0212: Официални финансови институции на България.

Комисия за Финансов Надзор
Тя е независима от изпълнителната власт институция и за своята дейност се отчита пред Народното събрание на Република България.

Комисията е специализиран държавен орган за регулиране и контролиране на финансовата система, в който се съсредоточават надзорните функции, изпълнявани от съществуващите дотогава Държавна комисия по ценните книжа, Държавна агенция за осигурителен надзор и

Агенция за застрахователен надзор.
Определяща функция на институцията е да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на инвестиционния, застрахователния и осигурителния пазар.

Българска Народна Банка
Основната й задача е да поддържа стабилността на националната парична единица посредством провеждане на адекватната за целта политика. Банката се грижи и за функционирането на ефективна платежна система.

БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети на територията на България. Те се произвеждат в Печатницата на банката и в Монетния двор. БНБ изпълнява функциите на финансов агент на правителството.

Министерство на финансите

Българска Фондова Борса – София АД
Сметната палата на Република България - извършва независим одит на бюджета и на други публични средства, с който гарантира общественото доверие при разходването на средствата и допринася за осигуряване на стабилно финансово управление в страната.

Офицални Страници на Български Институции
Целта на този портал е да улесни българските граждани и юридически лица при търсенето на информация от българските държавни институции.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Предупреждение! Никога не приемайте което и да е становище за форекс, в т.ч. и настоящето, за 100% достоверно. Винаги пречупвайте нещата през свой подлед, стига да имате такъв. Нито една от публикациите в този блог не е препоръка за инвестиции. Ако участвате във валутни сделки, рискът е изцяло за Ваша сметка.
-----------------------------------------------

Как може да се предпазите от влиянието на валутния риск и евентуалните загуби?

Решението е просто - хеджиране, 

което само по себе си е застраховане срещу колебанията на валутния курс. Това става като се закупят финансови инструменти, които да противодействат на въпросните колебания. Такива са примерно валутните опции, които Ви предоставят правото (но не и задължението) да закупите/продадете определено количество валута на/до определна дата. В този случай ще загубите от благоприятен курс само цената (премията), която сте платили за самата опция и ще спечелите при неблагоприятен за Вас курс. Т.е това е застраховка и много добър способ за планиране и гарантиране на бъдещи парични потоци.

  В дългосрочен план за колебанието на валутните курсове решаващо значение имат общото икономическо състояние на страната, равнището на производството, балансираността на основните макроикономически пропорции, обемът на външната търговия и други. В краткосрочен аспект колебанието на валутните курсове се определя от балансираността на отделните пазари и общото състояние на конкурентната и пазарната среда.

Освен тези фактори, причина за колебанията на валутните курсове, а следователно и за валутен риск, могат да бъдат и целенасочените валутни спекулации. Тъй като степента на валутния риск е свързана с намаляване на покупателната способност на валутата, то тя е в пряка зависимост от разликата във времето между сключването на сделките и плащането по тях.

Курсови загуби при износителя възникват в случаи 

на сключване на договор преди падане на курса на валутата, в която се плаща, тъй като срещу договорената сума износителят получава по-малко национална валута. Вносителят пък има загуби при повишаване на курса на валутата, тъй като за да я закупи, трябва да похарчи повече национална валута. Движението на валутните курсове също влияе върху конкурентоспособността на стоките.

Поевтиняването на националната валута води към това, че стоките произведени в дадена страна стават по-евтини на чуждите пазари, а чуждите стоки стават по-скъпи на вътрешния пазар. Това означава, че поевтиняването на националната валута помага за увеличаване на обема на износа и за снижаване на обема на вноса, а поскъпването на националната валута, обратното, съдейства за увеличаване на вноса и намаляване на износа.

Валутния риск възниква основно при компании 

с дейност малко или много свързана с чужди пазари, където плащанията са в различна от националната валута. Друг случай е налице, когато в производството на компанията се влагат материали, които са внос от държава с различна от националната валута. Така промяната на валутния курс би могла да окаже пряко непредвидимо влияние върху себестойността на произвежданата продукция или предоставяните услуги, като критично е когато тази промяна води до непредвидимо оскъпяване на продукцията при вече сключени договори.
Основните категории валутен риск са следните:
  • При износ на продукция с отложено във времето плащане.
  • При внос на продукция с отложено във времето плащане
  • При внос на ресурси за продукцията с отложено плащане
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво е риск?

Рискът на форекс е ключово понятие, 

което трябва да разберете до съвършенство, за да не загубите парите си. Рискът е обективно явление. Той е неизбежен, не може да бъде премахнат, но може да бъде ограничаван, прехвърлян, разделян, покриван. Развива се с еволюцията на човека, присъства във всяка негова дейност.

Носителите на риска са: 

  • човекът, 
  • организациите, 
  • обществото, 
  • природата. 

Какво е риска?

•    Рискът е явление от реалния живот, съществува обективно и не може да се премахне, а само да се ограничи, прехвърли, замести, раздели, компенсира;
•    Рискът възниква в процеса на взаимодействие на човека и създадените от него стопански и обществени организации със заобикалящата бизнес- и природна среда с цел постигане на определени резултати;
•    Рискът се проявява в управлението, разглеждано и в статика, и в динамика, под формата на разминаване между действителните и очакваните и желани резултати;
•    Обективната основа на риска е в многовариантния, вероятностен характер на поведението на елементите в средата, в която са осъществява управленския процес, а също и в липсата на обективна, еднозначна, своевременна информация за бъдещото поведение;
•    Вероятностният характер на поведението на елементите на средата води до това, че повечето решения могат да имат няколко изхода, резултата. Риск съществува: при наличие поне на два изхода; при наличие на поне един изход, който е нежелан, свързан със загуба; при вероятност за настъпване на всеки изход в границите от 0 до 1;
•    Рискът лежи в бъдещето, а не в миналото. Рискът е пред нас, а не зад нас. “Ако гледаме през рамо, няма да видим връхлитащата ни кола.”;
•    Рискът се свързва с възможната възвращаемост- “Всяко лошо нещо може да стане още по-лошо и да съжаляваме за това, което сме направили”. Никога не мислете, че “от това по-лошо не може да стане”.

Какви видове риск има:

•    Произход, вид, характер на факторите, пораждащи рисковата ситуация:
o    Странови: икономически, финансов, политически, трансферен, транзакционен, счетоводен, социален, културен, морален, духовен.
o    Пазарен: търговски (на ликвидността), ценови, риск от неплащане (финансов), валутен, кредитен.
o    Технологичен и производствен.
o    Природен, климатичен, географски.
o    Форма на международния бизнес: външнотърговски (импортни и експортни операции), кооперационен (съвместно производство, лицензионни и компенсационни съглашения), проектен (при преки инвестиции), инвестиционен (при портфейлни инвестиции).

•    Равнище на проявление на риска:
o    Странови - равнище държава.
o    Корпоративен - равнище фирма.
o    Операционен - равнище операция.

•    Тежест на влияние върху бизнеса:
o    Приемлив - загубите се покриват с част от активите. Фирмата запазва икономическа и юридическа възможност да продължи бизнеса.
o    Тежък - загубите се покриват с всички активи на фирмата. Фирмата запазва формална възможност да продължи бизнеса (не фалира), но губи икономическия си потенциал (фактически фалит).
o    Неприемлив - загубите не могат да се покрият от всички активи на фирмата. Остават неудовлетворени кредитори. Фирмата губи и формална, и икономическа възможност за бизнес - фалира и изчезва като правен и стопански субект.

•    Фаза на управленския процес:
o    Риск при подготовката на сделката;
o    При сключването;
o    При изпълнението;
o    Риск след доставката.

•    Динамика на бизнес-средата и управлението на бизнеса:
o    Динамичен - риск на действието, на адаптацията. Бива външен (в макрообкръжението) и вътрешен (нецелесъобразни управленски решения);
o    Статичен - риск на бездействието, също бива външен и вътрешен. Възниква вследствие на злополуки, бедствия, измами, мошеничество.

•    Посоки на отклонение от очаквания резултат:
o    Спекулативен риск - съдържа възможност да спечелим или да загубим. Този риск се поема доброволно, поради желанието за печалба. Повечето рискове са спекулативни. Този риск не се застрахова!
o    Чист риск - съдържа вероятността да загубим или да не загубим. Няма вариант печалба. Поема се по принуда, защото е неизбежен. Част от чистия риск се застрахова. Бива личен, имуществен, отговорност на трети лица, отговорност към трети лица.

•    Позиция на субективния фактор: 
обективен - субективен, разумен - неразумен, оправдан - неоправдан, управляем - неуправляем.
Какви характеристики (измерители) има риска?
•    Вероятност за настъпване на рисковото събитие - от 0 до 100%;
•    Честота на настъпване на рисковото събитие;
•    Влияние от настъпването на рисковото събитие - качествена оценка на загубата от малка до голяма;
•    Относителна значимост в сравнение с другите рискове - от малка до 5голяма;
•    Изложеност на риска - «вероятност за настъпване» умножено по «влиянието от настъпването» - от  малка до голяма.

Как да се борим срещу проявите на риска? 

По-общите начини са следните:
•    Откриването на парите - те дават възможност за съхраняване на богатството и за ограничаване на риска от унищожаване, но така се поява пък кредитния риск;
•    Създаване на правната система - законите определят рамката на правилата в едно общество и по този начин противодействат на риска;
•    Развитието на търговията - тя може да носи печалба, когато възможностите за загуба бъдат ограничени.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Участници на срочните пазари.

На срочните финансови пазари има основно два вида търговци: 

  • спекуланти и 
  • хеджери. 

Спекулантите 

са основна фигура в борсовата търговия, тъй като те осигуряват рисковия капитал на срочните пазари. В своите действия спекулантът се ръководи единствено от печалбата, която може да извлече при влагането на капитали.
Интерисува се от цените и тяхното изменение на срочните пазари, а не от реалната покупко-продажба на стока. Спекулантът следи много внимателно изменението на срочните цени на борсата и в зависимост от това в каква посока се изменят, той купува или продава срочни контракти.

Хеджерът 

използва срочния пазар за защита срещу риска от евентуално бъдещо изменение на цената на контрактите. Той осигурява защита чрез покупка и продажба на срочни контракти с бъдеща продажба или покупка на този вид контракти. В зависимост от риска, който се определя от промяната на цените хеджерите се делят ня 2 групи:
  • •    Едните са свързани с продажбата на контракти, които целят да продадат при възможно най-висока цена.
  • •    Другите търсят контракти при възможно най-ниска цена.

Тези цели на хеджерите се подпомагат от спекулантите, 

които желаейки да продадат срочни контракти създават благоприятни условия за хеджерите да осъществявят своите операции наречени хеджиране. Чрез влагане на рисков капитал спекулантите осигуряват средства за защита на хеджерите срещу изменение в цените. За да функционира нормално всеки срочен пазар, трябва да има достатъчен брой спекуланти и хеджери.

Основната функция на спекулантите е да осигуряват ликвидност на пазара. Спекулантът винаги търси конкуренция и я намира сред другите спекуланти и хеджери. Непрекъснатото участие на много спекуланти води до изравняване на цените. Спекулантът поема голям, но винаги примерен риск. Спекулантът използва уникалността на срочния пазар, който му позволява да търгува с огромен брой контракти, но с много малко пари, тъй като той депозира малки суми за гаранционен марж.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Какво представлява форекс търговия?

Форекс (Foreign Exchange market) търговията 

представлява едновременна покупка на една валута и продажба на друга. Валутният пазар (Forex или FX) е най-големия финансов пазар в света с дневен оборот от около, а и над $1.9 трилиона. Преимуществена част от транзакциите се осъществяват в някоя от основните валути:
  • Щатски долар,
  • Евро,
  • Британска лира,
  • Японска йена,
  • Швейцарски франк,
  • Канадски долар и
  • Австралийски долар

За разлика от другите финансови пазари, 

валутният пазар не е борсово централизиран. Форекс пазарът функционира 24 часа на ден посредством мрежа от компютърни терминали свързващи банки, корпорации, брокери и индивидуални инвеститори. Търговията започва
  • всеки ден в Нова Зеландия, 
  • последвана от Сидни, 
  • през Токио, 
  • Сингапур
  • Лондон и 
  • Ню Йорк, 
  • до крайбрежието на Калифорния

Форекс пазарите и цените на валутите 

се влияят основно от международните търговски и инвестиционни потоци, както и от факторите влияещи върху пазарите на ценни книжа: икономическите и политически условия, особено основните лихвени ставки, инфлацията и политическата нестабилност.
Тези фактори обичайно оказват краткосрочно влияние, което прави валутния пазар атрактивен, предлагащ диверсификационна защита срещу неблагоприятни движения на фондовите пазари

Подобно на други финансови инструменти, валутните котировки включват цена "Купува" и "Продава"

Купува (Bid): 

Цената, на която дилърът Купува и инвеститорите Продават валута

Продава (Ask): 

Цената, на която дилърът Продава и инвеститорите Купуват валута

Разликата меджу курс купува и курс продава се нарича спред (Spread). 

Спредът е разходът, който инвеститорът заплаща за трансакцията.Валутите се котират до четири знака след десетичната запетая, например USD/CHF 1.3000/1.3003, като последният знак се нарича "пип". При повечето валути един пип е 0.0001 от текущия курс. Изключение правят двойките, при които на втора позиция е Японската йена (JPY), където един пип се равнява на 0.01.

Инвеститорите базират решенията си за търговия на технически или фундаментален анализ.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Роля на Централната банка на валутния пазар.

Централната банка на валутния пазар.

Към участниците на валутния пазар в тесния смисъл на понятието се отнася и Централната банка. Тя се отличава от всички останали участници на валутния пазар по това, че нейният мотив не е търговски, а се определя от целите на икономическата политика на държавата. Особената мотивация за нейното участие на валутния пазар дава основание нейните покупки и продажби да се определят като “интервенция”.

Централната банка купува и продава валута 

за сметка на държавните валутни резерви. Последиците от интервенциите на Централната банка на валутния пазар се проявяват в:
  • •    Промяна в съотношението между търсене и предлагане на валута, което съдейства за изменение на валутния курс;
  • •    Изменение на количеството пари в обръщение.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Българска фондова борса.

Учредяване на Българска фондова борса.

Ново начало на борсовото дело у нас беше създадено с учредяване на Българската фондова борса – София АД в резултата на сливането на Първата българска фондова борса и Софийска фондова борса. Новооснованата българска фондова борса – София АД беше учредена на 6 юни 1997 г., получи лиценз от Комитета по ценните книжа и фондовите борси на 9 октомври и започва работа на 21 октомври 1997 г.

Върховен управителен орган на босата 

е Съветът на директорите, който определя условията за извършване на срочни сделки и изисквания на членовете на борсата и техните борсови посредници. Съветът съгласува определения от закона решения с вътрешна борсова комисия, в състава на която влизат представители на Борсата, на членове на борсата, на акционерите, на борсовите посредници и на емитентите на ценни книжа.

Комисията се състои от пет члена, 

които се избират за срок от една година с възможност за преизбиране. Членовете на комисията избират помежду си председател и секретар. Освен вътрешноборсовата комисия към Съвета на директорите е учреден арбитражен съд, който решава възникналите спорове във връзка с дейностите на борсата въз основа на негов правилник.

Оперативната работа на борсата 

се ръководи от изпълнителен директор, на когото са подчинени 4 дирекции и 2 отдела:
  • -дирекция Допускане и регистриране на ценни книжа;
  • -дирекция Търговия, клиринг и сетълмент;
  • -дирекция Информационни системи;
  • -дирекция Международно сътрудничество и връзки с обществеността.

Изпълнителният директор ръководи и два самостоятелни отдела: 

  • “Надзор” и 
  • “Счетоводство”.

За членове на Българската фондова борса – София АД 

се приемат лица, за които не е открито производство по несъстоятелност и които отговарят на следните условия:
  • -да притежават най-малко 1000 акции от капитала на борсата;
  • -да са инвестиционни посредници;
  • -да са членове на Централния депозитар или да имат договор с член на депозитара;
  • -да имат трудови или граждански договори с най-малко двама борсови посредници.
Кандидатите за членство в борсата подават заявление, придружено с документи, посочени в чл.16 от Правилника на борсата. В едномесечен срок от подаване на заявлението Съветът  на директорите се произнася с решения, след което при положителен отговор се подписва договор за членство между новоприетия член и бората. Членовете на борсата заплащат тримесечна такса в размер на 30 000 лв.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: