Translate

петък, 24 септември 2010 г.

Котиране на ценните книжа | dLambow


Какво е котиране на ценните книжа?

В специализираната борсова литература за термина "котиране на ценните книжа" няма еднозначно определение. В едни случаи той се дефинира като:

Определение 1

  •  "фиксиране на курсовете на финансовите активи чрез противопоставяне на поръчките за покупка и продажба", а в други случаи - като 

Определение 2

  • "механизъм за определяне на цените, тяхното фиксиране и публикуване в борсовите бюлетини". 

 

Механизъм и процес на котиране

Независимо от различията във формата на изказ и в двете определения се забелязва, че котирането на ценните книжа не се приема, като единичен акт на записване на курсовете, а напротив - определя се като начин, механизъм или процес по тяхното установяване, записване и разпространение. 

Все пак в този процес на формиране на курсовете основни участници са борсовите посредници; ето защо считаме, че котирането на ценните книжа може да се възприеме и като дейност.

Котиране на ценните книжа
Котиране на ценните книжа
 

Котиране на ценните книжа

Котирането на ценните книжа е дейност на посредниците и механизъм, чрез който се установяват и оповестяват цените на финансовите ефекти - обект на търговия на борсовия пазар. Тази дейност се осъществява по определени правила и има специфична технология на изпълнение. В този аспект се приема, че на отделните борси има различни механизми на котиране.

Механизмите на котиране на ценни книжа

Механизмите на котиране на акциите, облигациите, а вече и дериватите имат своя история и еволюция. Ако до средата на XX в. търговията на пода на борсата бе единствено възможната, то днес развитието на електрониката, информатиката и телекомуникациите доведоха както до преместване на мястото на търговията - пред мониторите на компютрите, така и до промяна на статута на посредника.




Теорията и практиката на котиране в развитите страни 

Котирането на ценни книжа в развитите страни се обособява в две групи:

  • - котиране чрез извикване на глас и
  • - електронно котиране. 

Във Франция се използва класификацията:

  • - периодично котиране и
  • - непрекъснато котиране. 

Към периодичното котиране се отнасят:

  • - котирането с извикване на глас,
  • - котирането "par casier",
  • - котирането "par boite". 

Непрекъснатото котиране включва:

  • - котиране чрез специалист,
  • - котиране чрез бележник (cotation par carnet),
  • - котиране чрез черна дъска (cotation par tableau),
  • - котиране чрез двустранна среща на поръчките (cotation par confrontation bilaterale des orders).


Възникване на котирането

В исторически аспект първо възниква т. нар. периодично котиране, като възможностите му са предопределени от условията на пазара за поемане на поръчките и определянето на курсовете им. Обезпечеността на борсата с техника е примитивна, затова поръчките се записват на черна дъска или се събират от специален посредник, който ги обявява последователно за изпълнение.

----------------

неделя, 19 септември 2010 г.

Какво е евровалутен пазар? | dLambow


Какво са Евровалутните пазари и какво е тяхното значение?

Терминът евровалута се използва за означаване на банкови депозити във валута, която е различна от националната валута на страната, в която се намира банката. Следователно евровалутния пазар включва банките, които приемат депозити в чужда валута и отпускат кредити в такава валута. 

Евровалутните пазари могат да бъдат дефинирани и като банкови пазари, които функционират извън юрисдикцията на властите в страните, чиято парична единица се използва при банковите операции.


Либерализация и европазари

Европазарите са до голяма степен явление, предизвикано от все по-либералната световна търговска система. Няма причини за това депозитните и кредитните операции в оппределлена валута да се осъществяват единствено в страната, която емитира тази валута. 

Основната причина за бързото разрастване на евровалутните пазари е в това, че те предлагат по-добри лихвени проценти по депозитите и кредитите в сравнение с банките, които са местни за страната, която емитира съответната валута. Или това е способността на този пазар да удовлетворява конкретни финансови потребности по-ефективно и по-надеждно, отколкото това може да стане другаде. 

На първо място това са стремежите на собствениците на капитали, търсещи място, възможност за инвестиране, предлагащо комбинация от висок доход, сигурност, ликвидност, а нерядко  анонимност и отсъствие на правителствен контрол. На второ място са потребностите от големи кредити при възможно най-ниска цена /лихва/ за тях.


Встрани от правителствения контрол и регулиране

Причините, поради които евровалутния пазар отговаря на тези стремежи са в няколко посоки. Евровалутния пазар за разлика от вътрешните, националните банкови системи на повечето страни остава на практика в страни от правителствения контрол и регулиране. Фактически той е свободен пазар, откъдето идва възможността за привличане на вложители и кредитоискатели. 

Банките опериращи с евровалута се търпят ограничения по отношение на лихвата и предлагат привлекателни лихвени проценти върху депозитите. От значение са още ниските рискови премии, възможностите за осъществяване на международни сделки в голям мащаб, за удобно и печелившо съхранение на излишните фондове.

 

Евродепозити

Периодите, за които се правят евродепозити варират от най-кратки /за една нощ/ до по-дълги /за няколко месеца/, а компаниите, които срочно изпитват нужда от паричен ресурс могат да получават кредити срещу собствените си евровалутни депозити.

Евровалутните банки издават и продават депозитни сертификати, които са обещание от една банка, която ги е издала, че ще плати. Вложителите имат това преимущество, че те имат възможността да вложат парите си в срочни или дългосрочни влогове, откъдето получават по-висока лихва по тях, но същевременно те могат да продават депозитните си сертификати на вторичния пазар, ако се нуждаят от пари.

Приема се, че с навлизането на депозитните удостоверения пазарът още повече се разширява. По-нататъшното му развитие намира израз в появата на еврооблигациите. Те са облигация
( ценна книга ), чрез която се набират кредити, деноминирани в евровалути. Еврооблигациите са платими във валута, която е различна от националната парична единица на страната, която ги е емитирала и се търгуват извън държавата, в която се намира организацията-емитент.
 

Произход евровалутния пазар

Първопричините за възникването на евровалутния пазар трябва да се търсят назад във времето:

  • През 1957 г. Руснаците, предвид силните антикомунистически настроения в САЩ и “студената война”, отказват да държат своите доларови авоари, натрупани в резултат на износ на суровини, в амеркански банки. Вместо това, те ги депозират по сметка във френска банка в Париж с адрес на телексна връзка EUROBANK.
  • Също през 1957 г. Централната банка на Англия въвежда ограничения върху отпускането на банкови кредити в британски лири за чужденци и върху възможностите за чужди лица да ползват кредити в лири.  Поради това британските банки прибягват към щатският долар, търсейки начин да запазят водещата роля на Лондон във финансиранетона международната търговия.
Произход евровалутния пазар
Произход евровалутния пазар
  • През 1958 година отказът на Европейския платежен съюз и възстановяването на конвертируемостта на европейските валути дава възможност на банките да поддържат доларови депозити, без да са задължени да  обменят при централните си банки в местна валута тези доларови авоари. В своята съвкупност посочените 3 фактора създават първоначалното търсене и предлагане на евродолари.



Тласък за евровалутния пазар

Важен тласък за бързото развитие на евровалутния пазар дава разширяването на вътрешните ограничения върху банковата дейност на територията на САЩ от страна на американските власти. Три от мерките имат особено значение в този аспект.
  • През 1983 година правителството на САЩ въвежда правилото Q , с което са се поставили тавани(горни граници) върху лихвените проценти, които американските банки могат да плащат по спестовни влогове и по срочни депозитни сметки;
  • През същата година американските власти, загрижени за отлива на капитал по платежния баланс на САЩ, въвеждат данък за изравняване на лихвата. Той повишава цената на заемането на долари от чужди лица в Ню Йорк и създава интерес у тях да се обръщат за кредити към евродоларовия пазар;
  • По-нататъшното ограничаване на кредита за чужди лица е постигнато чрез специални Указания за доброволно ограничаване на кредитите за чужбина, въведени през 1965 година и направени задължителни през 1968 година.

Така силното регулиране на вътрешната банкова дейност в САЩ предизвиква разцвет на евровалутните операции, с което ограничителният ефект на този контрол е бил компенсиран. Много американски банки решават да създадат свои клонове и филиали в чужбина, за да избягнат банковите регулационни мерки. И което е още по- важно, те дават конкурентно предимство на евробанките, които не са обект на подобно регулиране. Именно това предимство става фундаментална причина за бързото и устойчиво развитие на евробанките.


Конкурентно предимство на евробанките

За разлика от местните банки в САЩ, евробанките не са подложени на контрол, аналогичен на този върху вътрешната банкова система. Това има дава конкурентно предимство пред местните банки, на които, за да спазят официалните резервни изисквания, се налага да държат свои средства по сметки, носещи ниска лихва и изобщо не носещи лихва. По правило евробанките имат възможност да плащат по- високи лихви по депозитите и да изискват по-ниски лихви по кредитите, отколкото американските банки.


Това означава, че спредът (разликата между лихвата, която се изплаща върху депозитите, и лихвата, която се събира за кредитите) на евробанките с по- малък, отколкото спредът на американските банки.

 


По-малкият спред на евробанките се дължи на голям брой фактори. 

Тъй като към евробанките не се предявават изисквания за задължителни резерви, те могат да си позволят да депозират по-малки по обем парични ресурси при ниски лихви, а това означава, че те могат да плащат по-високи лихви по депозитите и да изискват по-ниски по кредитите.
 

Друга причина за тяхното сравнително предимство е обстоятелството, че те получават облаги в резултат от икономията от мащаби, тъй-като по правило средните суми на евродепозитите и еврокредитите са по-големи от тези на местните банки, което означава, че оперативните разходи, свързани с всеки кредит или депозит, са по-малки спрямо обема на операцията.

В добавка към казаното, евробанките избягват редица административни и кадрови разходи, както и разходи, произтичащи от забавяне на операциите поради необходимост от съобразяване с правилата на вътрешното регулиране.

Условия на функциониране на евробанките

При условие, че евробанките плащат по-високи лихви по депозитите и изискват по-ниски лихви по кредитите, защо всички кредитни и депозитни операции не протичат чрез евробанките? Отговорът трябва да се търси в разходите по операциите, които се правят от участниците в тях. 

Една американска фирма по-често предпочита да поиска заем от местна американска банка, която има данни за нея и познава бизнеса й и е в състояние по-лесно и точно да прецени риска, който се поема с кредитирането, да осигури залог и да контролира усвояването на кредита.

Ако за същата услуга фирмата се обърне към евробанка, може да й излезе по-скъпо да убеди последната в своята кредитоспособност и в наличие на сериозни основания за кредитиране на съответния проект. По същия начин, с изключение за случаите, когато става дума за много големи суми, частните лица и малките фирми решават, че не си струва да държат депозити в евробанки.

----------------

понеделник, 13 септември 2010 г.

Борси | dLambow


Борси - същност и значение за икономиката

 

Какво е борса?

Борсата е регламентиран пазар, на който редовно се събират посредници на купувачи и продавачи или установяват контакт помежду си по електронен път, за да извършват сделки с предварително известни взаимозаменяеми ценности, без тези ценности да са представени на пазара, по цени, които се определят от търсенето и предлагането.

Борси - същност и значение
Борси - същност и значение

 

Парични отношения и борси

Появата на борсите в исторически план е свързана с развитието и разрастването на паричните отношения и появилата се във връзка с това нужда от посредничество и улесняване на контактите между купувачите и продавачите.




Възникване на борсите

Счита се, че борсата възниква още през ХІХ век във фламандския град Брюче където търговци от различни краища отсядали в къщата на г-н Ван де Бурс, където са обменяли информация и са сключвали търговски сделки за различни стоки. 

 

Първата борса

Първата борса за сделки с ценни книжа започва да функционира в Амстердам, където през 1608 г. е извършено прехвърляне на акции, а две десетилетия по-късно е построена и специална сграда. По-късно в повечето големи европейски градове – средища на търговска дейност, се откриват борси.

Видове борси

Борсите биват главно два вида – стокови и фондови, но при по-широко тълкуване на понятието могат да се включат още валутни, застрахователни, трудови и други борси.
Фондовите борси са специализирани за покупко-продажба на ценни книжа. На практика това са капиталови пазари, тъй като зад вяка ценна книга стоят действителни, реални капитали.

 

На борсата всеки вика нещо неразбираемо. 

Това време за форекс отмина отдавна. Това е мит, защото сега никой не вика, а отправя заявките си по интернет. Всичко това става моментално, за части от секундата. По текущия пазарен курс. Даже това е единия от критериите за подбор на обслужващ брокер.

----------------

сряда, 8 септември 2010 г.

Борсови пазари


Борсови пазари на езика на борсите


Групи борсови пазари. 

От съдържателна гледна точка, в зависимост от това, дали предметът на търгуването – стоката (продукта) – съществува или не в материалния свят, борсовите пазарите се делят на 2 големи групи. В първата влизат всички пазари на налични стоки, на които се търгуват вече произведени и съществуващи стоки (продукти), или такива, които са в последен стадий на производство (например отлежаване, узряване) и в крайна фаза на производствения процес (опаковка, сортировка, маркировка). Те се наричат пазари на налични стоки, а на борсов език – “спот” (spot), или “он спот” (on spot) пазари. В свободен превод “пазар на място”.



Нов вид пазари. 

Бързото развитие обаче налага възникването на нов вид пазари, на които се търгува с още непроизведени и несъществуващи стоки. Те са получили названието “фючърсни” (от “futures”), или “срочни” пазари и на тях се сключват сделки за неналични стоки – такива, чието производство тепърва ще започне. На двете разновидности пазари се осъществяват определени видове сделки. Техния общ брой (включително комбинираните) надвишава 30, но ще се концентрира вниманието само върху основните сделки, които се реализират на двата вида пазари, обособявайки ги в две съдържателно различни групи.

Най-старата и най-често използваната до скоро търговска сделка е т.нар. покупко-продажба на място (on spot) с плащане веднага в брой (cash) и незабавна доставка на стоката. Тези сделки се наричат “cash” или касови сделки. Съществува вероятност обаче стоката да е произведена и готова за продажба, но да се намира далече от пазара, или процесът на производство да не е напълно завършен при това положение доставката й ще бъде извършена по-късно. При продажба на стока с незавършен процес на производство цената се определя в момента на доставката, а при сключване на сделката се договарят някои количествени и качествени параметри на стоката. Подобни сделки преди години са били известни у нас под името продажба на зелено.

Когато стоката се продава по предварително представена мостра, т.е. тя е вече произведена (налична) – намира се някъде на склад или на превозно средство – нейната цена се договаря и определя в момента, а доставката й се извършва в определен, съгласуван между страните, срок. Това са т.нар. предварителни или изпреварващи сделки (на борсов език “forward”), известни още като последващи сделки “флотан” или сделки “на пристигане” със забавен срок на доставка и отложено плащане – след получаването на купената стока.

Използуването на “forward”-сделки в късните средни векове, и най-вече обективната необходимост от осигуряването на тяхното отложено плащане, инициира възникването на финансовите пазари, отваряйки широко поле за дейност на нововъзникващите по това време институции на пазарната инфраструктура – банките. Те дават активен живот на т.нар. търговски Ценни книги с ограничен оборот – полицата и нейните различни разновидности (менителницата, записа на заповед и чека), и др. Издаването и приемането на тези книги се извършва в повечето от случаите с активното участие на банките. Те могат да препродават или отстъпват (“джиросват”) ограничен брой пъти, като всяко действие с тях трябва да бъде сезирано от банката.

Широкото използване в международната търговия на предварителни сделки със забавен срок на доставка, бурното развитие на информационните и комуникационните системи (особено развитието в областта на транспорта и съобщенията), усъвършенстване на системите за стандартизиране и сертификация на стоките утвърждават нововъзникналите срочни пазари и довеждат до появата на нов вид сделки – бъдещите (фючърсни) сделки или сделки с бъдеща доставка. Тази сделка с бъдеща доставка (фючърса) е стандартизиран договор за покупко-продажба на стока по определена днес цена, но с бъдещ срок на доставка и последващо плащане.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Сподели това!

Популярни публикации - В помощ на българите у нас и по света:

Последни публикации