Евро (Euro) 2022 - Какво става с еврото? | dLambow

 

Значение на Еврото (Euro) – единна европейска валута в глобализиращата се икономика

Какво става с еврото 2022?

Въпросът "Какво се случва с еврото?" започва да звучи все по-често и все по-силно. До сега, еврото отслабна и се понижи до 1,0036 долара, а сме още средата на 2022 г. Това е понижение с близо 12 процента за тази година, падайки до 20-годишно дъно през предходната сесия. 

Тук очевиден е ефекта от руско-украинската война, съпроводен с енергийна криза, която вреди на перспективите за растеж в европейския регион.

При толкова много и толкова квалифицирани европейски чиновници, как се случва това? За сега единственият отговор са нарастващите като лавина правителствени оставки - България, Великобритания, Италия ... 

Ако имате очевидно решение, споделете го с нас в коментарите най-долу

(коментарите се одобряват преди публикуване)...

Но преди да стигнем до положението през 2022, нека да си припомним пътя на евро валутата през последните 20 години.

 

Възникване на еврото.

За пръв път в съвременната икономическа история 16 държави с различна големина, богатство, традиции, доброволно се отказват от най-ключовия елемент на своя суверенитет – възможността да емитират пари, и се ангажират да споделят отговорността на общия паричен суверенитет - еврото. Оценките и мненията за еврото са диамерално противоположни. 

За противниците му това е краят на нацията като понятие. За привържениците му то е символ на надежда за възвръщане на духа и силата на Стария континент и завоюване на нови конкурентни позиции в световната икономика.

Евро (Euro) – единна европейска валута

 

Въвеждане на еврото

 

Програма за приемане на евро валута

Въвеждането на еврото се превърна в най-голямото предизвикателство в края на 20 в, а неговото утвърждаване маркира икономическите процеси през 21 век. В миналото държавите от сегашния Европейски съюз направиха няколко опита да създадат икономически съюз и единна валута. 

Но европейските държавни ръководители успяха да се споразумеят за ясна програма за приемане на единна валута едва през 1991 г. в град Маастрихт, Холандия. Страните, които решиха да приемат еврото, трябваше да подготвят своите икономики в следващите няколко години - тези подготвителни действия са известни като "икономическа конвергенция".

Въвеждане на разплащателната единица евро (Euro)

На 1 януари 1999 г. еврото бе въведено като "разплащателна единица". Това означава, че то можеше да се използва за много финансови операции на хартиен носител, но все още не беше налично във вид на банкноти и монети. Това бе направено с цел различните финансови системи, действащи в банките и компаниите, да имат достатъчно време да се адаптират към новата валута.

Въвеждане на евро банкноти и монети

След това, на 1 януари 2002 г. евро банкнотите и монетите бяха въведени в 12-те страни, които приеха еврото. За кратък период всички банкноти и монети от старите национални валути бяха събрани от магазините и банките, и бяха извадени от обращение - гражданите на страните от еврозоната имаха само евро в джобовете и портфейлите си. 

През м. януари 2007 г. Словения първа, от новоприетите държави-членки на ЕС, прие еврото, последвана от Малта и Кипър през м. януари 2008 г.  и Словакия на 1 януари 2009 г. В момента еврозоната включва 16 държави - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция.

Еврото е част от присъединителните договори към ЕС

Останалите страни от предпоследната и последната вълна на разширяване на Европейския съюз също трябва да се присъединят, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им договори. За въвеждането на евро от новите страни-членки няма установени срокове. 

Тъй като никоя от тези страни не е избрала да не участва в общия валутен съюз, те ще въведат единната валута тогава, когато изпълнят Маастрихските критерии и след решение на Съвета на ЕС на база на докладите на Комисията на ЕС, които Комисията изготвя минимум веднъж на две години.

Еврото е и символ на евроинтеграцията

 

Еврото е чувство за обща идентичност на Европа

Приемането на еврото е и символ на евроинтеграцията, който може да допринесе за създаването на ново чувство за обща идентичност на гражданите на Европа. Еврото може да се възприема и като отговор на обединена Европа на предизвикателствата на глобализацията и модернизацията. 

Създадена от самите европейци, като резултат от един съзнателен избор с цел постигането на по-голяма ефективност, еврото съдейства и за задълбочаването на общата европейска идентичност. Единната валута е един вид катализатор на процесите на икономическите реформи. В този смисъл еврото е много повече от средство за разплащане.

На него се гледа като на двигател на интеграционните процеси, което потвърждава виждането, че задълбочаването на интеграцията изобщо трябва да става чрез механизните на икономическата интеграция. 

41 години след Римския договор, създал Европейската икономическа общност, 5 години след раждането на Европейския съюз европейците притежават еврото и синьото знаме със звездите, двата големи символа, около които народите се обединяват и все повече придобиват усещането, че принадлежат на една териториална общност и имат общо бъдеще.

Основни крачки до въвеждане на евро валутата

За да се стигне до 01.01.1999 г., икономическата интеграция в ЕС напредваше крачка след крачка. Не липсваха нито кризи, нито трудности, но те не попречиха на общия процес. Премина се през Обединението за въглища и стомана, Митническия съюз, определянето на общи правила в аграрната, индустриалната и търговската политика до изграждането на Единен пазар. 

 

Политическа и социална съпротива за еврото

Трябваше да се преодолее политическата съпротива във всяка една от страните, защото отказът от един от атрибутите на държавността не е никак лесен. Необходимо е да се преодолее и социалната съпротива – идентифицирайки я със своята валута, гражданите не са склонни лесно да я заменят, особено когато другите ориентири, такива като стабилността и заетостта, са несигурни. 

Такъв бе случаят с Германия, където марката бе символ на обединяването на страната. Не на последно място беше нужно да се осъществи реална конвергенция между страни с различна икономическа култура. Маастрихският договор със своите строги финансови критерии изглеждаше като че ли непостижим.

Единна валута е естествената логика

Със значителните усилия на страните и най-вече на тези от Южна Еврора трудностите бяха преодолени. Идеята за единна валута се вписква в естествената логика на нещата. Огромният единен пазар не може дълго да се съвместява с предизвиканите от приспособяванията на валутните курсове сътресения в конкуренцията. Валутната криза от 1992/93, когато спекулациите на валутните пазари и неадекватните реакции на монетарните власти рискуваха да взривят монетарната система, е красноречиво доказателство за това.

Еврото предпазва от конкурентните девалвации

Въпреки, че не се стигна до окончателно разпадане на европейската валутна система (ЕВС),
девалвациите на италианската лира, песетата, ескудото и на лирата стерлинг провокираха значителни смущения с политически и социални последици. Поради голямата взаимозаменяемост на стоките в европейските страни цените, а следователно и валутните паритети, са определящ фактор за конкурентноспособността им. Ако страните продължаваха да прилагат конкурентни девалвации, европейската система рискуваше да рухне.

Пълноценното монетарно обединяване с единна евро валута

 

Пълноценното монетарно обединяване става само въпрос на време. 

Идеята за създаването на монетарно обединена Европа послужи като импулс за консолидиране на основните принципи на пазарната икономика, а така също и за по-голямата ортодоксалност в макроикономическото управление. 

Извличайки уроци от кризата в ЕВС през 1992 г., европейските страни се убеждават в необходимостта от монетарен съюз, за да се избегнат радикалните промени в конкурентноспособността, дължащи се на измененията във валутните курсове и засилването на европесимизма.

Монетарният съюз е най-зрялата форма на монетарна интеграция. 

 

Монетартият съюз обхваща 3 основни компонента:

• 1. Валутен съюз, изграден върху основата на необратимо фиксирани валутни курсове или единна валута; 
• 2. Свободно движение на капиталите и пълна интеграция на финансовите пазари; 
• 3. Единна монетарна политика и обща централна банка.
  

Задачите на монетарния съюз са:

• •    да осигури по-голяма степен на сигурност по отношение на валутния риск;
• •    да намали дестабилизаращия ефект от мобилността на капитала;
• •    да съдейства за възстановяване на равновесието, нарушено от външни източници;
• •    да поддържа равновесието в националните платежни и търговски баланси;
• •    да премахне спекулативните движения на отделните валути;
• •    да допринася за стабилността на цените и на паритетите.

Старата Европейска валутна система (ЕВС)

Появата на новия Монетарен съюз прави вече ненужна старата Европейска валутна система (ЕВС), а заедно с нея и трите елемента –

• •    екюто,
• •    валутнокурсовия механизъм на интервенции и
• •    Европейския фонд за монетарно подпомагане.

ЕВС беше създадена, за да осигури зона на относителна валутна стабилност в Европа. С въвеждането на еврото нейната мисия приключва.

Появата на еврото разклаща международните финансови пазари. 

 

Еврото заплашва хегемонията на долара

Това събитие се сравнява с разпадането на Бретан-Уудската валутна система. Единната евровалута променя съществено отношението на силите между отделните центрове и за пръв път от 50 години насам заплашва да наруши хегемонията на долара като световна резервна валута.  

Що се отнася до ефективността на паричната политика, тя най-често се измерва с равнището на инфлацията и нейното изменение. Постигнатите резултати в ЕС в навечерието на въвеждането на еврото са сравними с тези на САЩ и Япония.

Стабилност на единната европейска валута

Упоритостта и последователността, с която Европейската централна банка следва своята основна цел - стабилността на цените, дава основания да се преполага стабилност на единната валута и нарастващо доверие в нея. Основен аргумент в подкрепа за тезата, че еврото е валута със световно значение, е фактът че икономиката на ЕС е най-голямата в света. 

 

Еврото като разчетна единица за Еврозоната

Във външната си търговия Еврозоната все повече използва еврото като разчетна единица. Съвременният стопански свят се характеризира с нарастващо взаимно преплитане на икономиките на отделните страни. Увеличаването на възможностите за комуникация, както и ключовата роля на технологиите в икономиката – делът им надвишава този на инвестициите във физически активи – предопределят формирането на глобално стопанство. 

Новият формат на икономиката е свързан с нови предизвикателства пред икономическата политика – променят се възможностите на отделните правитества да влияят върху икономическите цикли, променя се и ролята на паричната и фискалната политики.

Ефект от глобализацията

При това традиционните въпроси за целите на паричната и фискалната политики, както и за формирането на валутните курсове не губят актуалността си. Днес, на глобализацията и на икономиката се отделя все по-голямо внимание. Ефектът от глобализацията биват обобщавани по следния начин:

• -    Разпадане на националните модели на потребление и живот.
• -    Намаляване на степента на национална икономическа, а дори и производствена рецесия.
• -    Асиметрия на ефектите – бързо разпростарнение на негативите и по-бавно разпространение на положителните ефекти.

Еврото в глобализиращата се икономика

Засилването на международната икономическа интеграция, познато като „глобализация“, предлага много възможности. Фирмите от Европейския съюз (ЕС) получават по-лесен достъп до нови и разрастващи се пазари и източници на финансиране и технологии.

Потребителите от стария континент получават достъп до по-голямо разнообразие от стоки на по-ниски цени. Това означава по-големи потенциални печалби по отношение на по-високите нива на производителност и реалните заплати.

Търговска политика на отвореност

Европейската комисия счита, че около една пета от повишението на жизнения стандарт през последните 50 години се дължи на глобализацията. Ето защо тя е твърд поддръжник на по-голяма икономическа отвореност. Търговската политика е важен инструмент за управление на световната либерализация на търговията.

Страхове от глобализацията

Обществеността обаче често свързва глобализацията със загуба на работни места, понижаване на заплатите и влошаване на условията на труд. Тези притеснения се базират на страховете, че повишената конкуренция от страните с ниско ниво на заплащане упражнява твърде голям натиск върху местните производители и работници и може да доведе до пълното или частично затваряне на местни заводи или до преместването им в чужбина.

Тези притеснения не са нови, но те изглежда се увеличават с излизането на Китай и Индия на световната търговска сцена. По-специално, широкото използване на информационните технологии и интернет все повече разрушава границите между това, с което може, и това, с което не може да се търгува.

Намирането на адекватна реакция на глобализацията може да се разглежда като част от по-широкото политическо предизвикателство за динамичните икономики – да се справят успешно със структурната икономическа промяна.

Печалба от глобализацията

За да се извлече печалба от глобализацията, е необходимо да се премине през процес на адаптиране, при който производствените фактори – като например инвестиционният капитал – преминават от дейности и фирми, които не могат да издържат на повишаващия се натиск на конкуренцията, към такива, които са стимулирани от него.

Въпреки доказателствата обаче, че глобализацията не е свързана с нетна загуба на работни места като цяло, приспособяването на икономическите структури е свързано с разходи, произтичащи от преместването на ресурси между фирми и дейности.

Колкото по-лишени от гъвкавост са работната сила, капиталът и продуктите, толкова по-скъпо струва структурното приспособяване и то може да се почувства силно, поне в краткосрочен план, в конкретни сектори и в регионите, където те са концентрирани.

Подобряване на функционирането на еврото

Предизвикателството за политиката е да се превърнат потенциалните ползи от глобализацията в реални печалби, като се сведат до минимум социалните последствия от това. Мерките за подобряване на функционирането на пазарите на Европейския съюз и за засилване на иновациите ще спомогнат за съкращаване на процеса на приспособяване, а насочените политически действия, като например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, ще подпомогнат засегнатите работници.

Предизвикателства пред еврото

Освен пред тези вътрешни въпроси, възникват и значителни външни предизвикателства, изискващи политически решения, включително:

• Насърчаване на световната търговия и запазване на водещата търговска позиция на Европа в света;

• Управление на миграцията като източник на работна ръка, ответна реакция спрямо застаряването и полза за развитието;

• Запазване на позицията на Стария континент като източник и дестинация за преки чуждестранни инвестиции;

• Управление на неравенствата в световната икономика заедно с други партньори.

• ЕК играе важна роля в разработването на последователна политическа стратегия за справяне с предизвикателствата на глобализацията. 

  • Тя анализира отблизо еволюцията на основните тенденции в световната търговия и потоците на преки чуждестранни инвестиции и резултатите от работата на Съюза в това отношение.

  • Тя редовно анализира и въздействието на глобализацията върху икономическите резултати и предоставя политически съвети възоснова на този анализ. 

 

Еврото - централна арена на глобализацията

Европа е „централна арена на глобализацията" и като цяло европейците са облагодетелствани от глобализацията (особено от падането на Желязната завеса и края на Студената война). Процесът на разширяване на Изток не е попречил на експортните възможности на Европа. Точно напротив.

Много характерно е, че най-значителен е износът на EU 15 за развиващите се страни (64% от общия износ), като през 2006 г. той възлиза на $1 трилион - драматично увеличение от $262 млрд. през 1990 (52% от общия износ). 

 

Нов и динамичен източник на търговия за еврото

Европейската периферия (Русия, Близкия Изток и Азия) се оказва нов и динамичен източник на търговия. Периферията внася европейски стоки в обем няколко пъти повече, отколкото Китай внася от ЕС. Заключението е, че EU вече има „собствен Китай пред вратата си". 

Делът на външната търговия в БВП на 15 водещи страни в периода 1960 - 2005 е нараснал от 39% до 74%, докато в САЩ - от 10% до 26%. Все пак постижението на Китай по този показател е феноменално: от 2.6% дял на износа в БВП през 1950-те до 69% през 2006 г. През същата година износът на Япония е формирал 29% от БВП.

Достъп до чужди пазари и ресурси за евро валутата

Europa се е възползвала от по-големия достъп до чужди пазари и ресурси, но едновременно с това и другите страни са имали по-голям достъп до нейния пазар, който е един от най-богатите в света. Сред публиката неспециалисти това е свързано със страхове за бъдещето, но според експертите, процесът досега е бил двустранно изгоден и представлява „win - win" динамика за континенталната и глобалната икономика.

Доброто, което глобализацията носи,

• - голям ръст на износа и вноса,
• - ръст на инвестициите,
• - нетни входящи потоци на труд,
• - натиск за намаляване на инфлация и лихви,
• - повече работни места,
• - по-високи доходи,
• - по-висок ръст на БВП. 

Проблемите на губещите от глобализацията се обясняват с това, че те не са успели да се приспособят навреме към икономическата промяна.

Европейският икономически надзорен съвет

Нека отбележим, че Европейският икономически надзорен съвет, консорциум от европейски учени, обединени около мюнхенския институт Ifo, е по-критичен към ефектите от глобализацията върху европейската икономика. 

Изтъква се, че глобализацията може да доведе до спад в търсенето на определени видове трудови умения, но едновременно с това тя намалява деструктивните ефекти на пазара на труда и в дългосрочен период ще доведе до спад на безработицата.

Като цяло европейските учени също са на мнение, че позитивните страни на глобализацията за ЕС надхвърлят отрицателните й ефекти. Само че позитивите не се разпределят равномерно: по-богатите и с повече квалификация хора ще спечелят, а по-ниско квалифицираните ще загубят, тъй като ще бъдат изправени пред по-голяма конкуренция от чуждестранни работници и имигранти.

Най-голямата търговска общност в света - Европа

Европа остава най-голямата търговска общност в света, като през 2006 г. е източник на 41.7% от световния износ, износител номер едно в 9 от 20 ключови продуктови категории, главен получател (64%) и водещ източник (около 50%) на преки чуждестранни инвестиции в периода 2000 - 2006. 

Главна цел на европейските инвестиции са САЩ - $1.3 трилиона през 2006 г. Досега старите страни членки не са загубили входящ поток ПЧИ за сметка възхода на Полша, Чехия и Унгария, производители с далеч по-ниски разходи.

Движението на трудови ресурси

Ключов момент в оценката на глобализацията е движението на трудови ресурси. В момента в Европа има около 56 милиона имигранти, доста над 40.8 млн. в САЩ. В EU 15 след вълната на присъединяването през 2004 г. придойдоха около един милион работници от централна Европа. След първоначалния стрес във Великобритания, Ирландия и Швеция се оказа, че тази работна сила е била благословение за националните икономики.

Ниска инфлация

Инфлацията в съюза е значително по-ниска, отколкото щеше да бъде без глобализацията. Ако ЕС се възползва от възможностите, които глобализацията му предоставя сега, доходите на европейското домакинство могат да станат над 5,000 евро годишно.

58 от водещите 100 мултинационални компании

Европа е седалище на 58 от водещите 100 мултинационални компании. Водещите 100 европейски предприятия формират същата добавена стойност, както и водещите 100 фирми от САЩ. Производителят на мобилни телефони Nokia дава чудесен пример: близо 100 компоненти на мобилния телефон се произвеждат в 40 държави, след което се продават на около 80 ключови пазара.

Обем на сделките на форекс пазара

Друг пример за обхвата на глобализацията днес е обемите на валутната търговия в света: през 2019 г. сделките на форекс пазара дневно достигат обем от $6.6 трилиона, над 100% увеличение по сравнение с 2004 г. 

• Европейската валута (euro) сега формира 37% от световните сделки и отстъпва само на долара на САЩ.

От първите 10 страни по конкурентноспособност в света, 7 са европейски държави. 

От 30 най-глобализирани в икономическо отношение държави, 23 са европейски. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу обяви в разгара на финансовата криза от 2008 г., че има твърдо дверие в стабилността на общата европейска валута и в способността й да създава икономическа среда в ЕС, която има 3 ключови параметъра:

• - ниска инфлация,
• - ниски лихвени проценти и
• - стабилност на потребителските пазари.

Стабилно евро

Стабилното евро е помогнало за създаването на повече от 16 милиона работни места в Европа.  Едно от най-важните следствия от наличието на обща валута в Европа обаче е, че се намаляват загубите на бизнеса при трансгранични търговски операции. Като използват еврото фирмите в ЕС не губят пари от курсови разлики. 

Освен това, финансовите системи на страните, част от ЕС се чувстват много по-защитени от валутни кризи. Може да се каже, че Еврото осигурява защита на бизнеса от разликата във валутните курсове. 

Според други икономически и финансови анализатори световната финансова криза е дала огромен шанс на еврото. Все пак то все още е твърде далеч от момента, в който да детронира долара като световна валута. В момента само 27% от световните валутни резерви са в евро, докато 62% са в долари.

Позитивна равносметка за единната европейска валута

Двадесет години след въвеждането на евро, повечето високопоставени европейски служители направиха позитивна равносметка за единната европейска валута. Според тях тя е изиграла функцията на защита, докато финансовата криза се разпространяваше на Стария континент.

Кардинални реформи

Европейският съюз трябва да предприеме кардинални реформи, ако иска да посрещне успешно предизвикатествата на 21 век. Сблъсъкът с глобализацията на икономиката налагат функционирането на европейската икономика да се адаптира, а европейският социален модел да се промени, за да се запазят духът и идеята, породили неговото създаване.

Утвържадаване на евровалутата на световните пазари

Появата и утвържадаването на еврото на световните пазари е само една стъпка в тази посока. Единната валута е средство, инструмент за решаване на тези проблеми. Освен това въвеждането на еврото широко се подчертава и понякога се определя дори като най-важната стъпка в европейската интеграция.

----------------