Стойност на валутата.

Цените във всяка страна се определят в единици валута, 

която може да бъде валутата, емитирана от централната банка на страната, или друга, в която населението предпочита да сключва сделки. Стойността на самата валута обаче може да се измери с помощта на сравнение с външен фактор. Това сравнение, което е курсът на валутата, е фундаменталната цена във всяка страна. За измерване стойността на определена валута най-често се използва съотнасянето ù към други валути. Ролята на валутните пазари се състои в определяне на съотносителната стойност на различните валути.

Валутните пазари са основа на всички други финансови пазари. Те представляват съвкупност от субекти, обекти, отношения и резултати (курс на валутите), които възникват в процеса на “сблъсъка” между търсенето и предлагането, т.е. в процеса на покупко-продажба на валути. Валутните пазари оказват пряко влияние върху формите на външна търговия на всяка страна, определят потоците на международното финансиране и влияят върху равнището на вътрешните лихвени проценти и на инфлацията.

Наличието на валутен пазар има за основна причина факта, че в различните държави има приети различни валути, а наличието на  международен търговски обмен предполага покупко –продажба на тези валути. Това определя търговията с валути и оттам с производни -    различни валутни инструменти. Валутните курсове действат във всяко кътче на света и засягат абсолютно всички валути. Разгледани като колективен фактор, те формират до голяма степен най-крупния финансов пазар.
 

Валутната търговия датира още от древността. 

Тя е процъфтявала или замирала в зависимост от състоянието на международната търговия и на паричните потребности в даден момент. През Средновековието през границите на европейските графства и кралства свободно преминавали монети, сечени от злато или сребро, а търговците на валута осигурявали на останалите търговци определен вид монети срещу друг, с което разсейвали опасенията им, че непознатите за тях монети може да съдържат по-малко количество ценен метал, отколкото твърдели техните притежатели.

Към края на ХIV век италианските банкери сконтирали полици, издадени от купувача или продавача във всякаква валута, като размерът на сконтовия процент отразявал преценката им за относителната стойност на една парична единица спрямо друга. Това оказало много силно въздействие за разширяване на международната търговия, отколкото ако търговските партньори трябвало да разменят един кораб със стоки срещу друг или всяка доставка на стоки срещу физически количества благороден метал.

Въпреки това покупко-продажбите на валута 

си оставали незначителна част от финансовата дейност. Когато през XVIII век масово започват да се използват банкноти, тяхната стойност също се определя  от количеството злато или сребро, което правителството обещава да заплати на приносителя им. Тъй като това количество се променяло рядко, за фирмите и инвеститорите съществувал минимален риск от значително намаляване на печалбата им в резултат на движение на валутните курсове. Необходимостта от търговия с чуждестранна валута била малка, освен във връзка с определена специфична сделка, като например продажби в чужбина или закупуване на чуждестранна компания.

 Дори след 20-те и 30-те години на миналия век, когато страните с най-развита икономика престанали да обвързват националните валути със златото, се полагали усилия за поддържане на стабилни валутни курсове. Новите валутни споразумения, сключени в края на Втората световна война, известни като Бретън Удската система по името на американския курорт, където били договорени, също се основавали на фиксирани съотношения. Към края на 60-те години тези споразумения започнали да се разпадат, докато през 1972 година правителствата на водещите в икономическо отношение страни се договорили да оставят движението на валутните курсове на въздействието на пазарните сили. Възникналата във връзка с това несигурност за равнището на курсовете довело до колосално разрастване на търговията с валута.

В резултат на разпадането на Бретън-Удската система за фиксирани валутни курсове 

и преминаването към системата на свободно плаващи валутни курсове търговията с валути се осъществява чрез Форекс. Това не е пазар в класическия смисъл на думата, тъй като не е концентриран на едно място. Сделките се извършват посредством телефонни и телеграфни линии, както и посредством компютърни терминали, разположени в световните финансови центрове и извън тях. 

Разбира се, подобно на всички други финансови елементи на пазара, Форекс има дълга история,  но във вида, в който е познат днес, съществува от 70- те години, когато по инициатива на МВФ (и най-вече на САЩ) се въвежда системата на свободно плаващи валутни курсове. От този момент стойността, или цената на валутите се определя на базата на търсенето и предлагането.

Форекс  е съвкупност от всички сделки за покупко-продажба на валута в света, които се осъществяват най-вече между големите транснационални банки и финансови институции. От гледна точка на въздействие върху този пазар болшинството от участниците като местни, неголеми търговски банки и институции са по-скоро приематели (Market users) на цената на валутните курсове. Валутният пазар не е локализиран на едно единствено място, а всички участници се включват на него чрез различни канали. С развитието на телекомуникациите и интернет се създават

електронни дилингови платформи като Meta Trader.

Преобладаващото търсене и предлагане на валути се формира от потребностите на вносителите и предлагането на износителите, обема на услугите, потребностите на туристите, разходите за делови пътувания, получените международни заеми и падежите на тяхното издължаване и други подобни. Както и на другите пазари, взаимодействието между купувачите и продавачите (търсенето и предлагането) определя пазарната цена на валутата – курс, който представлява съотношение в цените на две валути една спрямо друга. Всяка валутна сделка включва покупко-продажба на две валути. Валутният курс се определя, като се изчисли цената на една валута спрямо друга, както и обратното.

Има две главни причини, поради които валутния пазар съществува днес: международната търговия и хеджирането, и спекулативните сделки. Фирмите, които се занимават с износ на стоки и услуги в чужбина, участват на валутния пазар. Те трябва да обменят валути и да се предпазват от загуби, предизвикани от движенията на валутния курс. Тази дейност е известна като”хеджиране на паричните потоци в чужда валута”. Компаниите с външнотърговска дейност могат също да използват валутния пазар, за да репатрират печалбите от други валути в съответната национална или основна валута. Спекулативните сделки се извършват тогава, когато дилърите смятат, че съществуват възможности за печалба от движенията на валутния курс.

Например, ако спекулантът очаква, че цената на щатския долар ще се покачи спрямо цената на японската йена, той ще купува долари спрямо йени и ще се опита да продава на по-висока цена, като по този начин получава печалба. Освен, че работят за своите клиенти, дилърите също така спекулират с валутните курсове, с цел да извлекат печалба за банката. Голям процент от сделките на международния валутен пазар имат спекулативен характер.

Международният валутен пазар е огромен: 

по своите размери и ликвидност той превъзхожда най-големите национални пазари, като американския фондов пазар и американския фючърсен пазар. Размерът на пазара се определя на всеки три години. Централните банки и монетарните власти оценяват дейността на международния валутен пазар през месец април и предоставят сведенията (своя доклад) на Банката за международни разплащания (BIS), която на тази база публикува Тригодишния отчет за дейността на пазара за търговия с валута и дериватите ù. Анализа, направен през април 2001 година показва, че средният дневен оборот на международния валутен пазар възлиза на около 1 милиард и 200 милиона долара.

Тази цифра, сравнена с данните от април 1998 година, които са 1 милиард и 490 милиона долара, показва, че текущите валутни курсове са се понижили с 19%. Причините са няколко, като първата и найважна е въвеждането на еврото. През 2004 година среднодневният оборот на световния валутен пазар се увеличава на 1,9 трилиона USD – разрастването на пазара за финансови деривати е в основата на това увеличение. През 2007 година среднодневният оборот е вече 3,21 трилиона USD, което представлява 71 % увеличение в сравнение с 2004 година.

Среднодневният оборот на традиционния валутен пазар, който обхваща спот транзакции, форуърди и суапове на валутния пазар, през месец април 2007 г. възлиза на 558.7 млн. щ. д.
Спот трансакциите заемат най-голям дял във валутната търговия. Среднодневният оборот на спот пазара през месец април 2007 г. възлиза на 364.1 млн. щ. д., което формира 65% от съвкупния оборот. Останалите трансакции са осъществени чрез форуърди и суапове на валутния пазар, на които се пада съответно 3% и 32% от общия оборот.

Най-активно търгуваните валути са евро, щатски долар и български лев. Транзакциите евро/щатски долар и български лев/евро представляват съответно 45% и 39% от оборота. Трансакциите в някоя от тези валути срещу друга валута формират 11% от съвкупността. Трансакциите в други валутни двойки, различни от евро, щатски долар и български лев възлизат само на 1% от отчетения оборот в тази категория.

По контрагенти, съвкупните валутни транзакции са осъществени както следва: 43% с отчетни дилъри, 31% с други финансови институции и 26% с нефинансови клиенти. Транзакциите, които са осъществени само между отчетни дилъри, в по-голямата си част са презгранични, т.е. с чуждестранни отчетни дилъри. 61% от транзакциите с други финансови институции и почти всички сделки с нефинансови клиенти са осъществени с контрагенти, доминирани в страната.
Според падежната структура на форуърдните сделки и суапове на валутния пазар в интервала до 1 г. 80% от транзакциите са с падеж от 7 дни или по-малко, докато останалите са с падеж от 7 дни до 1 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.

Налични издания по английски език - за българи: