Валутно-курсови системи | dLambow

 

Развитие на валутно-курсовите системи.

В исторически аспект се наблюдават няколко основни етапа в развитието на валутно-курсовите системи: 

До началото на Първата световна война

Повечето държави прилагат парична система, известна като “златен стандарт”. Държавата гарантира обмяна на емитираните банкноти срещу злато по неизменно съотношение; не съществуват ограничения за вноса и износа на злато. Валутния пазар се използва за международни плащания само ако курсът на него е бил по-изгоден в сравнение с употребата на злато при такива плащания.

 

След края на Първата световна война

Оказва се невъзможно възстановяването на златния стандарт. Около средата на 20-те години се възстановява частично обратимостта на водещите валути в злато, но само на кюлчета. Голямата депресия през 1929 – 1934 г. води до повсеместно въвеждане на валутни ограничения и масово използване на административни валутни курсове.

През 1944 г. се създава Международен валутен фонд (МВФ). 

Една от основните му задачи е да осигури стабилност на валутните курсове при свободни от ограничения валутни пазари. От тук произлизат и двете основни задължения на страните членки – да премахнат валутните ограничения и да отворят валутните пазари най-малко за текущите операции, както и да поддържат курсовете на тези пазари стабилни. От края на 50-те години в широк мащаб е използван механизмът за поддържане на стабилни “фиксирани” валутни курсове. За неговото действие всяка отделна държава, след като отвори валутния си пазар, е задължена:

• •    Да обяви официален валутен курс на своята парична единица към щатски долар, изразен чрез “официално златно съдържание”;
• •    Да не допуска колебанията на курса на долара на месния валутен пазар да превишат 1% от официалния валутен курс;
• •    Да не променя официалния си курс без съгласуване с МВФ

От 1973 г. водещите индустриални държави 

престанаха да спазват изискванията, осигуряващи действието на системата на фиксираните курсове – спонтанно се установи практиката на плаващите валутни курсове. От 1976 г. бяха променени задълженията на страните членки по отношение на валутно-курсовите им режими. Узаконена бе практиката на плаващи валутни курсове.

Единствената забрана е да се използва официално златно съдържание за изразяване на официалния валутен курс при възприемане от държавата на режим на фиксиран валутен курс. Последва ускорено либерализиране на международните капиталови сделки, изграден бе международен капиталов пазар от частните банки.

----------------