Международна валутна система

Международната валутна система е съвкупност 

от парично-кредитни отношения, които се установяват на основата на международни споразумения. Тя е съвкупност от правила, норми, институции, чрез които се осигурява обмяната на валута между национално обособените стопанства на страните.

 Международната валутна система се състои от следните основни елементи:

  • - общо
  • - валутна единица;
  • - валутен паритет;
  • - валутна конвертируемост;
  • - валутен курс;
  • - система за регулиране на валутните отношения;
  • - валутни пазари.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––



Предимства на Форекс.

24 часов пазар

Форекс пазарите работят без прекъсване 24 часа в денонощието. С възможността да търгуват по време на Американската, Азиатската и Европейската сесия, трейдърите имат предимството да разработят собствен план за търговия.

Ликвидност

Форекс пазарът има среднодневен оборот от близо 2 трилиона долара, което го прави най-ликвидния пазар в света. Тази висока ликвидност осигурява на трейдърите пълната свобода да отварят и затварят къси и дълги позиции независимо от големината им.   

Левъридж   

Лостовият ефект намалява изискуемия първоначален маржин депозит. Например, ако депозирате $1000 по сметката си, ще имате възможността да отваряте позиции в размер на $100 000 използвайки лейвъридж 1% (1:100).   

Лесен достъп   

С развитието на Интернет този сектор от финансовите пазари става лесно достъпен и атрактивен за различни типове инвеститори.
   

Къси продажби

За разлика от пазарите на ценни книжа, при валутната търговия няма ограничения за къси продажби. На Форекс пазара възможности за търговия съществуват независимо от това дали трейдърът продава или купува, или пазарът се покачва или спада. Тъй като търговията винаги включва покупката на една валута и продажбата на друга пазарът трейдърът има еднакъв достъп за търговия в растящи или падащи пазари.

Диверсификация

Портфейли съставени от ценни книжа и инструменти с фиксирана доходност страдат от липса на достатъчна диверсификация. Инвестирането на Форекс пазара намалява портфейлния риск и увеличава възвръщаемостта.

Хеджиране на валутен риск

Защитете доходите си от валутен риск чрез хеджиране срещу неблагоприятни валутни движения.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Пълзящи средни.

Пълзящите средни са технически индикатор на форекс, 

който дава средната цена в определен момент от времето за предварително определен период на осредняване. Наричат се пълзящи средни, защото при регистрирането на нова цена те отразяват вече нея, като за сметка на това изключват първата за съответния период. Слабост на пълзящите средни е, че те следват пазара, т.е. сигналите им закъсняват и не гарантират наличието на тренд.

Пълзящите средни обикновено се използват 

в комбинация от две или три с различен период на усредняване, например: 5 и 20, 100 и 200 периодни. Колкото е по-кратък периода на този индикатор, толкова по-плътно той следва графиката на курса. и Обратното, колкото е по-голям периода - толкова индикатора е по-загладен и определя тенденцията в по-дългосрочен план. В допълнение, метода на изчисляване на стойностите на средните може да се различава.

Има три вида средни:

  • -    обикновени средни,
  • -    линейно-претеглени и
  • -    експоненциално-изгладени.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Произход евровалутния пазар.

Първопричините за възникването на евровалутния пазар 

трябва да се търсят назад във времето:
  • През 1957 г. Руснаците, предвид силните антикомунистически настроения в САЩ и “студената война”, отказват да държат своите доларови авоари, натрупани в резултат на износ на суровини, в амеркански банки. Вместо това, те ги депозират по сметка във френска банка в Париж с адрес на телексна връзка EUROBANK.
  • Също през 1957 г. Централната банка на Англия въвежда ограничения върху отпускането на банкови кредити в британски лири за чужденци и върху възможностите за чужди лица да ползват кредити в лири.  Поради това британските банки прибягват към щатският долар, търсейки начин да запазят водещата роля на Лондон във финансиранетона международната търговия.
  • През 1958 година отказът на Европейския платежен съюз и възстановяването на конвертируемостта на европейските валути дава възможност на банките да поддържат доларови депозити, без да са задължени да  обменят при централните си банки в местна валута тези доларови авоари. В своята съвкупност посочените 3 фактора създават първоначалното търсене и предлагане на евродолари.

Важен тласък за бързото развитие на евровалутния пазар 

дава разширяването на вътрешните ограничения върху банковата дейност на територията на САЩ от страна на американските власти. Три от мерките имат особено значение в този аспект.
  • През 1983 година правителството на САЩ въвежда правилото Q , с което са се поставили тавани(горни граници) върху лихвените проценти, които американските банки могат да плащат по спестовни влогове и по срочни депозитни сметки;
  • През същата година американските власти, загрижени за отлива на капитал по платежния баланс на САЩ, въвеждат данък за изравняване на лихвата. Той повишава цената на заемането на долари от чужди лица в Ню Йорк и създава интерес у тях да се обръщат за кредити към евродоларовия пазар;
  • По-нататъшното ограничаване на кредита за чужди лица е постигнато чрез специални Указания за доброволно ограничаване на кредитите за чужбина, въведени през 1965 година и направени задължителни през 1968 година.
Така силното регулиране на вътрешната банкова дейност в САЩ предизвиква разцвет на евровалутните операции, с което ограничителният ефект на този контрол е бил компенсиран. Много американски банки решават да създадат свои клонове и филиали в чужбина, за да избягнат банковите регулационни мерки. И което е още по- важно, те дават конкурентно предимство на евробанките, които не са обект на подобно регулиране. Именно това предимство става фундаментална причина за бързото и устойчиво развитие на евробанките.

За разлика от местните банки в САЩ, евробанките не са подложени на контрол,

 аналогичен на този върху вътрешната банкова система. Това има дава конкурентно предимство пред местните банки, на които, за да спазят официалните резервни изисквания, се налага да държат свои средства по сметки, носещи ниска лихва и изобщо не носещи лихва. По правило евробанките имат възможност да плащат по- високи лихви по депозитите и да изискват по-ниски лихви по кредитите, отколкото американските банки.

Това означава, че спредът (разликата между лихвата, която се изплаща върху депозитите, и лихвата, която се събира за кредитите) на евробанките с по- малък, отколкото спредът на американските банки.

По-малкият спред на евробанките се дължи на голям брой фактори. 

Тъй като към евробанките не се предявават изисквания за задължителни резерви, те могат да си позволят да депозират по-малки по обем парични ресурси при ниски лихви, а това означава, че те могат да плащат по-високи лихви по депозитите и да изискват по-ниски по кредитите.
Друга причина за тяхното сравнително предимство е обстоятелството, че те получават облаги в резултат от икономията от мащаби, тъй-като по правило средните суми на евродепозитите и еврокредитите са по-големи от тези на местните банки, което означава, че оперативните разходи, свързани с всеки кредит или депозит, са по-малки спрямо обема на операцията.

В добавка към казаното, евробанките избягват редица административни и кадрови разходи, както и разходи, произтичащи от забавяне на операциите поради необходимост от съобразяване с правилата на вътрешното регулиране.

При условие, че евробанките плащат по-високи лихви по депозитите и изискват по-ниски лихви по кредитите, защо всички кредитни и депозитни операции не протичат чрез евробанките? Отговорът трябва да се търси в разходите по операциите, които се правят от участниците в тях. Една американска фирма по-често предпочита да поиска заем от местна американска банка, която има данни за нея и познава бизнеса й и е в състояние по-лесно и точно да прецени риска, който се поема с кредитирането, да осигури залог и да контролира усвояването на кредита.

Ако за същата услуга фирмата се обърне към евробанка, може да й излезе по-скъпо да убеди последната в своята кредитоспособност и в наличие на сериозни основания за кредитиране на съответния проект. По същия начин, с изключение за случаите, когато става дума за много големи суми, частните лица и малките фирми решават, че не си струва да държат депозити в евробанки.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Участници във валутния пазар.

FOREX е съвкупност от всички сделки за покупко-продажба на валута в света, 

които се осъществяват най-вече между такива участници във валутния пазар, като големите транснационални банки и финансови институции. Едни от най-крупните участници на този пазар са Централните Банки на икономически развитите страни като САЩ, Европейският съюз, Великобритания, Япония и т.н. Не по-малко значение имат и големите търговски банки и финансови институции като City Group, Deutsche Bank, Barclays, Morgan Stanley, Merrill Lynch и т.н.
На практика всяка сделка при обмяна на валута, отчетена през банковата система е част от този пазар. Но от гледна точка на въздействие върху този пазар болшинството от участниците като местни, неголеми търговски банки и институции са по-скоро приематели (Market users) на цената на валутните курсове.

Пазарът FOREX е отворен 24 часа в денонощието 

от понеделник сутринта (00.00 часа българско време) до петък вечерта (23.00 часа). В течение на работния ден, активността в движението на цените се засилва когато започват работа големите финансови центрове. Това е свързано с различните обеми в сделките, които се сключват на този пазар. Индивидуалният инвеститор наблюдава котировките и графиките на изменение на валутните двойки от екрана на своя компютър.
Когато вземе решение за сключване на сделка, той извиква търговския терминал чрез електронната платформа и подава своята заявка за покупка или продажба. След внасянето на сделката, тя се изпраща от брокера на клиринговата къща, където става фактическата размяна на средствата. Клиринговата къща е безпристрастен участник, който прехвърля средствата от купувачи към продавачи. След като се изпълни сделката, тя се отразява на терминала на участника и той започва да следи текущия резултат.

Целият процес от заявката до отразяването на сделката отнема няколко секунди (3-5 сек.). Така за обикновения участник всичко е максимално улеснено и за него остава единствено да търгува успешно и да следи наличността по своята сметка. Както и на другите пазари, взаимодействието между купувачите и продавачите (търсенето и предлагането) определя пазарната цена на валутата - курс, който представлява съотношение в цените на две валути една спрямо друга.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Трендови линии и канали, трендов коридор.

Трендовите линии са елементарни, 

но полезни инструменти при опреляне на тренда. Възходящият тренд се определя чрез свързването на поне две ниски точки от ценовото движение с права линия, като втората ниска точка трябва да се намира на по-високо ниво от първата. Продължението на линията определя и преобладаващото в момента направление на цената. 
Обратно, при определянето на спадащите трендове се свързват два последователни връха, като втория трябва да се намира по-ниско от първия. Тук трябва да се има превид, че трендовете са функция на времето и търгувания обем: колкото по-дълго се развива даден тренд и колкото по-голям обем бележи неговите гранични стойности, толкова значимостта му нараства.

Канал се получава, 

когато към линията на тренда се добави успоредна линия, но от противоположната страна на графиката, например при възходящ тренд тя ще бъде отгоре. Каналите (коридорите) допълнително ограничават очакваните ценови флуктуации в определени граници.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Дериватите са вид опционни и фючърсни контакти.

Деривати.

През последните години в развитите страни получиха особено голямо разпространение специален вид финансови инструменти, които са наречени деривати. Това са опционните и фючърсните контакти. Те представляват договори (споразумения) между две страни по повод на някакъв трети актив, например съкровищни облигации, злато и др. Те се наричат инструменти деривати, защото придобиват своята стойност от този трети актив. Фючърсния договор третира права и задължения по повод на някакъв актив, например съкровищни облигации.

Купувачът на фючърсен договор, 

наречен дълга страна по договора има правото и задължението да получи договорения актив на някаква бъдеща дата. Продавачът на договора наречен къса страна, има правото и задължението да достави актива на определената бъдеща дата. Цената, по която ще бъдат доставени облигациите, се договаря на борсата, при продажбата от късата на дългата страна по договора. Така че и двете страни знаят точно колко ще им струват облигациите, например след шест месеца или една година. Форуърдните и фючърсните сделки като  цяло представляват сделки, извършвани на срочните пазари.

Форуърдната сделка – това е сделка с бъдеща доставка на стока. 

При сключване на сделката стоката може да не е в наличност, дори е възможно да не е произведена. Прилага се от производителя на селскостопански стоки, руди, полезни изкопаеми, които са принудени “на зелено” да порадват своята стока. В подобна позиция могат да изпаднат и купувачи на споменатите стоки.

Определящо за форуърдната сделка е значителната разлика във времето на сключване и времето на доставка на стоката;
  • Сключване на сделката при цени по курса на деня на сключването; 
  • Контрактът не подлежи на ликвидност; 
  • Прекратяване на договора е възможно при изрично взаимно съгласие на партньорите. 
Противно на изгодата от гарантираната покупка или продажба е съществуването на голяма възможност от ценови, валутни, търговски, транспортни, политически и природоклиматични  рискове. В съвременните условия се търсят средства да се противодейства на тези рискове.
Макар и значителни по обем, реалните борсови операции са част от съвременния стокообмен. Същевременно те са основа на далеч по мащабните и перспективните фючърсни сделки.

Фючърсните сделки са търговски или финансови операции, 

които разкриват нови възможности за защита срещу риска. В съвременната търговия решаващ дял имат сделките на бъдещето – фючърсните сделки. Докато фючърсните сделки преследват единствено печалбата, форуърдните преследват доставката на стоки. В този смисъл и форуърдните обслужват реалния стокообмен. Фючърсните сделки, познати още като спекулативни, се развиват по схемата на класическата борсова операция.

Като предпоставки и дадености за развитие на фючърсните сделки  могат да се отнесат нестабилността на международните стокови пазари и преди всичко на пазарите на суровини – обект и на борсов обмен.
  • Бързите смени на подеми и спадове влияят отрицателно върху производители, потребители и търговци; 
  • Нестабилност на пазарите за ценни книжа и промените във валутните курсове; 
  • Типизиране на контрактите, позволяващо тяхното откъсване от реалното движение на стоки и постепенното превръщане на типовите контракти във вид ценни книжа; 
  • Създаване на определена институция в лицето на клиринговата къща или разчетната палата в качеството й на партньор по всички сделки, действащ едновременно и като купувач и като продавач; 
  • Утвърждаване на различни видове посредници на борсите с определени възможности за финансиране на големи сделки; 
  • Наличие на определена законодателна база, допускаща подобен вид операции в условията на силно развитие и отчасти в други страни; 
  • Формиране потребност от прилагане на определени средства за защита срещу колебанията на международните стокови и валутни пазари, както и силните инфлационни процеси в различните страни, включително и по отношение на стоки, валути и ценни книжа; 
  • Стимулиращата позиция на науката, която разработва препоръки и съвети на основата на различни статистически и други инструменти за вероятностните тенденции на международните пазари; 
  • Наличие на свободни канали за осъществяване на подобни операции.

Изброените предпоставки определят и спецификата на фючърсните сделки. 

Основните характеристики са:
  • чрез тях се реализират не стоки, а условия за покупко-продажба; 
  • висока степен на стандартизация на условията на сделката – в случая става дума за конкретния вид на стоката, която се третира – захар, какао, и т.н.; 
  • количество, качество, срок на доставка, място на доставка; 
  • цените се формират в условията на наддаване – стремежът е да се гарантира свобода на търсенето и предлагането; 
  • цената се уговаря чрез надвикване на пода на борсата; 
  • сделката се ликвидира преди своя падеж чрез помощта на обратната операция – при фючърсна  сделка за покупка, тя се прекратява с операция продажба; 
  • извършването на обратната операция, известна като “офсетна”, е задължително; 
  • обикновено партньор по обратна сделка е разчетната палата; 
  • рискът по сделката се разпределя между всички участници в борсовата търговия – всъщност това е резултат на основните функции на срочния пазар; 
  • информацията се разпространява – обикновено това се постига чрез установената система за комуникации и чрез светлинните табла в борсовата зала, а впоследствие чрез различните информационни служби става достояние на заинтересованите от дадения вид операции.

Интересът към фючърсните сделки се определя от предимствата, 

които се предлагат на производители, потребители, износители и спекуланти. Известно е, че фючърсната търговия решава частни и общи въпроси като:
  • чрез открита система за ценообразуване се гарантира информираност за срочната търговия и за постигнатите цени; 
  • гарантира се, защитата на складови наличности; 
  • възможности за защитата на цените; според американските експерти чрез фючърсните операции се влияе положително на системата на съхраняване, транспортиране и износ на селскостопански стоки; 
  • рационално управление на финансите на фирмата и не на последно място защитата срещу рискови операции.
Конкретното прилагане на фючърсната сделка, съответно интересът към нея, се определя преди всичко от състоянието на цените и най-вече от разликата на цените на незабавни доставки и доставки в бъдеще. В този смисъл е положително познаването на връзката и зависимостта между тези две цени, елементната база на съществуващата между тях разлика, съответно поведението на тези елементи и прогнозните разчети за цените на реалните и фючърсните сделки.

При подготовката и провеждането на фючърсната сделка е необходимо да се знае, че съществува разлика между цената на незабавна доставка “спот” и цената на бъдещата доставка. Спот цената, това е цената, която се плаща за стоката, която в повечето случаи е на склад в борсата. Разликата между тези цени е известна като база. Промените в конюнктурата влияят върху базата. В основата на фючърсните сделки стоят сходството и различията между цените, съответно тяхното движение.

Определящо за цената по фючърсната сделка, т.е. фючърсната цена, е, че тя се договаря в момента на сключване на сделката, като доставката се изпълнява в един по-късен период. Фючърсната цена се базира на спот цената. Разликата между тях се определя от съотношението на търсенето и предлагането, както и от допълнителните разходи, направени за съхраняване, транспортиране на стоката и др. от времето на сключване на сделката до нейното изпълнение.

Би могла да се предположи и една друга, широко разпространена дефиниция за фючърсната цена. Това е цената спот в момента, в който фючърсния контракт следва да бъде реализиран. Връзката и зависимостта между фючърсната цена и спот цената може да бъде представена в няколко варианта. Фючърсните цени са по-големи и по-малки или равни на спот цената и разходите за финансиране, застраховка и съхраняване на последните са дадени в проценти.

Всъщност подготовката и провеждането на фючърсната сделка 

означава добро познаване на движението на базата. Счита се за нормално, когато котировката на стоката с доставка след три месеца превишава цената за доставка на налична стока – при спот сделките. Базата в случая само определя разликата в цените. Пазарът е нормален и е в състояние контанго. Обратно, цената може да е по-висока от фючърсната цена. Тогава пазарът е в ситуация “бекуърдейшън” (BACKWARDATION). Обикновено при тази ситуация на борсовия пазар търсенето е по-голямо от предлагането.

Неотменим атрибут на фючърсните сделки са различните видове депозити, които клиентите – продавачи или купувачи, следва да внасят чрез своя брокер в клиринговата къща. Всъщност депозитния марджин (MARGIN) се явява и сумата, която губещия плаща на печелившия по сделката. Депозитът представлява гаранция за доброто изпълнение. Това не е вноска по повод бъдещата стойност, която ще се изплати. Депозитът и неговото движение се определят и свързват с ежедневните разчети: всички загуби за деня се сумират и всички печалби се разпределят на база деня.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Вълнова теория на Елиът.

Според теорията за вълните на Елиът 

стойностите на валутните курсове следват вълнови принцип (последователност) на движение, което може да се използва за определяне на бъдещи нива и откати на тренда. Вълните, които следват тренда се наричат импулсни вълни, докато вълните които се развиват против посоката на основния тренд се наричат корекции.

Теорията на Елиът допълнително разделя импулсните вълни и корекциите на пет главни и три второстепенни движения.

Осем последователни движения 

(вълни - възходящи - 1, 2, 3, 4, 5 и низходящи - A, B, C) изграждат един пълен вълнови цикъл, като времевите граници за развитието им могат да варират от 15 минути до десетки години.
Най-голямото предизвикателство във вълновия анализ на Елиът е факта, че самите вълнови движения могат да се разделят на субвълни със същата вълнова структура, за това е от ключово значение правилно да се определи отношението между вълните от различните структури и времевия интервал, в който те се разглеждат.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Борсите в България.

Борсовото дело у нас има близо едновековна история. 

Първия временен закон за борсите излиза през 1907 г. с който се регламентират устройството и функциите както на фондовите, така и на стоковите борси. Прототип на този закон за борсите е един правилник на неофициално образуваната стокова борса във Варна през 1902 г. По-пълен закон за борсите съобразен с европейското борсово законодателство, излиза пред 1912 г.

Въз основа на този закон същата година се открива стокова борса и в Бургас. През 1914 г. излиза указ за учредяване на специализирана фондова борса, но тя започва да работи едва през 1918 г., но за кратко време след девет месечно съществуване тя е закрита. През 1920 г. борсата отново се открива, като осъществява сделки повече с валута, от колкото с ценни книжа, но през септември 1925 г. се  закрива поради липса на сделки.

Сключени през 1928 г. стабилизационен заем създава предпоставки за съживяване на стопанския живот в страната, а заедно с това и на фондовата борса. По инициатива на правителството управителният съвет на борсата решава след съответна подготовка да се открият отново борсовите заседания, които започват през същата 1928 г. Оттогава фондовата борса в София с някои прекъсвания продължава дейността си до войната и до промяната на системата у нас.

Нов регламент за борсите в България.

След промяната на 10 ноември 1989 г. започна постепенно преустройство на икономиката на пазарна основа. Новообразуваните акционерни дружества започнаха да емитират акции и временни удостоверения, а Министерството на финансите – облигации и съкровищни бонове, с което се създадоха предпоставки за учредяване на фондови борси.

Първите борси се появиха през 1991 г. През ноември същата година беше и след нея, през декември – Софийска фондова борса – и двете със седалище София. В по-големите градове също бяха организирани борси, някой от които след краткотрайното съществуване бяха закрити или се сляха с други борси.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Нива на подкрепа и съпротива.

Нивата на подкрепа и съпротива са зони, 

където цените са подложени на повтарящ се през времето натиск в посока растеж или спад. Нива на подкрепа обикновено са най-ниските нива на цените на дадена графика /часова, дневна, месечна и т.н./, докато нивата на съпротива са точно обратното - най-високите точки по графиката.
 Приложението им може да се определи по следния начин: да се купува точно над ниво на подкрепа и да се продава под ниво на съпротива. При пробив в тези нива те се превръщат точно в обратното и действат по противоположния начин.
Така при растящ пазар, пробив в ниво на съпротива може да служи като подкрепа за възходящия тренд, и обратното.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е паричен пазар?

Самостоятелен паричен пазар.

В условията на пазарната икономика, успоредно с пазара на стоките и услугите, пазара на работна сила и пазара на научни идеи и продукти, съществува напълно обособен и нормално функциониращ паричен пазар. Този пазар е част от реалната икономическа среда, в която съществуват и функционират стопанските субекти. Паричният пазар може да се разглежда като своеобразна надстройка над останалите пазари.

Той е “надстройка” дотолкова, доколкото е израснал естествено и закономерно на пазара на стоките и услугите. От тази гледна точка паричния пазар се определя от пазара на непаричните активи, които представляват богатството на обществото и основното предназначение на този пазар е да улеснява кръгооборота и нарастването на това богатство.
Ето защо колкото и обособен и самостоятелен на пръв поглед да изглежда този пазар той винаги зависи от реалните процеси на производството и обръщението. Когато говорим за мястото и ролята на паричния пазар в съвременната икономика, трябва да отбележим, че той не само се влияе от материалните процеси и отношения в обществото, но много осезаемо влияе обратно върху тези процеси.

Особено силно и пряко е неговото влияние върху процесите на разпределение и размяна, т.е. върху обръщението на непаричните активи. Оттам той косвено влияе върху процесите на производството, потреблението и управлението на съвременната икономика. Всичко това показва, че паричния пазар е една необходимост на съвременното модерно пазарно стопанство.

Развитие на паричния пазар.

Нещо повече – по състоянието и развитието на този пазар определено може да се съди за развитостта или неразвитостта на дадено стопанство днес. На паричния пазар се дават “среща” търсенето на пари, на парични капитали и цяла редица други самостоятелни вещни носители на стойността на капитала, като: съкровищни бонове, полици, акции, облигации и др. В зависимост от това дали говорим за национален и световен пазар на парите и паричните капитали, място на тази “среща” е националната или световната икономика.

Времето на тази среща е работния ден, когато става дума за националния пазар и цялото денонощие, когато става дума за световния пазар на парите и паричните капитали. Това е така нареченото широко тълкуване на паричния пазар, който включва освен чисто паричните операции, които се извършват в дадено стопанство и преобладаващата част от предишните сделки, а също така и пазара на ценните книжа. Освен така очертаното гледище за паричния пазар е разглеждането на паричния пазар като пазар, на който оперират само банките и някои специализирани финансови институции.

Това е така наречения междубанков пазар. 

Много широко разпространение в съвременната теория е намерило делението на пазара на паричен и капиталов. В този случай паричния пазар обхваща всички сделки с пари и парични капитали, които имат краткосрочен характер. Тук влизат чисто паричните сделки и операции с така наречените инструменти за дълг до една година. Капиталовият пазар обхваща всички средносрочни и дългосрочни банкови заеми и всички сделки с “инструменти за дълг” над една година, като: акции, дългосрочни правителствени ценни книжа, облигации и др.

По-широко тълкуване на паричния пазар, като пазар на парите и паричните капитали има важно теоретико-методологическо значение за изучаването на всички парични процеси и отношенията на съвременното стопанство в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Не по-малка е неговата значимост за управлението на съвременната икономика. За да добием пълна представа за паричния пазар трябва да разгледаме субектите – участници в сделките на този пазар и обектите или предмета на тези сделки на видовете операции, на цените по които се купуват паричните ефекти.

Кои са субектите на паричния пазар?

На пазара на парите и паричните капитали участват и извършват сделки всички възможни субекти – физически и юридически лица, финансовите органи на държавата и обикновените граждани. Това разбира се са гражданите, предприятията, банките и разбира се държавата, които разполагат с пари и парични капитали и извършват сделки с тях. Трябва обаче да отбележим, че когато говорим за участие на паричния пазар не всички имат еднакви възможности и присъствие на този пазар.

Едни са възможностите и присъствието на отделния гражданин, съвсем други са на държавата, фирмите или банките. Главните и постоянни субекти - участници в операциите на паричния пазар са банките. В това се състои и основния смисъл на съществуването на тези институции. Отделният гражданин, предприятието или пък държавата само епизодично или временно участват в операции на паричния пазар, тъй като тяхната основна дейност е съсредоточена в извън паричната сфера на икономиката.

Гражданите, фирмите и държавата твърде често прибягват до услугите на банките, когато им се наложи да извършват операции с пари и парични капитали. Това е така, защото банките са се специализирали в тази дейност и срещу минимална цена или комисионна извършват висококачествени и ефективни услуги на своите клиенти.
Обекти на търгуване:
Обектът или предмета на търсене или предлагане, на покупко-продажба на този пазар са националните и чужди парични средства, паричните капитали и всички видове краткосрочни и дългосрочни ценни книжа в най-широкия смисъл на тази дума. На пазара на парите и паричните капитали ежедневно се извършват множество най-разнообразни сделки и операции.

Тези сделки най-общо биват:

  • -    чисто парични или валутни сделки;
  • -    кредитни сделки;
  • -    посреднически или комисионни сделки;
  • -    сделки с ценни книжа.
Цената по която се купуват и продават паричните ефекти на този пазар приема различни форми. Например, при сделки с валута и валутни ценности тя приема тя приема формата на валутен курс. При кредитни сделки тя се представя пред нас като лихвен или сконтов процент. При сделките с ценни книжа цената се нарича курс на ценните книжа. В широк план паричния пазар може да бъде разделен на три обособени и взаимно допълващи се звена, елементи или съставки, всяко от които се характеризира или обхваща точно определен кръг субекти, операции и цени. Това са чисто паричния или валутен пазар, кредитния пазар и пазара на дългосрочните ценни книжа – фондовата борса.

Освен операциите свързани непосредствено с покупко-продажбата на пари, парични капитали и други стойностни ефекти много важна страна на съвременния паричен пазар са операциите свързани с търсенето и предлагането на пари и парични капитали с много важен фактор влияещ върху състоянието и конюнктурата на съвременните парични пазари. Търсенето и предлагането на парични и капиталови ефекти на пазара пряко влияе върху цените на тези ефекти и оттам стимулира или ограничава стопанската и делова активност в икономическата система.

Както на паричните пазари, така и на валутния пазар повечето време се разиграва игра на догадки между банката и пазарните професионалисти. Отзвуци от нея се появяват в средствата за информация, в които често се съобщава за различни видове странни сигнали, които банката подава, за да покаже как би искала да се променят или да не се променят лихвите.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Определяне на тренда.

Главното занимание на валутните търговци е определянето на тренда.

Едно от основните неща, свързани с техническия анализ е точното локализиране на текущия тренд за да се определи посоката на движение на пазара. Това позволява да се изгради ясно виждане за ценовите движения, особено когато в краткосрочен период пазара е силно променлив.
Седмичните или месечните графики са най-ценния инструмент за локализиране на по-дългосрочните движения.
След като дългосрочния тренд бъде локализиран, могат да се търгуват и по-краткосрочни контратрендове, според предпочитанията на търговеца и инвестиционния му хоризонт.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Участници в паричния пазар.

На пазара на парите и паричните капитали участват 

и извършват сделки всички възможни субекти – физически и юридически лица, финансовите органи на държавата и обикновените граждани. Това разбира се са гражданите, предприятията, банките и разбира се държавата, които разполагат с пари и парични капитали и извършват сделки с тях. Трябва обаче да отбележим, че когато говорим за участие на паричния пазар, не всички имат еднакви възможности и присъствие на този пазар. Едни са възможностите и присъствието на отделния гражданин, съвсем други са на държавата, фирмите или банките.

Главните и постоянни субекти 

участници в операциите на паричния пазар са банките. В това се състои и основния смисъл на съществуването на тези институции. Отделният гражданин, предприятието или пък държавата само епизодично или временно участват в операции на паричния пазар, тъй като тяхната основна дейност е съсредоточена в извън паричната сфера на икономиката.

Гражданите, фирмите и държавата 

твърде често прибягват до услугите на банките, когато им се наложи да извършват операции с пари и парични капитали. Това е така, защото банките са се специализирали в тази дейност и срещу минимална цена или комисионна извършват висококачествени и ефективни услуги на своите клиенти.

Обектът или предмета на търсене или предлагане, на покупко-продажба на паричния пазар са националните и чужди парични средства, паричните капитали и всички видове краткосрочни и дългосрочни ценни книжа в най-широкия смисъл на тази дума. На пазара на парите и паричните капитали ежедневно се извършват множество най-разнообразни сделки и операции.

Тези сделки най-общо биват:

  • -    чисто парични или валутни сделки
  • -    кредитни сделки
  • -    посреднически или комисионни сделки
  • -    сделки с ценни книжа
Цената по която се купуват и продават паричните ефекти на този пазар приема различни форми. Например, при сделки с валута и валутни ценности тя приема тя приема формата на валутен курс. При кредитни сделки тя се представя пред нас като лихвен или сконтов процент. При сделките с ценни книжа цената се нарича курс на ценните книжа. В широк план паричния пазар може да бъде разделен на три обособени и взаимно допълващи се звена, елементи или съставки, всяко от които се характеризира или обхваща точно определен кръг субекти, операции и цени.

Това са чисто паричния или валутен пазар, 

кредитния пазар и пазара на дългосрочните ценни книжа – фондовата борса. Освен операциите свързани непосредствено с покупко-продажбата на пари, парични капитали и други стойностни ефекти много важна страна на съвременния паричен пазар са операциите свързани с търсенето и предлагането на пари и парични капитали с много важен фактор влияещ върху състоянието и конюнктурата на съвременните парични пазари. Търсенето и предлагането на парични и капиталови ефекти на пазара пряко влияе върху цените на тези ефекти и оттам стимулира или ограничава стопанската и делова активност в икономическата система.

Както на паричните пазари, така и на валутния пазар повечето време се разиграва игра на догатки между банката и пазарните професионалисти. Отзвуци от нея се появяват в средствата за информация, в които често се съобщава за различни видове странни сигнали, които банката подава, за да покаже как би искала да се променят или да не се променят лихвите.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Развитие на валутно-курсовите системи.

Валутно-кърсови системи.

В исторически аспект се наблюдават няколко основни етапа в развитието на валутно-курсовите системи:
  • •    До началото на Първата световна война, когато повечето държави прилагат парична система, известна като “златен стандарт”. Държавата гарантира обмяна на емитираните банкноти срещу злато по неизменно съотношение; не съществуват ограничения за вноса и износа на злато. Валутния пазар се използва за международни плащания само ако курсът на него е бил по-изгоден в сравнение с употребата на злато при такива плащания.
  • •    След края на Първата световна война се оказва невъзможно възстановяването на златния стандарт. Около средата на 20те години се възстановява частично обратимостта на водещите валути в злато, но само на кюлчета. Голямата депресия през 1929 – 1934 г. води до повсеместно въвеждане на валутни ограничения и масово използване на административни валутни курсове.

През 1944 г. се създава Международен валутен фонд (МВФ). 

Една от основните му задачи е да осигури стабилност на валутните курсове при свободни от ограничения валутни пазари. От тук произлизат и двете основни задължения на страните членки – да премахнат валутните ограничения и да отворят валутните пазари най-малко за текущите операции, както и да поддържат курсовете на тези пазари стабилни. От края на 50-те години в широк мащаб е използван механизмът за поддържане на стабилни “фиксирани” валутни курсове. За неговото действие всяка отделна държава, след като отвори валутния си пазар, е задължена:
  • •    Да обяви официален валутен курс на своята парична единица към щатски долар, изразен чрез “официално златно съдържание”;
  • •    Да не допуска колебанията на курса на долара на месния валутен пазар да превишат 1% от официалния валутен курс;
  • •    Да не променя официалния си курс без съгласуване с МВФ

От 1973 г. водещите индустриални държави 

престанаха да спазват изискванията, осигуряващи действието на системата на фиксираните курсове – спонтанно се установи практиката на плаващите валутни курсове. От 1976 г. бяха променени задълженията на страните членки по отношение на валутно-курсовите им режими. Узаконена бе практиката на плаващи валутни курсове.

Единствената забрана е да се използва официално златно съдържание за изразяване на официалния валутен курс при възприемане от държавата на режим на фиксиран валутен курс. Последва ускорено либерализиране на международните капиталови сделки, изграден бе международен капиталов пазар от частните банки.
-----------------------------------------------

Портфейлно-балансов подход към валутните курсове.

Търговия с финансови активи.

Неимоверния ръст на търговията с финансови активи /акции и облигации/ преоформи моделите, използвани за анализ на валутните курсове. Икономическите променливи като:
  • растеж, 
  • инфлация, 
  • производителност, 
вече не са основните фактори, формиращи валутните курсове.

Оборотите на международния валутен пазар,

генерирани в резултат на сделки с финансови активи, превишават многократно оборота, обслужващ търговията със стоки и услуги. По тази причина валутните курсове пряко се влияят от представането на фондовите пазари на отделните страни.
Доброто развитие и ръста на определен капиталов пазар води до поскъпване на съответната валута.
-----------------------------------------------

Международни валутни и финансови отношения.

Международните валутни отношения 

са най-динамичната форма на международните икономически отношения . Те са икономически отношения, свързани с:
  • -функционирането на националните валути на международния пазар
  • -използването на валутите като платежно средство
  • -парично обслужване на стокооборота и др. стопански връзки между страните.

Основно място в международните валутни отношения 

заема изградената валутна система, прилагания валутен курс, валутната политика и др.
Основни субекти на международните валутни отношения са предприятията, банките и други организации, юридически лица и отделни държави, осъществяващи външноикономическа дейност.
-----------------------------------------------

Какво са опциите на фондовия пазар?

Опцията е договор, 

който дава право на купувача, но не и задължението, да купи или продаде даден актив (суровини, ценни метали, акции, валути, индекси и т.н.) на дадена цена и с определен падеж. От другата страна продавачът е длъжен да изпълни задълженията си по опцията, ако купувачът го изиска, за което получава премия. Има два основни вида опции, които се наричат обикновени ванила опции (plain vanilla options):

Кол опция (call) – 

дава правото да се купи актив на определена ударна цена (strike price) и падеж (maturity, expiry date), като цената която се плаща се нарича премия. Притежателят на опцията разчита на покачване на цената на актива в бъдеще.

Пут опция (put) – 

дава правото да се продаде актив на определена цена и падеж. Съответно очакванията на купувача са цената на актива да се понижи.
 

Опционният договор съдържа следните елементи:

  • вид - право да се купи (call) или продаде (put) актив
  • определя размера на актива (примерно 1000 акции)
  • цената на която би се изпълнила опцията
  • падеж/периода на изпълнение
  • премията – цената на опцията
От гледна точка на падежа, опциите се делят на:
  • Европейски тип, при който опцията може да се изпълни само на падежа. 
  • При американския тип опции правото може да се изпълни по всяко време преди крайната дата. 
  • И по-рядко се среща бермудският тип – опцията може да се изпълни на няколко определени предварително дати.

Според моментното положение на ударната цена 

и текущата цена на актива, опциите се делят на:
  • At-the-money options, при които двете цени съвпадат. 
  • In-the-money options, при CALL опции ударната цена е по-ниска от текущата, а в случаите на PUT - по-висока. 
  • Out-of-the money options - при тях ударната цена е по-висока при CALL опциите и обратно, по-ниска при PUT от текущата цена на актива. 

Екзотични опции.

Освен класическите опции в наши дни стават популярни т.н. екзотични опции, като пример за такива са:

One-Touch Option – 

купувачът получава стойността на опцията, ако цената достигне до предварително определена цена преди падежа на опцията.

Double No-Touch Option – 

при тази опция има две бариери в цената - под и над настоящата, като купувачът получава компенсацията си, ако цената се движи в тези граници и не ги премине.

Double One-Touch Option – 

разновидност на горната, когато цената премине една от бариерите, купувачът получава стойността на опцията.

Knock-In Option – 

опцията започва да функционира като обикновена ванила опция, когато цената премине определено ниво.

Knock-Out Option – 

обикновена ванила опция, която престава да съществува, когато цената достигне определено ниво.

Рискът при покупката на опции е ограничен до премията, която се плаща. От друга страна, възможността за печалба е неограничена, което прави опциите привлекателни за търговия. Нещата стоят точно обратно при продажбата на опции и по тази причина не се препоръчва да се практикува от неопитни инвеститори.
-----------------------------------------------

Финансови пазари.

Финансовите пазари са институции, 

с които се извършва финансиране (снабдяване на икономическите субекти с финансови ресурси). Това става като субектите, които се нуждаят от парични средстава емитират ценни книжа и предлагат активи, в които могат да се инвестира, а субектите с временно свободни парични средства купуват ценните книжа (инвестират в тях).
Финансовите пазари са съвкупност от отношения във връзка с покупко – продажба на ценни книжа. Има няколко вида финансови пазари.

Те се класифицират според следните критерии:

1. Поредноста на сделките с ценни книжа:

  • – първични пазари – съвкупност от всички първи сделки с ценни книжа (емитентите се снабдяват с парични средства);
  • – вторични пазари – съвкупност от всички следващи сделки с ценни книжа след първата, сделките могат да бъдат неограничен брой, възможно е ценните книжа да се препродават до изтичане на срока им, при акционерните дружества съществуват докато съществуват те.

2. Продължителността от време, 

за което набраните финансови ресурси остават в
разпореждане на продавача на ценни книжа:
  • – паричен пазар – пазар, на който се търгуват краткотрайни ценни книжа със срок до една година, при изтичане на срока емитента (издателя) изкупува обратно ценните книжа, на паричния пазар се търгуват дългови ценни книжа (всички парични ресурси, набирани с продажба на краткосрочни ценни книжа са вид заем);
  • – капиталов пазар – търгуват се дългосрочни или безсрочни ценни книжа, те остават в разпораждане за срок по – голям от 1 година или неограничен период от време.

3) Степента на институционализация:

  •  – борсови пазари – фондовите борси се занимават с организация на търговията;
  •  – извънборсови пазари – лицата, които не отговарят на условията за допускане на фондовата борса търгуват помежду си.

Финансовите инструменти са различните видове ценни книжа. 

Като такива се определят документи с форма и съдържание посочени от закона. Ценните книжа се използват от емитентите за набавяне на финансови ресурси. За инвеститорите ценните книжа са инвестиционен носител (актив, в който може да се инвестира). Съществуват две групи ценни книжа :

А) Търгувани на паричния пазар:

  • - краткосрочни държавни ценни книжа (ДЦК);
  • - краткосрочни търговски полици;
  • - негоцируеми депозитни сертификати – депизитните сертификати са удостоверения за голяма кръгла сума, която е кратна на 10, 10 или 1000 депозирана за дълъг период над една година в дадена банка;
Негоцируемите депозити са търгуват на паричния пазар, лихвения процент по тези депозити се договаря индивидуално и е доста по – висок от лихвения процент по влоголе на масови клиенти. Такива депозити правят банки в други банки и банки в други небанкови финансови институции .
  • - договори за репо – сделки – репо – сделката е сделка за продажба на ценни книжа с договореност за обратно изкупуване след кратък период от време по цена по – висока от продажната, сделките стават между финансови институции, търгува се договора за тази операция;

Б) Търгувани на капиталовия пазар:

Акции – ценна книга, документираща участие в капитала на дружество, издателя на акцията (фирмата) гарантира правото на собственост върху част от активите на фирамата, акцията осигурявя следните права на собственика и:
  • - право на участие в разпределянето на печалбата на акционерното дружество – реализира се чрез получаване на дивидент;
  • - право на участие във вземането на решения за развитие и управление на дружеството;
  • - участие в общото събрание на акционерите и чрез право на глас съобразно принципа една акция – един глас;
  • - право на ликвизационна квота – право на част от ликвидационното имущество на дружеството ако има такова;
Има различни видове акции, от които ще разгледаме двата основни вида – обикновенните и привилигированите акции .
1) обикновенни акции:
  • - получаването на дивидент не е гарантирано, а зависи от наличието на печалба и от решението на общото събрание за разпределянето на печалбата;
  • - винаги осигуряват право на глас;
2) привилигировани акции:
  • - осигуряват гарантиран дивидент, това са ценни книжа с фиксиран доход, защото дивидента е определен;
  • - принципно не осигуряват право на глас, но в някои страни има хибридна форма, която осигурява право на глас и гарантиран дивидент;

Акциите и другите ценни книжа имат еднакви видове стойности :
  • ■ номинална стойност – тя е записана на лицевата страна на ценната книга, получава се като необходимия капитал се дели на броя на ценните книги в обръщение;
  • ■ пазарна стойност – цена, по която се търгуват на капиталовите пазари, тя може да е под или над номиналната стойност и се определя от търсенето и предлагането на акциите на пазара;
  • ■ счетоводна стойност – получава се като стойноста на активите се раздели на броя акции в обръщение;
Облигации (корпоративни или фирмени) – документ, удостоверяващ ,че емитента на ценната книга е получел заем. Облигацията както всички заеми има определен срок и лихвен процент. За срока на живот на облигацията притежателя й получава годишна лихва, а при изтичане на срока на облигацията емитента (издателя) я изкупува обратно по номинална стойност. Така погасява дълга си.

Облигацията има два вида стойност :
  • ■ номинална стойност – сумата на необходимите заемни средства се дели на броя на емисията облигации;
  • ■ пазарна стойност – цена, по която се търгуват на капиталовите пазари;
На капиталовите пазари курса на облигациите се обявява като процент от номиналната стойност. За облигациите е характерно зависимоста на курса им от равнището на лихвения процент. Когато пазарния лихвен процент се покачва, курса на облигацията пада и при спадане на лихвения процент, курса на облигацията се покачва .

Финансовите деривати се представят от два вида ценни книжа - финансови фючърси и финансови опции. Финансовия фючърс е договор за продажба на акции или облигации. Договора задължава продавача да осигури и предаде на купувача ценни книжа на определена бъдеща дата, а купувача ги изплаща на същата дата по предварително уговорена цена. Продавача разчита, че цените ще се повишат. Това е средство за предпазване от риска на промени в цените .

Има два вида финансови опции:
  • 1) Пул опции – ценни книжа, осигуряващи на притежателя им право в продължение на определен период от време да продава определен вид ценни книжа по предварително определени цени, независимо от цената им в момента на продажбата;
  • 2) Кол опция – ценни книжа, осигуряващи на притежателя им право в продължение на определен период от време да купува ценни книжа при определена цена.
-----------------------------------------------

Платежно-балансов подход към валутните курсове.

Според модела на платежно-балансния подход, 

валутните курсове трябва да са в равновесие при нива, отговарящи на равновесното равнище на търговския баланс на дадена страна спрямо друга /състоянието на текущата сметка/. Държава с външно търговски дефицит търпи намаляване на валутните резерви на централната банка, което от своя страна води до обезценка на националната валута. В последствие по-евтината валута води до ръст на износа /вътрешните стоки вече са по-евтини на международните пазари/.
След определен период от време чрез спада на вноса и ръста на износа валутния курс и търговския баланс клонят към равновесното си положение.

Както Паритета на покупателните сили и Платежно-балансовия подход се фокусира предимно върху международната търговия със стоки и услуги, игнорирайки огромното значение на международното движение на капиталови потоци, т.е. търговията на международните финансови пазари.
Капиталовите потоци се отразяват в капиталовата сметка на платежния баланс, като по този начин се балансира дефицита по текущата сметка /получен в резултат на търговията със стоки и услуги/.
-----------------------------------------------

Лихвени паритети (лихвен диференциал).

Според теорията за лихвените паритети, 

поскъпването или обезценката на една валута спрямо друга трябва да се компенсира от промяна в лихвения диференциал. Ако лихвените проценти в Америка са по-високи от лихвените проценти в Япония, тогава долара трябва да се обезценява срещу йената с размер, предотвратяващ безрисковия арбитраж. Бъдещите валутни курсове са отразени във форуърдните валутни курсове, определени към момента.
В горния пример, форуърдния курс на долара е котиран с дисконт (отстъпка), защото отговаря на по-малко количество йени по форуърдния курс, отколкото по спот (настоящия) курса, а йената се котира с премия.

След 1990 г. тази теория не показва добри резултати 

при прогнозирането на разменните курсове, а точно обратното - валути с по-високи лихви по-скоро поскъпват под влияние на инфлацията и доходността по депозитите. Характерен пример в това отношение е британския паунд, който поради по-високите лихвени равнища (3 - 5%) за дълго време масово привличаше японски депозити, където (заради кризата в японската икономика) лихвите бяха замразени от централната им банка около нулата.
Това формира дългосрочен бичи тренд на паунда спрямо йената, което добавяше още бонуси за японските инвеститори под формата на положителна курсова разлика.
-----------------------------------------------

Паритет на покупателните сили (ППС).

Според паритета на покупателните сили 

валутните курсове се определят от относителните цени на аналогични потребителски кошници от стоки на две страни. От тук измененията в равнището на инфлация трабва да бъдат неутрализирани от равно по големина, но противоположно по посока изменение в разменните курсове.
 
Ако вземем класическия пример с цената на един хамбургер, то ако в Англия той струва 1 паунд, а в Америка струва 2$, валутния курс трябва да бъде 2 долара за 1 паунд. Ако разменния курс в момента е 1.7 долара за паунд то паунда е подценен, а долара надценен.

Основна слабост на паритета на покупателните сили 

е допускането, че международната търговия се осъществява без разходи, като транспорт и мита, освен това тази теория игнорира значението на услугите. Паритета на покупателните сили е приложим като средство за прогнозиране на цените само в дългосрочен период (3-5 години).
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Начини за анализ на валутния пазар Forex.

Двата основни подхода при анализирането на ваутните пазари Forex са 

  • фундаменталния анализ и 
  • техническия анаализ. 

От своя страна техническия анализ може да се раздели на:

  • Количествен анализ, при който се използват редица статистически модели, за да определи състоянието на свръхпокупки и свръхпродажби.
  • Графически анализ, при който се използва анализа на историческото движение на цените, за да се извлекат подходящи сигнали за покупка или продажба в настоящето.
Основното разграничение между двата анализа е това, че фундаменталния изучава причините за поведението на пазара, докато техническия изучава непосредствения ефект от пазарното движение.

Фундаменталният анализ на Forex изследва

  • макроикономическите индикатори, 
  • капиталовите пазари и 
  • политическите събития, 
когато оценява националната валута на дадена страна спрямо друга.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Валутен пазар.

Влияние на валутния пазар.

Фактът, че днес финансовите пазари упражняват огромно влияние върху съвременния живот, не е новост. Въпреки, че често се говори за “Уолстрийт”, “пазара на облигациите” и “валутните пазари”, смисълът, който се влага в тези понятия, в редица случаи е остарял и неясен. Развитието на валутния пазар е неделимо от развитието на пазара като цяло. То предполага наличието на редица предпоставки и условия.

Днес пазарът на валута е най-големият пазар на света. Количествата пари, които се обменят на него, далеч надхвърлят брутния национален продукт на икономически най-могъщите държави. За една година само на Чикагската стокова борса се извършват, наред с останалите видове дейности, валутни сделки, които по обем надвишават брутния национален продукт на всички държави в света.
http://1.bp.blogspot.com/_aJd4YWwANrw/SiuLBXMGJVI/AAAAAAAAADw/ssBeRPLMuj4/s400/forex22.jpg

До средата на 90-те години валутната търговия 

вече се е наложила като най-бързия начин за печелене на пари, измествайки от тази позиция други доходни дейности като стопанския арбитраж или търговията с рискови облигации и селскостопански земи. Някои от водещите международни корпорации реализират по-големи печалби от валутни спекулации, отколкото от традиционната си производствена дейност. Всякакви институции, имащи право да извършват финансови операции - от големите банки до окръжните управи и деканатите на местните колежи - се залавят да търгуват с валута, като сигурен път към бързата печалба.

В България валутния пазар 

не прави изключение и не се различава съществено по отношение на динамика и тенденции от международния, може би само по обеми. Трябва да се отбележи, че той претърпя през годините на пазарна икономика сериозен ръст и развитие, и сега може да предложи почти всчики видове финансови и валутни инструменти и продукти, които се предлагат и търгуват на западните пазари. Всъщност българския пазар е неделима част от международния пазар и не може да се разглежда като отделно "регионално" понятие.
Положителните тенденции в развитието на икономиката ни през последните години, развитието на Българска фондова борса и все по-честото насочване към валутни сделки и спекулации правят въпроса за валутния пазар на България твърде актуален. Въпреки постигнатите успехи все още  липсва  богато разнообразие от възможности за валутни операции и анализиране на основни валутни трендове и движения с оглед развитие на валутния пазар като цяло и обогатяване на възможностите, които предоставя търговията с валути.

Основният недостатък е все още липсата на реална прогнозируема дейност спрямо движението на основните валути, извършвана от българските инвестиционни посредници чрез техническите и фундаменталните способи и методи на анализ.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Евро (Euro) – единната европейска валута.

Възникване на еврото.

За пръв път в съвременната икономическа история 16 държави с различна големина, богатство, традиции, доброволно се отказват от най-ключовия елемент на своя суверенитет – възможността да емитират пари, и се ангажират да споделят отговорността на общия паричен суверенитет. Оценките и мненията за еврото са диамерално противоположни. За противниците му това е краят на нацията като понятие. За привържениците му то е символ на надежда за възвръщане на духа и силата на Стария континент и завоюване на нови конкурентни позиции в световната икономика.
http://foodprices.files.wordpress.com/2008/10/euro1.jpg 

Въвеждането на еврото 

се превърна в най-голямото предизвикателство в края на 20 в, а неговото утвърждаване маркира икономическите процеси през 21 век. В миналото държавите от сегашния Европейски съюз направиха няколко опита да създадат икономически съюз и единна валута. Но европейските държавни ръководители успяха да се споразумеят за ясна програма за приемане на единна валута едва през 1991 г. в град Маастрихт, Холандия. Страните, които решиха да приемат еврото, трябваше да подготвят своите икономики в следващите няколко години - тези подготвителни действия са известни като "икономическа конвергенция".

На 1 януари 1999 г. еврото бе въведено като "разплащателна единица". Това означава, че то можеше да се използва за много финансови операции на хартиен носител, но все още не беше налично във вид на банкноти и монети. Това бе направено с цел различните финансови системи, действащи в банките и компаниите, да имат достатъчно време да се адаптират към новата валута.

След това, на 1 януари 2002 г. евро банкнотите и монетите бяха въведени в 12-те страни, които приеха еврото. За кратък период всички банкноти и монети от старите национални валути бяха събрани от магазините и банките, и бяха извадени от обращение - гражданите на страните от еврозоната имаха само евро в джобовете и портфейлите си. През м. януари 2007 г. Словения първа, от новоприетите държави-членки на ЕС, прие еврото, последвана от Малта и Кипър през м. януари 2008 г.  и Словакия на 1 януари 2009 г. В момента еврозоната включва 16 държави - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция.

Останалите страни от предпоследната и последната вълна на разширяване на Европейския съюз също трябва да се присъединят, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им договори. За въвеждането на евро от новите страни-членки няма установени срокове. Тъй като никоя от тези страни не е избрала да не участва в общия валутен съюз, те ще въведат единната валута тогава, когато изпълнят Маастрихските критерии и след решение на Съвета на ЕС на база на докладите на Комисията на ЕС, които Комисията изготвя минимум веднъж на две години.

Приемането на еврото е и символ на евроинтеграцията, 

който може да допринесе за създаването на ново чувство за обща идентичност на гражданите на Европа. Еврото може да се възприема и като отговор на обединена Европа на предизвикателствата на глобализацията и модернизацията. Създадена от самите европейци, като резултат от един съзнателен избор с цел постигането на по-голяма ефективност, еврото съдейства и за задълбочаването на общата европейска идентичност. Единната валута е един вид катализатор на процесите на икономическите реформи. В този смисъл еврото е много повече от средство за разплащане.

На него се гледа като на двигател на интеграционните процеси, което потвърждава виждането, че задълбочаването на интеграцията изобщо трябва да става чрез механизните на икономическата интеграция. 41 години след Римския договор, създал Европейската икономическа общност, 5 години след раждането на Европейския съюз европейците притежават еврото и синьото знаме със звездите, двата големи символа, около които народите се обединяват и все повече придобиват усещането, че принадлежат на една териториална общност и имат общо бъдеще.

За да се стигне до 01.01.1999 г., икономическата интеграция в ЕС 

напредваше крачка след крачка. Не липсваха нито кризи, нито трудности, но те не попречиха на общия процес. Премина се през Обединението за въглища и стомана, Митническия съюз, определянето на общи правила в аграрната, индустриалната и търговската политика до изграждането на Единен пазар. Трябваше да се преодолее политическата съпротива във всяка една от страните, защото отказът от един от атрибутите на държавността не е никак лесен.

Необходимо е да се преодолее и социалната съпротива – идентифицирайки я със своята валута, гражданите не са склонни лесно да я заменят, особено когато другите ориентири, такива като стабилността и заетостта, са несигурни. Такъв бе случаят с Германия, където марката бе символ на обединяването на страната. Не на последно място беше нужно да се осъществи реална конвергенция между страни с различна икономическа култура. Маастрихският договор със своите строги финансови критерии изглеждаше като че ли непостижим.

Със значителните усилия на страните и най-вече на тези от Южна Еврора трудностите бяха преодолени. Идеята за единна валута се вписква в естествената логика на нещата. Огромният единен пазар не може дълго да се съвместява с предизвиканите от приспособяванията на валутните курсове сътресения в конкуренцията. Валутната криза от 1992/93, когато спекулациите на валутните пазари и неадекватните реакции на монетарните власти рискуваха да взривят монетарната система, е красноречиво доказателство за това.

Въпреки че не се стигна до окончателно разпадане на европейската валутна система (ЕВС),
девалвациите на италианската лира, песетата, ескудото и на лирата стерлинг провокираха значителни смущения с политически и социални последици. Поради голямата взаимозаменяемост на стоките в европейските страни цените, а следователно и валутните паритети, са определящ фактор за конкурентноспособността им. Ако страните продължаваха да прилагат конкурентни девалвации, европейската система рискуваше да рухне.

Пълноценното монетарно обединяване става само въпрос на време. 

Идеята за създаването на монетарно обединена Европа послужи като импулс за консолидиране на основните принципи на пазарната икономика, а така също и за по-голямата ортодоксалност в макроикономическото управление. Извличайки уроци от кризата в ЕВС през 1992 г., европейските страни се убеждават в необходимостта от монетарен съюз, за да се избегнат радикалните промени в конкурентноспособността, дължащи се на измененията във валутните курсове и засилването на европесимизма.

Монетарният съюз е най-зрялата форма на монетарна интеграция. Той обхваща 3 основни компонента:
  • 1. Валутен съюз, изграден върху основата на необратимо фиксирани валутни курсове или единна валута; 
  • 2. Свободно движение на капиталите и пълна интеграция на финансовите пазари; 
  • 3. Единна монетарна политика и обща централна банка.

Задачите на монетарния съюз са:

  • •    да осигури по-голяма степен на сигурност по отношение на валутния риск;
  • •    да намали дестабилизаращия ефект от мобилността на капитала;
  • •    да съдейства за възстановяване на равновесието, нарушено от външни източници;
  • •    да поддържа равновесието в националните платежни и търговски баланси;
  • •    да премахне спекулативните движения на отделните валути;
  • •    да допринася за стабилността на цените и на паритетите.

Появата на новия Монетарен съюз прави вече ненужна старата Европейска валутна система (ЕВС), а заедно с нея и трите елемента –
  • •    екюто,
  • •    валутнокурсовия механизъм на интервенции и
  • •    Европейския фонд за монетарно подпомагане.
ЕВС беше създадена, за да осигури зона на относителна валутна стабилност в Европа. С въвеждането на еврото нейната мисия приключва.

Появата на еврото разклаща международните финансови пазари. 

Това събитие се сравнява с разпадането на Бретан-Уудската валутна система. Единната евровалута променя съществено отношението на силите между отделните центрове и за пръв път от 50 години насам заплашва да наруши хегемонията на долара като световна резервна валута.  Що се отнася до ефективността на паричната политика, тя най-често се измерва с равнището на инфлацията и нейното изменение. Постигнатите резултати в ЕС в навечерието на въвеждането на еврото са сравними с тези на САЩ и Япония.

Упоритостта и последователността, с която Европейската централна банка следва своята основна цел - стабилността на цените, дава основания да се преполага стабилност на единната валута и нарастващо доверие в нея. Основен аргумент в подкрепа за тезата, че еврото е валута със световно значение, е фактът че икономиката на ЕС е най-голямата в света. Във външната си търговия Еврозоната все повече използва еврото като разчетна единица.

Съвременният стопански свят се характеризира с 

нарастващо взаимно преплитане на икономиките на отделните страни. Увеличаването на възможностите за комуникация, както и ключовата роля на технологиите в икономиката – делът им надвишава този на инвестициите във физически активи – предопределят формирането на глобално стопанство. Новият формат на икономиката е свързан с нови предизвикателства пред икономическата политика – променят се възможностите на отделните правитества да влияят върху икономическите цикли, променя се и ролята на паричната и фискалната политики.

При това традиционните въпроси за целите на паричната и фискалната политики, както и за формирането на валутните курсове не губят актуалността си. Днес, на глобализацията и на икономиката се отделя все по-голямо внимание. Ефектът от глобализацията биват обобщавани по следния начин:
  • -    Разпадане на националните модели на потребление и живот.
  • -    Намаляване на степента на национална икономическа, а дори и производствена рецесия.
  • -    Асиметрия на ефектите – бързо разпростарнение на негативите и по-бавно разпространение на положителните ефекти.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: