Финансови пазари | dLambow

Роля на финансовите пазари за развитие на икономиката

 

Какво са финансовите пазари?

Финансовите пазари са институции, с които се извършва финансиране (снабдяване на икономическите субекти с финансови ресурси). Това става като субектите, които се нуждаят от парични средстава емитират ценни книжа и предлагат активи, в които могат да се инвестира, а субектите с временно свободни парични средства купуват ценните книжа (инвестират в тях).

Финансови пазари

Финансовите пазари са съвкупност от отношения във връзка с покупко – продажба на ценни книжа. Има няколко вида финансови пазари.

 

Роля на финансовите пазари.

Пазарът или по скоро системата от относително обособени, но взаимно свързани пазари е “духът” на всяка икономика. Счита се, че в развитата пазарна икономика финансовите пазари играят доминираща роля. Те могат да бъдат обособени в зависимост от предмета и характера им на:

• 1.    Кредитни пазари
• 2.    Валутен пазар
• 3.    Застрахователен пазар
• 4.    Социално – осигурителен пазар
• 5.    Пазар на ценни книжа /фондова борса/

Същността на капиталовия пазар се състои в смяната на характера и разпределението на собствеността. Той е институцията осъществяваща в действителност и конкретика тази смяна. Инструментите на капиталовия пазар са капиталовите ценни книжа. Смята се, че първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. , след това и в Лондон, Париж, Берлин, Токио и други. Днес няма страна с развита пазарна икономика, която да няма фондова борса.

Българският капиталов пазар се заражда в началото на 20-ти век. Първият закон за борсата е приет през 1907 г. и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борса. След Втората световна война фондовата борса прекратява дейността си до 1991 г., когато възобновява съществуването си с приемането на Търговския закон.

Капиталовият пазар в България започва да се развива и популяризира едва в годините на прехода. В момента пазарът е все още недостатъчно развит и ефективен. Наблюдава се силен конкурентен натиск от страна на други канали за финансово посредничество – банковата система, застрахователната система и лизингът. Определено банковата система доминира във финансовия сектор, докато размера на капиталовия пазар остава малък.

Основните проблеми на българският капиталов пазар са: ниската ликвидност, некачествените ценни книжа, малкото инвеститори и липсата на прозрачността. Ниската ликвидност на българския пазар на ценни книжа се дължи на комплекс от фактори, като например все още недостатъчния брой на качествени емисии ценни книжа и недостатъчния свободен обем на търговия. Свободният обем акции за търгуване на борсата е по-малък като процент от капиталът.

Много публични дружества се дерегистрират, много малко нови компании излизат на борсата, а добре работещите компании в различните отрасли на българската икономика са извън нея. По-голяма част от компаниите, които се търгуват на пазара са абсолютно неликвидни. Процентът на търгуваните акции, както бе посочено по-горе е много нисък. Голяма част от българските мениджъри не смятат, че финансирането през борсата е бърз и лесен начин за набиране на средства. Липсата на информация и основни познания в областта на борсовата търговия е причината много мениджъри да се страхуват от превземане и разкриване на информация за компаниите им.

 

Изводът е, че бизнесът в България не познава емитирането на акции. 

Проучване проведено в бизнес средите показва, че 80% от интервюираните не познават емитирането на акции като алтернативен начин за финансиране, броят на не познаващите емитирането на облигации е още по-голям – 83%. Липсата на публични акционерни дружества до голяма степен се дължи на тази незапознатост, като и на нежеланието на собствениците, дружествата им да станат публични.

Населението на България също е незапознато с възможностите създавани от капиталовия пазар. Според гореспоменатото проучване 65% от населението въобще не знае какво представляват акциите, за облигациите процентите скачат до 73%. Основните причини капиталовият пазар да не се възприема като реална алтернатива за реализиране на доход и осигуряване на финансиране са недостатъчната информираност и ниската инвестиционна култура на българите.

Очевидно е, че ликвидността не е висока, но оптимистичното е, че през последните години бележи покачване. Заслуга за това имат така наречените „нетипични” инструменти и инвестиционни бонове. Голяма част от обема и оборота на БФБ- София идват именно от такива сделки. Тези инструменти имат временно присъствие на борсата, но освен за повишаване на обемите те допринесоха и за популяризиране и повишаване на доверието към капиталовия пазар като цяло. Благодарение на компенсаторните инструменти и инвестиционни бонове много хора се докоснаха до борсата и инвестиционните посредници.

Друг източник за подхранване на ликвидността е продажбата през БФБ на остатъчни дялове от държавни дружества. Въпреки всичко най-голям проблем за ликвидността си остава липсата на качествени дружества, в чиито акции да се инвестира. Друг голям проблем, особено при предлаганите емисии облигации е прозрачността. Липсата на информация възпира чуждестранните инвеститори да купуват ценни книжа на българския капиталов пазар.

Класификация на финансовите пазари

Финансовите пазари се класифицират според следните критерии:

1. Поредноста на сделките с ценни книжа:

• – първични пазари – съвкупност от всички първи сделки с ценни книжа (емитентите се снабдяват с парични средства);
• – вторични пазари – съвкупност от всички следващи сделки с ценни книжа след първата, сделките могат да бъдат неограничен брой, възможно е ценните книжа да се препродават до изтичане на срока им, при акционерните дружества съществуват докато съществуват те.

2. Продължителността от време, 

за което набраните финансови ресурси остават в
разпореждане на продавача на ценни книжа:

• – паричен пазар – пазар, на който се търгуват краткотрайни ценни книжа със срок до една година, при изтичане на срока емитента (издателя) изкупува обратно ценните книжа, на паричния пазар се търгуват дългови ценни книжа (всички парични ресурси, набирани с продажба на краткосрочни ценни книжа са вид заем);
• – капиталов пазар – търгуват се дългосрочни или безсрочни ценни книжа, те остават в разпораждане за срок по – голям от 1 година или неограничен период от време.

3) Степента на институционализация:

•  – борсови пазари – фондовите борси се занимават с организация на търговията;
•  – извънборсови пазари – лицата, които не отговарят на условията за допускане на фондовата борса търгуват помежду си.

Финансовите инструменти са различните видове ценни книжа. 

Като такива се определят документи с форма и съдържание посочени от закона. Ценните книжа се използват от емитентите за набавяне на финансови ресурси. За инвеститорите ценните книжа са инвестиционен носител (актив, в който може да се инвестира). Съществуват две групи ценни книжа :

А) Търгувани на паричния пазар:

• - краткосрочни държавни ценни книжа (ДЦК);
• - краткосрочни търговски полици;
• - негоцируеми депозитни сертификати – депизитните сертификати са удостоверения за голяма кръгла сума, която е кратна на 10, 10 или 1000 депозирана за дълъг период над една година в дадена банка;

Негоцируемите депозити са търгуват на паричния пазар, лихвения процент по тези депозити се договаря индивидуално и е доста по – висок от лихвения процент по влоголе на масови клиенти. Такива депозити правят банки в други банки и банки в други небанкови финансови институции .

• - договори за репо – сделки – репо – сделката е сделка за продажба на ценни книжа с договореност за обратно изкупуване след кратък период от време по цена по – висока от продажната, сделките стават между финансови институции, търгува се договора за тази операция;

 

Б) Търгувани на капиталовия пазар:

• Акции – ценна книга, документираща участие в капитала на дружество, издателя на акцията (фирмата) гарантира правото на собственост върху част от активите на фирамата, акцията осигурявя следните права на собственика и:

• - право на участие в разпределянето на печалбата на акционерното дружество – реализира се чрез получаване на дивидент;
• - право на участие във вземането на решения за развитие и управление на дружеството;
• - участие в общото събрание на акционерите и чрез право на глас съобразно принципа една акция – един глас;
• - право на ликвизационна квота – право на част от ликвидационното имущество на дружеството ако има такова;

Има различни видове акции, от които ще разгледаме двата основни вида – обикновенните и привилигированите акции .
1) обикновенни акции:

• - получаването на дивидент не е гарантирано, а зависи от наличието на печалба и от решението на общото събрание за разпределянето на печалбата;
• - винаги осигуряват право на глас;

2) привилигировани акции:

• - осигуряват гарантиран дивидент, това са ценни книжа с фиксиран доход, защото дивидента е определен;
• - принципно не осигуряват право на глас, но в някои страни има хибридна форма, която осигурява право на глас и гарантиран дивидент;

Акциите и другите ценни книжа имат еднакви видове стойности :

• ■ номинална стойност – тя е записана на лицевата страна на ценната книга, получава се като необходимия капитал се дели на броя на ценните книги в обръщение;
• ■ пазарна стойност – цена, по която се търгуват на капиталовите пазари, тя може да е под или над номиналната стойност и се определя от търсенето и предлагането на акциите на пазара;
• ■ счетоводна стойност – получава се като стойноста на активите се раздели на броя акции в обръщение;

• Облигации (корпоративни или фирмени) – документ, удостоверяващ ,че емитента на ценната книга е получел заем. Облигацията както всички заеми има определен срок и лихвен процент. За срока на живот на облигацията притежателя й получава годишна лихва, а при изтичане на срока на облигацията емитента (издателя) я изкупува обратно по номинална стойност. Така погасява дълга си.

Облигацията има два вида стойност :

• ■ номинална стойност – сумата на необходимите заемни средства се дели на броя на емисията облигации;
• ■ пазарна стойност – цена, по която се търгуват на капиталовите пазари;

На капиталовите пазари курса на облигациите се обявява като процент от номиналната стойност. За облигациите е характерно зависимоста на курса им от равнището на лихвения процент. Когато пазарния лихвен процент се покачва, курса на облигацията пада и при спадане на лихвения процент, курса на облигацията се покачва .

Финансовите деривати се представят от два вида ценни книжа - финансови фючърси и финансови опции. Финансовия фючърс е договор за продажба на акции или облигации. Договора задължава продавача да осигури и предаде на купувача ценни книжа на определена бъдеща дата, а купувача ги изплаща на същата дата по предварително уговорена цена. Продавача разчита, че цените ще се повишат. Това е средство за предпазване от риска на промени в цените .

Има два вида финансови опции:

• 1) Пул опции – ценни книжа, осигуряващи на притежателя им право в продължение на определен период от време да продава определен вид ценни книжа по предварително определени цени, независимо от цената им в момента на продажбата;
• 2) Кол опция – ценни книжа, осигуряващи на притежателя им право в продължение на определен период от време да купува ценни книжа при определена цена.

----------------