БНБ | dLambow

 

Създаване на Българска народна банка (БНБ).

Началото на съвременното банково дело у нас е поставено със създаването на Централната банка на България (Българска народна банка - БНБ) на 25 януари 1879 г., след като нейният устав е утвърден от княз Дондуков-Корсаков. Официалното откриване на БНБ е на 23 май 1879 г., а първата банкова операция е осъществена на 6 юни 1879 г.

Първоначално БНБ се създава като търговска банка с капитал от 2 млн. лв., внесени от държавата. На 4 юни 1880 г. със закон в България за парична единица се въвежда левът. Приема се устройството на финската парична с-ма. Възприема се биметалната парична система, т.е. паричното обръщение се обслужва от двата благородни метала злато и сребро.

Българска народна банка (БНБ)

 

Въпреки това първите бг монети са медни и са насечени през 1881 г. Първите сребърни монети са пуснати в обръщение през 1882 г., а първите златни – през 1894 г. На практика до 1894 г. Бг е имала в объщение само сребърни пари, тъй като златните запаси на страната през този период са твърде ограничени, което не е дало възможност да се изпълни Закона за паричната система от 1880 г.

Златния биметализъм се оказва доста неустойчив и затормозява паричното обръщение. Затова през 1887 г. се възприема чрез закон златният монометализъм. Реално обаче до Балканската война през 1912 г. в страната ни съществува сребърният мономателизъм.

Развитие на БНБ

• През 1885 г. е разработен проект за реорганизацията на БНБ като държавно учреждение, което да е независимо (автономно) от държавата. Автономията на БНБ е по отношение на нейния капитал и самостоятелната кредитна политика. 

• През 1902 г. временно се отменя обменяемостта на банкнотите срещу злато и сребро. След 1902 в България в страната е налице икономически подем и банкнотното обръщение се засилва. Със започването на Балканската война БНБ прекратява обмяната на банкноти срещу злато и сребро, с което се поставя началото на книжнопаричното обръщение в България. 

• През 1906 г. се поставя началото на сконтовата политика на БНБ и ипотечното кредитиране. В началото на 40-те години на 20 век в България има добре развита банкова система. 

• Със закона за банките от 27 декември 1947 г. банковата система на България е национализирана, с което се слага началото на еднозвенната система у нас. Емисионната банка поема функциите и на търговските банки. 

• За периода от 1951 г. до 1987 г. у нас съществуваха 3 банки – Българска народна банка - БНБ, Държавна спестовна каса - ДСК и Българска с-ма - БВТБ. БНБ изпълняваше функциите и на емисионна, и на национализираните частни банки. ДСК се създава и работи като влогонабирателен институт. Занимава се основно със спестовното дело, обслужването на домакинствата и с кредитиране на жилищното строителство. БВТБ осъществяваше валутните разплащания с чужбина, реализираше всички валутни операции, свързани с вноса и износа и чуждестранните кредити. 

• През 1980 г. се създава с ресурс от БНБ Банката за стопански инвестиции (Минералбанк), която имаше за задача да кредитира стопански инициативи за развитието на структуроопределящи производства. 

Тези банкови инвестиции нямаха ясно изразен правен и икономически статут на самостоятелни банки и бяха своеобразни поделения на БНБ. Преминаването към двузвенна банкова система у нас започна през 1987 г. със създаването на търговски банки на отраслов принцип като: Банка транспортна техника, Биохим, Стопанска банка, Строителна банка и др. Тези банки извършваха краткосрочното кредитиране.

От 1990 г. започна откриването на частни банки като Първа Източна международна банка, Първа частна банка, а окръжните клонове на БНБ и някои районни клонове се преобразуваха в самостоятелни банки. В края на 1994 г. останаха 12 държавни банки, а в края на 1995 г. броят им беше 33. От 1991 г. до 1996 г. 

БНБ като централна банка провеждаше парично-кредитната си политика в следните направления:

• - осъществяване на операции на открития пазар;
• - осъществяване на сконтови операции;
• - предоставяне на ломбардни кредити;
• - установяване на норми за задължителни минимални резерви;
• - провеждане на депозитни търгове;
• - определяне на кредитни тавани за търговските банки;
• - рефинансиране на търговските банки;
• - осъществяване на банков надзор;
• - определяне на основния лихвен процент

След въвеждането на валутен борд (паричен съвет) от 01.07.1997 г. БНБ не изпълнява характерната за нея парична политика.

----------------