Бретън-Уудската валутна система | dLambow

 

Основни положения в Бретън-Уудската валутна система

 

Кои са основни положения в Бретон-Уудската валутна система?

• - Международния валутен фонд става най-важния институт, контролиращ международните финансово-икономически отношения;

• - Провъзгласени са валутите, които играят роля в международните резерви (долара и британския фунт стърлинг);

• - Установени са регулируеми паритети между валутите, привързани към американския долар (възможното отклонение е 1%), а долара е привързан към златото (унция злато - 35$);

• - Членовете на МВФ имат право да променят паритетите само със съгласието на МВФ;

• - До завършване на преходния период, всички валути трябва да станат конвертируеми. За тази цел всички правителства се задължават да съхраняват международни резерви, а при необходимост да извършват интервенции на валутните пазари;

• - Членовете на МВФ правят вноски във валута и злато.

Бретон-Уудската валутна система

Възникване на Брентън-Уудската валутна система

Брентон - Уудската валутна система, създадена през 1944 г., била призвана да обедини твърдостта, присъща на Златния стандарт и гъвкавостта, отличаваща системата на колебаещите се курсове.

Било фиксирано официално златно съдържание на националните валути на всички страни - участнички, и чрез него се определили взаимните паритети на валутите. Но не било вменено задължение да се обменят книжни пари за злато, поради което механизма на златните точки престанал да действа.

Страните - участнички приели споразумение да не допускат отклонение на валутните курсове от паритета на повече от 1% + или -. Автоматичното изравняване на платежните баланси трябвало да става чрез промяна в доходите и цените като реакция на изменението на валутните резерви. Само в случаи на „фундаментален дисбаланс“ е трябвало да се променят паритетите.

Но през 60-те години започнали да се проявяват слабости на установената система. Забелязала се тенденция към ускоряване темповете на инфлация. Усилването на инфлацията и увеличаването на различията в нейните темпове, водели до периодични преразглеждания на паритетите.

Макар и Брентън-Уудс да се счита като пример за твърдо фиксирани курсове, за периода 1948 - 1967 г. националните си валутни курсове са променяли 109 държави, а средната обезценка на валутите била 48,2%. 48 държави провели повече от 1 девалвации на своите валути.

В съответствие с Брентън - Уудското споразумение само САЩ гарантирали обмена на своята валута за злато по фиксиран курс, но да предявяват долари за обмен можели само централни банки на други държави. Освен това, такива стъпки се разглеждали като „недружеска“ по отношение на САЩ акция и се осъществявали твърде рядко. По този начин френския президент Шарл де Гол успешно попълнил златния запас на Франция.

През 60-те години инфлацията ударила и САЩ. Пазарната цена на златото започнала да надвишава фиксирана и САЩ не можели изкуствено да я поддържат. Така, на 15.08.1971 г., президента на САЩ Ричард Никсън, с един подпис ликвидирал съществуващата обвързаност между долара и златото и американската валута се лишила от своето обезпечение.

Споразумение от Кингстоун, Ямайка

През декември 1971 г. било взето решение за девалвация на долара (първа в следвоенния период). Така от март 1973 г. режимът на плаващи валути става преобладаващ. Принципно изключение представлява режима на курсове в рамките на Европейската валутна система.

Официално новия валутен ред, включително и прехода към плаващи курсове, бил фиксиран със споразумение, постигнато на конференцията в гр. Кингстоун, Ямайка.

Обновеният Устав на МВФ не предполага повече обвързване на валутите към златото, което изключва установяването на на фиксирано съотношение между валутите на базата на златния паритет.

Така през 1976 г. Брентън - Уудската валутна система била заменена от Ямайската парична система. Последната не изключва съглашенията за фиксирани курсове в модифициран вид, доколкото предвижда, че страна - членка на МВФ може по желание да избира като критерий за определяне паритет на своята валута или СДР, или една или друга валута, или валутна „кошница“.

От това се възползваха европейските страни, които през 1979 г. създадоха Европейската валутна система, която в днешно време прерасна в единна валута - евро, макар че тя все още не е приета от всички европейски държави - Великобритания, Дания, Швеция, Норвегия, Швейцария остават за сега извън нея.

----------------