Досегашно състояние и някои перспективи на валутния пазар в България (Valuten pazar v Bulgaria) .

Общ оборот на валутния пазар.

По данни на редица търговски банки в България става ясно, че още през първата половина на  2006  г. общият оборот на валутния пазар е  достигнал 35201,9 млн. евро. Този оборот обхваща реализираните сделки с чуждестранна валута от търговските банки, включително БНБ , срещу левове с вальор на плащане “спот”, същия и следващия работен ден.

В сравнение със същия период на предходната 2005 г. общият оборот е нараснал с 44,4 на сто. Общите продажби на чуждестранна валута срещу левове превишават с около 300 млн. евро покупките. Увеличение на оборота се реализира и в двете направления на валутната търговия – междубанковата  и търговията с крайни клиенти. Нарастването на търговията с крайни клиенти е 21,3 на сто, а нарастването на междубанковата търговия е 59,0 на сто.
Разменените количества валута между търговските банки нарастват с около 100 млн. евро. Промяна настъпва в относителното участие на търгуваните валути на чистия междубанков пазар, като сделките с евро се увеличават от 40,5 на сто за първата половина на 2005 на 49,1 на сто през първата половина на 2006, за сметка на намаление на търговията с други валути.

Сред основните причини за промяна във валутната структура 

на междубанковата търговия, както и за превишението на оборота на междубанковия пазар (вкл. БНБ) над оборота на търговията с крайни клиенти,  бе поредното засилване на рестрикциите  на БНБ спрямо търговските банки  в опитите й за овладяване ръста на потребителското кредитиране.

Относителното участие на БНБ  в общия оборот на валутния пазар през първото полугодие на  2006 г. достигна 32,5 на сто. В сравнение с предходната 2005 г., участието  се увеличи  с 2,5 на сто, а спрямо първото полугодие на 2005 г., - с около 3 на сто.

БНБ е нетен купувач на валута през първото полугодие на 2006 г. и сделките на търговските банки с нея на валутния пазар продължават да заемат съществено място в усилията им да управляват по-успешно текущата си ликвидност. На пазара с крайни клиенти БНБ е нетен продавач на валута с около 711 млн. евро. По мнение на специалисти, за периода 2006-2011 валутната политика е била ориентирана преди всичко към стабилност.

Първо, Валутният борд и тогава и сега трябва да бъде запазен на всяка цена. 

Стабилността на борда изисква от своя страна дисциплина от държавата (правителството) и от банковата система. В момента в който се появи дори капка съмнение във Валутния борд, може да се получи катастрофална верижна реакция в следната последователност:
  • (1) масово обръщане на левовете в по-стабилни валути, предимно в Евро,
  • (2) срив в стойността на лева,
  • (3) срив в държавните финанси,
  • (4) неплатежоспособност на длъжниците във валута
  • (5) сътресения, а по-всяка вероятност и срив, в банковата система и
  • (6) общоикономическа криза.
При тези обстоятелства, излизането от валутния борд, както и промяната на валутния паритет (курс лев-евро) е недалновидно и несериозно, както сега, така и в бъдеще.

Второ, особено важно е валутната ни политика да отразява 

и процеса на присъединяването ни към Европейския съюз и особено - към валутния механизъм ва еврото. Предимствата за България във валутната сфера далеч надхвърлят недостатъците, като основното предимство е, че държавата (правителството) ще изгуби контрола си върху валутата си и няма да има алтернативата да печата пари в кризисна ситуация.

Това означава, че членството ни в Европейския съюз налага значително по-сериозна дисциплина върху правителството и върху изкушението да се злоупотреби с контрола върху валутата за сметка на народа.

Трето, важно е да се гарантира по един смислен и убедителен начин, 

че валутния паритет ще бъде запазен при влизането в Европейския съюз и изваждането на лева от обръщение. В противен случай, това би означавало де-факто срив на Валутния борд и може да се задвижи верижната реакция, описана по-горе.

Четвърто, Членството в Евросъюза може да се подпомогне 

и съпътства с активна политика на "доларизация" на икономиката ни. Доларизация означава възприемането на чужда валута в обръщение, включително и от правителството, и право на избор от страна на продавача да котира в съответната валута и да изисква плащане в нея.

Доларизацията, разбира се, ще бъде в Евро, като изрично уточняваме, че не става въпрос за използване на Шатския Долар, а само за един анахроничен термин, който вече е възприет в световната литература. Този процес на доларизация на една икономика е сравнително безболезнен. Необходимо е да уточним, че пазара ни за недвижими имоти е де-факто доларизиран, отчитайки че котировките на пазара, както и разплащанията, се извършват вече почти изцяло в евро. Този процес не вреди никому, а дори спомага за общата стабилност на икономиката.

Пето, Основната политика на БНБ трябва да включва синхронизиране на банковото ни законодателство с Европейското, и реално съобразяване с техническите регулаторни механизми, особено с оглед последните сътресения на еврозоната около Гърция, Италия и Испания.

Що се отнася до миналите високи темпове на кредитен растеж, БНБ трябва да предприеме по-пазарни мерки за ограничаване и то значително на кредитната експанзия в бъдеще, както и по-крути административни действия срещу нарушителите на правилата за кредитиране.

Валутният пазар обхваща целия свят в единна мрежа. Част от която е и българският валутен пазар. Структурата и институциите на българския валутен пазар отговарят на съвременните практики и тенденции. Държавната комисия по ценните книжа, БФБ-София, Централен Депозитар и инвестиционните посредници като цяло, са изградили своите структури и работят професионално.

Може да се каже, че валутно-финансовият пазар в България изпълнява онези важни икономически и социални функции, които предопределят съществуването му в работещите пазарни икономики. Валутният пазар вече е реална среда за разпределение на свободните местни капиталови ресурси.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Налични издания по английски език - за българи: