Фондова борса.

Възникване на борсите.

Думата “борса” произхожда от фамилията на белгийския благородник Van Ler Burse от гр. Брюге, в чиято къща през XV век се срещали търговци и банкери, за да извършват своите парични, стокови и транспортни сделки. Гербът на тази фамилия, състоящ се от три кесии станал символ на борсата, а самата къща нарекли бурса, а в последствие борса.

Възникването на фондовите борси е свързано с развитието на държавните заеми и необходимостта от превръщането на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Силен тласък в развитието на фондовите борси дава зараждането и разширяването на дейността на акционерните дружества, чийто акции са предмет на борсовата търговия.

Днес няма развита пазарна икономика, в рамките на която да не функционира фондова борса. Всяка борса сама създава и определя своите правила за организация и търговия, като се спазват основните закони, регламентиращи борсите и ценните книжа.

Фондовите борси осигуряват 

контакти между инвеститорите – тези които имат пари или свободни капитали и желаят да ги инвестират по най-ефективен начин, и предприемачите – бизнесмени, които осъществяват стопанска дейност, но нямат достатъчно капитали. Фондовата борса е икономически филтър, който определя успешно и неуспешно работещите предприятия и преструктурира капитала като го насочва от недобре към добре работещите фирми.

Големи фондови борси има по целия свят, на различни континенти, Тяхното възникване, моментното състояние на индексите и мерките, които взимат за справяне със световната финансова криза са от значение за живота на всеки.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Организация на фондовата борса.

Фондовите борси са 

“организирани пазари за целите на централизираното търгуване с капиталови ценни книжа”. Елементите на организацията на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове (правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за нотиране, изискванията, които се поставят на фирмите, чиито ценни книжа се допускат за нотиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с нотирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.

 

Различават се два вида борсови организации – свободни борси и борси на свободни борсови корпорации, които от своя страна могат да се намират под контрола на държавата.
Борсата се организира и управлява от борсова корпорация, която е юридическо лице.

Страни по борсовите сделки са две категории участници – джобери и брокери:

• 1.    Джоберите са “търговци на едро”, които сключват сделки с ценни книжа за своя сметка и получават доход от разликата между цените по покупката и продажбата. Джоберите осъществяват търговски контакти единствено с членовете на борсата. Функцията на джобера е да осигурява пазара на ценни книжа, чрез такава промяна на цените, че да се установи баланса между търсенето и предлагането.

• 2.    Брокерите са посредници на инвеститорите – приемат поръчки за купуване или за продажба на ценни книжа от външни лица, за което получават комисионна. Макар че е член на борсата, брокерът не е задължен да сключи сделки за своя клиент на самата борса: ако бъде инструктиран да купи ценни книжа, той може да извърши това извън този пазар, но не преди да е предложил на участниците в борсата сделка при същите условия. Макар че главните задължения на брокера са към неговия клиент, той също изпълнява задължения към фондовата борса и към нейните индивидуални членове. Брокерът сключва сделки с други членове от свое име. Тогава когато клиентът се окаже недобросъвестен, брокерът е задължен сам да уреди изпълнението на сделката. Това задължение съпровожда задължението на брокера да не разкрива самоличността на своя клиент, на джобера. В резултата на това джоберът не може да избира хората, с които търгува (косвено) – не му е известно дали са платежоспособни или не. Като посредник на своя клиент, брокерът е задължен да изпъни неговите нареждания. Той няма изрично задължение да съветва своя клиент, но ако неговият съвет бъде потърсен, той трябва да изрази своето мнение, което да бъде добросъвестно и компетентно.

Друга възможна организация на дейността на борсата 

е ако страна по сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и борсов посредник. Борсовият посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги впише в своя дневник.

Независимо от промените в нейната организация, всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите. Пред фирмите членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство в борсата и техните отношения с клиентите и другите членове на борсата се регулират от вътрешноборсови правилници.

Когато една компания обяви подписка за своите ценни книжа, 

тя трябва да издаде документ, наречен проспект, който съдържа информация за директорите на фирмата, печалбата на фирмата, финансовите баланси за изминалата година, задължения на фирмата по ценните книжа и друга стопанска информация, съгласно изискванията на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.

Продажбата на ценни книжа, които не са придружени от проспект, е забранена. Не се представя проспект за ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от БНБ; за ценни книжа, издадени от международни организации, на които Република България е член; при превръщане на облигации в акции, ако за облигациите е бил публикуван проспект.
Проспектът се подписва от емитента или от упълномощен от него инвестиционен посредник, които декларират, че проспектът съответства на изискванията на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД).
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Управление на валутния риск и счетоводно отчитане.

Въпросът с управлението на валутния риск 

и счетоводното му отчитане представлява интерес за всяка фирма, която осъществява външно търговски сделки. Темата буди интерес и със своя интердисциплинарен характер, актуалност и практическа насоченост.

 

Затова е добре тя да се разгледа по подходящ взаимнообвързан начин с проблемите за проявлението на валутния риск и неговото управление от една страна, и проблемите за счетоводното отчитане на тези стопански явления от друга. Макар и на пръв поглед да изглеждат доста различни като проблематика, тези въпроси са взаимно свързани, най-вече по линия на основния измерител и цел на стопанската дейност – печалбата.

Изменението на валутните курсове 

при наличие на дейности деноминирани в чужда валута води до възникването на положителни или отрицателни курсови разлики, които след като бъдат отчетени като текущи финансови приходи или разходи, в края на отчетния период рефлектират върху окончателния финансов резултат от стопанската дейност.

Голямата изменчивост на валутните курсове след разпада на Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове, тяхната трудна предсказуемост и едновременно с това все по-нарастващото им значение за дейността на фирмата в условията на интернационализация и глобализация на фирмената дейност, придават на темата нейната актуалност. Тя звучи още по-актуално за фирма, работеща в условията на малко отворено стопанство, каквото е българското.

Като конкретни задачи за изясняване могат да бъдат посочени следните:

•    изясняване на техниките за хеджиране на транзакционния валутен риск – хеджиране на паричния пазар, хеджиране с форуърдни контракти, с фючърсни контракти, с валутен суап, с валутни опции, както и класическите средства за предпазване от валутен риск;
•    изясняване на методите за отчитане на валутни курсови разлики и на методите за отчитане на дейности в чужбина съгласно изискванията на Международен счетоводен стандарт 21 “Ефекти от промените във валутните курсове”;
•    изясняване на проблемите на отчитането на хеджиращите инструменти съгласно изискванията на Международен счетоводен стандарт 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и Международен счетоводен стандарт  32 Финансови инструменти: опвестяване и представяне.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Спецификите на срочните и деривативните сделки на финансовите пазари.

Неоспорима е значимостта на финансовите пазари 

за състоянието и жизнеността на всяка икономика. Изграждането на организиран вторичен капиталов пазар у нас и установяването на различните сегменти на финансовия пазар неизбежно водят до необходимостта от развитието на срочни и деривативни пазари. Тази необходимост се обуславя от условията и възможностите за трансфер на капитали, активизирането и стабилизирането на инвестиционната активност. Достатъчно показателни примери в това отношение предоставя както опитът на страните с утвърдено пазарно стопанство, така и този на напредналите в реформите източноевропейски страни.

Разширяването на акционерната собственост 

и реализирането на приватизационните процеси изискват формирането на адекватните сегменти в структурата на финансовия пазар, осигуряващи необходимата среда за нормална инвестиционна дейност. Основните измерения на това развитие могат да бъдат синтезирани в следните главни аспекти:

• - осигуряване на възможност за свободно движение на капиталите чрез ефективизиране и утвърждаване на вторичния капиталов пазар;
• - създаване на нормални и благоприятни условия за управление на инвестиционните рискове чрез поддържане на висока ликвидност и висока пазарна способност на търгуваните инструменти;
• - ефективно функциониране на надеждна система за клиринг и сетълмънт с гарантиране на разплащанията и доставките в срок (с които функции у нас се ангажира Централният депозитар). 

Всичко това неизбежно води до развитието на срочни пазари на основните, капиталови ценни книжа и производните от тях инструменти, които предоставят и условия за по-съвършените, авангардни - комбинирани, съставни и синтетични стратегии. На тази основа интерес представляват: характеристиките на срочните и деривативните сделки; предопределената от това структура на срочните и деривативни пазари и специфичната организация на техните сегменти.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––