Психология на Forex и борсовата търговия.

Психологически причини за движенията на цените.

Този който иска да се занимава самостоятелно с борсова или валутна търговия е длъжен преди всичко да научи и разбере правилата! А едно от тях е, че освен фундаментални и технически причини има и много важни психологически причини за движението на цените както на борсите, така и на форекс. Понякога психологията на търговия (при паника или при еуфория) е многократно по-силен фактор за движение на пазарите от всякаква друга причина. Сложния организъм на борсата е потвърждение за … човешките слабости.

Нали не си мислите, че борсата е в гората. Не, тя си е чисто човешко творение и като такова, в нея са кръвно втъкани даже най-лошите човешки черти - алчност, страх, паника, еуфория, безразсъдство… Това е реалността, тъй като на борсата се състои от хора, занимаващи се с нервното занимание да трупат пари. Неотдавна починалият теоретик и борсов спекулант граф фон Швайнитц казва, че на борсата обективните данни съставляват 10% а останалите 90% са чиста психология и спекулации, като в определени моменти психологията обхваща почти 100%. Макар и не напълно съгласен, в общи линии споделям това виждане. Моето мнение е, че 99% от търговията на борсата и на форекс е психология.

Пазарът е психически неустойчив и затова борсата реагира неадекватно. 

Моментите на неоправдан песимизъм се сменят с точно толкова неоправдан оптимизъм. През есента на 2000 г., когато курса на американските акции в сектора Nasdaq достигна неоправдани висоти, на почти всички бе ясно, че този курс е балон, но наливането на пари продължи и ръста продължи още известно време.

В края на Октомври 2000 г. започна серия неутешителни новини за най-големите компании в сектора. Фирмите въобще не показаха блестящите резултати, заложени в прогнозите на аналитиците и спекулантите. Почти всички от тях прогресираха в голяма степен, но не и така внушително, както желаеше инвестиционната общност. Напълно е възможно подобни резултати да  са грешка на самите аналитици, но основното тук е, че

реакцията бе паническа на чисто психологическа основа. 


Курсовете паднаха не с 2 - 3 - 5% както би следвало да се очаква от техническите показатели, а с цели 20-50%, а заедно с "виновните" компании падна и целия отрасъл (покрай сухото, гори и суровото).  Реакцията бе напълно неадекватна, чиста параноя. Можем ли да кажем, че същия сценарий не се повтори и с ипотечната криза от 2008 - 2009 г? Абсолютно - през 2007 г. хората инвестираха като луди в строителството на имоти и това наду балона до невиждани височини на цените. А когато балона гръмна и обиколи целия свят, се разбра, че завишението е в пъти и пъти.

Нека да разгледаме още няколко примера за неоправдана еуфория възоснова на лабилна психика:

  • В 2001 г. на Уолстрийт цари униние и не се виждала никаква причина за покачване. Неочаквано IBM публикува прогнозни резултати за последната четвърт на 2001 г. и оценки за перспективите за 2002 г. Оценката не може да се каже, че била блестяща, но на фона на другите лоши резултати светнала като сигнален фар. На борсата реагирали с рязко покачване на курса, като се качили и акциите на компании, които са твърде далеч от компютърния бизнес. Този скок в цените бързо бил изконсумиран, поради не-потвърждението си от фундаменталната основа под себе си.

  • През есента на 2000 г. курсът на акциите в Nasdaq катастрофално пада. На борсата цари паника. В този момент една известна аналитичка, Еби Коен, заявява горе-долу следното: "Момчета, сега е истинското време за покупки!". И само за ден Nasdaq се покачва с цели 15%.

  • През Март 2000 г. по време на визитата на Тони Блеър в САЩ, той и Бил Клинтън в заключителното си комюнике се изказват в смисъл, че не е зле постиженията на съвременната биотехнология да станат достояние на повече хора и широк кръг от масите. Това било пожелателно изявление, без да засяга патентите на биотехнологичните компании, но въпреки това акциите им скочиха от 20 до 80%!

  • През есента на 2000 г. се изясни, че политиката на Федералния резерв, за регулярно покачване на лихвите, с цел да се ограничи инфлацията не дава желания резултат, но способства за рязкото забавяне на ръста на икономиката. Това покачване на лихвите малко касае високо-технологичните компании, но точно те падат и падат, докато акциите на крупните компанни влизащи в Dow Jones слабо реагират и дори индекса регистрира слаб ръст в този период. Ако психологическите очакванията на пазара не се оправдаят с пълна сила, то може да последва рязко пропадане или покачване на курса на акциите или на дадена валута на форекс като израз на чисто разочарование! Това се случва дори когато решенията на централната банка са напълно обективни и в съответствие с пазара.

  • През януари 2001 г. се очаква решение за снижение на лихвения процент и повечето аналитици сочеха цифрите около 0.5%. Пазарът обаче очаква повече и когато става факт понижението от 0.5%, което на пръв поглед е доста благоприятно, то борсата реагира с рязко падане на курсовете вместо с покачване. Същото се повтаря и  през март когато половината участници очакват ставките да паднат с 0.75, а те биват понижени едва с "мизерните" 0.5%.

В психологията на всеобща еуфория 

никой не се пита какво е качеството на дадена компания. Цел на всеки е да купи евтино, да продаде скъпо и подхвърлената бомба в случай на криза да остане в друг. Преди да се взрем в родната БФБ (Българска Фондова Борса) нека погледнем поне за малко 10 години назад и към технологичните компании в САЩ. Колко съмнителна е сляпата вяра може да покаже следния факт. Когато фабрика за четки за зъби добавя към името си вълшебното за 90-те годни ".com" акциите й буквално се взривяват и за няколко дни са утрояват цената си.

Понякога дори консервативно настроени играчи или мениджъри на фондове се увличат по всеобщата еуфория и виждайки как "изостават" в печалбите си от конкурентите, спират да се водят от реалностите, включвайки себе си и парите на инвеститорите в месомелачката на последното покачване.

Подобно положение можем да видим и у нас на БФБ

(Българска Фондова Борса), където на среща на инвестиционната общност във Варна, няколко спекуланти разказват и се смеят на наистина парадоксални и комични ситуации на родния пазар с някои от компаниите търгуващи се на него.

При всеки настъпващ бум, за много фирми съществува шанса за включване в пазара и осъществяване на нови идеи и концепции. За целта освен шанс, ум и пробивност са нужни основно пари. А те най-изгодно и евтино се набавят на борсата чрез нови емисии. Набелязаната цена е толкова  по-висока колкото е по-високо оценена от публиката, а тя по време на
  • •    бум в икономиката,
  • •    лека инфлация и
  • •    покачващи се доходи
е склонна да повери парите си на всеки който обещае бърза и висока печалба. Естествено, никой не иска да се лиши от тези пари, поради което всички се тълпят за новите емисии. По тази причина, подписките за нови емисии често са надхвърлени дори зад компанията да не стоят някакви кой знае какви качествени фундаментални показатели. За тези които не успеят да се докопат до новите акции остава шанс да се сдобият с тях колкото се може по-бързо след качването им на борсата, но вторичен пазар. Това довежда до там, че още след първата котировка се стига до покачване на курса.

Кой не би желал да се включи в подобно бизнес начинание щом парите сами се увеличават?! 

Наплива е голям и естествено има оплаквания от "несправедливо" разпределение на акциите и във всеобщата еуфория, никой не пита имат ли наистина качества тези акции и струват ли наистина толкова пари?! Брокерите, добре облажени от новите емисии, често организират истинска предизборна кампанния, ярко окичена с лампички и гирлянди за новата емисия, а  дружествата поднасят обилно напудрени отчети. Принципа "Събирай тълпата" важи с пълна сила, както за жълтите медии и форуми така и за "сериозните" вестници и "елитарни" клубове в Интернет.

Каква порода са спекулантите и инвеститорите? Какви хора са? Преди всичко, много добри психолози! Често срещаме по книги и представяния твърдението, че борсовите спекуланти са хора с над средно ниво на интелигентност поне с 10% +. Срещайки се обаче с други трейдъри или инвеститори, илюзиите ми за общата ни групова интелигентност често са били разбивани. Според Андре Костолани и бившия шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан, на борсата болшинството играчи са хора с не много висок интелект, а дори да го имат, то те са със слаби нерви и силно подвластни на стадния инстинкт и емоциите в търговията.

Най-интересно е, че по принцип спекулантите и инвеститорите са хора със сравнително добро образование, успели в една или друга професия, но държащи се като деца пред торта щом са на пазара - валутен или фондов. И точно тази психология на наивна вяра в собствения им успех, в една или друга област извън борсата, валутния пазар (Forex), или на първите им успешни стъпки в спекулациите, понякога им костват катастрофи.

Сега вече, след 2008 г. И на БФБ нямаме сериозен и даже катастрофален спад, предизвикан на чисто пазарна основа, а полтически, като този след краха от 90-те години. Лесно е когато всички акции и валути се качват - купуваш и парите ти растат с пазара. Последния голям спад ще държи влажно на цяло поколение инвеститори и за тях ще е трудно да повярват (чиста психология), че пазара най-после ще тръгне нагоре, така както до преди 2 - 3 години на никой не му се вярваше, че пазара ще тръгне надолу и че даже ще се срине.

На Форекс (Forex) където месомелачката работи с пълна сила, правила в боя няма. 

Често ставаме свидетели как на пръв поглед умни хора, с висок коефициент на интелигентност, се провалят съвсем наивно, против всякаква разумна логика, понякога само за броени дни, поради слабите си нерви или нереалистични очаквания спрямо себе си и пазара. Защото погледнато от психологическа гледна точка, макар и като стадо, играчите в паниката или радостта си могат да смачкат всеки който им се противопостави по време на най-голямата сила на пазарната тенденцията. Да не се следи за поведението им или да се играе против пазара по време на еуфория или паника е не по-малко рисковано от това да не се отдръпнеш преди ръба на пропастта в която отиват жертвите на изтървания по надолнището товарен влак.

Не са много професионалистите, които съхраняват трезва мисъл, хладнокръвие и постъпват не така както диктува тълпата и емоцията, а както диктуват ситуацията, опита и логиката. Резките колебания на борсата и на форекс често могат да се обяснят със стадния инстинкт който повлича пасажите с риба, но подценяването и на пасажа е също грешка. Защото не той (масата играчи) е противника на добрия спекулант, а  малкото акули движещи се като сенки с него.

Все още малки, промъкнали се вътре и плуващи заедно с него, или големите бели акули, кръжащи отстрани и откъсващи си апетитни късове при всеки удобен за тях случай. Хитри, умни, хладнокръвни и винаги поне с един ход напред, а може би и те да водят хорото! Кой знае? Понякога се чува това онова за Консорциума…, но основополагаща та пазара е психологията на търговията.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Стойност на валутата.

Цените във всяка страна се определят в единици валута, 

която може да бъде валутата, емитирана от централната банка на страната, или друга, в която населението предпочита да сключва сделки. Стойността на самата валута обаче може да се измери с помощта на сравнение с външен фактор. Това сравнение, което е курсът на валутата, е фундаменталната цена във всяка страна. За измерване стойността на определена валута най-често се използва съотнасянето ù към други валути. Ролята на валутните пазари се състои в определяне на съотносителната стойност на различните валути.

Валутните пазари са основа на всички други финансови пазари. Те представляват съвкупност от субекти, обекти, отношения и резултати (курс на валутите), които възникват в процеса на “сблъсъка” между търсенето и предлагането, т.е. в процеса на покупко-продажба на валути. Валутните пазари оказват пряко влияние върху формите на външна търговия на всяка страна, определят потоците на международното финансиране и влияят върху равнището на вътрешните лихвени проценти и на инфлацията.

Наличието на валутен пазар има за основна причина факта, че в различните държави има приети различни валути, а наличието на  международен търговски обмен предполага покупко –продажба на тези валути. Това определя търговията с валути и оттам с производни -    различни валутни инструменти. Валутните курсове действат във всяко кътче на света и засягат абсолютно всички валути. Разгледани като колективен фактор, те формират до голяма степен най-крупния финансов пазар.
 

Валутната търговия датира още от древността. 

Тя е процъфтявала или замирала в зависимост от състоянието на международната търговия и на паричните потребности в даден момент. През Средновековието през границите на европейските графства и кралства свободно преминавали монети, сечени от злато или сребро, а търговците на валута осигурявали на останалите търговци определен вид монети срещу друг, с което разсейвали опасенията им, че непознатите за тях монети може да съдържат по-малко количество ценен метал, отколкото твърдели техните притежатели.

Към края на ХIV век италианските банкери сконтирали полици, издадени от купувача или продавача във всякаква валута, като размерът на сконтовия процент отразявал преценката им за относителната стойност на една парична единица спрямо друга. Това оказало много силно въздействие за разширяване на международната търговия, отколкото ако търговските партньори трябвало да разменят един кораб със стоки срещу друг или всяка доставка на стоки срещу физически количества благороден метал.

Въпреки това покупко-продажбите на валута 

си оставали незначителна част от финансовата дейност. Когато през XVIII век масово започват да се използват банкноти, тяхната стойност също се определя  от количеството злато или сребро, което правителството обещава да заплати на приносителя им. Тъй като това количество се променяло рядко, за фирмите и инвеститорите съществувал минимален риск от значително намаляване на печалбата им в резултат на движение на валутните курсове. Необходимостта от търговия с чуждестранна валута била малка, освен във връзка с определена специфична сделка, като например продажби в чужбина или закупуване на чуждестранна компания.

 Дори след 20-те и 30-те години на миналия век, когато страните с най-развита икономика престанали да обвързват националните валути със златото, се полагали усилия за поддържане на стабилни валутни курсове. Новите валутни споразумения, сключени в края на Втората световна война, известни като Бретън Удската система по името на американския курорт, където били договорени, също се основавали на фиксирани съотношения. Към края на 60-те години тези споразумения започнали да се разпадат, докато през 1972 година правителствата на водещите в икономическо отношение страни се договорили да оставят движението на валутните курсове на въздействието на пазарните сили. Възникналата във връзка с това несигурност за равнището на курсовете довело до колосално разрастване на търговията с валута.

В резултат на разпадането на Бретън-Удската система за фиксирани валутни курсове 

и преминаването към системата на свободно плаващи валутни курсове търговията с валути се осъществява чрез Форекс. Това не е пазар в класическия смисъл на думата, тъй като не е концентриран на едно място. Сделките се извършват посредством телефонни и телеграфни линии, както и посредством компютърни терминали, разположени в световните финансови центрове и извън тях. 

Разбира се, подобно на всички други финансови елементи на пазара, Форекс има дълга история,  но във вида, в който е познат днес, съществува от 70- те години, когато по инициатива на МВФ (и най-вече на САЩ) се въвежда системата на свободно плаващи валутни курсове. От този момент стойността, или цената на валутите се определя на базата на търсенето и предлагането.

Форекс  е съвкупност от всички сделки за покупко-продажба на валута в света, които се осъществяват най-вече между големите транснационални банки и финансови институции. От гледна точка на въздействие върху този пазар болшинството от участниците като местни, неголеми търговски банки и институции са по-скоро приематели (Market users) на цената на валутните курсове. Валутният пазар не е локализиран на едно единствено място, а всички участници се включват на него чрез различни канали. С развитието на телекомуникациите и интернет се създават

електронни дилингови платформи като Meta Trader.

Преобладаващото търсене и предлагане на валути се формира от потребностите на вносителите и предлагането на износителите, обема на услугите, потребностите на туристите, разходите за делови пътувания, получените международни заеми и падежите на тяхното издължаване и други подобни. Както и на другите пазари, взаимодействието между купувачите и продавачите (търсенето и предлагането) определя пазарната цена на валутата – курс, който представлява съотношение в цените на две валути една спрямо друга. Всяка валутна сделка включва покупко-продажба на две валути. Валутният курс се определя, като се изчисли цената на една валута спрямо друга, както и обратното.

Има две главни причини, поради които валутния пазар съществува днес: международната търговия и хеджирането, и спекулативните сделки. Фирмите, които се занимават с износ на стоки и услуги в чужбина, участват на валутния пазар. Те трябва да обменят валути и да се предпазват от загуби, предизвикани от движенията на валутния курс. Тази дейност е известна като”хеджиране на паричните потоци в чужда валута”. Компаниите с външнотърговска дейност могат също да използват валутния пазар, за да репатрират печалбите от други валути в съответната национална или основна валута. Спекулативните сделки се извършват тогава, когато дилърите смятат, че съществуват възможности за печалба от движенията на валутния курс.

Например, ако спекулантът очаква, че цената на щатския долар ще се покачи спрямо цената на японската йена, той ще купува долари спрямо йени и ще се опита да продава на по-висока цена, като по този начин получава печалба. Освен, че работят за своите клиенти, дилърите също така спекулират с валутните курсове, с цел да извлекат печалба за банката. Голям процент от сделките на международния валутен пазар имат спекулативен характер.

Международният валутен пазар е огромен: 

по своите размери и ликвидност той превъзхожда най-големите национални пазари, като американския фондов пазар и американския фючърсен пазар. Размерът на пазара се определя на всеки три години. Централните банки и монетарните власти оценяват дейността на международния валутен пазар през месец април и предоставят сведенията (своя доклад) на Банката за международни разплащания (BIS), която на тази база публикува Тригодишния отчет за дейността на пазара за търговия с валута и дериватите ù. Анализа, направен през април 2001 година показва, че средният дневен оборот на международния валутен пазар възлиза на около 1 милиард и 200 милиона долара.

Тази цифра, сравнена с данните от април 1998 година, които са 1 милиард и 490 милиона долара, показва, че текущите валутни курсове са се понижили с 19%. Причините са няколко, като първата и найважна е въвеждането на еврото. През 2004 година среднодневният оборот на световния валутен пазар се увеличава на 1,9 трилиона USD – разрастването на пазара за финансови деривати е в основата на това увеличение. През 2007 година среднодневният оборот е вече 3,21 трилиона USD, което представлява 71 % увеличение в сравнение с 2004 година.

Среднодневният оборот на традиционния валутен пазар, който обхваща спот транзакции, форуърди и суапове на валутния пазар, през месец април 2007 г. възлиза на 558.7 млн. щ. д.
Спот трансакциите заемат най-голям дял във валутната търговия. Среднодневният оборот на спот пазара през месец април 2007 г. възлиза на 364.1 млн. щ. д., което формира 65% от съвкупния оборот. Останалите трансакции са осъществени чрез форуърди и суапове на валутния пазар, на които се пада съответно 3% и 32% от общия оборот.

Най-активно търгуваните валути са евро, щатски долар и български лев. Транзакциите евро/щатски долар и български лев/евро представляват съответно 45% и 39% от оборота. Трансакциите в някоя от тези валути срещу друга валута формират 11% от съвкупността. Трансакциите в други валутни двойки, различни от евро, щатски долар и български лев възлизат само на 1% от отчетения оборот в тази категория.

По контрагенти, съвкупните валутни транзакции са осъществени както следва: 43% с отчетни дилъри, 31% с други финансови институции и 26% с нефинансови клиенти. Транзакциите, които са осъществени само между отчетни дилъри, в по-голямата си част са презгранични, т.е. с чуждестранни отчетни дилъри. 61% от транзакциите с други финансови институции и почти всички сделки с нефинансови клиенти са осъществени с контрагенти, доминирани в страната.
Според падежната структура на форуърдните сделки и суапове на валутния пазар в интервала до 1 г. 80% от транзакциите са с падеж от 7 дни или по-малко, докато останалите са с падеж от 7 дни до 1 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е стокова борса?

Стокова борса.

Стоковата борса е тържище, организирано под формата на постоянно действащ пазар, на който се сключват сделки за покупко – продажби на масови, еднородни, качествено равностойни и пазарно заменими стоки при предварително определени и задължителни за участниците условия.
 
Стоките, които са предмет на покупко–продабжа на борсата са налице в процеса на сключването на сделките. Те се намират в складовете на борсата или на продавачите, намират се на път или са в процес на експедиция, но може и все още да не са произведени. Сделките на борсата се сключват въз основа на мостри, определени стандарти или описание на най–важните показатели за състоянието на стоките.

По същество обект на голяма част от борсовите операции е стандартизирания борсов договор. Възникването на борсовата търговия е продължителен процес. Началото му се търси в древността. Основа на първите организирани пазари са панаирите. Постепенно се оформят средища на търговци в определени сфери на дейност, на територията на основни административни и пристанищни центрове.

Като организиран пазар борсата се оформя през 15–16-ти век 

в Холандия и в най–оживените търговски центрове на Италия – Венеция, Генуа и Флоренция, а след това и в Англия и САЩ.  Самото понятие борса произлиза от латинската дума бурса, която означава кесия, торбичка. За страна с най–високо развитата борсова търговия днес се смята САЩ. Там началото се поставя през 18-ти и началото на 19-ти век. През 1752 г.

В началото на Броуд стрийт в Ню Йорк е създадена борса за търговия с местна продукция. А на Уол стрийт е бил организиран пазар за търговия с вносни стоки, доставени по море. В най – големия борсов център в света – Чикаго, се поставя началото на борсовата търговия през 1848 г., когато официално се учредява Чикагския съветът по търговията. От 1856 г. вече като

Асоциация на търговците започва дейността на съвременната Чикагска стокова борса. През 1862 г. се създава Ню Йоркската стокова борса. През 1870 – памучна борса на Ню Йорк, през 1885 г. Ню Йоркската кафеена борса и малко по– късно през 1916 г. Ню Йоркската кафиена и захарна борса.
-----------------------------------------------

Какво точно се търгува на форекс?

На FOREX - пазара се търгува като се избира комбинация от две валути /валутни двойки/ - например  EUR/ USD.
 
Когато се купува евро,  едновременно с това се продава американски долар. Основните валутни двойки, с които може да се търгува са : EUR/USD, USD/JPY, GBP/USD, USD/CHF и др. Във валутните двойки първата валута се нарича базова, а втората насрещна валута.  Така се спекулира с възможността една от валутите да поскъпне спрямо другата.
    Ако клиента закупи 1200 EUR/USD на цена 1.2835, това означава, че е купил 1200 EUR и е продал 1540.20 USD. Когато реши да затвори позицията си той продава тези 1200 EUR/USD на пазарната цена - 1.2890, което означава, че е продал 1200 EUR и е закупил 1546.80 USD. По този начин клиента реализира печалба от 6.60 USD
-----------------------------------------------

0176: Избор на форекс брокер.

Съществуват много FOREX брокери, 

между които да избирате, както при всеки друг пазар. Обърнете внимание обаче на следното:
  • • Нисък спред - Спредът се калкулира в пипсове и е разлика между цената, на която валутата може да бъде купена и цената на която може да се продаде във всеки един момент. FOREX брокерите не начисляват комисионна, така че това е начина по който те изкарват пари. При сравняване на брокерите ще установите, че разликата в спреда на FOREX е с величина, подобна на комисионните при фондовите пазари. Ниският спред ще ви спести пари.
  • • Качествена институция - FOREX брокерите са обикновенно обвързани с големи банки или заемни институции, поради величината на изискуемия капитал. Също FOREX брокерите трябва да бъдат регистрирани и регулирани пред съответните институции. Тази информация може да намерите, както и друга финансова информация и статистика за FOREX брокериджа в съответните интернет страници и страниците на компаниите - майки.
 
  • • Набор от инструменти и проучвания - FOREX брокерите предлагат много различни платформи за търговия за своите клиенти - както всички останали брокери на другите пазари. Техните платформи за търговия често включвет графики в реално време, инструменти за технически анализ, новини и иформация в реално време и дори системи за търговия. Преди да се доверите  на брокер, уверете се, че ще ви предложат безплатно изпробване на различните платформи за търговия. Брокерите обикновенно осигурява технически и фундаментален обзор, икономически календар и други проучвания.
  • • Широк набор от ливъридж опции - ливъриджа е необходим във FOREX-а, защото ценовите отклонения (източника на печалба) са просто частици от цента. Ливъриджа, изразен като пропорция между общия капитал, на разположение на актуалния капитал, е величината на парите, които брокерът ви ще ви заеме за търговия. За пример отношението 100:1 означава, че вашият брокер би ви заел 100 долара срещу всеки 1 долар от актуалният ви капитал. Много брокери предлагат повече от 250:1. Запомнете, че ниският ливъридж означава нисък риск, но и ниски печалби.
  • • Видове сметки - много брокери предлагат две или повече разновидности на сметките. Най- ниската сметка, известна като мини-сметка и изискваща за търгуване минимума е около 250 долара и е с високо ниво на ливъридж (така ще може да изкарвате пари с малко капитал). Стандартната сметка ви дава право да търгувате при различен ливъридж, но изисква минимум първоначален капитал от 2000 долара. Накрая, сметка с премия, която често изисква значителна величина на капитала, дава ви право на търговия с различен ливъридж и често предлага допълнителни инструменти и услуги.
-----------------------------------------------

За начинаещия вълутен търговец.

Международния валутен пазар ФОРЕКС (Foreign Exchange Market — FOREX) — 

това е съвкупност от сделки  на участници на валутния пазар по стандартни валутни единици от една страна  и текущи валутни курсове от друга страна. Пазарът FOREX е сформиран през 70-те години, когато международната търговия преминава от системата на  фиксирани курсове към системата на плаващи обменни валутни курсове. Този пазар не е локализиран на едно единствено място. Сделките се извършват посредством компютърни терминали и търговски платформи.
Хората, търгуващи по този начин са свободни да предприемат всякакви решения, било то за тяхна сметка, а така и за чужда. Важен е резултата. По време на търговия ваши спътници ще бъдат страхът и алчността… Печалбите тук идват бързо, но и загубите не се бавят. Ако сме достатъчно смели и имаме железни нерви, то това е нашето място. Не на последно място трябва да си дадем сметка, че ни очаква дълъг път пълен с предизвикателства, нови знания и ...печалби.

Всеки един от нас може да си пробва късмета 

и да потъргува заедно с международни банки, дилъри и финансови къщи. Не е необходимо да притежавате цялата сума от средства за да влезете в тази елитна компания. Необходими са Ви 1% от сумата, с която ще търгувате. Е .. и няколко съвета. Първоначално е задължително да сте си свалили платформа за търговия (Meta Trader) и да разгледате подробно графиките, списъка, с котировките, как се сключва сделка и т.н.

Изобщо да се запознаете със самата платформа. Всяка функция и команда е изписана на български (ако не сте избрали при инсталацията български, то променяме – View – Languages – Bulgarian). Работата с платформата е максимално улеснена като всички операции се извършват с мишката (с ляв, десен бутон или провлачване на маркиран обект и т.н). 

Как се формира печалбата (загубата) на форекс? 

Най-лесно можем да разберем това като сключим една сделка и понаблюдаваме графиката на валутната двойка. При повечето валутни двойки 1 пипс (най-малката 1-ца изменение в цената) се равнява на 1$, ако сме сключили сделката с 0,1 лота, ако е с 1 лот – 10$, ако е с 10 лота – 100$ и т.н. Стандартният контракт е 1 лот, който се равнява на заложени 1000$, а резултата от сделката е все едно, че търгуваме със 100 000$.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––



Финансови пазари.

Роля на финансовите пазари.

Пазарът или по скоро системата от относително обособени, но взаимно свързани пазари е “духът” на всяка икономика. Счита се, че в развитата пазарна икономика финансовите пазари играят доминираща роля. Те могат да бъдат обособени в зависимост от предмета и характера им на:
  • 1.    Кредитни пазари
  • 2.    Валутен пазар
  • 3.    Застрахователен пазар
  • 4.    Социално – осигурителен пазар
  • 5.    Пазар на ценни книжа /фондова борса/
Същността на капиталовия пазар се състои в смяната на характера и разпределението на собствеността. Той е институцията осъществяваща в действителност и конкретика тази смяна. Инструментите на капиталовия пазар са капиталовите ценни книжа. Смята се, че първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. , след това и в Лондон, Париж, Берлин, Токио и други. Днес няма страна с развита пазарна икономика, която да няма фондова борса.

Българският капиталов пазар се заражда в началото на 20-ти век. Първият закон за борсата е приет през 1907 г. и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борса. След Втората световна война фондовата борса прекратява дейността си до 1991 г., когато възобновява съществуването си с приемането на Търговския закон.
http://pahtreaq.files.wordpress.com/2008/11/markets3.jpg

Капиталовият пазар в България 

започва да се развива и популяризира едва в годините на прехода. В момента пазарът е все още недостатъчно развит и ефективен. Наблюдава се силен конкурентен натиск от страна на други канали за финансово посредничество – банковата система, застрахователната система и лизингът. Определено банковата система доминира във финансовия сектор, докато размера на капиталовия пазар остава малък.

Основните проблеми на българският капиталов пазар са: ниската ликвидност, некачествените ценни книжа, малкото инвеститори и липсата на прозрачността. Ниската ликвидност на българския пазар на ценни книжа се дължи на комплекс от фактори, като например все още недостатъчния брой на качествени емисии ценни книжа и недостатъчния свободен обем на търговия. Свободният обем акции за търгуване на борсата е по-малък като процент от капиталът.

Много публични дружества се дерегистрират, много малко нови компании излизат на борсата, а добре работещите компании в различните отрасли на българската икономика са извън нея. По-голяма част от компаниите, които се търгуват на пазара са абсолютно неликвидни. Процентът на търгуваните акции, както бе посочено по-горе е много нисък. Голяма част от българските мениджъри не смятат, че финансирането през борсата е бърз и лесен начин за набиране на средства. Липсата на информация и основни познания в областта на борсовата търговия е причината много мениджъри да се страхуват от превземане и разкриване на информация за компаниите им.

Изводът е, че бизнесът в България не познава емитирането на акции. 

Проучване проведено в бизнес средите показва, че 80% от интервюираните не познават емитирането на акции като алтернативен начин за финансиране, броят на не познаващите емитирането на облигации е още по-голям – 83%. Липсата на публични акционерни дружества до голяма степен се дължи на тази незапознатост, като и на нежеланието на собствениците, дружествата им да станат публични.

Населението на България също е незапознато с възможностите създавани от капиталовия пазар. Според гореспоменатото проучване 65% от населението въобще не знае какво представляват акциите, за облигациите процентите скачат до 73%. Основните причини капиталовият пазар да не се възприема като реална алтернатива за реализиране на доход и осигуряване на финансиране са недостатъчната информираност и ниската инвестиционна култура на българите.

Очевидно е, че ликвидността не е висока, но оптимистичното е, че през последните години бележи покачване. Заслуга за това имат така наречените „нетипични” инструменти и инвестиционни бонове. Голяма част от обема и оборота на БФБ- София идват именно от такива сделки. Тези инструменти имат временно присъствие на борсата, но освен за повишаване на обемите те допринесоха и за популяризиране и повишаване на доверието към капиталовия пазар като цяло. Благодарение на компенсаторните инструменти и инвестиционни бонове много хора се докоснаха до борсата и инвестиционните посредници.

Друг източник за подхранване на ликвидността е продажбата през БФБ на остатъчни дялове от държавни дружества. Въпреки всичко най-голям проблем за ликвидността си остава липсата на качествени дружества, в чиито акции да се инвестира. Друг голям проблем, особено при предлаганите емисии облигации е прозрачността. Липсата на информация възпира чуждестранните инвеститори да купуват ценни книжа на българския капиталов пазар.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Някои понятия около валутите и парите.

Под валута се разбира законовото регламентиране на паричния ред в една държава. 

В по-тесен смисъл обаче с това понятие се обозначава чуждестранна парична единица. В зависимост от материала, от който са направени, респективно са свързани намиращите се в обръщение пари, се разграничават следните валутни системи: обвързани валути – обръщение на злато, пари със златно покритие, пари със златно-девизно покритие и свободни валути. Разликата между тях е, че първите са обвързани със някакъв валутен метал – със злато и или девизи, а при вторите не съществува такава обвързаност.
 

Стойността на парите (вътрешна стойност на парите) 

изразява тяхната покупателна способност и се представя с реципрочната стойност на ценовото равнище. Външната стойност на парите показва какво количество чуждестранни стоки могат да бъдат закупени с единица от националната валута, тя се изменя с промяната във валутния курс. Според количествената теория за парите съществува право-пропорционална зависимост между паричната маса и равнището на цените.

Процеса на увеличаване цените на стоките, 

или което е едно и също – процесът на обезценка на парите, се нарича инфлация. Под дефлация се разбира общото снижаване на ценовото равнище. За инфлационни очаквания се говори въз основа на динамиката на индекса на цените. Ценовият индекс показва с колко процента са нараснали цените спрямо базисния период. Темпът на повишаване на цените (темпът на инфлация) се представя с изменението на индекса на цените в сравнение с базисния период, изразено в проценти.
Най-често използваните индекси са индекса на потребителските цени, производствения ценови индекс и дефлаторът на брутния национален продукт. Формите на инфлация се обособяват в зависимост от нейният темп и последици за стопанското развитие. Стагфлацията е състояние на икономиката, което се характеризира в едновременно съжителство на висока инфлация и забавен темп на икономически растеж.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Търсене на пари на паричните пазари.

Търсенето на пари на паричните пазари 

е свързано с мотивите на икономическите субекти търсещи пари за своета дейност и с аспектите на паричното предлагане – обхват и представяне на паричните агрегати според методиката на Европейската централна банка.
 

Мултипликаторите на паричното обръщение включват :

  • 1)    Общ паричен мултипликатор изразяващ отношението на М3 към паричната база.
  • 2)    Мултипликатор на М2, който изразява отношението на паричния агрегат М2 към паричната база.
  • 3)    (паричната база включва банкнотите и монетите в обръщение плюс резервите на търговските банки при БНБ).
  • 4)    Мултипликатор на М1 включващ отношението М1 към парична база.
  • Различаваме още кредитен мултипликатор; депозитен мултипликатор, мултипликатор на парите.
Междубанковия паричен пазар в България включва следните видове операции: депозити, репо сделки, овърнайт…
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фондова борса.

Възникване на борсите.

Думата “борса” произхожда от фамилията на белгийския благородник Van Ler Burse от гр. Брюге, в чиято къща през XV век се срещали търговци и банкери, за да извършват своите парични, стокови и транспортни сделки. Гербът на тази фамилия, състоящ се от три кесии станал символ на борсата, а самата къща нарекли бурса, а в последствие борса.

Възникването на фондовите борси е свързано с развитието на държавните заеми и необходимостта от превръщането на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Силен тласък в развитието на фондовите борси дава зараждането и разширяването на дейността на акционерните дружества, чийто акции са предмет на борсовата търговия.
http://www.cbsinvestment.com/wp-content/uploads/2009/07/london_stock_exchange1.jpg
Днес няма развита пазарна икономика, в рамките на която да не функционира фондова борса. Всяка борса сама създава и определя своите правила за организация и търговия, като се спазват основните закони, регламентиращи борсите и ценните книжа.

Фондовите борси осигуряват 

контакти между инвеститорите – тези които имат пари или свободни капитали и желаят да ги инвестират по най-ефективен начин, и предприемачите – бизнесмени, които осъществяват стопанска дейност, но нямат достатъчно капитали. Фондовата борса е икономически филтър, който определя успешно и неуспешно работещите предприятия и преструктурира капитала като го насочва от недобре към добре работещите фирми.
Големи фондови борси има по целия свят, на различни континенти, Тяхното възникване, моментното състояние на индексите и мерките, които взимат за справяне със световната финансова криза са от значение за живота на всеки.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Технически анализ на форекс

Технически анализ.

Най-общо той включва използването на графика за движението на инструмента, в комбинация със статистически показатели за определянето на бъдещата му стойност, трендови линии, нива на подкрепа и съпротива, математически модели и други средства.
 
Като копие на свободният пазар, техническите аналитици на FOREX анализират ценовия тренд. Единствената ключова разлика между техническият анализ на FOREX и техническият анализ на свободният пазар е времевата рамка: FOREX пазара е отворен 24 часа на ден. Едни от най-често използваните технически инструменти при анализа на FOREX са:
  • Вълните на Елиът,                                                                                                     Фибоначи,                                                                                                                                      Parabolic SAR, 
  • Pivot  point

Много технически аналитици комбинират техническите средства 

да изградят по-вярна прогноза. (на-често се комбинират Вълните на Елиът и Фибоначи). Други изграждат система за търговия чрез многократно симулиране на условия за покупка и продажба. Forex пазара е най-големия пазар в света, и индивидуалните интереси към него нарастват.

EUR/USD

  • Open – 1.3543;
  • High – 1.3566;
  • Low – 1.3519;
  • Close – 1.3528                                                       
Евро-долар се движи близо до долната линия на възходящия канал на дневна база, чийто пробив ще означава забавяне на бичия импулс на двойката. Затварянето под 21-дневната МА я прави първа съпротива за днес на 1.3581, последвана от най-високата стойност от понеделник при 1.3627 и историческия връх на 1.3682.

Спадът на двойката е подкрепен от 1.3489 – 23.6% корекция на покачването от 1.2865 до 1.3862 и върхът от 22.03.2007 г. при 1.3411. Тяхното преодоляване ще доведе до тест на 1.3370 – 38.2% Фибоначи на възходящата вълна от 1.2865 до 1.3862.
  • Съпротива  1.3581  1.3627  1.3682
  • Подкрепа  1.3489  1.3411  1.3370

GBP/USD

  • Open – 1.9891;
  • High – 1.9998;
  • Low – 1.9882;
  • Close – 1.9934                                                                        
След двудневен спад кабелът успя да възстанови част от позициите си, но все още се намира в консолидационна фаза. Опитите за пробив на психологическото 2.0000 засега остават неуспешни, което го прави първа съпротива пред двойката за днес. Преодоляването й ще отвори път към 2.0074 – връх от 1.5.2007 г. и 2.0132 – най-високата стойност за последните над 20 години.

Подкрепи имаме при дъното от края на миналата седмица на 1.9842 и 1.9770 – 38.2% Фибоначи на покачването от 1.9184 до 2.0132. При тяхното преодоляване кабелът ще се насочи към 55-дневната МА при 1.9701.
  • Съпротива  2.0000  2.0074  2.0132
  • Подкрепа  1.9842  1.9770  1.9701

USD/JPY

  • Open – 120.02;
  • High – 120.13;
  • Low – 119.63;
  • Close – 120.08                                                                        

Трети ден поред спадът на долар/йена след върха от миналата седмица се ограничава от психологическото 120.00, като краткотрайните му пробиви не успяват да доведат до трайното му преодоляване. Съпротива имаме на 120.45 – връх, постигнат два пъти през миналата седмица, а ако той бъде преминат, следващите цели ще бъдат 121.00 и 121.63 – най-високата стойност от 23.2.2007 г.

Подкрепите са на 119.50 – 61.8% корекция на спада от 122.18 до 115.15 и 118.71 – пробив на възходящата трендлиния през дъната на 115.15 и 117.60. Тяхното преодоляване ще доведе до тест на 200-дневната МА при 118.28.
  • Съпротива  120.45  121.00  121.63
  • Подкрепа  119.50  118.71  118.28
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Международен валутен пазар (Форекс)

Какво е днес форекс?

В условията на бум на нови технологии в областта на комуникациите и особено с навлизането на Интернет в ежедневния живот, значително се улеснява достъпът до различните финансови и валутни пазари. Лесният достъп до пазарите и големите потенциални възможности за печалба, могат да бъдат постигнати в резултат на тежка работа по анализиране на ценови движения и състояние на съответните пазари, избор на точния момент за откриване и закриване на позиция. Успешното търгуване на пазарите предполага спазване на строга дисциплина и съблюдаване на редица правила.
 
Международният валутен пазар (FOReign EXchange) е най-големият финансов пазар в света. Той възниква като междубанков пазар през 1971г, когато се премахват фиксираните и се въвеждат плаващи валутни курсове. От тогава разрастването на валутния пазар е забележително, като дневният оборот се увеличава от 5 милиарда долара през 1977г до 1.3 трилиона долара през последните години. За сравнение годишният обем на пазара на акции, който е около 21 трилиона долара, е равен на оборота на валутния пазар за 16 дни.

Международният валутен пазар може да бъде сравнен с борса, 

която работи без прекъсване 24 часа в денонощието. Дилъри има във всички големи финансови центрове – Лондон, Ню Йорк, Токио, Хонконг и Сидни. Големият обем на валутния пазар осигурява почти идеална ликвидност на участниците. Поради големите мащаби и волатилност на пазара, търговията с валути е едно несравнимо преживяване.
От 1971 г до скоро основните играчи на международния валутен пазар са били банки, мултинационални компании и големи брокерски къщи. Днес главните участници са централните банки, търговските банки, брокерски къщи, мултинационални компании и индивидуални инвеститори. Влиянието на последната група е нараснало значително през последните 10години. Благодарение на бързото развитие на информационните и комуникационни технологии достъпът до международния валутен пазар става по-лесен за всеки.

За разлика от традиционните пазари на стоки и акции, където купувачи и продавачи се събират на организирани борси, транзакциите на валутния пазар не са централизирани. Това е извънборсов пазар, където сделките се извършват по телефон, компютърни терминали(Reuters, Bloomberg) и в последно време чрез Интернет.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Организация на фондовата борса.

Фондовите борси са 

“организирани пазари за целите на централизираното търгуване с капиталови ценни книжа”. Елементите на организацията на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове (правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за нотиране, изискванията, които се поставят на фирмите, чиито ценни книжа се допускат за нотиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с нотирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.
 
Различават се два вида борсови организации – свободни борси и борси на свободни борсови корпорации, които от своя страна могат да се намират под контрола на държавата.
Борсата се организира и управлява от борсова корпорация, която е юридическо лице.

Страни по борсовите сделки са две категории участници – джобери и брокери:

  • 1.    Джоберите са “търговци на едро”, които сключват сделки с ценни книжа за своя сметка и получават доход от разликата между цените по покупката и продажбата. Джоберите осъществяват търговски контакти единствено с членовете на борсата. Функцията на джобера е да осигурява пазара на ценни книжа, чрез такава промяна на цените, че да се установи баланса между търсенето и предлагането.
  • 2.    Брокерите са посредници на инвеститорите – приемат поръчки за купуване или за продажба на ценни книжа от външни лица, за което получават комисионна. Макар че е член на борсата, брокерът не е задължен да сключи сделки за своя клиент на самата борса: ако бъде инструктиран да купи ценни книжа, той може да извърши това извън този пазар, но не преди да е предложил на участниците в борсата сделка при същите условия. Макар че главните задължения на брокера са към неговия клиент, той също изпълнява задължения към фондовата борса и към нейните индивидуални членове. Брокерът сключва сделки с други членове от свое име. Тогава когато клиентът се окаже недобросъвестен, брокерът е задължен сам да уреди изпълнението на сделката. Това задължение съпровожда задължението на брокера да не разкрива самоличността на своя клиент, на джобера. В резултата на това джоберът не може да избира хората, с които търгува (косвено) – не му е известно дали са платежоспособни или не. Като посредник на своя клиент, брокерът е задължен да изпъни неговите нареждания. Той няма изрично задължение да съветва своя клиент, но ако неговият съвет бъде потърсен, той трябва да изрази своето мнение, което да бъде добросъвестно и компетентно.

Друга възможна организация на дейността на борсата 

е ако страна по сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и борсов посредник. Борсовият посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги впише в своя дневник.

Независимо от промените в нейната организация, всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите. Пред фирмите членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство в борсата и техните отношения с клиентите и другите членове на борсата се регулират от вътрешноборсови правилници.

Когато една компания обяви подписка за своите ценни книжа, 

тя трябва да издаде документ, наречен проспект, който съдържа информация за директорите на фирмата, печалбата на фирмата, финансовите баланси за изминалата година, задължения на фирмата по ценните книжа и друга стопанска информация, съгласно изискванията на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.

Продажбата на ценни книжа, които не са придружени от проспект, е забранена. Не се представя проспект за ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от БНБ; за ценни книжа, издадени от международни организации, на които Република България е член; при превръщане на облигации в акции, ако за облигациите е бил публикуван проспект.
Проспектът се подписва от емитента или от упълномощен от него инвестиционен посредник, които декларират, че проспектът съответства на изискванията на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД).
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Управление на валутния риск и счетоводно отчитане.

Въпросът с управлението на валутния риск 

и счетоводното му отчитане представлява интерес за всяка фирма, която осъществява външно търговски сделки. Темата буди интерес и със своя интердисциплинарен характер, актуалност и практическа насоченост.
 
Затова е добре тя да се разгледа по подходящ взаимнообвързан начин с проблемите за проявлението на валутния риск и неговото управление от една страна, и проблемите за счетоводното отчитане на тези стопански явления от друга. Макар и на пръв поглед да изглеждат доста различни като проблематика, тези въпроси са взаимно свързани, най-вече по линия на основния измерител и цел на стопанската дейност – печалбата.

Изменението на валутните курсове 

при наличие на дейности деноминирани в чужда валута води до възникването на положителни или отрицателни курсови разлики, които след като бъдат отчетени като текущи финансови приходи или разходи, в края на отчетния период рефлектират върху окончателния финансов резултат от стопанската дейност.

Голямата изменчивост на валутните курсове след разпада на Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове, тяхната трудна предсказуемост и едновременно с това все по-нарастващото им значение за дейността на фирмата в условията на интернационализация и глобализация на фирмената дейност, придават на темата нейната актуалност. Тя звучи още по-актуално за фирма, работеща в условията на малко отворено стопанство, каквото е българското.

Като конкретни задачи за изясняване могат да бъдат посочени следните:

•    изясняване на техниките за хеджиране на транзакционния валутен риск – хеджиране на паричния пазар, хеджиране с форуърдни контракти, с фючърсни контракти, с валутен суап, с валутни опции, както и класическите средства за предпазване от валутен риск;
•    изясняване на методите за отчитане на валутни курсови разлики и на методите за отчитане на дейности в чужбина съгласно изискванията на Международен счетоводен стандарт 21 “Ефекти от промените във валутните курсове”;
•    изясняване на проблемите на отчитането на хеджиращите инструменти съгласно изискванията на Международен счетоводен стандарт 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и Международен счетоводен стандарт  32 Финансови инструменти: опвестяване и представяне.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Спецификите на срочните и деривативните сделки на финансовите пазари.

Неоспорима е значимостта на финансовите пазари 

за състоянието и жизнеността на всяка икономика. Изграждането на организиран вторичен капиталов пазар у нас и установяването на различните сегменти на финансовия пазар неизбежно водят до необходимостта от развитието на срочни и деривативни пазари. Тази необходимост се обуславя от условията и възможностите за трансфер на капитали, активизирането и стабилизирането на инвестиционната активност. Достатъчно показателни примери в това отношение предоставя както опитът на страните с утвърдено пазарно стопанство, така и този на напредналите в реформите източноевропейски страни.
http://elainemeinelsupkis.typepad.com/money_matters/images/2008/09/28/pac_derivative_beast_man.jpg

Разширяването на акционерната собственост 

и реализирането на приватизационните процеси изискват формирането на адекватните сегменти в структурата на финансовия пазар, осигуряващи необходимата среда за нормална инвестиционна дейност. Основните измерения на това развитие могат да бъдат синтезирани в следните главни аспекти:
  • - осигуряване на възможност за свободно движение на капиталите чрез ефективизиране и утвърждаване на вторичния капиталов пазар;
  • - създаване на нормални и благоприятни условия за управление на инвестиционните рискове чрез поддържане на висока ликвидност и висока пазарна способност на търгуваните инструменти;
  • - ефективно функциониране на надеждна система за клиринг и сетълмънт с гарантиране на разплащанията и доставките в срок (с които функции у нас се ангажира Централният депозитар). 
Всичко това неизбежно води до развитието на срочни пазари на основните, капиталови ценни книжа и производните от тях инструменти, които предоставят и условия за по-съвършените, авангардни - комбинирани, съставни и синтетични стратегии. На тази основа интерес представляват: характеристиките на срочните и деривативните сделки; предопределената от това структура на срочните и деривативни пазари и специфичната организация на техните сегменти.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Паричен пазар.

В условията на пазарната икономика, 

успоредно с пазара на стоките и услугите, пазара на работна сила и пазара на научни идеи и продукти съществува напълно обособен и нормално функциониращ паричен пазар. Форекс е част от реалната икономическа среда, в която съществуват и функционират стопанските субекти.

Паричният пазар може да се разглежда като своеобразна надстройка над останалите пазари. Той е “надстройка” дотолкова, доколкото е израснал естествено и закономерно на пазара на стоките и услугите. От тази гледна точка паричния пазар се определя от пазара на непаричните активи,
http://ig.libertyonline.net/ImageGallery/Custom/cu1109/Large/money.jpg
които представляват богатството на обществото и основното предназначение на този пазар е да улеснява кръгооборота и нарастването на това богатство. Ето защо колкото и обособен и самостоятелен на пръв поглед да изглежда този пазар той винаги зависи от реалните процеси на производството и обръщението.

Когато говорим за мястото и ролята на паричния пазар в съвременната икономика, трябва да отбележим, че той не само се влияе от материалните процеси и отношения в обществото, но много осезаемо влияе обратно върху тези процеси. Особено силно и пряко е неговото влияние върху процесите на разпределение и размяна, т.е. върху обръщението на непаричните активи. Оттам той косвено влияе върху процесите на производството, потреблението и управлението на съвременната икономика.

Всичко това показва, че паричния пазар е една необходимост на съвременното модерно пазарно стопанство. Нещо повече – по състоянието и развитието на този пазар определено може да се съди за развитостта или неразвитостта на дадено стопанство днес.

На паричния пазар се дават “среща” търсенето на пари, 

на парични капитали и цяла редица други самостоятелни вещни носители на стойността на капитала, като: съкровищни бонове, полици, акции, облигации и др. В зависимост от това дали говорим за национален и световен пазар на парите и паричните капитали, място на тази “среща” е националната или световната икономика.

Времето на тази среща е работния ден, когато става дума за националния пазар и цялото денонощие, когато става дума за световния пазар на парите и паричните капитали. Това е така нареченото широко тълкуване на паричния пазар, който включва освен чисто паричните операции, които се извършват в дадено стопанство и преобладаващата част от предишните сделки, а също така и пазара на ценните книжа.

Освен така очертаното гледище за паричния пазар е 

разглеждането на паричния пазар като пазар, на който оперират само банките и някои специализирани финансови институции. Това е така наречения междубанков пазар. Много широко разпространение в съвременната теория е намерило делението на пазара на паричен и капиталов. В този случай паричния пазар обхваща всички сделки с пари и парични капитали, които имат краткосрочен характер. Тук влизат чисто паричните сделки и операции с така наречените инструменти за дълг до 1 година.

Капиталовият пазар обхваща всички средносрочни и дългосрочни банкови заеми и всички сделки с “с инструменти за дълг” над една година, като: акции, дългосрочни правителствени ценни книжа, облигации и др. По-широко тълкуване на паричния пазар, като пазар на парите и паричните капитали има важно теоретико-методологическо значение за изучаването на всички парични процеси и отношенията на съвременното стопанство в тяхната взаимна връзка и обусловеност.

Не по-малка е неговата значимост за управлението на съвременната икономика.
За да добием пълна представа за паричния пазар трябва да разгледаме субектите – участници в сделките на този пазар и обектите или предмета на тези сделки на видовете операции, на цените по които се купуват паричните ефекти.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Котиране на ценните книжа.

В специализираната борсова литература за термина "котиране на ценните книжа"

 няма еднозначно определение. В едни случаи той се дефинира като "фиксиране на курсовете на финансовите активи чрез противопоставяне на поръчките за покупка и продажба", а в други случаи - като "механизъм за определяне на цените, тяхното фиксиране и публикуване в борсовите бюлетини". Независимо от различията във формата на изказ и в двете определения се забелязва, че котирането на ценните книжа не се приема, като единичен акт на записване на курсовете, а напротив - определя се като начин, механизъм или процес по тяхното установяване, записване и разпространение. Все пак в този процес на формиране на курсовете основни участници са борсовите посредници; ето защо считаме, че котирането на ценните книжа може да се възприеме и като дейност.
 

Котирането на ценните книжа 

е дейност на посредниците и механизъм, чрез който се установяват и оповестяват цените на финансовите ефекти - обект на търговия на борсовия пазар. Тази дейност се осъществява по определени правила и има специфична технология на изпълнение. В този аспект се приема, че на отделните борси има различни механизми на котиране.

Механизмите на котиране на акциите, облигациите, а вече и дериватите имат своя история и еволюция. Ако до средата на XX в. търговията на пода на борсата бе единствено възможната, то днес развитието на електрониката, информатиката и телекомуникациите доведоха както до преместване на мястото на търговията - пред мониторите на компютрите, така и до промяна на статута на посредника.

В теорията и практиката на развитите страни 

котирането се обособява в две групи: котиране чрез извикване на глас и електронно котиране. Във Франция се използва класификацията периодично котиране и непрекъснато котиране. Към периодичното котиране се отнасят: котирането с извикване на глас, котирането "par casier", котирането "par boite". Непрекъснатото котиране включва: котиране чрез специалист, котиране чрез бележник (cotation par carnet), котиране чрез черна дъска (cotation par tableau), котиране чрез двустранна среща на поръчките (cotation par confrontation bilaterale des orders).

В исторически аспект първо възниква т. нар. периодично котиране, като възможностите му са предопределени от условията на пазара за поемане на поръчките и определянето на курсовете им. Обезпечеността на борсата с техника е примитивна, затова поръчките се записват на черна дъска или се събират от специален посредник, който ги обявява последователно за изпълнение.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Евровалутни пазари.

Терминът евровалута се използва 

за означаване на банкови депозити във валута, която е различна от националната валута на страната, в която се намира банката. Следователно евровалутния пазар включва банките, които приемат депозити в чужда валута и отпускат кредити в такава валута. Евровалутните пазари могат да бъдат дефинирани и като банкови пазари, които функционират извън юрисдикцията на властите в страните, чиято парична единица се използва при банковите операции.
 

Европазарите са до голяма степен явление, 

предизвикано от все по-либералната световна търговска система. Няма причини за това депозитните и кредитните операции в оппределлена валута да се осъществяват единствено в страната, която емитира тази валута. Основната причина за бързото разрастване на евровалутните пазари е в това, че те предлагат по-добри лихвени проценти по депозитите и кредитите в сравнение с банките, които са местни за страната, която емитира съответната валута.

Или това е способността на този пазар да удовлетворява конкретни финансови потребности по-ефективно и по-надеждно, отколкото това може да стане другаде. На първо място това са стремежите на собствениците на капитали, търсещи място, възможност за инвестиране, предлагащо комбинация от висок доход, сигурност, ликвидност, а нерядко  анонимност и отсъствие на правителствен контрол. На второ място са потребностите от големи кредити при възможно най-ниска цена /лихва/ за тях.

Причините, поради които евровалутния пазар 

отговаря на тези стремежи са в няколко посоки. Евровалутния пазар за разлика от вътрешните, националните банкови системи на повечето страни остава на практика в страни от правителствения контрол и регулиране. Фактически той е свободен пазар, откъдето идва възможността за привличане на вложители и кредитоискатели. Банките опериращи с евровалута се търпят ограничения по отношение на лихвата и предлагат привлекателни лихвени проценти върху депозитите. От значение са още ниските рискови премии, възможностите за осъществяване на международни сделки в голям мащаб, за удобно и печелившо съхранение на излишните фондове.

Периодите, за които се правят евродепозити 

варират от най-кратки /за една нощ/ до по-дълги /за няколко месеца/, а компаниите, които срочно изпитват нужда от паричен ресурс могат да получават кредити срещу собствените си евровалутни депозити.

Евровалутните банки издават и продават депозитни сертификати, които са обещание от една банка, която ги е издала, че ще плати. Вложителите имат това преимущество, че те имат възможността да вложат парите си в срочни или дългосрочни влогове, откъдето получават по-висока лихва по тях, но същевременно те могат да продават депозитните си сертификати на вторичния пазар, ако се нуждаят от пари.

Приема се, че с навлизането на депозитните удостоверения пазарът още повече се разширява. По-нататъшното му развитие намира израз в появата на еврооблигациите. Те са облигация
( ценна книга ), чрез която се набират кредити, деноминирани в евровалути. Еврооблигациите са платими във валута, която е различна от националната парична единица на страната, която ги е емитирала и се търгуват извън държавата, в която се намира организацията-емитент.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е това борса?

Борсата е регламентиран пазар, 

на който редовно се събират посредници на купувачи и продавачи или установяват контакт помежду си по електронен път, за да извършват сделки с предварително известни взаимозаменяеми ценности, без тези ценности да са представени на пазара, по цени, които се определят от търсенето и прадлагането.
 
Появата на борсите в исторечиски план е свързана с развитието и разрастването на паричните отношения и появилата се във връзка с това нужда от посредничество и улесняване на контактите между купувачите и продавачите.

Счита се, че борсата възниква още през ХІХ век 

във фламандския град Брюче където търговци от различни краища отсядали в къщата на г-н Ван де Бурс, където са обменяли информация и са сключвали търговски сделки за различни стоки. Първата борса за сделки с ценни книжа започва да функционира в Амстердам, където през 1608 г. е извършено прехвърляне на акции, а две десетилетия по-късно е построена и специална сграда. По-късно в повечето големи европейски градове – средища на търговска дейност, се откриват борси.
Борсите биват главно два вида – стокови и фондови, но при по-широко тълкуване на понятието могат да се включат още валутни, застрахователни, трудови и други борси.
Фондовите борси са специализирани за покупко-продажба на ценни книжа. На практика това са капиталови пазари, тъй като зад вяка ценна книга стоят действителни, реални капитали.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е паричен пазар?

Паричен пазар.

  • Паричен пазар е пазар, на който се търгуват краткосрочни инструменти със срок до 1 година.
  • Капиталов пазар е пазар, на който се търгуват инструменти с срок над 1 година.

Краткосрочни инструменти на паричния пазар:

  • -    съкровищни бонове – 3,6,9,12 месеца;
  • -    репо – споразумение за обратно изкупуване; банка А (има пари) и банка Б (има ценни книжа): банка А кредитира с пари банка Б срещу нейните ценни книжа; използва се при нужда от краткосрочна ликвидност;
  • -    депозитни сертификати – депозит в банка (на големи фирми или частни лица за големи суми), на базата на който се издава сертификат за платежоспособност; сертификата може да се търгува на борсата.

  • Първичен пазар е пазар, на който се извършва емисия на ценни книжа.

  • Вторичен пазар е пазар, на който се търгуват вече емитирани инструменти, примерно борсата.

Дългосрочни инструменти:

  • - облигации – дългов инструмент, емитирайки ги се образува дълг.

Инструменти търгуващи се на паричния пазар

1.Съкровищни бонове

1.1. Дисконтови съкровищни бонове
1.2. Купонови съкровищни бонове
За всички съкровищни бонове:
-    Р (цената) е това, което се плаща за ценната книга, когато се купува;
-    N (номинал) – сумата, която ще се получи на падежа;
-    имат срок на падежа на ценната книга и ще бъде изплатен номинал;
-    Р и N могат да бъдат еднакви, но могат да бъдат и различни стойности.

2. Дисконтови съкровищни бонове:

    - купуват се на цена по-ниска от номинала (P
    - няма лихвени плащания

3. Купонови съкровищни бонове: 

Р=N, но не е задължително. Тук се печели от купоновите плащания на някакъв интервал от време, който се определя от купоновия процент, определен при сключването на договора
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Борсови пазари на езика на борсите.

Групи борсови пазари.

От съдържателна гледна точка, в зависимост от това, дали предметът на търгуването – стоката (продукта) – съществува или не в материалния свят, борсовите пазарите се делят на 2 големи групи. В първата влизат всички пазари на налични стоки, на които се търгуват вече произведени и съществуващи стоки (продукти), или такива, които са в последен стадий на производство (например отлежаване, узряване) и в крайна фаза на производствения процес (опаковка, сортировка, маркировка). Те се наричат пазари на налични стоки, а на борсов език – “спот” (spot), или “он спот” (on spot) пазари. В свободен превод “пазар на място”.
http://www.topnews.in/files/Guar-Pulses_0.jpg

Нов вид пазари.

Бързото развитие обаче налага възникването на нов вид пазари, на които се търгува с още непроизведени и несъществуващи стоки. Те са получили названието “фючърсни” (от “futures”), или “срочни” пазари и на тях се сключват сделки за неналични стоки – такива, чието производство тепърва ще започне. На двете разновидности пазари се осъществяват определени видове сделки. Техния общ брой (включително комбинираните) надвишава 30, но ще се концентрира вниманието само върху основните сделки, които се реализират на двата вида пазари, обособявайки ги в две съдържателно различни групи.

Най-старата и най-често използваната до скоро търговска сделка е т.нар. покупко-продажба на място (on spot) с плащане веднага в брой (cash) и незабавна доставка на стоката. Тези сделки се наричат “cash” или касови сделки. Съществува вероятност обаче стоката да е произведена и готова за продажба, но да се намира далече от пазара, или процесът на производство да не е напълно завършен при това положение доставката й  ще бъде извършена по-късно. При продажба на стока с незавършен процес на производство цената се определя в момента на доставката, а при сключване на сделката се договарят някои количествени и качествени параметри на стоката. Подобни сделки преди години са били известни у нас под името продажба на зелено.

Когато стоката се продава по предварително представена мостра, 

т.е. тя е вече произведена (налична) – намира се някъде на склад или на превозно средство – нейната цена се договаря и определя в момента, а доставката й се извършва в определен, съгласуван между страните, срок. Това са т.нар. предварителни или изпреварващи сделки (на борсов език “forward”), известни още като последващи сделки “флотан” или сделки “на пристигане” със забавен срок на доставка и отложено плащане – след получаването на купената стока.

Използуването на “forward”-сделки 

в късните средни векове, и най-вече обективната необходимост от осигуряването на тяхното отложено плащане, инициира възникването на финансовите пазари, отваряйки широко поле за дейност на нововъзникващите по това време  институции на пазарната инфраструктура – банките. Те дават активен живот на т.нар. търговски Ценни книги с ограничен оборот – полицата и нейните различни разновидности (менителницата, записа на заповед и чека),  и др. Издаването и приемането на тези книги се извършва в повечето от случаите с активното участие на банките. Те могат да препродават или отстъпват (“джиросват”) ограничен брой пъти, като всяко действие с тях трябва да бъде сезирано от банката.

Широкото използване в международната търговия на предварителни сделки 

със забавен срок на доставка, бурното развитие на информационните и комуникационните системи (особено развитието в областта на транспорта и съобщенията), усъвършенстване на системите за стандартизиране и сертификация на стоките утвърждават нововъзникналите срочни пазари и довеждат до появата на нов вид сделки – бъдещите (фючърсни) сделки  или сделки с бъдеща доставка. Тази сделка с бъдеща доставка (фючърса) е стандартизиран договор за покупко-продажба на стока по определена днес цена, но с бъдещ срок на доставка и последващо плащане.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

0159: Борсови посредници.

Борсовите посредници в развитите страни 

"играят на борсата" както за собствена, така и за чужда сметка, т. е. Те могат да бъдат членове на борсата и да представляват себе си на борсовия подиум, а също така да са борсови представители на някой член на борсата. У нас борсовите посредници се възприемат единствено като борсови представители. Това различие в обхвата на дейност и тълкуване функциите на посредниците идва преди всичко от законодателното постановяване кой може да бъде член на борсата.
 

Когато се допуска член на борсата 

да бъде физическо лице и то отговаря на изискванията, има съответните познания, професионален опит и квалификация за упражняване дейността на посредник, то той може да "играе" за себе си на фондовата борса. Всички поръчки, които изпълнява (на клиенти и за собствена сметка), ще му носят приходи за самия него. В случая, когато физическото лице - борсов посредник, работи на трудов или граждански договор за своя работодател - инвестиционния посредник, член на борсата, тогава той разчита на своята заплата, която е многократно по-малка от заработените комисиони.

Дейност на борсовите посредници.

Описаните два типа борсови посредници в практиката на развитите страни работят по правилата на своите борси и според своето законодателство. Те носят различни имена, но дейността им основно се свежда до приемане и изпълнение на клиентски поръчки на борсовия и извънборсовия пазар1. На най-голямата фондова борса в света - Нюйоркската, борсовите посредници са от първия описан по-горе тип, т.е. те могат да работят за собствена и за чужда сметка.
Местата на тази борса са 1 366, т.е. точно толкова борсови професионалисти се намират в салона на борсата. "Dictum Meum Pactum" (Моята дума е договор) е мотото на борсовите посредници по цял свят. Ежедневно устно, най-често по телефона, се сключват договори за милиони и милиарди долари, които след това се потвърждават писмено. В този аспект професионалната ерудиция, личните качества и моралът на борсовите сътрудници са решаващо условие за членство. Кандидатите за членове минават строг изпит и тестове за индивидуални качества.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Същност на валутния риск

Голямата изменчивост на валутните курсове на форекс след разпада на Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове, тяхната трудна предсказуемост и едновременно с това все по-нарастващото им значение за дейността на фирмата в условията на интернационализация и глобализация на фирмената дейност, придават актуалност на въпроса за валутния риск. Тя звучи още по-актуално за фирма, работеща в условията на малко отворено стопанство, каквото е българското.
http://riskplanet.com/wp-content/uploads/2009/11/business-risk-evaluation2_compressed.jpg
Валутният риск се отнася към групата на търговските рискове, съпътстващи една външноикономическа сделка. Поради факта, че такава сделка се осъществява между резиденти на различни страни, участниците в нея са изложени на множество рискове: ценови, транспортни, платежни, трансферни, политически. Валутният риск възниква поради факта, че плащанията по външноикономическата сделка се извършват във валута, която е чужда най-малко за едната страна по сделката.
  • В широк смисъл под валутен риск се разбира – риск от всяка промяна в стойността на валутата на цената и валутата на плащането и влошаване на условията на валутния режим в дадена страна. Такова широка тълкуване включва във валутния риск и инфлационният риск, който е резултат от вътрешната обезценка на съответната валута.
  • В тесен смисъл валутният риск се приема като риск от измененията на курса на валутата на цената и валутата на плащането за времето от сключването на сделката до датата на плащането.

Трябва да се отбележи, че валутния риск като нежелан изход за едната страна в сделката, може да облагодетелства другата страна. Това е така, защото двете страни във всяка сделка са с противоположни интереси. Валутния риск е риск от всяка възможна промяна на валутните условия на една международна транзакция.
В условията на плаващи валутни курсове, които се налагат като основна валутнокурсова система след Ямайските валутни споразумения от 1976 г., международният икономически обмен и международните финанси стават значително по-рискови, отколкото при Бретьн-Уудския валутен механизъм. На валутните пазари често се наблюдава експанзивно покачване, следвано от драстично спадане на курсовете, има моменти на продължителна нестабилност.

Валутният риск се проявява в тотална форма 

на всички равнища на функциониране на икономиката. Резултатите от икономическата дейност на фирмите зависят от измененията на валутните условия. Износителите и вносителите на стоки, услуги и капитали са най-уязвими на такъв риск. Фирмите, ориентирали дейността си към вътрешния пазар, както и всички физически лица, живеещи на територията на дадена страна, също изпитват върху себе си влиянието от промените на валутния фактор.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: