Какво е евровалутен пазар? | dLambow

Какво са Евровалутните пазари и какво е тяхното значение?

Терминът евровалута се използва за означаване на банкови депозити във валута, която е различна от националната валута на страната, в която се намира банката. Следователно евровалутния пазар включва банките, които приемат депозити в чужда валута и отпускат кредити в такава валута. 

Евровалутните пазари могат да бъдат дефинирани и като банкови пазари, които функционират извън юрисдикцията на властите в страните, чиято парична единица се използва при банковите операции.

Либерализация и европазари

Европазарите са до голяма степен явление, предизвикано от все по-либералната световна търговска система. Няма причини за това депозитните и кредитните операции в оппределлена валута да се осъществяват единствено в страната, която емитира тази валута. 

Основната причина за бързото разрастване на евровалутните пазари е в това, че те предлагат по-добри лихвени проценти по депозитите и кредитите в сравнение с банките, които са местни за страната, която емитира съответната валута. Или това е способността на този пазар да удовлетворява конкретни финансови потребности по-ефективно и по-надеждно, отколкото това може да стане другаде. 

На първо място това са стремежите на собствениците на капитали, търсещи място, възможност за инвестиране, предлагащо комбинация от висок доход, сигурност, ликвидност, а нерядко  анонимност и отсъствие на правителствен контрол. На второ място са потребностите от големи кредити при възможно най-ниска цена /лихва/ за тях.

Встрани от правителствения контрол и регулиране

Причините, поради които евровалутния пазар отговаря на тези стремежи са в няколко посоки. Евровалутния пазар за разлика от вътрешните, националните банкови системи на повечето страни остава на практика в страни от правителствения контрол и регулиране. Фактически той е свободен пазар, откъдето идва възможността за привличане на вложители и кредитоискатели. 

Банките опериращи с евровалута се търпят ограничения по отношение на лихвата и предлагат привлекателни лихвени проценти върху депозитите. От значение са още ниските рискови премии, възможностите за осъществяване на международни сделки в голям мащаб, за удобно и печелившо съхранение на излишните фондове.

 

Евродепозити

Периодите, за които се правят евродепозити варират от най-кратки /за една нощ/ до по-дълги /за няколко месеца/, а компаниите, които срочно изпитват нужда от паричен ресурс могат да получават кредити срещу собствените си евровалутни депозити.

Евровалутните банки издават и продават депозитни сертификати, които са обещание от една банка, която ги е издала, че ще плати. Вложителите имат това преимущество, че те имат възможността да вложат парите си в срочни или дългосрочни влогове, откъдето получават по-висока лихва по тях, но същевременно те могат да продават депозитните си сертификати на вторичния пазар, ако се нуждаят от пари.

Приема се, че с навлизането на депозитните удостоверения пазарът още повече се разширява. По-нататъшното му развитие намира израз в появата на еврооблигациите. Те са облигация
( ценна книга ), чрез която се набират кредити, деноминирани в евровалути. Еврооблигациите са платими във валута, която е различна от националната парична единица на страната, която ги е емитирала и се търгуват извън държавата, в която се намира организацията-емитент.
 

Произход евровалутния пазар

Първопричините за възникването на евровалутния пазар трябва да се търсят назад във времето:

• През 1957 г. Руснаците, предвид силните антикомунистически настроения в САЩ и “студената война”, отказват да държат своите доларови авоари, натрупани в резултат на износ на суровини, в амеркански банки. Вместо това, те ги депозират по сметка във френска банка в Париж с адрес на телексна връзка EUROBANK.

• Също през 1957 г. Централната банка на Англия въвежда ограничения върху отпускането на банкови кредити в британски лири за чужденци и върху възможностите за чужди лица да ползват кредити в лири.  Поради това британските банки прибягват към щатският долар, търсейки начин да запазят водещата роля на Лондон във финансиранетона международната търговия.

Произход евровалутния пазар

• През 1958 година отказът на Европейския платежен съюз и възстановяването на конвертируемостта на европейските валути дава възможност на банките да поддържат доларови депозити, без да са задължени да  обменят при централните си банки в местна валута тези доларови авоари. В своята съвкупност посочените 3 фактора създават първоначалното търсене и предлагане на евродолари.

Тласък за евровалутния пазар

Важен тласък за бързото развитие на евровалутния пазар дава разширяването на вътрешните ограничения върху банковата дейност на територията на САЩ от страна на американските власти. Три от мерките имат особено значение в този аспект.

• През 1983 година правителството на САЩ въвежда правилото Q , с което са се поставили тавани(горни граници) върху лихвените проценти, които американските банки могат да плащат по спестовни влогове и по срочни депозитни сметки;
• През същата година американските власти, загрижени за отлива на капитал по платежния баланс на САЩ, въвеждат данък за изравняване на лихвата. Той повишава цената на заемането на долари от чужди лица в Ню Йорк и създава интерес у тях да се обръщат за кредити към евродоларовия пазар;
• По-нататъшното ограничаване на кредита за чужди лица е постигнато чрез специални Указания за доброволно ограничаване на кредитите за чужбина, въведени през 1965 година и направени задължителни през 1968 година.

Така силното регулиране на вътрешната банкова дейност в САЩ предизвиква разцвет на евровалутните операции, с което ограничителният ефект на този контрол е бил компенсиран. Много американски банки решават да създадат свои клонове и филиали в чужбина, за да избягнат банковите регулационни мерки. И което е още по- важно, те дават конкурентно предимство на евробанките, които не са обект на подобно регулиране. Именно това предимство става фундаментална причина за бързото и устойчиво развитие на евробанките.

Конкурентно предимство на евробанките

За разлика от местните банки в САЩ, евробанките не са подложени на контрол, аналогичен на този върху вътрешната банкова система. Това има дава конкурентно предимство пред местните банки, на които, за да спазят официалните резервни изисквания, се налага да държат свои средства по сметки, носещи ниска лихва и изобщо не носещи лихва. По правило евробанките имат възможност да плащат по- високи лихви по депозитите и да изискват по-ниски лихви по кредитите, отколкото американските банки.

Това означава, че спредът (разликата между лихвата, която се изплаща върху депозитите, и лихвата, която се събира за кредитите) на евробанките с по- малък, отколкото спредът на американските банки.

• 
  

 

По-малкият спред на евробанките се дължи на голям брой фактори. 

Тъй като към евробанките не се предявават изисквания за задължителни резерви, те могат да си позволят да депозират по-малки по обем парични ресурси при ниски лихви, а това означава, че те могат да плащат по-високи лихви по депозитите и да изискват по-ниски по кредитите.
 

Друга причина за тяхното сравнително предимство е обстоятелството, че те получават облаги в резултат от икономията от мащаби, тъй-като по правило средните суми на евродепозитите и еврокредитите са по-големи от тези на местните банки, което означава, че оперативните разходи, свързани с всеки кредит или депозит, са по-малки спрямо обема на операцията.

В добавка към казаното, евробанките избягват редица административни и кадрови разходи, както и разходи, произтичащи от забавяне на операциите поради необходимост от съобразяване с правилата на вътрешното регулиране.

Условия на функциониране на евробанките

При условие, че евробанките плащат по-високи лихви по депозитите и изискват по-ниски лихви по кредитите, защо всички кредитни и депозитни операции не протичат чрез евробанките? Отговорът трябва да се търси в разходите по операциите, които се правят от участниците в тях. 

Една американска фирма по-често предпочита да поиска заем от местна американска банка, която има данни за нея и познава бизнеса й и е в състояние по-лесно и точно да прецени риска, който се поема с кредитирането, да осигури залог и да контролира усвояването на кредита.

Ако за същата услуга фирмата се обърне към евробанка, може да й излезе по-скъпо да убеди последната в своята кредитоспособност и в наличие на сериозни основания за кредитиране на съответния проект. По същия начин, с изключение за случаите, когато става дума за много големи суми, частните лица и малките фирми решават, че не си струва да държат депозити в евробанки.

----------------