Златен стандарт - златото в ролята на пари
Начало на златния стандарт.
През миналия век се сменят редица парични системи, колкото през цялата предшестваща стопанска история. Векът започва с биметализъм и златен стандарт, преминава през модифицираните форми на първоначалния златен монометализъм, създаване се хибридната (Бретън- Уудска) система и завършва с две полярни тенденции: свободно плаване между трите основни резервни валути и поява на нова валута (Еврото), която в принципите на организацията си връща към някои от фундаментите на златния стандарт.
Емисионните институти от началото на века представляват по правило частни банки.
 |
| Златен стандарт (Gold standard) |
Какво е златен стандарт?
Златният стандарт е парична система, при която валутата или книжните пари на дадена страна имат стойност, пряко свързана със стойността на златото. Със златния стандарт страните се съгласяват да конвертират хартиените пари във фиксирано количество злато. Страна, която използва златния стандарт, определя фиксирана цена за златото и купува и продава злато на тази цена.По този начин, обезпечението на парите като разменно средство е известно като златен стандарт, сребърен стандарт или биметализъм, според същността на метала, който обезпечава парите. В световната платежна система, златния стандарт съществува до началото на 20- те години на миналия век или до началото на Първата световна война.
Сребърен стандарт
В световната система, освен златни, са се разменяли и сребърни пари в определено съотношение. Този двойнствен стандарт означава, че в обръщение са златни и сребърни монети, сечени свободно и без ограничение. Всички други платежни средства са поставени в зависимост спрямо златото и среброто. Крахът на биметализма се определя с развитието на търговията в международен мащаб.Златен стандарт и атрибути на парите
Златният стандарт или златното обезпечение гарантира следните атрибути на парите:
- Мобилност на стойността
Парите могат да служат, за да бъде преместена стойността им от едно място на друго.
- Запазване на стойността
Парите запазват стойността си и я "транспортират" през времето.
- Размяна на стойността
Парите могат да се разменят за стоки и услуги. Някои от модерните валути са загубили този атрибут, доказателство за това е, че по време на прехода, редица стоки у нас /а и сега- жилища, автомобили/ се продават в щатски долари или евро, а не чрез лева.
 |
| Същност на златния стандарт |
Същност на златния стандарт
До Първата световна война е съществувал т.н. Златен стандарт, т.е. златото е изпълнявало всички функции на парите, а книжните пари всъщност са се явявали негов представител и свободно са се обменяли за злато в съответсвие с указаното на тях златно съдържание. Тогава трудности с установяването на валутния курс не съществували.
Валутите са се базирали на валутния паритет.
Механизмът на действие на златните точки можел да действа само в условията на свободна покупка и продажба на злато по фиксирана цена и при отсъствие на ограничения по неговата доставка. Такава била ситуацията до Първата световна война. Златния век (1870 - 1914 г.) бил период на най-свободния капитализъм, познат в историята, и се е съпровождал с фиксиран курс на валутите.
Златен стандарт в България
Въпросът е решен по различен начин в отделните страни, като в края ХХ в. два от най- общоприетите принципи на икономическата теория са тези за необходимостта от максимална автономния на емисионната институция и за консервативна фискална политика. На този фон, българската парична система – подобно на всичко останало в икономиката – следва общия тренд с известно закъснение и видоизменение, понякога стигащо до неузнаваемост.
Крах на Златния стандарт (Защо умря златния стандарт?)
Възникналата в годините на Първата световна война инфлация направила невъзможен дотогавашния свободен обмен на валутите за злато и довела до крах на Златния стандарт. За кратко време той бил възроден през 1920 г. в модифициран, орязан вид. Но Световната икономическа криза от 1929 - 1933 г. довела и до неговия крах.
|
|
Нов валутен режим
Краят на златния стандарт предполага необходимостта от установяване на нов валутен режим. След края на този стандарт, същността на новата система има следното отношение към паричните стандарти:
- Доларът е в качеството на международно платежно и резервно средство.
- Формално английската лира също е с такъв статут, но още от самото начало на функционирането на Бретън - Уудс тя не е равностойна на долара.
- Страните- членки на Бретън - Уудс могат да имат резерви в централните банки както в злато, така и в основни валути.
- Споразумението задължава страните, поставили подписа си под него, да обявяват златното съдържание на националната си парична единица, да поддържат паритета. Валутата на една страна- членка на МВФ може да променя своята ценност само при условие, че настъпва фундаментално неравновесие в платежния й баланс.
- Конвертируемост на валутите - възможност свободно да се придобива чужда валута чрез премахване на контрола върху размяната на операции по текущите сметки. Валутната конвертируемост за капиталовите операции се изключва като задължителна.
МВФ е основната институция на новия валутен режим с кредитна, регулативна и техническо - консултативна функции. Заедно с него се изгражда и Международната банка за възстановяване и развитие.
Така, през 1931 г., Великобритания била принудена да отмени привързването на Фунта-стерлинг към златото. Започнал период на девалвации, периодично коригиране паритета на валутите, засилване на валутния контрол и вносни ограничения
Брентон - Уудска валутна система
Брентон - Уудската валутна система, създадена през 1944 г., била призвана да обедини твърдостта, присъща на Златния стандарт и гъвкавостта, отличаваща системата на колебаещите се курсове. Било фиксирано официално златно съдържание на националните валути на всички страни - участнички, и чрез него се определили взаимните паритети на валутите. Но не било вменено задължение да се обменят книжни пари за злато, поради което механизма на златните точки престанал да действа.
Но страните - участнички приели споразумение да не допускат отклонение на валутните курсове от паритета на повече от 1% + или -. Автоматичното изравняване на платежните баланси трябвало да става чрез промяна в доходите и цените като реакция на изменението на валутните резерви. Само в случаи на „фундаментален дисбаланс" е трябвало да се променят паритетите.
Ускоряване на инфлацията и девалвации.
Но през 60-те години започнали да се проявяват слабости на установената система. Забелязала се тенденция към ускоряване темповете на инфлация. Усилването на инфлацията и увеличаването на различията н нейните темпове, водели до периодични преразглеждания на паритетите.
Макар и Брентон - Уудс да се счита като пример за твърдо фиксирани курсове, за периода 1948 - 1967 г. националните си валутни курсове са променяли 109 държави, а средната обезценка на валутите била 48,2%. 48 държави провели повече от 1 девалвации на своите валути.
Златен долар.
В съответствие с Брентон - Уудското споразумение само САЩ гарантирали обмена на своята валута за злато по фиксиран курс, но да предявяват долари за обмен можели само централни банки на други държави. Освен това, такива стъпки се разглеждали като „недружеска" по отношение на САЩ акция и се осъществявали твърде рядко. По този начин френския президент Шарл де Гол успешно попълнил златния запас на Франция.
През 60-те години инфлацията ударила и САЩ.
Пазарната цена на златото започнала да надвишава фиксирана и САЩ не можели изкуствено да я поддържат. Така, на 15.08.1971 г., президента на САЩ Ричард Никсън, с един подпис ликвидирал съществуващата обвързаност между долара и златото и американската валута се лишила от своето обезпечение.
Режим на плаващи валути.
През декември 1971 г. било взето решение за девалвация на долара (първа в следвоенния период). Така от март 1973 г. режимът на плаващи валути става преобладаващ. Принципно изключение представлява режима на курсове в рамките на Европейската валутна система.
Ямайска валутна система.
Официално новия валутен ред, включително и прехода към плаващи курсове, бил фиксиран със споразумение, постигнато на конференцията в гр. Кингстоун, Ямайка. Обновеният Устав на МВФ не предполага повече обвързване на валутите към златото, което изключва установяването на на фиксирано съотношение между валутите на базата на златния паритет.
Така през 1976 г. Брентон - Уудската валутна система била заменена от Ямайската валутна система. Последната не изключва съглашенията за фиксирани курсове в модифициран вид, доколкото предвижда, че стран - членка на МВФ може по желание да избира като критерий за определяне паритет на своята валута или СДР, или една или друга валута, или валутна „кошница".
От това се възползваха европейските страни, които през 1979 г. създадоха Европейската валутна система, която в днешно време прерастна в единна валута - евро, макар че тя все още не е приета от всички европейски държави - Великобритания, Дания, Швеция, Норвегия, Швейцария, България, Румъния и др. Това е кратката история на Златния стандарт и валутния пазар, от златото като пари до плаващите курсове на валутите.
----------------
Интересно е, че откакто валутите престанаха да са обезпечени със злато и ние спряхме да гледаме на златото като на пари. Сега широката публика по скоро смята златото просто за една стока, за метал с ограничено приложение в индустрията и за изработка на бижута. Интересно е, че банките и големите пазарни участници не смятат така. За тях все още златото е пари, а валутите са хартийки.
ОтговорИзтриванеПовечето икономически термини са трудни за разбиране ако изхождаме от позицията за хартиените пари. Примерно всички вкупом ни убеждават, какво е това инфлация, как се изчислява и защо е неизбежна. Слушайки тези приказки, човек би могъл да си помисли, че инфлацията е най-нормалното нещо на този свят и без инфлация икономиката би спряла да работи а слънцето няма да изгрее на следващия ден.
Интересно е също така, че ако вземем цената на някаква стока примерно килограм сирене или декар земеделска земя и я обърнем в злато, инфлация трудно може да се открие. Преди 50 години и сега цената им в злато е една и съща. Тоест златото продължава да бъде подходяща единица мярка за стойност. При някой стоки (примерно автомобили, електроника, машини) техническия прогрес и автоматизацията на труда е променил това съотношение към поевтиняване. При други стоки, вследствие на изчерпване на природни ресурси има поскъпване. Но като цяло, златото продължава да бъде по добър еталон за стойност отколкото книжните пари.
При положение, че печатницата за долари работи на пълни обороти, Русия и Китай попълват златните си резерви, а на Германия която съхранява златните си запаси в САЩ преди време бе отказано да извърши инспекция ........ мисля, че не е зле да си зададем следния въпрос: Какво пречи да има хиперинфлация в световен мащаб, докога би издържала системата с плаващите валутни курсове и каква е алтернативата?
Валутите не са обезпечени със злато, разчита се на взаимния паритет (поддържането на динамично равновесие), но това не означава, че златото няма стойност. Обикновено, по време на криза, парите се превръщат в злато. Като отмине кризата, отново се търси бърза ликвидност и част от златото се обръща в пари.
ОтговорИзтриванеЗлатото има значение за хора с повечко пари - милиони и нагоре.
Изтриване