Паричен пазар.

В условията на пазарната икономика, 

успоредно с пазара на стоките и услугите, пазара на работна сила и пазара на научни идеи и продукти съществува напълно обособен и нормално функциониращ паричен пазар. Форекс е част от реалната икономическа среда, в която съществуват и функционират стопанските субекти.

Паричният пазар може да се разглежда като своеобразна надстройка над останалите пазари. Той е “надстройка” дотолкова, доколкото е израснал естествено и закономерно на пазара на стоките и услугите. От тази гледна точка паричния пазар се определя от пазара на непаричните активи,
http://ig.libertyonline.net/ImageGallery/Custom/cu1109/Large/money.jpg
които представляват богатството на обществото и основното предназначение на този пазар е да улеснява кръгооборота и нарастването на това богатство. Ето защо колкото и обособен и самостоятелен на пръв поглед да изглежда този пазар той винаги зависи от реалните процеси на производството и обръщението.

Когато говорим за мястото и ролята на паричния пазар в съвременната икономика, трябва да отбележим, че той не само се влияе от материалните процеси и отношения в обществото, но много осезаемо влияе обратно върху тези процеси. Особено силно и пряко е неговото влияние върху процесите на разпределение и размяна, т.е. върху обръщението на непаричните активи. Оттам той косвено влияе върху процесите на производството, потреблението и управлението на съвременната икономика.

Всичко това показва, че паричния пазар е една необходимост на съвременното модерно пазарно стопанство. Нещо повече – по състоянието и развитието на този пазар определено може да се съди за развитостта или неразвитостта на дадено стопанство днес.

На паричния пазар се дават “среща” търсенето на пари, 

на парични капитали и цяла редица други самостоятелни вещни носители на стойността на капитала, като: съкровищни бонове, полици, акции, облигации и др. В зависимост от това дали говорим за национален и световен пазар на парите и паричните капитали, място на тази “среща” е националната или световната икономика.

Времето на тази среща е работния ден, когато става дума за националния пазар и цялото денонощие, когато става дума за световния пазар на парите и паричните капитали. Това е така нареченото широко тълкуване на паричния пазар, който включва освен чисто паричните операции, които се извършват в дадено стопанство и преобладаващата част от предишните сделки, а също така и пазара на ценните книжа.

Освен така очертаното гледище за паричния пазар е 

разглеждането на паричния пазар като пазар, на който оперират само банките и някои специализирани финансови институции. Това е така наречения междубанков пазар. Много широко разпространение в съвременната теория е намерило делението на пазара на паричен и капиталов. В този случай паричния пазар обхваща всички сделки с пари и парични капитали, които имат краткосрочен характер. Тук влизат чисто паричните сделки и операции с така наречените инструменти за дълг до 1 година.

Капиталовият пазар обхваща всички средносрочни и дългосрочни банкови заеми и всички сделки с “с инструменти за дълг” над една година, като: акции, дългосрочни правителствени ценни книжа, облигации и др. По-широко тълкуване на паричния пазар, като пазар на парите и паричните капитали има важно теоретико-методологическо значение за изучаването на всички парични процеси и отношенията на съвременното стопанство в тяхната взаимна връзка и обусловеност.

Не по-малка е неговата значимост за управлението на съвременната икономика.
За да добием пълна представа за паричния пазар трябва да разгледаме субектите – участници в сделките на този пазар и обектите или предмета на тези сделки на видовете операции, на цените по които се купуват паричните ефекти.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Котиране на ценните книжа.

В специализираната борсова литература за термина "котиране на ценните книжа"

 няма еднозначно определение. В едни случаи той се дефинира като "фиксиране на курсовете на финансовите активи чрез противопоставяне на поръчките за покупка и продажба", а в други случаи - като "механизъм за определяне на цените, тяхното фиксиране и публикуване в борсовите бюлетини". Независимо от различията във формата на изказ и в двете определения се забелязва, че котирането на ценните книжа не се приема, като единичен акт на записване на курсовете, а напротив - определя се като начин, механизъм или процес по тяхното установяване, записване и разпространение. Все пак в този процес на формиране на курсовете основни участници са борсовите посредници; ето защо считаме, че котирането на ценните книжа може да се възприеме и като дейност.
 

Котирането на ценните книжа 

е дейност на посредниците и механизъм, чрез който се установяват и оповестяват цените на финансовите ефекти - обект на търговия на борсовия пазар. Тази дейност се осъществява по определени правила и има специфична технология на изпълнение. В този аспект се приема, че на отделните борси има различни механизми на котиране.

Механизмите на котиране на акциите, облигациите, а вече и дериватите имат своя история и еволюция. Ако до средата на XX в. търговията на пода на борсата бе единствено възможната, то днес развитието на електрониката, информатиката и телекомуникациите доведоха както до преместване на мястото на търговията - пред мониторите на компютрите, така и до промяна на статута на посредника.

В теорията и практиката на развитите страни 

котирането се обособява в две групи: котиране чрез извикване на глас и електронно котиране. Във Франция се използва класификацията периодично котиране и непрекъснато котиране. Към периодичното котиране се отнасят: котирането с извикване на глас, котирането "par casier", котирането "par boite". Непрекъснатото котиране включва: котиране чрез специалист, котиране чрез бележник (cotation par carnet), котиране чрез черна дъска (cotation par tableau), котиране чрез двустранна среща на поръчките (cotation par confrontation bilaterale des orders).

В исторически аспект първо възниква т. нар. периодично котиране, като възможностите му са предопределени от условията на пазара за поемане на поръчките и определянето на курсовете им. Обезпечеността на борсата с техника е примитивна, затова поръчките се записват на черна дъска или се събират от специален посредник, който ги обявява последователно за изпълнение.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Евровалутни пазари.

Терминът евровалута се използва 

за означаване на банкови депозити във валута, която е различна от националната валута на страната, в която се намира банката. Следователно евровалутния пазар включва банките, които приемат депозити в чужда валута и отпускат кредити в такава валута. Евровалутните пазари могат да бъдат дефинирани и като банкови пазари, които функционират извън юрисдикцията на властите в страните, чиято парична единица се използва при банковите операции.
 

Европазарите са до голяма степен явление, 

предизвикано от все по-либералната световна търговска система. Няма причини за това депозитните и кредитните операции в оппределлена валута да се осъществяват единствено в страната, която емитира тази валута. Основната причина за бързото разрастване на евровалутните пазари е в това, че те предлагат по-добри лихвени проценти по депозитите и кредитите в сравнение с банките, които са местни за страната, която емитира съответната валута.

Или това е способността на този пазар да удовлетворява конкретни финансови потребности по-ефективно и по-надеждно, отколкото това може да стане другаде. На първо място това са стремежите на собствениците на капитали, търсещи място, възможност за инвестиране, предлагащо комбинация от висок доход, сигурност, ликвидност, а нерядко  анонимност и отсъствие на правителствен контрол. На второ място са потребностите от големи кредити при възможно най-ниска цена /лихва/ за тях.

Причините, поради които евровалутния пазар 

отговаря на тези стремежи са в няколко посоки. Евровалутния пазар за разлика от вътрешните, националните банкови системи на повечето страни остава на практика в страни от правителствения контрол и регулиране. Фактически той е свободен пазар, откъдето идва възможността за привличане на вложители и кредитоискатели. Банките опериращи с евровалута се търпят ограничения по отношение на лихвата и предлагат привлекателни лихвени проценти върху депозитите. От значение са още ниските рискови премии, възможностите за осъществяване на международни сделки в голям мащаб, за удобно и печелившо съхранение на излишните фондове.

Периодите, за които се правят евродепозити 

варират от най-кратки /за една нощ/ до по-дълги /за няколко месеца/, а компаниите, които срочно изпитват нужда от паричен ресурс могат да получават кредити срещу собствените си евровалутни депозити.

Евровалутните банки издават и продават депозитни сертификати, които са обещание от една банка, която ги е издала, че ще плати. Вложителите имат това преимущество, че те имат възможността да вложат парите си в срочни или дългосрочни влогове, откъдето получават по-висока лихва по тях, но същевременно те могат да продават депозитните си сертификати на вторичния пазар, ако се нуждаят от пари.

Приема се, че с навлизането на депозитните удостоверения пазарът още повече се разширява. По-нататъшното му развитие намира израз в появата на еврооблигациите. Те са облигация
( ценна книга ), чрез която се набират кредити, деноминирани в евровалути. Еврооблигациите са платими във валута, която е различна от националната парична единица на страната, която ги е емитирала и се търгуват извън държавата, в която се намира организацията-емитент.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е това борса?

Борсата е регламентиран пазар, 

на който редовно се събират посредници на купувачи и продавачи или установяват контакт помежду си по електронен път, за да извършват сделки с предварително известни взаимозаменяеми ценности, без тези ценности да са представени на пазара, по цени, които се определят от търсенето и прадлагането.
 
Появата на борсите в исторечиски план е свързана с развитието и разрастването на паричните отношения и появилата се във връзка с това нужда от посредничество и улесняване на контактите между купувачите и продавачите.

Счита се, че борсата възниква още през ХІХ век 

във фламандския град Брюче където търговци от различни краища отсядали в къщата на г-н Ван де Бурс, където са обменяли информация и са сключвали търговски сделки за различни стоки. Първата борса за сделки с ценни книжа започва да функционира в Амстердам, където през 1608 г. е извършено прехвърляне на акции, а две десетилетия по-късно е построена и специална сграда. По-късно в повечето големи европейски градове – средища на търговска дейност, се откриват борси.
Борсите биват главно два вида – стокови и фондови, но при по-широко тълкуване на понятието могат да се включат още валутни, застрахователни, трудови и други борси.
Фондовите борси са специализирани за покупко-продажба на ценни книжа. На практика това са капиталови пазари, тъй като зад вяка ценна книга стоят действителни, реални капитали.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е паричен пазар?

Паричен пазар.

  • Паричен пазар е пазар, на който се търгуват краткосрочни инструменти със срок до 1 година.
  • Капиталов пазар е пазар, на който се търгуват инструменти с срок над 1 година.

Краткосрочни инструменти на паричния пазар:

  • -    съкровищни бонове – 3,6,9,12 месеца;
  • -    репо – споразумение за обратно изкупуване; банка А (има пари) и банка Б (има ценни книжа): банка А кредитира с пари банка Б срещу нейните ценни книжа; използва се при нужда от краткосрочна ликвидност;
  • -    депозитни сертификати – депозит в банка (на големи фирми или частни лица за големи суми), на базата на който се издава сертификат за платежоспособност; сертификата може да се търгува на борсата.

  • Първичен пазар е пазар, на който се извършва емисия на ценни книжа.

  • Вторичен пазар е пазар, на който се търгуват вече емитирани инструменти, примерно борсата.

Дългосрочни инструменти:

  • - облигации – дългов инструмент, емитирайки ги се образува дълг.

Инструменти търгуващи се на паричния пазар

1.Съкровищни бонове

1.1. Дисконтови съкровищни бонове
1.2. Купонови съкровищни бонове
За всички съкровищни бонове:
-    Р (цената) е това, което се плаща за ценната книга, когато се купува;
-    N (номинал) – сумата, която ще се получи на падежа;
-    имат срок на падежа на ценната книга и ще бъде изплатен номинал;
-    Р и N могат да бъдат еднакви, но могат да бъдат и различни стойности.

2. Дисконтови съкровищни бонове:

    - купуват се на цена по-ниска от номинала (P
    - няма лихвени плащания

3. Купонови съкровищни бонове: 

Р=N, но не е задължително. Тук се печели от купоновите плащания на някакъв интервал от време, който се определя от купоновия процент, определен при сключването на договора
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Борсови пазари на езика на борсите.

Групи борсови пазари.

От съдържателна гледна точка, в зависимост от това, дали предметът на търгуването – стоката (продукта) – съществува или не в материалния свят, борсовите пазарите се делят на 2 големи групи. В първата влизат всички пазари на налични стоки, на които се търгуват вече произведени и съществуващи стоки (продукти), или такива, които са в последен стадий на производство (например отлежаване, узряване) и в крайна фаза на производствения процес (опаковка, сортировка, маркировка). Те се наричат пазари на налични стоки, а на борсов език – “спот” (spot), или “он спот” (on spot) пазари. В свободен превод “пазар на място”.
http://www.topnews.in/files/Guar-Pulses_0.jpg

Нов вид пазари.

Бързото развитие обаче налага възникването на нов вид пазари, на които се търгува с още непроизведени и несъществуващи стоки. Те са получили названието “фючърсни” (от “futures”), или “срочни” пазари и на тях се сключват сделки за неналични стоки – такива, чието производство тепърва ще започне. На двете разновидности пазари се осъществяват определени видове сделки. Техния общ брой (включително комбинираните) надвишава 30, но ще се концентрира вниманието само върху основните сделки, които се реализират на двата вида пазари, обособявайки ги в две съдържателно различни групи.

Най-старата и най-често използваната до скоро търговска сделка е т.нар. покупко-продажба на място (on spot) с плащане веднага в брой (cash) и незабавна доставка на стоката. Тези сделки се наричат “cash” или касови сделки. Съществува вероятност обаче стоката да е произведена и готова за продажба, но да се намира далече от пазара, или процесът на производство да не е напълно завършен при това положение доставката й  ще бъде извършена по-късно. При продажба на стока с незавършен процес на производство цената се определя в момента на доставката, а при сключване на сделката се договарят някои количествени и качествени параметри на стоката. Подобни сделки преди години са били известни у нас под името продажба на зелено.

Когато стоката се продава по предварително представена мостра, 

т.е. тя е вече произведена (налична) – намира се някъде на склад или на превозно средство – нейната цена се договаря и определя в момента, а доставката й се извършва в определен, съгласуван между страните, срок. Това са т.нар. предварителни или изпреварващи сделки (на борсов език “forward”), известни още като последващи сделки “флотан” или сделки “на пристигане” със забавен срок на доставка и отложено плащане – след получаването на купената стока.

Използуването на “forward”-сделки 

в късните средни векове, и най-вече обективната необходимост от осигуряването на тяхното отложено плащане, инициира възникването на финансовите пазари, отваряйки широко поле за дейност на нововъзникващите по това време  институции на пазарната инфраструктура – банките. Те дават активен живот на т.нар. търговски Ценни книги с ограничен оборот – полицата и нейните различни разновидности (менителницата, записа на заповед и чека),  и др. Издаването и приемането на тези книги се извършва в повечето от случаите с активното участие на банките. Те могат да препродават или отстъпват (“джиросват”) ограничен брой пъти, като всяко действие с тях трябва да бъде сезирано от банката.

Широкото използване в международната търговия на предварителни сделки 

със забавен срок на доставка, бурното развитие на информационните и комуникационните системи (особено развитието в областта на транспорта и съобщенията), усъвършенстване на системите за стандартизиране и сертификация на стоките утвърждават нововъзникналите срочни пазари и довеждат до появата на нов вид сделки – бъдещите (фючърсни) сделки  или сделки с бъдеща доставка. Тази сделка с бъдеща доставка (фючърса) е стандартизиран договор за покупко-продажба на стока по определена днес цена, но с бъдещ срок на доставка и последващо плащане.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0159: Борсови посредници.

Борсовите посредници в развитите страни 

"играят на борсата" както за собствена, така и за чужда сметка, т. е. Те могат да бъдат членове на борсата и да представляват себе си на борсовия подиум, а също така да са борсови представители на някой член на борсата. У нас борсовите посредници се възприемат единствено като борсови представители. Това различие в обхвата на дейност и тълкуване функциите на посредниците идва преди всичко от законодателното постановяване кой може да бъде член на борсата.
 

Когато се допуска член на борсата 

да бъде физическо лице и то отговаря на изискванията, има съответните познания, професионален опит и квалификация за упражняване дейността на посредник, то той може да "играе" за себе си на фондовата борса. Всички поръчки, които изпълнява (на клиенти и за собствена сметка), ще му носят приходи за самия него. В случая, когато физическото лице - борсов посредник, работи на трудов или граждански договор за своя работодател - инвестиционния посредник, член на борсата, тогава той разчита на своята заплата, която е многократно по-малка от заработените комисиони.

Дейност на борсовите посредници.

Описаните два типа борсови посредници в практиката на развитите страни работят по правилата на своите борси и според своето законодателство. Те носят различни имена, но дейността им основно се свежда до приемане и изпълнение на клиентски поръчки на борсовия и извънборсовия пазар1. На най-голямата фондова борса в света - Нюйоркската, борсовите посредници са от първия описан по-горе тип, т.е. те могат да работят за собствена и за чужда сметка.
Местата на тази борса са 1 366, т.е. точно толкова борсови професионалисти се намират в салона на борсата. "Dictum Meum Pactum" (Моята дума е договор) е мотото на борсовите посредници по цял свят. Ежедневно устно, най-често по телефона, се сключват договори за милиони и милиарди долари, които след това се потвърждават писмено. В този аспект професионалната ерудиция, личните качества и моралът на борсовите сътрудници са решаващо условие за членство. Кандидатите за членове минават строг изпит и тестове за индивидуални качества.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: