Според модела на платежно-балансния подход,
валутните курсове трябва да са в равновесие при нива, отговарящи на равновесното равнище на търговския баланс на дадена страна спрямо друга /състоянието на текущата сметка/. Държава с външно търговски дефицит търпи намаляване на валутните резерви на централната банка, което от своя страна води до обезценка на националната валута. В последствие по-евтината валута води до ръст на износа /вътрешните стоки вече са по-евтини на международните пазари/.След определен период от време чрез спада на вноса и ръста на износа валутния курс и търговския баланс клонят към равновесното си положение.
Както Паритета на покупателните сили и Платежно-балансовия подход се фокусира предимно върху международната търговия със стоки и услуги, игнорирайки огромното значение на международното движение на капиталови потоци, т.е. търговията на международните финансови пазари.
-----------------------------------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.