номер едно в 9 от 20 ключови продуктови категории, главен получател (64%) и водещ източник (около 50%) на преки чуждестранни инвестиции в периода 2000 - 2006. Главна цел на европейските инвестиции са САЩ - $1.3 трилиона през 2006 г. Досега старите страни членки не са загубили входящ поток ПЧИ за сметка възхода на Полша, Чехия и Унгария, производители с далеч по-ниски разходи.

Ключов момент в оценката на глобализацията е движението на трудови ресурси. В момента в Европа има около 56 милиона имигранти, доста над 40.8 млн. в САЩ. В EU 15 след вълната на присъединяването през 2004 г. придойдоха около един милион работници от централна Европа. След първоначалния стрес във Великобритания, Ирландия и Швеция се оказа, че тази работна сила е била благословение за националните икономики.

Инфлацията в съюза е значително по-ниска, 

отколкото щеше да бъде без глобализацията. Ако ЕС се възползва от възможностите, които глобализацията му предоставя сега, доходите на европейското домакинство могат да станат над 5,000 евро годишно.

Европа е седалище на 58 от водещите 100 мултинационални компании. Водещите 100 европейски предприятия формират същата добавена стойност, както и водещите 100 фирми от САЩ. Производителят на мобилни телефони Nokia дава чудесен пример: близо 100 компоненти на мобилния телефон се произвеждат в 40 държави, след което се продават на около 80 ключови пазара.

Друг пример за обхвата на глобализацията днес е обемите на валутната търговия в света: през 2007 г. сделките на форекс пазара дневно достигат обем от $3.2 трилиона, над 70% увеличение по сравнение с близката 2004 г. Европейската валута (euro)сега формира 37% от световните сделки и отстъпва само на долара на САЩ.

От първите 10 страни по конкурентноспособност в света, 

7 са европейски държави. От 30 най-глобализирани в икономическо отношение държави, 23 са европейски. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу обяви в разгара на финансовата криза, че има твърдо дверие в стабилността на общата европейска валута и в способността й да създава икономическа среда в ЕС, която има 3 ключови параметъра - ниска инфлация, ниски лихвени проценти и стабилност на потребителските пазари.

Стабилното евро е помогнало за създаването на повече от 16 милиона работни места в Европа.  Едно от най-важните следствия от наличието на обща валута в Европа обаче е, че се намаляват загубите на бизнеса при трансгранични търговски операции. Като използват еврото фирмите в ЕС не губят пари от курсови разлики. Освен това, финансовите системи на страните, част от ЕС се чувстват много по-защитени от валутни кризи.

Може да се каже, че Еврото осигурява защита на бизнеса от разликата във валутните курсове. Според други икономически и финансови анализатори световната финансова криза е дала огромен шанс на еврото. Все пак то все още е твърде далеч от момента, в който да детронира долара като световна валута. В момента само 27% от световните валутни резерви са в евро, докато 62% са в долари.

Десет години след въвеждането на евро, повечето високопоставени европейски служители направиха позитивна равносметка за единната европейска валута. Според тях тя е изиграла функцията на защита, докато финансовата криза се разпространяваше на Стария континент.

Европейският съюз трябва да предприеме кардинални реформи, ако иска да посрещне успешно предизвикатествата на 21 век. Сблъсъкът с глобализацията на икономиката налагат функционирането на европейската икономика да се адаптира, а европейският социален модел да се промени, за да се запазят духът и идеята, породили неговото създаване.

Появата и утвържадаването на еврото на световните пазари е само една стъпка в тази посока. Единната валута е средство, инструмент за решаване на тези проблеми. Освен това въвеждането на еврото широко се подчертава и понякога се определя дори като най-важната стъпка в европейската интеграция.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Международен валутен пазар - forex (Mejdunaroden valuten pazar).

Понятието международен валутен пазар 

определя най-големия финансов пазар в света, на който валутите се продават и купуват една спрямо друга. За разлика от стоковия и фондовия, валутният пазар не е централизиран на определено място или сграда.

Той представлява организационна структура, в рамките на която участниците, посредством телефонна или компютърна връзка, купуват и продават валутите на различни държави. Най-разпространената дефиниция за валутен пазар е: "междубанков и междудилърски пазар за размяна на националните валути на различните държави."
   

Традиционни участници в цялостния процес са

  • финансовите институции, 
  • банки, 
  • корпоративни клиенти, 
  • брокери и др. 
Международният валутен пазар е глобален и се различава от останалите. Той функционира 24 часа, с прекъсване по време на уикенда.    

Основните търгувани валути на фондовия пазар са:

  • евро, 
  • швейцарски франк, 
  • американски долар, 
  • британски паунд, 
  • японска йена, 
  • австралийски долар. 
Чрез използването на технически и фундаментални анализи, инвеститорът може да реализира значителни печалби, участвайки в този глобален пазар.

Валутният пазар е т. нар.”извън борсов пазар” 

(over-the-counter (OTC) market), защото при сключване на сделка двете страни преговарят за следните параметри:
  • a.    Размер на сделката;
  • b.    Дата на сетълмент (дата на плащане);
  • c.    Цена.
Както и на другите пазари, взаимодействието между купувачите и продавачите (търсенето и предлагането) определя пазарната цена на валутата - курс, който представлява съотношение в цените на две валути една спрямо друга.

Валутните пазари нямат отделно физическо местоположение. 

По-голямата част от търговията се извършва на междубанковите пазари между финансовите институции от различни страни. По-рано сделките са се осъществявали главно чрез телефонни разговори между дилърите, докато напоследък бързо нараства търговията през интернет. Според Банката за международни разплащания около 50-70% от всички валутни сделки през 2001 година са сключени по електронен път срещу по-малко от 10% през 1995 година.

Най-търгуваната на традиционния пазар валута е щатският долар, който заема 40-45% от целия обем на сделките “спот” от времето на първото цялостно изследване, проведено през 1989 година, и досега. Най-често срещаната размяна – тази на долари и евро, заема 30% от дейността на валутните пазари, а на търговията долар/йена се падат 20%.

За трите основни международни валути – 

щатски долар, евро и японска йена, за последните три години е налице спадане на относителния дял за сметка на увеличаване на дела на австралийския долар, новозеландския долар, хонконгския долар, както и на валутите.

На първо място, далеч пред останалите финансови центрове – първи световен център по обем на валутната търговия, е Лондон с 34,1 % от световния валутен оборот, следва Ню Йорк с 16,6 %, Токио – 6 %, Цюрих, Сингапур, Хонконг, Франкфурт и т.н.

Интересен и важен момент е, че Лондон увеличава дела си в световната валутна търговия (от 31,3 % през април 2004 на 32,4 % през април 2006). Настоящият му дял, възлизащ на 34,1 % е два пъти по-голям от този на Ню Йорк. Делът на Ню Йорк е бил 19,2 % през април 2004 година, намалявайки и достигайки 16,6 % през 2007 година.

Делът на Токио в световната валутна търговия намалява от 8,3 % през април 2004 година на 6 % през 2007 година и в момента делът на Токио е на най-ниското равнище от 12 години насам. Дори понастоящем данните показват, че Цюрих изпреварва по процентен дял във валутната търговия Токио, защото делът на Цюрих е 6,1 %, съответно следват Сингапур с 5,8 %, Хонконг с 4,4 %, Париж с 3 % и Франкфурт с много намалял дял от 2,5 %. На практика оборотът на лондонския валутен пазар е по-голям от този на пазара в Ню Йорк и Токио, взети заедно.

Най-търгуваната двойка валути

 понастоящем е EUR/USD с 27 % от общия брой валутни сделки (регистриран е лек спад в сравнение с 2001 година, когато този дял е бил 30 %). На второ място е USD/JPY с процентен дял 13 % (значителен спад спрямо 2001 година, когато е бил 20 %). На трето място е двойката валути GBP/USD с 12 % от общия валутен оборот, следвана от USD/CHF с 5 %. 

Индексът за щатския долар се изчислява въз основа на следните валути със съответните тегла: EUR = 35,52 %; CAD = 33,39 %; JPY = 19.18 %; GBP = 9.12 %; CHF = 2,79 %, а индексът на еврото включва петте валути – USD = 38,74 %; GBP = 28,37 %; JPY = 16,94 %; CHF = 9,33 %; SEK = 6,62 %.

Участниците на валутния пазар, 

формиращи неговата организация, са различни групи икономически субекти, които реализират целите си и защитават специфични интереси. Те могат да бъдат обособени в следните групи:
  • a.    Клиенти на дребно
  • b.    Търговски банки
  • c.    Валутни посредници
  • d.    Небанкови финансови институции
  • e.    Централни банки
  • f.    Валутни борси
Клиентите на дребно са физически или юридически лица, които търсят и предлагат валута. Те осъществяват валутните си сделки на дребно в банките. Така се формира първичното търсене и предлагане на валути.

Търговските банки заемат водещо място във валутната търговия. Основната част от всички валутни сделки се осъществяват на международния валутен пазар.  Банките, които участват във валутната търговия и формират валутния пазар, като по всяко време извършват котировка на редица конвертируеми валути, са известни като маркетмейкъри.

Участието на банките във валутната търговия е двояко - от една страна те изпълняват ролята на брокери, а от друга - на дилъри. На съвременния етап около 20 големи транснационални банки са специализирани в търговията с валута и реализират около 50% от общия обем.

Валутните посредници (брокери) 

са специализирани компании, които участват като комисионери във валутната търговия между банките. Операциите с посредничество на тези брокери са изгодни, тъй като те са експерти, които обобщават котировките „продава” и „купува” от много банки за повечето валути. Това дава възможност посредничеството на брокерите да повишава ефективността на валутния пазар, като се получават по-изгодните котировки на валутите и с по-малко разходи.

Все повече се засилва ролята на небанковите финансови институции. Това са доверителни фондове за управление на парични средства, брокери на ценни книжа и недвижими имоти, застрахователни и пенсионни фондове и други. Тези институции предлагат широк спектър от услуги във връзка със сливания и поглъщания, сключване на валутни операции и суапови сделки, застраховка на ценни книжа срещу валутен риск и други.

Централните банки са участник на валутния пазар, 

в действията на които има своеобразна специфика. Те следят за движението и промените на валутния курс на националната парична единица и при възникнала потребност интервенират на валутния пазар, за да въздействат за регулирането му.

Последствията от валутните интервенции, които централните банки провеждат, се изразяват в два аспекта: първият - променя се съотношението между търсенето и предлагането на съответната валута; вторият - настъпват изменения на паричната маса в обръщение, защото по същество покупката на чужда валута е продажба на национална валута.

Валутните борси са специализирани, организирани институции, на които се реализират валутни сделки при унифицирани изисквания и при спазването на строго определени борсови правила. На валутната борса се търгува с предварително определени условия за доставката и плащането, а не със самата валута, като специфична стока, както е на междубанковия пазар.            
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Спред и пипс (Spred i pips).

Какво е спред?

При търговията с валути на форекс,  дилърите винаги котират две цени - едната, по която можете да купите, а другата - по която можете да продадете желаната валута, по този начин клиента получава справедлива цена за транзакциите, които извършва. Разликата между курс купува и курс продава се нарича спред.

Валутните двойки се котират в числа от 5 цифри, последната от които се нарича пойнт или пипс. Един пипс е равен на 0.0001 от курса на съответната валута (с изключение на котирането в JPY където разликата е 0.01).
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фундаментален анализ на форекс (Forex - fundamentalen analiz).

Какво е фундаментален анализ?

Ако смятате, че е трудно да оцените дадена компания, опитайте се да оцените цялата държава! Фундаменталният анализ на forex е често много комплексен и обикновенно се използва само за определяне на дългосрочни тенденции, но някои трейдъри търгуват краткосрочно на базата на новините.

Съществуват множество фундаментални индикатори 

за валутните стойности в различно време. Ето някои от тях:
  • • Заети в неселскостопанската сфера
  • • Индекс на управлението на покупките PMI
  • • Индекс на потребителските цени CPI
  • • Продажби на дребно
  • • Дълготрайни стоки
Тези данни не са единствените фундаментални фактори за наблюдение. Съществуват и няколко заседания и коментари, които може да окажат влияние на пазара.

На тези заседания обикновенно се дискутират нивата на лихвите, инфлацията, или други показатели, оказващи влияние върху стойността на дадена валута. Дори едно изказване, една дума, точно насочена, например коментар на шефа на Федералният резерв, може да предизвика силни движения.

Четенето на репортите и коментарите 

може да ви помогне чрез фундаменталният анализ на forex пазара да разберете по-добре дългосрочната пазарна тенденция и да позволи на краткосрочните трейдъри да спечелят от необичани ситуации.

Ако изберете да следвате фундаменталната стратегия, бъдете готови да имате икономическият календар по всяко време под ръка, за да знаете кога ще бъдат изнесени тези данни. Брокерът ви може да се погриже за достъп до тази информация в реално време на Вашия монитор.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Графичен анализ на форекс (Grafichen analiz na forex).

Техническият анализ във форекс е анализ на графиките, 

отразяващи движението на валутните курсове. Именно това е един от анализите, които ни дават предимство при прогнозиране на цените. А това предимство ни дава възможност да печелим.

За това не ни е необходимо да имаме икономическо образование, да знаем английски или други чужди езици, нито да пишем и да ни одобряват автобиография и т.н. – необходимо е просто добре да четем графиките. За да четем графиките грамотно, би следвало да познаваме графическия анализ.

В неговата основа се намира анализът на валутните трендове. 

Трендовите линии показват преобладаващата тенденция в промените на валутните курсове и по такъв начин ни насочват към най-вероятната посока за движението на валутите.

Има два вида тренд – мечи тренд (надолу) и бичи тренд (нагоре). Третият вариант е пазарът да се движи настрани – Flat (страничен тренд). Съществуват няколко класически графически фигури, които съпътстват и своевременно ни предупреждават за обръщането на тренда. Тези фигури се наблюдават на пазарите повече от 100 години и са доказали своята ефективност и надеждност.
Една от най-известните фигури е двойният връх (или двойното дъно). Друга основна фигура за обръщане на тренда е “глава и рамене” (Head and Shoulders). При образуването на тази фигура се получава сигнал за продажба или за покупка в зависимост от предхождащата основна тенденция.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Могат ли да се извлекат поуки от световната финансова криза - 2008 г (Svetovna finansova kriza - 2008)?

Вестник Financial Times, обяснява финансовата криза в САЩ, 

като писа: „Спадът на долара беше породен от негативните данни за щатската икономика и особено от опасенията за стабилността на вторичния ипотечен пазар в САЩ. Разликата между икономическия ръст в и извън Щатите също обяснява защо доларът е толкова подценен в последно време, а все още разширяващия се търговски дефицит на Америка идва като капак на всичко останало".

Всъщност всяка финансова криза рефлектира върху икономиката неизбежно, защото икономиката е тази, която задвижва финансовите пазари. Същевременно, за да се стигне до финансова криза, значи нещо вече в икономиката е закуцало и тези проблеми не са от вчера.

Сриването на индексите на световните борси бе факт. 

Всъщност световната криза започва от подобна финансова в САЩ, породена от безразборно раздадените ипотечни кредити, част от които са се превърнали в несъбираеми. Логично е САЩ като водеща икономическа сила да оказва влияние върху световната икономика като цяло. Американската икономическа криза придобива сериозен характер и много анализатори припомнят стагнацията в Япония през 90-те години, стагнацията през 70-те години и дори Голямата криза от 30-те години.

Редица водещи икономисти правят паралел между миналите кризи и сегашната. Налице са елементи от всички тези кризи и това прави сегашната толкова страшна, сегашната американска криза прилича преди всичко на продължителната икономическа стагнация в Япония след рецесията от 1989 г. Финансовата кризата в САЩ се обуслови и от традиционните банки, които с надеждата да надуят печалбите си, създават все по-сложни финансови продукти, без да успеят да сдържат своевременно рисковете, налице е структурен проблем в банковата система.

Прекалено много пари излязоха от регулираната банкова система 

и се стопиха в "сенчеста банкова мрежа", създадена от отклонени продукти от рисковите ипотечни кредити, където американските власти на практика отсъстват. Американските власти бързо взеха положението в ръце с план за стимулиране на икономиката от 168 милиарда долара и активни действия във всички посоки съвместно с Федералния резерв. От Международния валутен фонд прогнозираха че, през 2009 година Съединените щати ще излязат от икономическата криза.

Според управляващия тогава директор на фонда Доминик Строс-Кан тогава ще отбележат завръщането на растежа си след "дъното" в края на 2008-ма. В САЩ "ще има тримесечия на отрицателен растеж , а това ще има отражения за цялата планета", прогнозира още шефът на МВФ, цитиран от Агенция Франс Прес и БТА. Доларът спада като котировка най-вече от слабостта на американската икономика през съответните месеци, както и от прекалено големия търговски дефицит на страните.

Тогава кой е печелившия? 

Ако съдим по ентусиазма, с който еврото катери нови върхове, всеки би предположил и с право, страни като Германия, Франция или Великобритания, или защо не цялата Еврозона на куп. Но всъщност отговорът е Япония. Реалният ръст на икономиката на азиатската страна през този период се закрепва средно на нивото 4.2%, при 1.6% за същия период в САЩ. По-голяма част от този успех се дължи именно на изключително евтината валута, с която износителите реализираха летящ старт и огромни печалби.

Япония си остава страната с най-голям търговски излишък в света, както и най-големият кредитор в глобален аспект. Въпреки че Япония направи огромен икономически бум през този период, а търговският й излишък се разду до рекордни стойности, това в никакъв случай не се свърза с ръст на йената, а дори напротив. От началото на годината японската валута губи 2.5% от стойността си спрямо долара. Анализаторите коментират, че валутните движения са породени не толкова от песимизма в САЩ, колкото от еуфорията в Европа.

За всичко е ясно, че еврото е основна алтернатива на долара като световна валута, която се използва за оценяване на резервите на отделните страни. Така доларът ще започне да се покачва в момента, в който ентусиазмът на инвеститорите да купуват евро се изчерпи. Валутния курс на паунда пък е изключително свързан с курса евро-долар. Историята ясно показва, че почти е невъзможно паундът да започне да пада спрямо долара, ако тази тенденция не е потвърдена и с основната двойка евро-долар.

Продължаващият спад на йената спрямо долара доказва, че истината на валутния пазар е по-скоро не толкова около слабото представяне на долара, а около силата на еврото и паунда. Основният въпрос за Форекс-пазара в момента е не дали кризата в сектора на недвижими имоти в САЩ ще се влоши, а дали ще има нещо, което да охлади еуфорията в Европа.
Ако приемем, че предишния връх на еврото спрямо долара от $1.3670 бъде задържан и европейската валута не се върне под него в близко бъдеще, то техническите анализатори коментират, че еврото може да продължи възхода си дори до $1.50. Ако европейската валута продължи да се покачва без лимит, европейските износно-ориентирани сектори ще бъде сериозно засегнати, както това се случи не само във Великобритания преди повече от 25 години, но и в САЩ в средата на 80-те години на миналия век. Япония също навлезе в такъв период след 1995 г.

Най-вероятно обаче, при такъв апокалиптичен сценарии еврото ще започне да връща печалбите си и ще се установи в по-конкурентни нива спрямо долара, повлияно от интервенции на централната банка. В същото време обаче се прогнозира и доста голям икономически трус в европейската икономика. Накратко, силното евро несъмнено ще осигури спад на европейската икономика, дори и тя все още да не показва признаци за такова развитие. Колкото бързо в момента еврото расте, толкова по-бързо песимистите по отношение на европейската икономика ще се окажат прави.

САЩ, които бяха връхлетяни от най-сериозната си финансова криза от 1929 г. насам, през 2009 година ще се изправят пред "лека рецесия", която ще окаже влияние върху растежа в световен план, съобщи МВФ. През 2008 г. той намаля до 3,7%. За първи път МВФ допуска възможността водещата икономика в света да навлезе в период на рецесия заради влиянието на кризата с ипотечните кредити. Освен това Фондът оценява на 25% "вероятността за забавяне на растежа в световен план до 3% или по-малко през 2008 и 2009 г.", което ще доведе до криза в редица страни. МВФ обаче все още предвижда растеж до 3,8% за 2009 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Нюйоркската фондова борса.

Нюйоркската фондова борса е най-голямата фондова борса 

за ценни книжа в света и втората по брой компании. Създадена е на 17 май 1792 г. и се намира на Уол Стрийт в Ню Йорк, САЩ. Първоначално основите на Нюйоркската фондова борса са поставени от група търговци, които са се събрали под сянката на чинарите за да търгуват помежду си. Постепенно те се преместили в околните кафенета и това поставило началото на борсовата търговия. Първата листвана компания е Bank of Nеw York, но търговията с акции на финансовата компания няколко пъти е била преустановявана.
Компанията, която е била най-дълго листвана, е Consolidated Edison Company of New York. През1817 г. е създадена New York Stock Exchange Board, на която са се предлагали акции на ЖП комапании, индустриални дружества и стоки. Най-старата компания на борсата е Bowne&Company, създадена през 1775 г., но качена за търговия на пазара едва през 1999 г. През 1863 г. името се сменя на New York Stock Exchange, което носи до сега. През 1903 г. борсата се премества в нова сграда, където е разположена и до днес.

На Нюйоркската борса се търгуват ценни книжа на над 1500 компании, с пазарна капитализация над 10.1 трилиона долара. В тях работят над 25 млн. души. Борсата има 1366 члена, като в борда на директорите участват 27 души. Местата се откупуват от желаещите да ги заемат, като през 2003 г. цената на място в директорския съвет се е търгувало за 1 350 000 долара.

В началото на борсата по-популярни са били държавните ценни книжа. 

За първи път границата от 1 млн. изтъргувани акции е достигната на 15 декември, 1886 г. През 1896 г. компанията "Дау Джоунс", която издава и вестник "Уолстрийт джърнъл", създава най-популярния и досега индекс на борсата - Dow Jones Industrial Average с първоначална стойност 40.74. Индексът първоначално обхваща 12 акции и става всеобщ индикатор на NYSE. Двадесетте години на 20 в. маркират период на велика  капиталова експанзия, с нарастването на Dow от 60 до 381.17 през 1929 г. това се променя с краха на фондовата борса от 27.10.1929 г., когато Dow се срива до 145 през ноември.

Индексът Dow не успява да се възстанови 25 години след този срив. След другo значителнo падение на Dow през 1987, NYSE прилага правилото 'circuit breaker' за да избегне катастрофи на капиталовия пазар. Ако акциите падат с 10, 20, или 30 по всяко време, търговията ще бъде спряна съответно за час, два часа, или до края на деня. Въпреки няколкото значителни падения на пазара през годините, през 2000 г. Dow достига своя най-голям връх от 11, 722. 98.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Спот (spot) и форуърд (forward) транзакции на Форекс.

Транзакциите на Форекс пазара могат да бъдат спот (spot) или форуърд (forward). 

Разликата между двата вида е, че при първия разплащането трябва да стане до два работни дни, а при форуърд транзакциите след определен период от време – седмица, месец, 3 месеца и т.н. Най-ефективният начин за валутна търговия са спот сделките. Те са около 65% от обема на всички валутни транзакции. Това е особено валидно за търговията на долара с четирите основни валути – евро (EUR), японска йена (JPY), швейцарски франк(CHF) и британски паунд(GBP).
Спот търговията на валутния пазар предлага възможности за постигане на добро съотношение между очаквана печалба и загуба. Това е възможно благодарение на следните

характеристики на Форекс пазара:

  • •    Ликвидност – тук могат да се реализират поръчки, които друг пазар трудно може да абсорбира, без да бъде оказано съществено влияние на цените. Въпреки че среднодневният обем е намалял от 1.5 трилиона долара до 1.3 трилиона долара след въвеждането на еврото, никой пазар не може да се похвали с такова постижение.
  • •    Постоянен достъп – това е едно от най-големите предимства на валутния пазар. Търговията се извършва без прекъсване 24 часа в денонощието.
  • •    Гъвкави правила за сетълмент – за разлика от организираните борсови пазари, тук може да се отварят позиции за различен срок от време, като затварянето им може да бъде направено бързо и лесно.
  • •    Тренд – при движението на валутите ясно се различават трендове и конфигурации. Това улеснява анализа и позволява намаляване на риска чрез диверсифициране между различни валутни съотношения.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Борсов правилник.

Борсовият правилник е основен акт 

за уреждане на техническата и технологичната страна на борсовата търговия. Борсовият правилник съдържа:
  • 1)    видовете борсови пазари и условията и реда за извършване на сделки на всеки от тях;
  • 2)    условията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно отстраняване от борсовата търговия;
  • 3)    условията и реда за приемане на ценни книжа и за временно или окончателно прекратяване на търговията с тях;
  • 4)    условията и реда за приемане на ценни книжа или окончателно прекратяване на търговията с тях;
  • 5)    вида и начина на провеждане на търговията;
  • 6)    реда за сключване и изпълнение на сделките и др.
Въз основа на предвиденото съдържание става ясно, че

борсата запазва възможността да създава правила за:

  • 1)    Обектите на търговия:
      а) за отделните пазари, които ще се отделят на база на видовете ценни книжа.
  • 2)    Реда за извършване на сделките:
а) вида и начина на провеждане на търговията;
б) ред за сключване и изпълнение на сделките;
в) ред за извършване на срочни борсови сделки;
г) контрол върху цената на инвестиционното посредничество.
  • 3)    Правила за членовете на борсата:
а) за приемане на членове;
б) допускане на служителите до търговия;
в) санкциониране на членовете и борсовите посредници.

Важната обществена роля на борсовия правилник 

се подчертава не само от изискването за проверката му от Комисията по ценни книжа и фондови борси при издаване на лиценза, но и от задължението за уведомяване на Комисията за последващи промени в него.
Особено значение за съдържанието на борсовия правилник имат и специфичните изисквания, които не позволяват на борсата произволно да прекратява търговията с ценни книжа, за да не предизвика срив на пазара им.

Съдържанието на борсовия правилник 

и ръководното място на борсата по отношение на останалите участници в инвестиционния пазар, поставят въпроса за ефекта на разпоредбите по отношение на инвестиционните посредници и за възможността на последните да ги оспорват.

Тъй като правилникът, като акт, е по-скоро с гражданско правен, отколкото с административен характер, то явно неговите правила следва да се третират като общи условия по смисъла на чл. 16 от ЗЗД, за които се изисква предварително одобрение от комисията по ценни книжа и фондовите борси.

При съставянето на борсовите правилници се отчита ефекта на Европейското Споразумение за асоцииране между Европейската общност и техните страни – членки в България.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Техническият анализ може да подобри Вашата търговия на форекс в пъти!

Доброто познаване на инструментите на техническият анализ 

и тяхното прилагане на форекс би подобрило първоначалните ви резултати като валутен търговец. Начинаещият ще забележи бърз напредък в началото, но после ще започне постепенно да затъва.
Това ще стане още по-отчетливо когато валутните пазари са неблагоприятни или се движат в хоризонтален тренд.
Високата възвръщаемост е цел за всеки валутен търговец, но въпросът е дали тя може да се получи само от четене на специализирани учебници, от участие в курсове или може би от създаване на по-добра собствена система за търгуване на валутните двойки? И дали има по-прост начин това да стане?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Управление на валутния риск.

Управлението на валутния риск най-общо може да се раздели на две части. 

В първата част 

да се разгледа същността на валутния риск, формите на неговото проявление (глобален, транзакционен и транслационен), откритостта за валутен риск и неговото управление – оценката на риска, избора на подходяща техника за хеджиране и нейното приложение.
Също да се разгледат и различните инструменти и техники за защита от валутния риск. Ударение може да се постави по-специално на транслационния (счетоводен) валутен риск, като са изтъкнат причините за неговата важност и значението на информацията съдържаща се в годишния финансов отчет за различните вътрешни и външни потребители на информация.

Проблемите за същността, проявлението и управлението на валутния риск трябва да се разглеждат в случая на микроравнище, от позицията на отделната фирма, осъществяваща дейности деноминирани в чужда валута или дейности в чужбина. Проблемите за влиянието на промените във валутните курсове върху платежния баланс и външната задлъжнялост на страната като цяло са обект на други разглеждания.

Във втората част 

на проблема може да се разгледат основните счетоводни аспекти, които са свързани с валутния курс и неговото влияние върху крайния стопански резултат. А те най-общо са: методите за отчитане на възникналите положителни и отрицателни курсови разлики при сделките в чужда валута на предприятието; отчитане на дейностите на предприятието, осъществявани в чужбина; отчитане на хеджиращите инструменти, използвани от предприятието за защита от валутен риск.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Котиране на цените на фондовата борса "a la criee".

Котировчик при борсовите сделки.

Едно от най-атрактивните и определящи облика на традиционната фондова борса е котирането "a la criee". Служителят, наречен котировчик, открива борсовата сесия, като предлага изпълнението на поръчките да стане по реда на тяхното записване.
Първата цена, която той обявява и записва върху голяма черна дъска, е последният курс от предишния ден при затварянето на борсата. Брокерите са подредили поръчките на клиентите в своите бележници. Изпълнявайки тези ордери, те застават на пода един срещу друг и започват да търсят съвпадение в количествата и цените на противоположните поръчки. Търговията на пода на борсата се води по определени правила.

Брокерите не "дискутират" свободно едно или друго предложение за покупка или продажба, а сключват сделката, като:
  • - извикват силно на глас само фразите "купувам", "продавам", "купих", "продадох". 

На фондовите борси има приети принципи за котиране, 

според които покачването или понижаването на борсовите курсове се осъществява на стъпки. Това са определени части от единицата на котиране (долар, марка). Най-широко използваната стъпка е 1/8 от котировъчната единица. Друг принцип е, че първите цифри на курса се приемат за известни и се извиква само последната цифра и дробната част. Така например ако курсът на последното извикване е 2568 1/4 и брокерът желае да вдигне курса с една стъпка, то той ще извика само - 8 3/8;
  • - показват с жестове на ръцете и пръстите какво предлагат на ответната страна. 
Така например, ако ръката е вдигната с длан към другия брокер, това означава "продавам", а ако е вдигната с длан към самия себе си - "купувам". Вдигането на няколко пръста вертикално показва броя на ценните книжа или лотовете, които брокерът иска да купи или да продаде. Знаците с хоризонтално разположена ръка и пръсти показват с каква сума брокерът изменя цената от последното извикване.

При срещата на интересите на две противоположни поръчки, 

брокерите сключват сделката, като всеки един от тях записва в своя бележник основните инициали на посредника и параметрите на транзакцията. "Договарянето" между посредниците е "на живо" и понякога постигането на благоприятен курс е плод не само на добро познаване на пазара, но и на спечелването на психологическата "война", която се води между тях.

Днес котирането с извикване на глас се прилага за търговия на акции, които имат относително малък дневен оборот. В отделните страни този начин на определяне на курсовете еволюира, като се запазва принципно механизмът на котиране, но се променят средствата за изпълнение. Почти не се използват черни дъски, а брокерите разполагат с телефони и компютри, които им осигуряват директна връзка с инвестиционните посредници и с външния свят.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Борсови посредници на Нюйоркската фондова борса.

Посредниците на Нюйоркската фондова борса 

могат да се обобщят в следните групи:
  • брокери, 
  • маркет мейкъри и 
  • специалисти.

Брокерите биват различни видове. 

В залата на борсата най-известни са т. нар. брокери на пода (Floor brokers). Те получават за изпълнение поръчки от обикновените брокери, затова се наричат "брокери на брокерите" (broker's brokers), а могат да изпълняват и поръчки на дружества, които не са членове на борсата.

Следователно, брокерите на пода са два вида: 

  • комисионни брокери (commission brokers) и 
  • независими брокери. 

Комисионните брокери 

са около 1/3 от всички посредници в залата. Те се наемат от членовете на борсата като техни представители и за сметка на юридическото лице - член на борсата, сключват сделките. Комисионите, които се реализират, са в приход на фирмата или банката - член на борсата, а комисионният брокер получава заплата (ако е на трудов договор) или хонорар (ако е на граждански договор).

Независимите брокери 

не са обвързани с лица - членове на борсата. Те изпълняват поръчки на фирми, които нямат свои борсови представители в залата. При успешно сключена сделка получават предварително договорена комисиона. Характерното за този тип брокери е, че те не са борсови представители, т. е. работят самостоятелно, а не за член на борсата.

Търговци на пода.

Освен комисионните и независимите брокери, на пода на Нюйоркската фондова борса работят и т.нар. търговци на пода (Floor traders). Те работят за себе си, като през целия ден "изпълняват ролята на совалка между гишетата в търсене на подходящи продавачи и купувачи". Това го правят с цел спекулативно извличане на печалба от маржа на курсовете на книжата.

На борсите обикновено се търгува с големи пакети (лотове), но в Ню Йорк е възможно да се оттъргуват и непълен брой акции, т.е. количество под 100 броя акции. Не всички посредници се занимават с такава покупко-продажба. Тези, които сключват сделки с непълен пакет акции, се наричат търговци на непълен брой акции (odd-lot traders).

Маркетмейкърите (Registred Competitive Market-Makers) 

имат разнообразни функции. Най-често те се проявяват като дилъри, които сключват сделки за собствена сметка с големи пакети ценни книжа. Тази дейност понякога се извършва и по поръчение на ръководните органи на борсата с цел регулиране на пазара на акции. Маркет мейкърите могат да играят и като брокери за сметка на своето дружество - член на борсата. Тяхната многофункционалност им помага при възникване на трудност за изпълнението на някоя поръчка на други брокери да се включат в този пиков момент и да съдействат за сключването на сделката.

Специалисти.

Единствено на Нюйоркската фондова борса съществуват посредниците, наречени специалисти. Те заемат монополно положение на пазара на акции, а техният брой е 1/4 от всички посредници на борсата. Наименованието specialist им е дадено, тъй като те много добре познават акциите на даден отрасъл, които се търгуват на отделните щандове (counters). За да упражнява професията на специалист, едно лице трябва да отговаря на следните изисквания:
  • -да има необходимия опит;
  • -да е правоспособен дилър;
  • -да притежава място на борсата;
  • -да е одобрен от управата на борсата;
  • -да притежава капитал, който му позволява да осъществява търговия с не по-малко от 4 хил. акции от всеки вид, в който е специалист.
Специалистът е лице, за което често се казва, че "играе срещу пазара". Една от неговите основни функции е да уравновесява пазара, като намесата му трябва да е насочена към възстановяване баланса на търсенето и предлагането на акциите и така да се постигне стабилизиране на цените на книжата. През 1993 г. 77.3% от намесата на специалистите на борсата са имали точно такъв характер.

Тик за промяна на цените.

Това означава, че покупките на акции от специалиста се извършват, когато пазарът се понижава (tick-down), а продажбите са насочени към пазар, ориентиран към покачване на цените (tick-up). В случая тикът (tick) е степен на котиране или минимално отклонение между два последователни курса за изпълнение. На различните борси на американския пазар тиковете са различни.

На Нюйоркската фондова борса тикът е от 1/8 от долара, за всяка акция, разликата в котировката на която е повече от един долар; 1/16 от долара, ако ножицата на курсовете е между 1/4, и по-малко от един долар и 1/32 от долара, ако разликата в курса е точно 1/4 от долара7.

На AMEX /American Stock Exchange/ до 1972 г. правилата за определяне на тика бяха същите като на NYSE, но след това тикът е от 1/8 от долара за разлика в курсовете над 5 долара и 1/32 - за под 5 долара. На извънборсовия пазар NASDAQ тикът е от 1/8, ако ножицата в курсовете е над 10 долара, и 1/64, ако е под 10 долара.

Практиката показва обаче, че тикът е 1/16 при отклонение, по-малко от 5 долара. Така при понижаващ се пазар специалистът предлага да купи по цени по-високи, отколкото са предложенията на другите участници, а при повишаващ се пазар предлага да продаде по по-нисък курс, отколкото са склонни да платят другите участници.

По този начин специалистът "играе срещу пазара", 

като целта му е да намали разликата между курс купува и курс продава на акциите от отрасъла. При уравновесяването на пазара той извършва посочените операции предимно със собствени средства или книжа, т. е. играе като дилър на борсата. Специалистът може да играе и като брокер. Дисбалансът на пазара може да се регулира и чрез извършването на сделки за чужда сметка, които са поверени на специалиста за изпълнение.

Това става в случаите, когато "специалистът действа като агент на другите брокери в залата" или когато се проявява като лице, съдействащо за оживление на пазара (Market catalist) 8. Тези две функции на специалиста имат не по-малко значение от функцията на дилър и регулатор на пазара. Специалистът действа като брокер, когато даден посредник на пода на борсата не може да изпълни веднага поръчката на свой клиент и има нужда от помощ.

Тогава той е в правото си да задържи поръчката на клиента, да я впише в своя карнет и да я изпълни при благоприятни условия. Това задължава специалиста по всяко време да дава информация на интересуващите се брокери, коя е най-ниската и коя е най-високата цена на съответните акции. Важно е да се отбележи, че в рамките на една и съща сделка специалистът не може да бъде едновременно и брокер, и дилър, или както се казва още - посредник и принципал.Той е длъжен да дава предимство на изпълнението на клиентските поръчки пред тези за собствена сметка.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Транслационен валутен риск.

Специфична форма на проява на валутния риск е счетоводният риск, 

наричан още преводен или транслационен. Този риск се проявява по отношение на транснационалните компании и банки, за които е характерно движение на парични потоци и формиране на активи и пасиви, деноминирани в различни валути. Той се измерва на основата на финансовите отчети.
В този смисъл счетоводният риск е една ретроспекция за минал период, но същевременно чрез него се оценява опасността от възникването на нежелани промени през текущия финансов период. Конкретно той се отразява върху консолидирания финансов баланс, обединяващ балансите на фирмата майка и дъщерните й фирми, каквито транснационалните компании представят в края на всяка финансова година.

Този баланс се съставя във валутата на страната, в която се намира фирмата майка, и отразява всички резултати на дъщерните фирми. Поради това, че дъщерните фирми са базирани в други страни, оперират с чужди валути (условно можем да ги наречем оперативни), възниква необходимостта от превръщането на последните в базисната валута. Именно тази операция пораждат счетоводния риск от валутнокурсовите промени. Той се появява, ако курсът на чуждата валута, с която оперира съответната дъщерна фирма, се промени спрямо базисната валута за времето от момента на възникване на съответния приход или разход до датата на съставяне на консолидирания финансов баланс.

Печалбата или загубата на компанията 

ще зависи от нетните резултати на дъщерните фирми, изразени в оперативните им валути, и от промените на курсовете на тези валути спрямо базисната към датата на съставянето на консолидирания баланс. Формулата за определяне на крайния резултат е следната:

NPb = Σ NPo x (Ro/b1 - Ro/b0),

където:

  • NPb -   печалба (загуба) на транснационалната компания в базисна валута;
  • Npo -   печалба (загуба) в оперативна валута на съответната дъщерна фирма;
  • Ro/b1 -   текущ курс на оперативната към базисната валута при съставяне на консолидирания баланс;
  • Ro/b0 -   начален курс на оперативната към базисната валута към момента на възникване на актива (пасива).

Да приемем че една английска транснационална компания 

решава да инвестира в началото на годината в своя филиал в Токио 150 000 000 японски йени при примерен курс GBP/JPY 150 JPY. В края на същата година, към момента на съставяне на консолидирания баланс на транснационалната компания, да допуснем, че цената на японската йена пада на 160 JPY за 1 английска лира. В този случай английската транснационална компания е понесла съответна загуба на сума 62 500 английски лири. Към момента на възникване на инвестицията тя е струвала на компанията 1 000 000 GBP, а при съставяне на консолидирания баланс вече се оценява на 937 500 GBP.

Наистина в случая липсва ефективен трансфер на средства към фирмата майка и като че ли тази загуба е фиктивна. Поради тази причина някои специалисти отричат тази промяна на валутния риск. Други са на мнение, че консолидирания финансов баланс е най-представителен за оценка дейността на една транснационална компания и именно поради това придават особено голямо значение на счетоводния риск.

Този риск не може да бъде пренебрегван поради следните важни съображения:

  • 1.    Информацията за счетоводния риск, базирана на оценка на паричните потоци, активите и пасивите, структурата на падежите по балансовите отчети на дъщерните фирми дава възможност за преценка на съществуващите рискови моменти, на които е изложена като цяло транснационалната компания. Тези данни са безценни за вътрешните потребители на информация, за ръководството на фирмата.
  • 2.    Консолидирания финансов баланс е много важен за разнообразните външни потребители на счетоводна информация. Съдържащата се в него информация, която отразява и счетоводния риск, формира представата на външните компании за съответната фирма и така влияе върху техните управленски решения. Тези управленски решения на ръководствата на компаниите, с които транснационалната компания има взаимоотношения могат да повлияят съществено на дейната дейност. Хипотетично тези компании могат да бъдат банки, борса и контрагенти – доставчици и клиенти. Особено се илюстрира важността на информацията от баланса в случая на взаимоотношения с банка кредитодател. Тази информация служи на банковите служители за оценка на кредитоспособността на фирмата.
  • 3.    Данните от консолидирания финансов баланс са безценни за вътрешните потребители на счетоводна информация - ръководството на фирмата, финансовия отдел, отделите по планиране и маркетинг. Те позволяват на ръководството да взема правилни инвестиционни решения относно различните
  • 4.    Данъчни цели и трансферни цени.
  • 5.    В случая на транснационалната компания, която има значителна международна дейност и разнообразни отношения с различни чуждестранни държавни и частни фирми, банки и организации, потребителите на информация са най-разнообразни, те са от различни страни, с различни национални законодателства. В известен смисъл можем да говорим за глобални потребители на информация. Необходимо е счетоводните отчети да се съставят съгласно изискванията на международните счетоводни стандарти, за да може информацията да се представи по начин достъпен за всички тези разнообразни потребители. Тази идея е залегнала и в новото българско счетоводно законодателство.

Поради тези съображения транслационния валутен риск не бива да бъде подценяван и трябва да се вземат ефективни мерки за неговото прогнозиране и управление. Ръководството на фирмата трябва много внимателно да анализира изложеността на счетоводен риск.

Трябва да се вземат под внимание следните съображения: 

При инвестиране зад граница
  • трябва да се оценява не само потенциала за печалба в чужда валута, но да се отчита и влиянието на валутните курсове, очакванията за тяхната променливост и крайния стопански резултат в отчетна валута. 
  • Трябва да се правят инвестиции в активи в страни с временно подценени валути или такива, които се очаква да се повишават и обратното, ако е възможно да се изтеглят инвестициите когато валутата на дадената страна е надценена или се очаква, че тя ще се понижава. 
  • Трябва внимателно да се следи структурата на падежите на вземанията и задълженията в чужда валута.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Форми на проява на валутния риск

Форми на валутния риск.

В зависимост от начина на своето въздействие валутният риск приема три форми на проява – като
  • глобален, 
  • транзакционен и 
  • транслационен (преводен или счетоводен).

Глобалния валутен риск 

засяга цялостния процес на производствено-тьрговската дейност на една фирма, нейните приходи и разходи, динамиката на платежните й потоци, независимо от това към кой пазар е ориентирала покупко-продажбите си – вътрешния или международния.
На такъв риск са изложени и банково-кредитните институции както с вътрешна, така и с международна ориентация. Той въздейства и върху гражданите на една страна, явяващи се обикновени потребители на вътрешния пазар. Глобалният валутен риск се проявява в две направления: директно и косвено.

Директната проява на глобалния валутен риск засяга преките участници в международните транзакции: износители и вносители, инвеститори в чужбина, кредитори и доставчици, върху които валутнокурсовите изменения се отразяват непосредствено. Тази форма на проява на валутния риск е тъждествена на транзакционния валутен риск.

Косвената проява на глобалния валутен риск обхваща икономическите организации, които осъществяват производствено търговски операции само на вътрешния пазар, чиито условия се променят под влияние на валутнокурсовите изменения.

Транзакционен риск.

Директното въздействие на глобалния валутен риск се покрива с така наречения транзакционен валутен риск. Този риск се проявява при две ситуации – понижаване и повишаване на курса на националната валута. Като цяло резултатите от директното въздействие на глобалния валутен риск върху икономическите субекти и икономиката като цяло са следните:
  • Понижаването на курса на националната валута едновременно предизвиква увеличаване на приходите от износа и разходите за вноса. 
  • Търговските организации печелят по линията на износа, но губят по линията на вноса. В благоприятна позиция са и тези, които получават дивиденти и лихвени плащания от чужбина. 
  •  Износителите са изложени благоприятно въздействие от поевтиняването на националната валута, а вносителите понасят валутен риск. 
  • Повишаването на курса на националната валута води до намаляване на приходите от износа и от инвестициите в чужбина, а така също на разходите по вноса и плащанията по обслужване на заеми от чужбина. 
  • Износителите търпят загуби, а вносителите се облагодетелстват от благоприятния за тях изход от поскъпването на националната валута.
Индиректната проява на глобалния валутен риск засяга фирмите, които не осъществяват външноикономически операции, а развиват дейност само на вътрешния пазар.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0212: Официални финансови институции на България.

Комисия за Финансов Надзор
Тя е независима от изпълнителната власт институция и за своята дейност се отчита пред Народното събрание на Република България.

Комисията е специализиран държавен орган за регулиране и контролиране на финансовата система, в който се съсредоточават надзорните функции, изпълнявани от съществуващите дотогава Държавна комисия по ценните книжа, Държавна агенция за осигурителен надзор и

Агенция за застрахователен надзор.
Определяща функция на институцията е да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на инвестиционния, застрахователния и осигурителния пазар.

Българска Народна Банка
Основната й задача е да поддържа стабилността на националната парична единица посредством провеждане на адекватната за целта политика. Банката се грижи и за функционирането на ефективна платежна система.

БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети на територията на България. Те се произвеждат в Печатницата на банката и в Монетния двор. БНБ изпълнява функциите на финансов агент на правителството.

Министерство на финансите

Българска Фондова Борса – София АД
Сметната палата на Република България - извършва независим одит на бюджета и на други публични средства, с който гарантира общественото доверие при разходването на средствата и допринася за осигуряване на стабилно финансово управление в страната.

Офицални Страници на Български Институции
Целта на този портал е да улесни българските граждани и юридически лица при търсенето на информация от българските държавни институции.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Предупреждение! Никога не приемайте което и да е становище за форекс, в т.ч. и настоящето, за 100% достоверно. Винаги пречупвайте нещата през свой подлед, стига да имате такъв. Нито една от публикациите в този блог не е препоръка за инвестиции. Ако участвате във валутни сделки, рискът е изцяло за Ваша сметка.
-----------------------------------------------

Как може да се предпазите от влиянието на валутния риск и евентуалните загуби?

Решението е просто - хеджиране, 

което само по себе си е застраховане срещу колебанията на валутния курс. Това става като се закупят финансови инструменти, които да противодействат на въпросните колебания. Такива са примерно валутните опции, които Ви предоставят правото (но не и задължението) да закупите/продадете определено количество валута на/до определна дата. В този случай ще загубите от благоприятен курс само цената (премията), която сте платили за самата опция и ще спечелите при неблагоприятен за Вас курс. Т.е това е застраховка и много добър способ за планиране и гарантиране на бъдещи парични потоци.

  В дългосрочен план за колебанието на валутните курсове решаващо значение имат общото икономическо състояние на страната, равнището на производството, балансираността на основните макроикономически пропорции, обемът на външната търговия и други. В краткосрочен аспект колебанието на валутните курсове се определя от балансираността на отделните пазари и общото състояние на конкурентната и пазарната среда.

Освен тези фактори, причина за колебанията на валутните курсове, а следователно и за валутен риск, могат да бъдат и целенасочените валутни спекулации. Тъй като степента на валутния риск е свързана с намаляване на покупателната способност на валутата, то тя е в пряка зависимост от разликата във времето между сключването на сделките и плащането по тях.

Курсови загуби при износителя възникват в случаи 

на сключване на договор преди падане на курса на валутата, в която се плаща, тъй като срещу договорената сума износителят получава по-малко национална валута. Вносителят пък има загуби при повишаване на курса на валутата, тъй като за да я закупи, трябва да похарчи повече национална валута. Движението на валутните курсове също влияе върху конкурентоспособността на стоките.

Поевтиняването на националната валута води към това, че стоките произведени в дадена страна стават по-евтини на чуждите пазари, а чуждите стоки стават по-скъпи на вътрешния пазар. Това означава, че поевтиняването на националната валута помага за увеличаване на обема на износа и за снижаване на обема на вноса, а поскъпването на националната валута, обратното, съдейства за увеличаване на вноса и намаляване на износа.

Валутния риск възниква основно при компании 

с дейност малко или много свързана с чужди пазари, където плащанията са в различна от националната валута. Друг случай е налице, когато в производството на компанията се влагат материали, които са внос от държава с различна от националната валута. Така промяната на валутния курс би могла да окаже пряко непредвидимо влияние върху себестойността на произвежданата продукция или предоставяните услуги, като критично е когато тази промяна води до непредвидимо оскъпяване на продукцията при вече сключени договори.
Основните категории валутен риск са следните:
  • При износ на продукция с отложено във времето плащане.
  • При внос на продукция с отложено във времето плащане
  • При внос на ресурси за продукцията с отложено плащане
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е риск?

Рискът на форекс е ключово понятие, 

което трябва да разберете до съвършенство, за да не загубите парите си. Рискът е обективно явление. Той е неизбежен, не може да бъде премахнат, но може да бъде ограничаван, прехвърлян, разделян, покриван. Развива се с еволюцията на човека, присъства във всяка негова дейност.

Носителите на риска са: 

  • човекът, 
  • организациите, 
  • обществото, 
  • природата. 

Какво е риска?

•    Рискът е явление от реалния живот, съществува обективно и не може да се премахне, а само да се ограничи, прехвърли, замести, раздели, компенсира;
•    Рискът възниква в процеса на взаимодействие на човека и създадените от него стопански и обществени организации със заобикалящата бизнес- и природна среда с цел постигане на определени резултати;
•    Рискът се проявява в управлението, разглеждано и в статика, и в динамика, под формата на разминаване между действителните и очакваните и желани резултати;
•    Обективната основа на риска е в многовариантния, вероятностен характер на поведението на елементите в средата, в която са осъществява управленския процес, а също и в липсата на обективна, еднозначна, своевременна информация за бъдещото поведение;
•    Вероятностният характер на поведението на елементите на средата води до това, че повечето решения могат да имат няколко изхода, резултата. Риск съществува: при наличие поне на два изхода; при наличие на поне един изход, който е нежелан, свързан със загуба; при вероятност за настъпване на всеки изход в границите от 0 до 1;
•    Рискът лежи в бъдещето, а не в миналото. Рискът е пред нас, а не зад нас. “Ако гледаме през рамо, няма да видим връхлитащата ни кола.”;
•    Рискът се свързва с възможната възвращаемост- “Всяко лошо нещо може да стане още по-лошо и да съжаляваме за това, което сме направили”. Никога не мислете, че “от това по-лошо не може да стане”.

Какви видове риск има:

•    Произход, вид, характер на факторите, пораждащи рисковата ситуация:
o    Странови: икономически, финансов, политически, трансферен, транзакционен, счетоводен, социален, културен, морален, духовен.
o    Пазарен: търговски (на ликвидността), ценови, риск от неплащане (финансов), валутен, кредитен.
o    Технологичен и производствен.
o    Природен, климатичен, географски.
o    Форма на международния бизнес: външнотърговски (импортни и експортни операции), кооперационен (съвместно производство, лицензионни и компенсационни съглашения), проектен (при преки инвестиции), инвестиционен (при портфейлни инвестиции).

•    Равнище на проявление на риска:
o    Странови - равнище държава.
o    Корпоративен - равнище фирма.
o    Операционен - равнище операция.

•    Тежест на влияние върху бизнеса:
o    Приемлив - загубите се покриват с част от активите. Фирмата запазва икономическа и юридическа възможност да продължи бизнеса.
o    Тежък - загубите се покриват с всички активи на фирмата. Фирмата запазва формална възможност да продължи бизнеса (не фалира), но губи икономическия си потенциал (фактически фалит).
o    Неприемлив - загубите не могат да се покрият от всички активи на фирмата. Остават неудовлетворени кредитори. Фирмата губи и формална, и икономическа възможност за бизнес - фалира и изчезва като правен и стопански субект.

•    Фаза на управленския процес:
o    Риск при подготовката на сделката;
o    При сключването;
o    При изпълнението;
o    Риск след доставката.

•    Динамика на бизнес-средата и управлението на бизнеса:
o    Динамичен - риск на действието, на адаптацията. Бива външен (в макрообкръжението) и вътрешен (нецелесъобразни управленски решения);
o    Статичен - риск на бездействието, също бива външен и вътрешен. Възниква вследствие на злополуки, бедствия, измами, мошеничество.

•    Посоки на отклонение от очаквания резултат:
o    Спекулативен риск - съдържа възможност да спечелим или да загубим. Този риск се поема доброволно, поради желанието за печалба. Повечето рискове са спекулативни. Този риск не се застрахова!
o    Чист риск - съдържа вероятността да загубим или да не загубим. Няма вариант печалба. Поема се по принуда, защото е неизбежен. Част от чистия риск се застрахова. Бива личен, имуществен, отговорност на трети лица, отговорност към трети лица.

•    Позиция на субективния фактор: 
обективен - субективен, разумен - неразумен, оправдан - неоправдан, управляем - неуправляем.
Какви характеристики (измерители) има риска?
•    Вероятност за настъпване на рисковото събитие - от 0 до 100%;
•    Честота на настъпване на рисковото събитие;
•    Влияние от настъпването на рисковото събитие - качествена оценка на загубата от малка до голяма;
•    Относителна значимост в сравнение с другите рискове - от малка до 5голяма;
•    Изложеност на риска - «вероятност за настъпване» умножено по «влиянието от настъпването» - от  малка до голяма.

Как да се борим срещу проявите на риска? 

По-общите начини са следните:
•    Откриването на парите - те дават възможност за съхраняване на богатството и за ограничаване на риска от унищожаване, но така се поява пък кредитния риск;
•    Създаване на правната система - законите определят рамката на правилата в едно общество и по този начин противодействат на риска;
•    Развитието на търговията - тя може да носи печалба, когато възможностите за загуба бъдат ограничени.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Участници на срочните пазари.

На срочните финансови пазари има основно два вида търговци: 

  • спекуланти и 
  • хеджери. 

Спекулантите 

са основна фигура в борсовата търговия, тъй като те осигуряват рисковия капитал на срочните пазари. В своите действия спекулантът се ръководи единствено от печалбата, която може да извлече при влагането на капитали.
Интерисува се от цените и тяхното изменение на срочните пазари, а не от реалната покупко-продажба на стока. Спекулантът следи много внимателно изменението на срочните цени на борсата и в зависимост от това в каква посока се изменят, той купува или продава срочни контракти.

Хеджерът 

използва срочния пазар за защита срещу риска от евентуално бъдещо изменение на цената на контрактите. Той осигурява защита чрез покупка и продажба на срочни контракти с бъдеща продажба или покупка на този вид контракти. В зависимост от риска, който се определя от промяната на цените хеджерите се делят ня 2 групи:
  • •    Едните са свързани с продажбата на контракти, които целят да продадат при възможно най-висока цена.
  • •    Другите търсят контракти при възможно най-ниска цена.

Тези цели на хеджерите се подпомагат от спекулантите, 

които желаейки да продадат срочни контракти създават благоприятни условия за хеджерите да осъществявят своите операции наречени хеджиране. Чрез влагане на рисков капитал спекулантите осигуряват средства за защита на хеджерите срещу изменение в цените. За да функционира нормално всеки срочен пазар, трябва да има достатъчен брой спекуланти и хеджери.

Основната функция на спекулантите е да осигуряват ликвидност на пазара. Спекулантът винаги търси конкуренция и я намира сред другите спекуланти и хеджери. Непрекъснатото участие на много спекуланти води до изравняване на цените. Спекулантът поема голям, но винаги примерен риск. Спекулантът използва уникалността на срочния пазар, който му позволява да търгува с огромен брой контракти, но с много малко пари, тъй като той депозира малки суми за гаранционен марж.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво представлява форекс търговия?

Форекс (Foreign Exchange market) търговията 

представлява едновременна покупка на една валута и продажба на друга. Валутният пазар (Forex или FX) е най-големия финансов пазар в света с дневен оборот от около, а и над $1.9 трилиона. Преимуществена част от транзакциите се осъществяват в някоя от основните валути:
  • Щатски долар,
  • Евро,
  • Британска лира,
  • Японска йена,
  • Швейцарски франк,
  • Канадски долар и
  • Австралийски долар

За разлика от другите финансови пазари, 

валутният пазар не е борсово централизиран. Форекс пазарът функционира 24 часа на ден посредством мрежа от компютърни терминали свързващи банки, корпорации, брокери и индивидуални инвеститори. Търговията започва
  • всеки ден в Нова Зеландия, 
  • последвана от Сидни, 
  • през Токио, 
  • Сингапур
  • Лондон и 
  • Ню Йорк, 
  • до крайбрежието на Калифорния

Форекс пазарите и цените на валутите 

се влияят основно от международните търговски и инвестиционни потоци, както и от факторите влияещи върху пазарите на ценни книжа: икономическите и политически условия, особено основните лихвени ставки, инфлацията и политическата нестабилност.
Тези фактори обичайно оказват краткосрочно влияние, което прави валутния пазар атрактивен, предлагащ диверсификационна защита срещу неблагоприятни движения на фондовите пазари

Подобно на други финансови инструменти, валутните котировки включват цена "Купува" и "Продава"

Купува (Bid): 

Цената, на която дилърът Купува и инвеститорите Продават валута

Продава (Ask): 

Цената, на която дилърът Продава и инвеститорите Купуват валута

Разликата меджу курс купува и курс продава се нарича спред (Spread). 

Спредът е разходът, който инвеститорът заплаща за трансакцията.Валутите се котират до четири знака след десетичната запетая, например USD/CHF 1.3000/1.3003, като последният знак се нарича "пип". При повечето валути един пип е 0.0001 от текущия курс. Изключение правят двойките, при които на втора позиция е Японската йена (JPY), където един пип се равнява на 0.01.

Инвеститорите базират решенията си за търговия на технически или фундаментален анализ.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Роля на Централната банка на валутния пазар.

Централната банка на валутния пазар.

Към участниците на валутния пазар в тесния смисъл на понятието се отнася и Централната банка. Тя се отличава от всички останали участници на валутния пазар по това, че нейният мотив не е търговски, а се определя от целите на икономическата политика на държавата. Особената мотивация за нейното участие на валутния пазар дава основание нейните покупки и продажби да се определят като “интервенция”.

Централната банка купува и продава валута 

за сметка на държавните валутни резерви. Последиците от интервенциите на Централната банка на валутния пазар се проявяват в:
  • •    Промяна в съотношението между търсене и предлагане на валута, което съдейства за изменение на валутния курс;
  • •    Изменение на количеството пари в обръщение.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Българска фондова борса.

Учредяване на Българска фондова борса.

Ново начало на борсовото дело у нас беше създадено с учредяване на Българската фондова борса – София АД в резултата на сливането на Първата българска фондова борса и Софийска фондова борса. Новооснованата българска фондова борса – София АД беше учредена на 6 юни 1997 г., получи лиценз от Комитета по ценните книжа и фондовите борси на 9 октомври и започва работа на 21 октомври 1997 г.

Върховен управителен орган на босата 

е Съветът на директорите, който определя условията за извършване на срочни сделки и изисквания на членовете на борсата и техните борсови посредници. Съветът съгласува определения от закона решения с вътрешна борсова комисия, в състава на която влизат представители на Борсата, на членове на борсата, на акционерите, на борсовите посредници и на емитентите на ценни книжа.

Комисията се състои от пет члена, 

които се избират за срок от една година с възможност за преизбиране. Членовете на комисията избират помежду си председател и секретар. Освен вътрешноборсовата комисия към Съвета на директорите е учреден арбитражен съд, който решава възникналите спорове във връзка с дейностите на борсата въз основа на негов правилник.

Оперативната работа на борсата 

се ръководи от изпълнителен директор, на когото са подчинени 4 дирекции и 2 отдела:
  • -дирекция Допускане и регистриране на ценни книжа;
  • -дирекция Търговия, клиринг и сетълмент;
  • -дирекция Информационни системи;
  • -дирекция Международно сътрудничество и връзки с обществеността.

Изпълнителният директор ръководи и два самостоятелни отдела: 

  • “Надзор” и 
  • “Счетоводство”.

За членове на Българската фондова борса – София АД 

се приемат лица, за които не е открито производство по несъстоятелност и които отговарят на следните условия:
  • -да притежават най-малко 1000 акции от капитала на борсата;
  • -да са инвестиционни посредници;
  • -да са членове на Централния депозитар или да имат договор с член на депозитара;
  • -да имат трудови или граждански договори с най-малко двама борсови посредници.
Кандидатите за членство в борсата подават заявление, придружено с документи, посочени в чл.16 от Правилника на борсата. В едномесечен срок от подаване на заявлението Съветът  на директорите се произнася с решения, след което при положителен отговор се подписва договор за членство между новоприетия член и бората. Членовете на борсата заплащат тримесечна такса в размер на 30 000 лв.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: